До 2050 г. Добруджа ще загуби ролята си на житницата на България

Предстои и промяна на технологиите за отглеждане на културите в България. Без напояване вече няма да могат да се отглеждат у нас не само зеленчуковите и овощните, но и зърнено-житните и маслодайните култури.

Прогнозата за промяна на климата у нас до 2050 г. е повод за сериозен размисъл, не само сред земеделците, но и сред отговорните институции. Най-тежко засегнатите от промяната в климата – повишаване на температурите и липса на почвена и атмосферна влага, ще бъдат районите, които се смятат за житницата на България – Добруджа, Генерал Тошево, Силистра, крайдунавските райони. И дори най-песимистичните по тези въпроси земеделци вече нямат съмнения за трайната промяна на агроклиматичните условия. Няма как да се съмняваш в нещо, което усещаш и виждаш на практика. Сушата в Добруджа вече е редовна. Тази година стана поредното доказателство.

Според агроклиматичните модели, симулирани на база данните от предходните 50 години, средната годишна сума на валежите у нас до 2050 г. ще намалява. В районите на Генерал Тошево и Шабла, които са най-силно засегнатите от липса на влага общини, сумата на валежите се очаква да бъде между 380 и 450 мм за годината. Това, разпределено по сезони, е безкрайно малко за развитие на интензивно земеделие. Най-големи отклонения на валежите ще има в Източна България. Средната многогодишна сума на валежите през периода на влагонатрупването октомври – март до 2050 г. също не е оптимистична. Източните райони имат много малка сума на валежите през този период, която достига до 200 мм.

Тенденцията до 2050 г. е зимите да станат топли, като дните с температура под нула градуса да намалеят с една трета. Съответно летата да стават по-горещи, като дните с температура над 25 градуса се увеличават, което означава и увеличено изпаряване на влага. Годишният брой на дните с минимална дневна температура над 20 С ще нарасне драстично. Ако досега са били между 1 и 18 годишно, то до 2050 г. те се увеличават, като в Русе се очаква те да достигнат до 55.

Българските земеделци обаче още не са готови за съобразяване на своята дейност с актуалните климатични предизвикателства. Бъдещето е на био и прецизното земеделие. В тези суши вече не може да се тори, както досега, нито да се използват досегашните вещества, например.

Земеделието у нас вече не може да разчита само на природните дадености. Климатичните аномалии вече са толкова чести, че  не са аномалии, а закономерност. Времето често не отговаря на текущия сезон от годината и честотата на тези явления ще се засилва.

Земеделските производители трябва да се подготвят за това, което ще се случи в бъдеще. Стопанствата  да се преориентират към смяна на технологиите, и дори на културите, които се отглеждат. Предстои пълно обновяване на технологиите за отглеждането на селскостопанска продукция. Тук трябва много усилена съвместна работа на науката с практиката, за да може българското земеделие да отговори на променения климат. Много учене, внедряване на нови продукти, които работят в почвата, и я правят по-жизнена и влагоемка, промяна на технологиите. И разбира се – напояване. На всяка цена. Защото ще се наложи да поливаме дори и житото.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини