Подпомагането на износа на селскостопански продукти от Украйна беше обсъдено на заседание на Комисията по земеделие и развитие на Европейския парламент в Брюксел.
Депутатите също така обмениха мнения с членове на Европейската комисия относно рисковете за европейските фермери от нарастващия темп на предлагане на украински продукти.
„Ние следим обеми, следим ценова динамика, импортна цена на национално ниво, както и цените на ниво ЕС, като на всеки два месеца публикуваме мониторингов доклад. Така че засега не виждаме много значителни негативни последици за селскостопанския пазар на ЕС“, каза говорителят по тази тема Пиер Баску, директор на Устойчиво развитие и подпомагане на доходите на Генерална дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия.
Комисията работи върху развитието на „коридори на солидарност“ и намаляване на транзитните разходи, тъй като иска „Украйна да продължи да допринася за глобалната продоволствена сигурност и да може да продължи да изнася своите продукти за ЕС и извън него“.
Според евродепутатите „коридорите на солидарността“ са се превърнали в спасител за украинската икономика и са позволили износа на повече от 108 милиона тона стоки и вноса на 38 милиона тона други продукти на обща стойност 123 милиарда евро. Тези обеми се увеличиха значително след откриването на черноморския маршрут.
В същото време е необходимо да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху европейските фермери, казват евродепутатите. Според тях ръстът на износа за ЕС, който е толкова важен за украинската икономика, „има известен непредвиден ефект върху някои регионални пазари в страните-членки на първа линия, а също така предизвика натиск в определени сектори в ЕС. “
Мазали Агилар, вицепрезидент на аграрния комитет, каза, че испанските пристанища са препълнени със зърно не само от Украйна, но и от Русия, на невероятно ниски цени. „С този натиск от вноса те не могат да продължат да работят. Очевидно е, че трябва да покажем нашата солидарност с Украйна, но не за сметка на нашите зърнопроизводители“, каза тя, като призова комисията да вземе мерки, за да предотврати фалита на европейските зърнопроизводители.
В същото време Испания, където тази година производството на зърно е намаляло с над 40% поради неблагоприятните климатични условия, сега изпитва остра нужда от зърно.
Необходимо е да се подкрепи транзита на украинско зърно през ЕС до крайните пазари, смятат евродепутатите. Освен това някои от тях предполагат, че Световният хранителен фонд може да бъде по-активен и да изкупи обратно част от тези зърна.
За разлика от зърното, вносът на украинска захар в Европа не предизвиква безпокойство.
„Цените на захарта надхвърлят 800 евро за тон, което е изключително високо в исторически аспект. Следователно производството на захар в ЕС тази година според оценките ще достигне около 15,6 милиона тона, което означава, че ще е необходим внос“, каза председателят на комисията Норберт Линс.
Ние искаме да видим Украйна като член на ЕС в бъдеще. Страната е голям производител“, каза членът на комисията Мартин Хойслинг. Но според него е необходим дългосрочен план, който да балансира защитата на европейските производители и помощта за Украйна: „Не можем да очакваме войната да приключи за три месеца, трябва да свикнем с тази ситуация“.
Ще припомним, че Европейската комисия не удължи от средата на септември забраната за внос на украинско зърно в съседни страни от ЕС.
В същото време, за да се контролира украинският износ за ЕС и да се избегне скок в цените на зърното, по искане на Европейския съюз беше въведена система от лицензи. Такива документи могат да гарантират, че зърното от Украйна, предназначено за трета страна, няма да остане в някоя от „фронтовите“ държави, а ще премине транзитно до крайната дестинация.
Както се съобщава, през пазарната 2023/2024 година (започнала на 1 юли) Украйна вече е изнесла повече от 12 милиона тона зърнени и бобови култури.
