10 години след началото: Кооперативът „Хранкооп“ разви зелената фермерска точка на София

И днес на фона на 120 търговски вериги в столичния град фермерските пазари са само 2, което е срамота

Диана Ванчева

Да, един фермерски пазар може да стимулира и местната икономика в даден район, и потребителите, които обръгнали от безвкусни предложения, все повече търсят нещо истинско на вкус, дори и малко по-скъпо.

Така Николай Генов, председател на кооператив „Хранкооп“, който става на 10 години, си прави нещо като самоотчет, който доказа, че фермерски пазари може и трябва да има, като този всяка събота на зелената фермерска точка на София – Римската стена.

Там екипът посреща всяка седмица по 40-50 истински производители, дошли да предожат произведеното във фермата. Те са разположени на щандове, вече в 6-7 павилиона, в два фермерски магазина, за където оборудване им се предлага от кооперацията. Там има вече и две вкусни пекарни.

На това място, който е идвал, знае, че може да напазарува за седмицата, като ще е сигурен, че плодовете и зеленчуците, млякото, сиренето и другите млечни продукти, медът и друго, са освен апетитни, и чисти.

„Как знаете, че са истински“ – това е бил най-често задаваният  въпрос през тези 10 г.от купувачите, казва ни Ралица Касимова, която отговаря за връзките с производителите. А тя отговаря, че всичко е точно…Първо кооперативът има свой КПП – това е екипът за контрол на продукцията, който обикаля стопанствата, домовете и фермите на тези, които идват да предлагат. Те са вече трицифрено число, но си ги знаем всичките, а ако идвата нови, ги проверяваме, допълва тя.

На второ място обяснява, че периодично „Хранкооп“ пускат и проби в лабораториите, като избира продукти на случаен признак, или по сигнал на някой не дай Боже. Но резултатите досега винаги са били чисти, докладва т.нар. ВПК – вътрешно-производственият контрол.

На трето място и БАБХ най-редовно проверява пазара.

Според Николай Генов за тези изминали 10 г. са натрупали много опит и устояли на доста перипетии, кооперацията им има вече близо стотина членове и занапред смята да си работи като такава, защото, щом са заедно – успяват. Има дори смела мечта да купи и малко земя и да направи и собствена ферма, защото има вече доста голям опит с организацията до щанда.

Ръководството й не крие, че занапред много се надява на  общинските кметове, от които зависи тази дейност. За разлика от Римската стена, и ние сме свидетели, че в други общини инициаторите имаха неприветливи срещи с общинските  администрации и малките фермери направо си бяха изгонени.

На пазара „Иван Вазов“ например виждахме как един подобен фермерски пазар тръгна много силно и хората от квартала му се радваха, но общината изкопа дупка и се засили да я даде на една верига…Веригата обаче се изниза, дупката бе запълнена, фермерите отново бяха поканени да се върнат…Но се изгуби онзи старт…

Направиха опит и в Банкя, но и там им прекратиха договора…Кой знае защо и други общински зам.-кметове, отговарящи за пазарите не ги приеха като производители, а ги схващаха като търговци…Не бяха приети и в парка „Заимов“, където един зам.-кмет, и то дама, рече че паркът има други приоритети, а не да пуска някой да си продава картофите.

Но пък ги поканиха в Хасково, в Добрич, където нещата тръгнаха много добре, сега и в Перник.

За да продава даден фермер на такъв пазар, организиран от кооперация „Хранкооп“, той трябва да има регистрация като земеделски производител и изрядна документация, с която влиза в картотеката на кооперацията. Таксата, която плаща, се дължи след края на пазарния ден и тя е процент от оборота. Никой от нас обаче не дебне оборота на хората и не им рови в сметките, плаща се на доверие, казва Ралица Касимова, защото целта ни не е да плашим хората и да ги унижаваме. Важното е на всеки щанд обаче да стои или производителят или член на неговата фамилия, за да може при всяка проверка да обясни и да покаже каквото трябва.

И въпреки, че тази такса е малко по-висока от тази, която се събира на общинските пазари, много хора вече искат да идват при нас с прясната си продукция, затова, когато няма място правим и списък на чакащите, обясняват Аглика Крушовенска и Ралица Касимова.

Тези две момичета, казват, че когато видят, че някоя фермерска фамилия след година се е развила, увеличила е площите си, обогатила е асортимента, или си е купила например ново и по-удобно транспортно средство, умират от кеф, защото това показва, че явно и те са им помогнали.

Според статистиката на „Хранкооп“ дребните производители, които идват на пазара на Римската стена обикновено реализират над 80% от докараните продукти.

А сега Римската стена вече им отеснява, затова много се надяват на новото кметско ръководство, което ще дойде след изборите, защото са готови да му предложат идея как в събота територията на фермерския пазар малко да се разшири.

Дано стане…Дано и наредбата за фермерските пазари, която отлежава поне 2-3 години в аграрното и други ведомства, сега леко помръдна напред и администрацията да отвори и прочете предложеното от „Хранкооп“ и „Биоселена“  внея. Но честно казано най-вече се надяват кметовете да са хора и да ги разберат.

Защото вече непрекъснато им се обаждат дребни земеделци, които неистово търсят пазар за произведеното. И всичко това на фона на проучване и анализ, които са направили с фондация „Биоселена“ тази година и което показва: В столицата имаме 120 големи магазина на вериги и само 2 фермерски пазара – този и пред МЗХ всяка сряда. Което си е срамота, както казваха старите хора…

За да има повече достъп за производители до столичани и гости,  „Хранкооп“ вече започна и друга инициатива – фермерски фестивали. Такива имаше вече два-три пред НДК и преминаха при голям успех. Сега пак ще има – другата събота и неделя. Той вече се вписва в културната фестивална програма на столицата.

Но занапред …кметовете дано си знаят да бъдат разбрани човеци, а не бездушни администратори…Ха, дано…че столичани вече сме много в повече и живи фермери рядко виждаме…

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини