Кортис АД: Не икономиката, а политиката променя пазарите

Дори и сега при видимо успокоение на обстановката, не се вижда повишаване на цените на земеделската продукция, няма основателна причина за това, смята Борислав Георгиев, изп.-директор на „Кортис“ АД,  търговската фирма от структурата на „Агроелит – Митов“,  гр. Търговище

Борислав Георгиев е изпълнителен директор на „Кортис“ АД, с над 20годишен стаж в сферата на търговията. Това е търговската фирма, която е част от структурата на „Агроелит“ – фирмата на Божидар Митов, която тези дни отпразнува своята 33-годишнина и може да се похвали с успехи, чест и достойнство не само в своя район, но и в цялата страна.

„Кортис“ е акционерно дружеството, занимаващо се със зърно търговия, търговия на торове, семена и препарати за растителна защита, както с консултации на фермерите за вземане на важни търговски решения. Обслужва ги вече не само в района на обл. Търговище, откъдето са започнали, но и в други области на страната.

Екипът на дружеството е млад и професионален, а експертизата му е повече от отлична, вследствие на което клиентите, които им се доверяват растат ежегодно.

Можем да се похвалим, че всяка година вървим нагоре и като обороти и като брой клиенти, казва Борислав Георгиев – управител на фирмата.

Едно от правилата на фирмата, споделя Борислав е – винаги да си спазваме обещанията, независимо какво ще ни струват. Ръкостискането за нас е равносилно на договор.

В базата край Търговище „Кортис“ се съхраняват семената и препаратите, а торовете се извозват директно от заводите до клиента.

Задаваме въпроси, които ни интересуват, а искаме да чуем и прогнози, на които знаем, че екипът е способен.

Разпитахме и разбрахме, че тук в района ви познават и ви се доверяват. Идват ли клиенти и от други региони, и защо?

Да, имаме клиенти и от други региони. Работим вече в няколко области на страната. Трябва да си признаем, че името на „Агроелит“ върви пред нас с добрия си имидж и ни помага определено.

Знаете, че добрата препоръка винаги е била твърде важна в нашия бранш, където устната реклама работи най-добре. Когато хората разберат, че сме част от структурата на „Агроелит“ ни се доверят по лесно и така опитват и започват да работят с нас. Така че доброто име винаги помага, а ние го имаме.

 Какво най-много търсят при вас стопаните?

В посока на вложенията търгуваме основно със торове, семена и препарати за растителна защита, а на последно място, но не по значение се занимаваме и с търговия на зърно, с което определено помагаме на земеделците да получат възможно най-добрия съвет за продажба към момента на вземане на тяхното решение.

Кажете защо е толкова труден пазарът през последните 1-2 години? И докога ще е така?

Знаете, че трудното дойде най-вече заради икономическата обстановка около войната в Украйна. Това изцяло промени бизнес моделите. Икономическите аргументи, които винаги са определяли  цените на стоките, сега започнаха да бъдат измествани от политически. Дори само едно изказване на един политик ти променя из основи пазара. А това няма как да бъде предвидено от нито една търговска фирма, няма как да бъде предвидено и от земеделските производители. Като добавим и неблагоприятните  климатични условия особено през последната година, положението се влоши.

Все пак ще внесете ли известно успокоение, връщат ли се цените на торовете и препаратите към старите равнища?

Да, връщат се. Вследствие на войната и изключително високата цена на газта, която беше стигнала до 350 евро за мегаватчас през лятото на 2022г. на базата на нормална цена от около 40-50 евро, 18 торови завода в Европа затвориха и това създаде вакуум на пазара и изстреля цените до 1500-1600 лв. за тон амониев нитрат, а при комплексните торове до близо 2000 лв за тон.

Много земеделци си ги купиха на тези цени, за да си подсигурят производството и направиха твърде високи разходи за вложения, които доведоха до много висока себестойност на тазгодишната продукция.

С нормализирането на икономическата обстановка, вследствие на европейски политики, цената на газта започна да слиза към по-нормални нива, заводите започнаха работа и съответно цените на торовете се понижиха. В момента са от порядъка на 630-640 лв за тон амониев нитрат, който е и най-използваният в България.

Това ще помогне за една по-добра себестойност на производството, но за следващата стопанска година, която тепърва започва. Но към настоящия момент продукцията, която е в стопанствата /защото много малко земеделци продават/ е с много висока себестойност.

А как се движат сега цените на пшеницата, ниско стоят май, докога?

В момента фуражната пшеница  е около 380-385 лв/тон, а хлебната – около 415-420 лв/тон на пристанище Варна. Но когато се извади и цената за транспорт за да се стигне до цена от място, се получават наистина ниски цени на фона на високите разходи, направени за отглеждането.

А миналата година поскъпнаха не само торовете поради високата цена на  газта. Това стана и при препаратите, използващи енергоемки суровини за тяхното производство. Семената последваха тренда, макар че поскъпнаха по-незначително, все пак се усети.

Според вас докога земеделците ще могат сега да задържат стоката и кога ще решат да продават?

Ще задържат до последно с надеждата за по-добри цени, за които никой не знае дали изобщо ще се появят.

Защо?

Защото като цяло зърненият баланс в света в момента е положителен. На места произведената продукция надминава очакванията. Това успокоява пазарите. Затова поне в близко бъдеще не се вижда повишаване на цените, няма причина за това.

Пак правя уговорка, че ще е така, ако не се получи някаква политическа намеса, която да промени и размести пазарните сегменти. Задържането на ниска инфлация чрез евтини храни, суровини и енергия е задача на политиците, която е в противоречие с желаните по високи цени от фермерите. Засега ситуацията е укротена, но несигурна.

Мислите ли, че тази ситуация на пазарите ще накара фермерите да променят културите и сортовия състав?

По-скоро – не. Или, ако това се случи, ще бъде в много малък процент, защото нямат дадености за това.

При нас фермерите са традиционалисти. Сеят основни 3 до 5 култури, но и не разполагат с много варианти за ротация на една култура с друга, тъй като реализацията на всичко друго извън пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и рапица, е трудно и няма пазар.

Затова ще е много трудно  фермерите да посегнат към по-нетрадиционните култури за нашия регион, а смятам и за страната.

Тук при нас пробваха преди няколко години с отглеждането на нахут. За  година-две културата постигаше добра рентабилност, после пазарът се наводни и цената се срина почти наполовина. Както се случи и с лавандулата. Имаше подобни периоди и с граха.

Когато обаче дойде моментът цените на тези култури умножени по добивите  да не кореспондират на направените разходи, и земеделците спират да ги отглеждат, тръгват да залагат отново на сигурното.

При препаратите и торовете виждате ли дори и малко търсене на биологични и органични?

Все още не го усещаме. Все още много малка част от фермерите се обръщат към този тип продукти, честно казано доста са им непознати. Ние обаче работим и в това направление, защото следим новите изисквания на ЕС и по отношение на препаратите, и по еко-схемите и има вероятност търсенето на такива продукти да се появи по-силно. Силната кампания при нас е пролетната и тогава ще видим.

Сега какви сортове житни се търсят най-много? Купуват ли се рекламираните от селекционерите български сортове?

Определено не се търсят родните. Пазарът е стъпил изцяло на западната селекция. Дори не се сещам някои от нашите клиенти да залага в стопанството си българска селекция, докато преди 10-12 години, тогава 70% от пшеницата, която се отглеждаше все пак беше българска,  сортът Енола.

Защо е така?

Чуждите селекции са надградили доста в добивите над нашите сортове и успяват с това да се наложат.

Имат и други предимства – науката им помага да предпазват посевите в по-голяма степен от болести. Второ, казах за добивния потенциал. Ще ви дам пример. Ако Енола максимум може да постигне някакъв рекорд от 800- 850 кг/дка, при водещите западни селекции говорим за 1000-1100 кг/дка –   при оптимални идеални условия и за двата сорта. Тоест говорим грубо за разлика от 150-200 кг/дка., която земеделците не могат да си позволят да пренебрегнат, тъй като тя им е много необходима, за да бъде ефективно производството им.

А иначе, почти всички земеделци са родолюбци и биха искали да сеят българска селекция, но засега никоя не може да отговори на тези техни важни икономически претенции.

При пролетниците, ситуацията е същата – отново се разчита на западни селекции. Интересът към българската селекция отново е минимален, в чуждата е инвестирано да устоява по-добре на засушливите периоди, които стават все повече. Макар че чуждите селекции са доста по-скъпи фермерите се принуждават да се обърнат основно към тях, гарантират им по-висок добив и рентабилност.

Но това е обяснимо, мултинационалните компании имат огромна развойна дейност, модерни селекционни центрове, някои инвестират по над 1 млрд. щатски долара на година. Как да се сравнят с тях нашите институти, на които държавата не подпомага по никакъв особен начин. Частни фирми също не могат да си позволят да развиват наука, скъпо е. Затова засега, като го казвам със съжаление пътят пред българската селекция е в посока надолу. Към настоящия момент не можем да го променим.

А при препаратите?

Голяма част от пазара се държи от трите основни производителя мултинационални компании – БАСФ, Байер, Синджента и Кортева. Фермерите ги познават и ги търсят. Техните регионални агрономи им предоставят съвети и препоръки.

Има и един немалък процент на пазара, който се поема от т. нар. генерични компании при които цените са значително по-ниски, а предлагат същото активно вещество, каквото и големите компании.

Затова, според нас, през следващата стопанска година, която реално започна, нагласата на повече земеделци е да се обърнат към този тип продукти, за да направят малко по-ниска себестойността си. Защото тя ще бъде наистина ключова за тяхното оцеляване. Цената на тези препарати в отделни случаи е до 50% по-ниска. Затова има място и за тези компании на пазара.

В тази връзка създава ли голям проблем нерегламентираният внос на препарати на пазара в България?

В нашия регион не се усеща, минимално е, но има внос на препарати от Турция основно, говори се, че в Южна България е по-масово.

Но тук е ролята на държавата, която не си върши работата и допуска това. А този импорт освен, че удря бизнеса, от него и държавата губи доста постъпления от данъци например. И даже не говорим  за това, че липсва и контрол върху качеството.

Ще дам пример с  продукт, на който цената в България е около 1,20 лв за дка, а в Турция е 0.20 лв за декар. Икономията за земеделец ако ползва такъв тип препарат(нерегламентиран) на стопанство с да речем 30-40 хиляди декара земя дава икономия от 30-40хиляди лева само от един препарат, а при 2-3 препарата за дадените култури ?

 Имате ли обяснение защо се получава тази огромна разлика в цената, явно не е само заради това, че държавата не е в ЕС?

Държавна политика. Турция освен, че не е член на ЕС, постоянно прилага защитни мита за собствените си фермери. Например налага огромни мита, които не позволяват внос на стока, докато не бъде продадена тяхната собствена. Те стигат до 120% защитно мито. Ако пшеницата струва 0.40 лв/кг, то при 120% мито, няма никакъв шанс в страната да влезе чужда пшеница, докато тяхната не се реализира.

Продадат ли си стоката, премахват митата. Но това е политика, която Турция си позволява, защото е извън ЕС.

Парадоксът е и друг – продукти, които са забранени за ползване в ЕС, включително  и в България, се използват от страни като Турция и Украйна. В следващия момент внасяме стока от там, която е третирана с тези продукти и ги консумираме, а уж са забранени защото са вредни и опасни за човека.

Очаквате ли вече някаква прогнозируемост в земеделието и стабилизиране на пазарите?

При семената и препаратите, както говорихме, има стабилизиране. И да има отклонения, те ще бъдат на отделни продукти с минимални проценти надолу по-скоро.

Но проблемът е при зърното и торовете, където засега прогнозируемост няма.

Ние очакваме, че цените ще се задържат на настоящите нива. Надолу по-скоро няма да слязат, но ще вървят с максимум с 30-40 лв на тон нагоре. Но…при положение, че не се намеси по някакъв начин политиката. Затова сега никой не се наема да прави планиране.

Какво ще стане с драмата при слънчогледа, според вас?

Тя е в две посоки. Първата е, че наистина има нерегламентиран внос на слънчоглед. Второ – добивите на места са много ниски. Например за регион Добрич се говори за добиви от 50 до 150 кг/дка. Ако сложим средно 100 кг по 70 ст/кг, са 70 лв приход на декар, а само рентата е 140 лв/дка, как да се вържат сметките.

Сега фермерът не може да продава на цена от 700 лв за тон, защото не му се връзва сметката, а производителят на олио казва, че не може да седи и да не работи, защото и той има огромни разходи, и трябва да си намери суровина отвън, което също е разбираемо. И влизаме в един омагьосан кръг, от който излизането ще бъде трудно за някои производители, просто трябва да приемат факта, че ще има култури с отрицателна доходност. Повечето нямат капацитет за съхранение дори и за една кампания, да не говорим да застъпят една реколта, че и втора. Много са малко фермерите, които могат да си го позволят. А и слънчогледът е по-труден за съхранение, започва да се повишава киселинността му, влошават се качествата. В момента е въпрос на стискане на зъби и оцеляване.

 Според вас ще има ли фалити и закрити стопанства?

Най-вероятно ще има, за съжаление. Вече се чува за фермери, които се отказват, защото не виждат светлината в тунела и започват да разпродават стопанства или да ги отдават под наем. Процесът е опасен, ако и следващата година бъде толкова трудна, и климатичните промени са ключови.

Ние знаем стопанства, които се опитват да се продадат, но те искат доста висока цена и сделките не могат да се осъществят. Знаем и голямо стопанство, което се е отдало под наем. Времето ще покаже дали са взели правилното решение.

Имате ли предвиждания за равнищата на рентите?

Моето мнение е, че тъй като фондовете в момента са с най-високите ренти, ще бъдат и първите земите на които ще бъдат отказани да се работят. И проблемът е не само, че рентите са по-високи, но и че няма гаранция за дългосрочно ползване.

В региона, в който работим, почти никой не е намалил рентите. Напротив, на места при нас дори има увеличения, което е продиктувано не от добри резултати , а от егото на фермерите. За съжаление при тях в много случаи при вземането на решения за размера на рентите егото надделява над разума. Най-вероятно много бързо започват да съжаляват за тези решения, защото това ги прави нерентабилни и ще се налага да вадят от джоба си за това, че работят.

Като тенденция обаче намаляването на рентите трайно ли ще е?

Изключително много зависи от климата. Ако има благоприятен климат и земеделците получават добри добиви, рентите няма да паднат. Защото когато правят добри добиви, земеделците не се притесняват да дават високи ренти. Единственият проблем е климата. И не случайно го повтарям толкова пъти, защото той е ключов. Всичко друго може да се контролира. Но при засушаването нищо не може да се направи – ще дам отново за пример Добруджа – житницата на страната, чувам за добиви там от  350-500 кг/дка пшеница и 100-150 кг/дка слънчоглед и нула добиви от царевица в отделни части на региона, там са влезли да си разчистят полетата, каква рента да дадат хората, от къде да я дадат? Имаш 200 лв на декар разход при царевицата, а може и повече в зависимост от рентите, и нула лева приход. Субсидията трябва да бъде около 60-75% от рентата. В Румъния, например, рентата е между 30 и 60 лв/дка. Това е проблемът на нашите фермери. Не са ниски цените, а рентите са високи. Да не забравяме, че  това все пак са световни борсови цени.

Има ли някакви правила при определянето на рентите?

Обикновено нашите земеделци фиксират една цена и я обръщат в някакви килограми зърно. Казват, че дават 120 кг пшеница. Обаче според цената, ако „чукнем“ на калкулатора ще се окаже, че дават 200 -250кг пшеница.   И се получава така, че земеделският производител обира негативите от условията на пазара. Особено голям е проблемът при едногодишните договори, които са безумие, а те са много. Това е много сериозен проблем в бизнеса, тъй като фермерът не знае дали тази земя ще я работи и догодина. Съответно, той не слага най-качествените торове, които ще му дадат добър резултат, защото те са с после действие и наслагване. Не се изчистват площите качествено от плевели. Всичко това води до една по-ниска рентабилност и по-ниска ангажираност към земята, която работят. Това не води до нищо добро, но това е в момента положението на пазара на земята. Например, в Белгия доколкото знам има 3 вида арендни договори – за 9, 18 и 27 години. Имаш право на избор, но между тези три срока. И тогава човек знае, че може да инвестира в тази земя, да изгради поливно земеделие.

Какво е решението за климатичните предизвикателства? Само напояване ли?

Напояването е едно от много важните неща с оглед на трайното засушаване, което се наблюдава. Но в България е едно от най-трудните неща. Първо, всички системи са разрушени. Те могат да се създадат на ново и много фермери биха инвестирали в напояване. Но когато не е направена комасация, когато я няма дългосрочността на договорите, никой няма да го направи.

Загубихме пазарите си в Испания и Португалия, ще си ги върнем ли?

Трудно ще бъде със сигурност. При фуражната пшеница говорим основно за цена. Купувачите не ги интересува нищо друго, освен цената. До скоро украинците ги нямаше, тъй като имаха защитни мита, които оскъпяваха продукцията им. Но вече трайно заеха наши пазари.

Единственото решение за оставане на пазара на българските земеделци при наличието на свободна търговия от Украйна ще бъде само едно – намаляване на рентите, другите разходи те са ги оптимизирали до миниум. Това е. Друг път няма.

А повишаване на качеството за по-добри цени?

България започна да търгува хлебна пшеница. Просто последните години при фуражните сортове пшеница, като едно Авеню, което е най-използваното в България, с около 50-60% пазарен дял се получава така, че хектолитъра и протеина отговарят на изискванията на западните клиенти за хлебна пшеница.  Но разликата в цената между фуражна и хлебна пшеница е 20-30 лв за тон. Това в количество пшеница е 50-100 кг при цените в момента. А хлебна и фуражна пшеница в добивите винаги имат разлика 200-250 кг/дка. Губят се приходи от декар, без които не се връзва сметката. Единственият път е намаляване на себестойността на производството.

Приемат ли съвети българските фермери?

Вслушват се в нас. Изградили сме доверие в хората, с които работим. Смея да твърдя, че постигнахме и доста добри резултати с някои от тях и на полето в следствие на нашите съвети и технологии. Вървим ръка за ръка със земеделците и гледаме в една посока. Ние категорично продаваме само това, което работи. За нас продажбата на всяка цена не съществува! Нашата цел номер едно е да бъдем полезни. В Кортис работим за резултата.

Посрещаме земеделците като клиенти, а ги изпращаме като приятели.

Диана Ванчева,

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X