Всеки лев, който съществува и не съществува в държавата ни, трябва да се инвестира в напояване

Аз съм земеделски журналист вече горе-долу 20 години. Всяка една от тези години правим равносметка и винаги е едно и също – такава суша не е имало, обобщават земеделците. И това не е защото някой просто се оплаква. Истина е. Всяка следваща година сушата става все по-жестока. Мислим си, че по-зле не може да стане. И всяка следваща година ни опровергава. Може! Става по-зле.

Парадоксалното е, че в България вода има. Инфраструктура за напояване обаче няма. Вода гази, жаден ходи, е буквалното описание на земеделието ни. Реките си текат и отнасят водата в  съседни нам страни – аграрни лидери, а българската реколта буквално изгаря на полето и българските земеделци фалират или произвеждат продукция с най-високата себестойност на пазара, която разбира се, не е конкурентноспособна и няма пазар.

От политиканстване през изминалите 3 години се зачеркнаха проекти за напояване за 1 млрд. лева

Напояването трябва да бъде тема номер едно за нашата национална политика. Това смята бившият земеделски министър Васил Грудев в интервю пред „Гласът на земеделеца“ още през юни тази година.

А истината е, че това го знае абсолютно всеки, който вече се е занимавал със земеделие. Без напояване на конкурентни цени за производителите, което да е напълно достъпно за всички, без необходимата инфраструктура, нашето земеделие в следващите 10 години не само няма да е конкурентоспособно на световния и европейските пазари, но и ще загуби своите силни страни, дори в традиционно успешен сектор като зърнопроизводството. Но ние продължаваме да не виждаме по-далеч от носа си.

Всички тези реки отиват в безсмислена за земеделието ни посока…

 „Сега тече програма за трактори и всякакви железа. Спрете програмата и всичките 500 милиона лева ги пренасочете към възстановяване на поливните инсталации. Имаше прекарана тръба от Дунав от Силистра до Добрич. Извадиха я и я нарязаха за скрап. Още преди 50 години са знаели, че трябва България да е поливна и по-важното е, че имаме вода за това. Трябва да възстановим микроязовирите, те създават микроклимат и вали повече. Трябва всяка стотинка от програмите за железа да се пренасочи в изграждане на поливни системи. Вода ни прекарайте, трактори ще си купим сами“. Така коментира ситуацията фермер пред „Гласът на земеделеца“.

И ние не спорим с него. Сметката е елементарна и всеки, който има здрав разум може да я направи. Няма нужда да се отклоняват пари. Просто трябва някой да калкулира увеличението на БВП през увеличение на производството, да калкулира увеличението на данъчните приходи, увеличението на заетостта, увеличаването на стойността на земята и да покаже с елементарна халваджийска сметка, че държавата, ако ги няма налични тези пари за напояване, трябва да се кредитира срещу облигации и да го построи. Даже може да им обясни, че и два пъти може да надпишат сметката и да я раздадат на собствени фирми да я изпълняват и пак ще излезе. Да, дори така. Но стратегия не се пише от хора, чийто опит в стратегическите игри е приключил около омръзването да играят на „Не се сърди човече.“
„В  най-скъпата за всичко 2022 година изградихме цялостна инфраструктура за капково поливане на царевица, което излезе 400 лв- на декар, 100 от които консумативи и 300 за инфраструктура. Разликата между неполивна и поливна царевица с инфраструктура, строена в скъпата година и реколта, продавана в евтината 2023 г. още в първата година покрива разхода за почти целия дългосрочен актив. Говорим за царевица. През интензивни култури е още по-добра сметката“, обясни на собствен пример един от най-знаковите и големи земеделци в България Георги Куртев.
Трябва спешно да инвестираме в напояване. Всичко останало е мързел, недалновидност и чакане на спасителя.
“ Около 2011-2012 г. ми бяха дошли на гости земеделски компании от Китай. След 5-6 дни разглеждане на стопанствата тук, основната загадка им остана защо не се полива“, коментира за „Гласът на земеделеца“ известният български земеделски агробизнесмен от китайски произход Цън Цон.
Напояването е това, което ключово ще осигури на нашите земеделски производители тази конкурентноспособност, с която те биха могли да претендират за едно по-сериозно участие на световния пазар. Съседните държави го направиха, а ние оставаме в нищото. Румъния в момента вече реално изгражда своите инфраструктурни обекти. Гърция го прави. Ние оставаме по средата.
„За мен премахването на този проект от НПВУ е една ужасяваща грешка. Решение, взето по грешния начин. За съжаление, взето и с употребата на някои земеделски организации. Да не се връщаме на тази тема, злото е направено. Защото това е нещо, което категорично мога да определя като лошо за българското земеделие. Така че за мен този проект трябва да бъде върнат. Трябва да бъде работен под една или друга форма. Това е ключово за нашето земеделие. Дали с изменение на ПВУ. Не съм сигурен, защото ПВУ вече е тотално закъснял, за да приключим с договарянето на проектите. Още нямаме пуснат прием по нито една от тях“, коментира през юни Васил Грудев пред „Гласът на земеделеца“.
И няма как да се спори. Спирането на проектите за напояване е описуемо с една дума. Зло.
В ПВУ обаче има и друга възможност – заемната част. В тази заемна част Напоителни системи може да бъде бенефициент. ПВУ дава възможност за безлихвени заеми с 50-годишна възвръщаемост. Може да бъде направено с някакво поетапно финансиране от държавата на тази инфраструктура.  Но това трябва да се случи. Без мащабен проект за напояване, българското земеделие, независимо от това колко национални средства ще вкараме в него като подпомагане, няма да има тази структуроопределяща възможност за развитие. И според мен независимо кой ще поеме политическата отговорност за развитие на сектор земеделие, това е един от проектите, който трябва да се случи със сигурност.
Всеки лев, който съществува и не съществува в държавата ни, трябва да се вложи за напояване. Това е инвестиция, която ще се върне и отплати стократно. И не само. Това е инвестиция, от която зависи буквално оцеляването ни.
Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X