Николай Колев, е известен и уважаван земеделски производител от района на Бургас. Обработва 46 000 дка в Югоизточна България, 25 000 дка от които вече участват в програмата за въглеродно земеделие Carbonsafe. Основните култури, които отглежда са пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, рапица.
„Винаги съм правил грамотно съвременно земеделие“, казва Николай Колев. За него влизането във въглеродна програма е било съвсем естествено продължение на дейността му, което не налага никакво приспособяване и промени в начина на работата му.
Господин Колев, защо е важен за вас този начин на земеделие и трудно ли е?
Има ли въглерод в земята, значи, че в нея има живот. Когато увеличаваме съдържанието на въглерод в почвата, намаляваме използването на химия, и по-специално на азот. Растенията имат нужда от повече въглерод. Прилагам минимални обработки и работя по този начин вече 13 години.
Самата природа ни принуди да работим така. В тези сухи години нямаме друг избор. Налага се да спрем да ровим земята и да я изсушаваме още повече. Вече няма снегове, дъждовете са интензивни и разпределени неравномерно през годината и понякога дори пречат вместо да помагат. Валят 150 литра дъжд наведнъж и после 100 дни няма капка. Трябва да запазим влагата възможно най-дълго в земята. Това е една от причините, а другата е липсата на кадри. Този проблем се решава с по-големи комбинирани машини, които с едно минаване правят няколко операции.
Търсихме къде е почвеното плодородие. И установихме, че е от 13 до 17 см. По-надолу не се бърка изобщо. При мен винаги има растителни остатъци и жива растителност върху почвата. С цел да не попадат директно слънчевите лъчи върху нея. От тази гледна точка за мен това не е нищо ново.
За мен дори Задължителните стандарти, т.нар. ДЗЕС, по новия Стратегически план не са нови. Не е трудно. Колегите ги е страх, още не могат да се пречупят и да го направят. А не е трудно.
Какво показва вашият опит, спазвайки тези практики вече толкова години?
Намаляване на разходите. Нашият район е отчасти балкански и с тези минимални обработки, запазване на влагата и създаването на условия за развитието на микроорганизми, които да работят за нас, аз успях да повиша средните си добив. Има бъдеще в тази технология. Растенията са по-здрави и не боледуват.
А след като всичко това може да доведе и до допълнителни доходи под формата на въглеродни сертификати, е добре дошло. Всеки един допълнителен доход в земеделието е помощ при този рисков бизнес. И тук дори не споменавам, че най-вероятно в бъдеще ни чакат квоти и данъци върху много от консумативите, с които работим, а с тези сертификати ще сме спокойни за това.
Защо избрахте Carbonsafe за партньор във въглеродното земеделие?
Срещнахме се, усетих, че мога да им имам доверие и повече не съм търсил други. Имахме няколко срещи, обясниха ми всички правила, изисквания, без да оставят някакви недомлъвки или скрити подробности. Каквото има негативно, ако има, го казват директно. Не спестяват нищо. Това е важно в партньорството. Много добре и лесно се работи с тях – и на полето, и със служителите в офиса. Изпращам файлове, връщат информация. Всичко е лесно и приятно.
В програмата участвате с 25 000 дка?
Да. Поземлените отношения и раздробената земя, ме спряха за повече. Но догодина може да добавя още декари в програмата. Следващата седмица започва пробовземането, а възвръщаемост се очаква само след 18 месеца.
Но дори и да оставим сертификатите настрана, ще имам прецизни почвени проби и детайлна препоръка за торене на всеки участък на полето. Аз и досега правех почвени проби, но не толкова прецизни и покриващи площите изцяло, както тези, които предлага Carbonsafe. Работя с променливи норми на торене.
Допълнителни доходи в стопанството, каквито са плащанията за въглеродните сертификати, са добре дошли. Всички кандидатствахме по екосхемите – за почвените подобрители, за спиране на използването препарати от първа професионална група. В един момент се оказва, че при екосхемата за почвените подобрители квотите са изпълнени на 115% и на 260% за препаратите от първа група. И какво ще получим като подпомагане в крайна сметка в този случай? Първоначално по едната схема доплащането трябваше да е 13 лв/дка, а при другата – 6 лв/дка. Сега може да се окаже, че ще вземем по 2-3 лв/дка. А без субсидии земеделието в България няма как да съществува. Разходите и себестойността на производство вече са твърде големи, за да ги изкараш само от пазара.
Но е необходимо и образование. Свикнахме с високи добиви и приходи. Но изгорихме земята с азот. Виждал съм почвени проби за едни от най-плодородните ни райони – фосфор 0. Дълбоките конвенционални обработки разрушиха структурата на почвата. Ако през зимата има 2 месеца сняг върху почвата и още 500-600 литра валежи през годината, няма проблем. Почвата се възстановява. Но при тези суши – не може. Вече започнахме в слабите райони на Южна България да вадим по-високи добиви от Северна България.
Аз в моя живот не съм инвестирал в друго. Баща ми ме въведе в земеделието и в него инвестирах живота и знанията си. Десетилетия съм на полето. Това е живота ми, няма друго. Но са необходими непрекъснати иновации. За да останем в бизнеса, ни крепят иновациите.
Може ли да се прави земеделие без нови технологии, без променливи норми на торене вече?
Ще може докато почне да изчезва добавената стойност. А тя вече изчезва.
