Администрацията орязала от Националния план за биопроизводство, министърът сега разбрал

Започват активно срещи за преразглеждане на първоначалния вариант на проекта

 Диана Ванчева

 Късно му дойде времето и на биологичното производство да влезе в  национален план до 2030 г., но все пак МЗХ проведе първия Консултативен съвет преди дни, което е обнадеждаващо донякъде.

След няколко фалстарта по време при предишните екипи на агроведомството, цифрите проговориха.

В последните 5 г.  броят на операторите, тоест биофермерите намалява и в края на 2019 г. в електронния регистър са 6405, а в  края на 2022 г. са били 4863 или с 24 % по-малко.

През  2019-2022 г. биологичните площи са намалели с 13 %, и само декарите в преход към био слабо растат.

На Консултативния съвет от биосектора са докладвали на министъра, че администрацията си е позволила да ореже немалко идеи от проекта, смятайки ги сама за недопустими. Заради което министър Кирил Вътев останал изненадан и поискал да се  внесе и обсъжда пълния вариант на проекта, за приемането на който срокът е до края на ноември. Това потвърдиха от Българска асоциация биопродукти – БАБ.

 Да видим какво е предвидено в този проект

 Документът се придържа към европейските директиви и определя визията и общите цели на политиките от Плана за развитие на биологичното производство на ЕК  (Брюксел, 19.4.2021 г. COM(2021) 141), записаните там измерения и възможно финансиране.

Той определя

 3 стратегически цели и 6 области на развитие

с конкретни действия по цялата верига. В европейския план е препоръчано на всички държави членки да си поставят за цел нарастване на биологичните площи и до 2030 г. те да са най-малко 25% от земеделската земя на ЕС. ЕК поиска целта да се запише в стратегическите планове на държавите членки.

Това изисква стимулиране на предлагането, насърчаване на търсенето на биопродукти и повишаване на осведомеността. относно ползите от тях.

Българският проект е постигнат чрез консенсус между  заинтересованите страни, пише в него – МЗХ, контролиращи лица, асоциации на биологичните производители, на преработвателите и търговците, на  консултантите.

Целенасочени политики и интервенции

 Сред тях са по-широко потребление на биопродукти, информационни кампании, повече обществени зелени поръчки, които са практика в ЕС, но у нас не се говори за тях.

Осведомеността трябва да започне още от училищата и детските градини, а в евросхемата за училищен плод и мляко да се увеличи делът на биологичните продукти и се даде на първо място преднина на тези, които са родни.

Тук именно администрацията си е позволила да тълкува от името на Брюксел, че това „на първо място“ ще бъде сметнато като непозволено и в нарушение на конкуренцията. Но пък в този аспект има примери от европейски страни като Франция например, където именно на първо място са дали преднина на своите родни продукти, като са ги нарекли „свежи“  и „от близката ферма“. Така че може да стане и у нас, казват от БАБ.

В плана се предлага да се  стартира с пилотен био проект до 2025 г. в 50 детски градини, ясли и кухни например, а от 2026 г. до 2030 г. те да станат 200. Нужно ще е проучване колко допълнителни средства ще са нужни на общините в размер на 30% над отпусканите до момента от държавния бюджет за издръжка на детските заведения и кухни. Да се проучи и как българските био  продукти да се включат също и в общественото хранене по общинските (държавни) социални заведения и детски кухни чрез „зелени“ обществени поръчки за доставки. Има такава директива на ЕС. Ще трябва това да стане чрез промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Предвижда се осведомеността на населението да се постига чрез атрактивни изложения, отбелязване на Европейския ден на биологичното производство, форуми и конкурси. Да има пилотни проекти и с търговски вериги, членове на „Сдружение за модерна Търговия“, дни на отворените врати в био ферми и др.

Доверието трябва да се засилва чрез предотвратяване на измами и подобряване на проследимостта по цялата верига за био храните. Могат да се включат възможностите на цифровизацията (подписване на издаваните сертификати в TRACES). В националното законодателство да се включат санкции и за био  измамни практики.

По-лесният път до пазарите да става чрез скъсяване на веригата за доставка, директни продажби, сдружаване на биологичните оператори с директни продажби, както и публичното им обявяване в биорегистър. Трябва да има насочени интервенции към сдружаване на малките и средни био фермери.

Много важно е да се усъвършенства публичната част на електронния регистър на производителите, преработвателите и търговците на биоземеделски продукти и храни.

За насърчаване на преработката на биологични суровини ще бъдат необходими инвестиции в оборудване и въвеждане на иновации. Да се осигурят  средства за предприятия за преработка на биологични храни и напитки по II.Г.2.1 – „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда“ от Стратегическия план.
За повишаване на знанията и уменията  да се предвидят подходящи обучения, обмен на информация относно научни изследвания и иновации. Много е важно и разработването на електронни наръчници за прилагане на правилата за биологичното производство при преработка.

Необходимо е да се въведат и браншови стандарти за качество на биологична храна, както и да бъдат разработени технологични карти.

За стопаните в преход към биологично производство

Техните разходи за контрол и сертификация и биологични ресурси нарастват, а продуктите им все още не могат да се предлагат на пазара, затова да се предвидят подходящи мерки за подпомагане на прехода.

Ще са нужни законодателни инициативи и промени в нормативната уредба

Те касаят отдаване под наем по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (чл. 24а, ал. 2 и ал. 6). Както и отдаване на площи от ДПФ и ОПФ.

Предлага се да има и групово сертифициране съгласно Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство.

Да се финансира и закупуването на подходяща техника.

Съгласно Регламент (ЕС) 2018/848 е необходимо да се намалят до минимум разрешенията за използване на небиологичен репродуктивен материал, а до края на 2035 г. се прекратява използването му, затова трябва у нас да се вземат спешни мерки и да се финансират институтите за производство на био семена.

Да има програма, подобна на тези за трайните насаждения, като се компенсират част от разходите за продукти за растителна защита.

ЕС държави членки развиват различни практики за биологично отглеждане на животни и птици с разписани критерии и обхват за свободен достъп до открити пространства, при спазване на изискванията за биосигурност, чийто опит да се проучи. За целта да се изпрати официално запитване до ЕК относно  кумулативното прилагане на разпоредбите за здравеопазването на животните и мерките за био сигурност.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини