Пред животновъдството предстоят много предизвикателства, за които никой не е готов. И не само, че не сме готови, но и никой не говори, че трябва да се подготвим. За това за пореден път предупреди пред земеделеца.бг Михаил Михайлов, Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България. Какво притеснява професионалистите в бранша и за какво призовават политицити?
В животновъдството предстоят две сериозни предизвикателства, за които у нас почти не се говори, а много скоро животновъдите ще трябва да бъдат готови за тях – климатичните промени и емисиите. И двете теми са много важни и сериозни. Ние говорим за това поне от 4 години. Но досега няма много напредък.
Климатичната тема е особено болезнена. На 1 юли вече няма трева в полските райони. Тази година заради закъснение на кампанията, качването на животните в планините се забави, климатичният фактор се усети много силно. Изведнъж стана така, че животните, които досега бяха на пасища по това време на годината, почнаха да бъркат в джоба на стопаните, за да се хранят. А, както много пъти сме казвали, при температури над 22 С, се очаква топлинен стрес и намаляване на млечността.
Много малко ферми са се преоборудвали и пригодили сградите си за промените в климата. В доста държави това нещо вече мина. По съответни програми проблемите се решиха. Например, в една Нидерландия, на животновъдите бяха отпуснати средства, за да повдигнат с 2 метра таваните на оборите. Бяха по 5 метра височина, вече са по 7 метра, за да има въздух. Отпуснаха им средства, за да ги боядисат с бяла боя, да сложат термоустойчиви покриви, които не пропускат горещината и още куп други подобни преустройства. И тамошните животновъди са готови за климатичните предизвикателства. Горещините вече не ги притесняват. А ние тепърва ще се сблъскаме с това.
А след горещината следва водата. Водата ще изчезне. Нашите фермери вече се оплакват, че на традиционни места, по пасищата, където е имало вади, рекички, гьолчета, вече всичко е изчезнало. И кравите започват да пият от всяка една локва. Почват да се заразяват от различни болести. Следва лошото млякото, ниските цени и т.н. всичко е вързано.
И следват емисиите. Там какво ще правим, един Господ знае. Там нещата са ниво няколко проведени международни симпозиума в София и до там. А има още куп нови неща, които ще влизат в сила. Забрана за вързаното отглеждане, забрана за отделяне на телетата преди да са навършили 28 дни от фермите.
Не знам дали се разбира колко много неща трябва тепърва да се решават. А ние не можем да направим навреме дори ваксинациите. И това доведе до огромен икономически проблем за фермите. Да имаш животни, да имаш търговец, и да не можеш да ги продадеш, защото не са ваксинирани поради липса на ваксини. Такива неща не можем да оправим. Да не говорим за важните неща, по които няма никакъв дебат.
Никой от животновъдите не е на ясно какво го очаква и за какво трябва да се подготви. Какви изисквания ще има, какво трябва да направи, за да отговори на тях и какви наказания ще понесе, ако не им отговори. Никой не говори за това. Животновъдите нищо не знаят. По министерствата може и да има отчети, че нещо е направено.
Така че исканията ни определено не са само за пари. Те най-малко са за пари. Има много неща, които, за да се свършат, са изключително в компетенцията на държавата.
Какво ще правим с работната ръка? Никой не знае. Преди дни в Унгария имаше национален животновъден форум. Техният министър каза: „Трябва да преобърнем всичко. Трябва да вкараме роботите във фермите, защото няма работна ръка“. У нас никой не говори за тези неща. Кой ще дои утре кравите?
Затова призоваваме министърът на финансите за един ден да отиде да изкара в животновъдна ферма. Наскоро президентът на Франция го направи, министър-председателят на Бавария също. И като излязоха, станаха много интересни неща.
