Според науката и семенарската индустрия започва преходът от интензивно към устойчиво земеделие
Най-голямо значение занапред фермерите ще обръщат на добре адаптираните сортове
Диана Ванчева
ЕК и ЕП са на прага на изключително важно решение за интегрирането на геномните техники, защото днес вече е ясно, че те ще са бъдещето на модерното земеделие и благодарение на тях то ще може да се справи с предизвикателствата в следващите десетилетия.
Не случайно това стана приоритет по време на сегашното испанско председателство на ЕС, а испанският министър председател обяви като приоритетна задачата за създаването на законодателство в ЕК за новите геномни техники.
Заради твърде зачестилите климатични промени започна по-активно да се работи за
преходът от интензивно към устойчиво земеделско производство
Преди дни МЗХ организира среща на науката и бизнеса за обсъждане на новите геномни техники и й даде старт и на българска територия. Основният извод е, че трябва да работим, но не допускаме компромиси по отношение на предпазливостта, заяви министър Кирил Вътев.
Според проф. д-р Виолета Божанова от Селскостопанска академия
растителната селекция ще е от най-сериозните инструменти за справяне с климатичните промени
което вече е доказано на базата на много прецизни анализи на европейско равнище през последните години. Тематиката дори е вече разширена и адаптирана и спрямо европейската стратегия „От фермата до трапезата“.
Не случайно европейските фермери днес категорично заявяват, че ще отделят най-голямо голямо значение на
добре адаптираните сортове, на които ще разчитат и за по-високи добиви
Това може да стане само чрез растителната селекция, която е основната практиката за подобряване на земеделските култури чрез по-добре адаптирани сортове на основата на иновациите. Иначе бъдещото аграрно производство няма да може да се справи с предизвикателствата и да се сдобие с най-важните характеристики на новите сортове. А именно: продуктивност, стабилност, качество, устойчивост на стресове.
Фермерите, които присъстваха на събитието като Божидар Митов от Търговище и Ангел Вукодинов от Пловдивско, както и техни колеги, заявиха, че с голям интерес очакват новости, които ще направят бизнеса им по-устойчив.
Известно е, че селекционният процес отнема 5-12 години, използвайки вече модерни геномни молекулярни техники, обясни проф. Божанова. Изисква се дълго време да се отберат най-добрите растения в големи получени популации, това отнема минимум 5-7 години. След това получените селекционни линиии се изпитват също години наред преди да се впишат в официалните сортови листи и да стигнат до земеделските производители.
Днес при нас в науката много важна стъпка за създаването на нови сортове е създаването на геномно разнообразие, обясни професорката. Тя допълни, че
в дивите прародители има гени за устойчивост и адаптивност, които ще ни вършат работа занапред
и на които ще се разчита при създаването на новите сортове.
Според нея както европейската наука, така и България има успехи.
Малцина знаят, че 76 признати сорта в България са получени чрез изкуствен мутагенезис
По този начин е подобрена е сухоустойчивостта при български хибриди царевица, увеличен е броят на зърната и др.
Селекционен напредък страната ни има и при твърдата пшеница, където добивният потенциал е увеличен в годините около три пъти, благодарение на новите модерни техники.
Нашите сортове са с отлични характеристики и са добре адаптирани към средата, за разлика от италиански например, с които сме ги сравнявали на наша територия.
Например тези създадени български сортове, са показали в условията на Генерал Тошево, при ниски торови норми, без употреба на фунгициди и хербициди, че имат по-добра стабилност и са с по-високи добиви. Това се е доказало най-показателно през най-критичната 2020 г., която беше изключително тежка, а българските сортове тогава са се държали отлично и много слабо са намалили продуктивния си потенциал, казва проф. Божанова.
Според проф. д-р Елена Тодоровска, доктор по молекулярна генетика, растителната селекция е дълъг и бавен процес, но сега учените активно използват молекулните маркери, които го ускоряват. Те са мощен помощник да подобрим генетичното разнообразие, използват се и за клониране на гени, намират приложение и
при използването на генетичен материал от диви родственици
казва тя. Когато един сорт е вече създаден, маркерите ни помагат и по-нататък, защото идват на помощ и за идентификация, която е полезна в много отношения, както и за доказване на авторските права.
У нас е проучено генетичното разнообразие в 117 сорта пшеница и това е станало именно с помощта на молекулните маркери, обясни тя. В изследванията са проучени и 38 интродуцирани у нас чужди сорта.
Според акад. Атанас Атанасов от Съвместен геномен център
бъдещето на генното инженерство е безспорно
а занапред и биологичното земеделие няма да може да се развива без новите геномни технологии.
По повод новия европейски диалог, който предстои за интегрирането им, вече се подготвя законодателство, въпреки че в Европа продължава да има много „за“ и „против“. Според него мнозина още не разбират какво представлява той и често поставят знак между него и ГМО, където се внасят чужди гени.
За разлика от САЩ и Китай, европейците са по-консервативни, от 2018 г. в ЕС е въведена забраната не само за ГМО, но и за NGT /новите геномни техники/. От 2 г насам обаче тече усилена дискусия, а от юни т.г. има уклон част от тези техники да бъдат одобрени, а законодателството за тях – променено. Дискусията ще бъде много трудна, но през 2024 г. има шанс законодателството да даде възможност да се работи по техниките на геномното инженерство. Затова акад. Атанасов отсега съветва МЗХ България да изработи предложение до ЕС за дефинирането на интелектуалната собственост. Той смята още, че трябва да се дадат шансове е на по-малките лаборатории да работят, а не само на големите корпорации.
Според акад. Атанасов: 3 страни в света продават своите царевица, соя, цвекло, и памук от години и храната за животните ни – свине и птици, идва от тези три страни – например 40% от соята идва от там. Затова Европа ще трябва най-накрая да признае, че генната модификация върви непрекъснато. В Европа практически няма ГМО, но го има доколкото животните ни се хранят с такъв фураж.
Той е сигурен, че един ден новите геномни технологии ще бъдат в основата и на модерното биологично земеделие и че геномното инженерство ще измести ГМО като стара и неефективна технология.
Според Асоциацията на семенарската индустрия в България през следващите десетилетия се очакват огромни предизвикателства
Затова семенарските компаниии ще трябва да помагат да се произвеждат повече растителни продукти за по-широка биоикономика при променящите се климатични условия.
Иновациите в отглеждането на растения ще играят ключова роля за това и за икономическата, социалната и екологичната устойчивост на земеделието.
Новите сортове растения увеличават добивите на културите, като същевременно намаляват използването на пестициди и торове. В резултат се подобряват качествата на растенията. Така растениевъдството ще работи за устойчиво интензифициране на земеделието. Свързаните с изменението на климата нови фитосанитарни заплахи и проблеми с управлението на културите, също създават допълнителни предизвикателства. Затова само сложните методи и научният напредък ще ни позволят на полето да влизат по-бързо, по-адаптирани и устойчиви на климата сортове растения.
