„ Моята фирма тази година навърши 20 години. Създал съм устойчив и работещ бизнес. И аз за първи път не знам какво ми е бъдещето. Не мога да прогнозирам пазара за месец-два напред, камо ли за години. Не знам как да работя. Ако досега имаше някаква предвидимост поне за година-две напред, то сега и за месец напред не знам какво ще се случи на пазара“.
Но докато пазарът е трудно да се прогнозира, то Светослав Русалов, като финансист-макроикономист и образован бизнесмен и земеделец, знае, че световните тенденции са неизбежни. И бъдещето е на въглеродното земеделие. Затова, както от 10 години насам, той постепенно преминава на консервационно земеделие, така и вече започна да подготвя стопанството си за новото време в земеделието. Защото бъдещето принадлежи на подготвените.
„Наскоро посетих Исландия. Там земеделие няма. Само в южните райони има малко почва, а останалата част от острова е дори без почва. Островът е на 1 милион години и за тези 1 милион години не се е образувала почва. Там на практика може да се види колко е бавен този процес“, разказва Светослав Русалов.
За образуването на почвата са необходими растения и корени. Необходимо е в тази органична материя след това да има и биология, която да я разгражда, за да може да се образува и хумус. Оттам нататък вече в почвата ще се съхранява и въглерода. Това е процес.
Как стигнахте до консервационното земеделие?
Аз започнах от 2016 г. да използвам по-консервационни практики. Спрях оранта. Само продълбочавах. След 2016 г. вече прилагах само повърхностни обработки, единствено с дискова брана, на дълбочина максимум 5-6 см. , когато и където се налага. В останалата част не съм ровил площите си. През годините оставях растителни остатъци от предходната култура, започнах да въвеждам и покривни култури от 2017-2018 г. По този начин защитавам повърхността на почвата от ерозия и съответно – натрупвам органична материя.
Казват, че е трудно и не става…
Наистина, ако се погледне в рамките на тригодишен период, може да се каже – да, не става. Това е много бавен процес. Процес, за който се изисква търпение и време. За да заработи една унищожена почва, й трябва време. Трябва й органика, трябват и микроорганизми, които да работят, за да се получи тази рохкавост на структурата на почвата. За натрупването на органична материя се иска време.
Какво показват резултатите във вашето стопанство?
Първият ефект, който забелязах, е намаляването на плевелите. След като не се обръща земята и не се рови, дори и да има пропуснат плевел от химичната защита, той се осеменява и семената падат на повърхността на почвата. На следващата година тези семена изникват, и ако се унищожат на повърхността, се намалява плевелния състав на полето. И така няколко години подред.
Първото, което забелязах, след няколко години практикуване на този вид земеделие, е че значително намаля плевелния състав в моите площи. Друго нещо, което осезаемо се забелязва, е почвената влага. Когато има растителна покривка, почвената влага се запазва многократно. Растенията са по-жизнени, не страдат толкова от засушаване, развиват се благоприятно.
А това, което вече ясно наблюдавам, е че имам значително по-високи добиви от колеги в едно и също землище. Разликата е в хабитуса на растенията, в развитието им, в добива като краен резултат. И всичките плюсове са в полза на консервационното земеделие.
Защо толкова земеделци се плашат от тези технологии?
Вероятно защото чакат бързи резултати. Искат още на втората година да има резултати. Няма как един процес, който в природата трае стотици години, ние да искаме да го видим осъществен в рамките на една-две. Трябва да има правилен и точен мироглед. Стремежът винаги трябва да бъде да се опази почвеното плодородие.
Казват, че като разходи приложението на тези технологии е скъпо – машини, семена на покривни култури…
Да, машините за директна сеитба са по-скъпи. Но при положение, че съм започнал от преди доста години – 2016 г., в моя случай, и целта ми винаги е била да се оборудвам с такива машини, аз ги набавях постепенно. Така не усетих голяма финансова тежест при закупуването на машините.
Как стигнахте до идеята за въглеродно земеделие и сертификати?
След като съм започнал работа по този процес на консервационното земеделие, и стопанството ми се развива в тази посока, естественият процес е това да се надгради и да се възползвам от възможността да се генерират въглеродни сертификати, които в един момент да бъдат осребрени на пазара.
Все повече виждаме, че Европейската Комисия върви в посока въвеждане на въглеродното земеделие на европейско ниво. Виждаме, че това е посоката. И все повече ще бъдат насърчавани фермерите да преминават към консервиране и съхраняване на въглерода в почвата. Въглеродът е жизнено необходим за развитие на растенията. Не е само финансовата подкрепа, която ние, земеделците можем да получим като допълнителен доход от тази дейност, но по този начин ще нахраним растенията по-ползотворно.
Но все пак и финансовата полза не е за подценяване, особено днес…
Разбира се, особено в момента, в ситуация, при която субсидиите, които можем да генерираме по различни еко-схеми са все по-малко, всеки един допълнителен доход е от особено значение.
Вашето стопанство избра за свой партньор във въглеродното земеделие българската компания Carbonsafe. Защо?
Разучих какви са предложенията за генериране на въглеродни сертификати на територията на България. Срещнах се лично с представителите на Carbonsafe. Обсъдихме всички условия. Харесаха ми, разбрах, че са открити и отговорни хора. Нямаше никакви подводни камъни. Харесаха ми условията. Бях удовлетворен, че ще мога да направя пълни почвени анализи на стопанството. Не само за съдържание на въглерод. И съответно консултациите, които ще получа като допълнение и насоките за развитие на моето стопанство, не са за подценяване. Допаднахме си и спрях моят избор на тях.
Може ли вече да се прави земеделие без почвени анализи?
В моето стопанство правя почвени проби постоянно през годините. Но не на всички площи. Избирал съм отделни парцели, отделни блокове, и съответно прилагам променливи норми на почвено торене вече може би повече от 10 години. Виждам резултатите. Виждам, че по този начин изравнявам добива в различните зони на полето. Така получавам и по-високи резултати.
Как ще се случи това на практика при настоящата поземлена собственост?
Това е огромен проблем. Разпокъсаността на земята не ни позволи да включа в програмата всички площи на цялото си стопанство, а само около 60% от тях. Всички земи, за които имам някаква сигурност, участват в програмата на Carbonsafe.
