В ДЗЕС 6 Изискването за минимална почвена покривка в периода 01 юни до 30 септември не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 6 седмици след премахването на предходната растителна покривка, вместо 2 седмици.
Изменението е свързано с променящите се климатични условия и най-вече с честите засушавания. Удължаването на периода (от 2 на 6 седмици) за извършване на почвени обработки, ще осигури гъвкавост на бенефициерите при провеждането им, съобразно вида на отглежданата култура и почвените влагозапаси.
Причини, които обосновават промяната
За земеделието най-опасна е агрометеорологичната суша. Тя настъпва при продължителен безвалежен период, през който коренообитаемия почвен слой просъхва и растенията страдат от недостиг на вода. Тези условия се отразяват неблагоприятно както на растенията, така и на почвата. България е разположена в зона с недостатъчно овлажнение и сушите са често явление. Според изследвания за последните 100 години, най-голям брой засушавания се наблюдават през месеците юли-септември. През октомври за голяма част от страната, условия на засушаване не се наблюдават. За периода на есенно-зимното влагонатрупване (октомври-март), формиране на добивите от есенните култури (април-юни) и формиране на добивите от пролетните култури, и някои плодове и зеленчуци (юни-август) се вижда, че тенденцията за задълбочаване на сушата се увеличава. Данните показват, че лятното засушаване продължава от юни до септември. Това дава основание да се предложи месец октомври да отпадне от критичния (чувствителния) период и България да избере чувствителен период от 1 юни до 30 септември. (Данни на Националния институт по метеорология и хидрология – НИМХ)
– Месец октомври е началото на следващата стопанска година
Мотиви за неприложимост на зимен чувствителен период:
– За нашата географска ширина очакваме да не се нарушава баланса на влагонатрупването, което става през зимата, когато почвата е резервоар на влага, за да може да посрещне интензивната вегетация през пролетните месеци. Проблем настъпва, когато се възстановят вегетационните процеси след прехода на температурите през биологичния минимум за съответните култури, който е 5ᵒ С при есенниците и 10℃ за пролетните култури. Следователно, ако има растителна покривка през зимата и 20 последователни дни с температура над 5 градуса, вегетацията започва. Тогава вместо да се получи необходимото влагонатрупване, тази влага се губи, а тя е необходима за истинския вегетационен период през пролетта. При суха и топла зима започва преждевременна вегетация, която предизвиква засилена влаготранспирация, вместо влагонатрупване и това създава риск от засушаване през летните месеци. (Данни на НИМХ)
– На тежките почви (чернозем, смолници, които са подходящи за отглеждане на зърнено-житни и маслодайни култури), след освобождаването на площите, с цел запазване на влагата в по-дълбоките почвени слоеве се извършват обработки на почвата, което няма да осигури растителна покривка през зимата. При сеитба на покривни култури, ще е необходима обработка, както и прибиране или разораване, което води до допълнителни разходи и в резултат на тези обработки до допълнителни емисии на парникови газове в атмосферата.
– В планинските и полупланинските райони ранното застудяване и замръзване на почвата прави невъзможна и опасна обработката на почвата;
– Осигуряване на съответствие на климатичните и агрометеорологичните условия България и Югоизточна Европа, в контекста на участитето на българските земеделски производители в единния европейски пазар и засилена конкуренция. Редица държави от ЕС прилагат само летен чувствителен период, в т.ч. и съседна Румъния.
Очаквани последици от промяната
Скъсяването на летния чувствителен период с един месец ще спомогне за предотвратяване деградацията на почвата, вследствие ветрова ерозия, в районите където са съсредоточени основната част от полските култури. С отпадането на зимния чувствителен период ще се постигне запазване на влагата в почвата през зимата, изключително необходима за растенията в началото на интензивната вегетация през пролетните месеци, когато се възстановят вегетационните процеси след прехода на температурите през биологичния минимум за съответните култури, който е 5ᵒ С при есенниците и 10ᵒ С за пролетните култури.
Промяната се въвежда на база научни доказателства относно агрометеоролигичните условия в България и нарастващата тенденция към трайно и тежко засушаване през лятото и началото на есента, което се отразява неблагоприятно върху почвата и растенията. Отпадането на зимния чувствителен период ще допринесе за задържане на почвената влага през зимата.
Очаква се промяната да се отрази благоприятно върху провеждането на агротехническите мероприятия съобразно климатичните особености и количеството влага в почвата.
Допълват се видовете минимална почвена покривка
Допълват се видовете минимална почвена покривка с цел по-голяма яснота и улеснение за земеделските стопани.
Поддържането на минимална почвена покривка се постига чрез:
-засяване/засята основна култура;
-засяване на вторични или междинни/покривни култури или мулчиране;
-оставяне на растителни остатъци, включително стърнища и/или самозасети площи от предходната култура;
-оставяне на растителните остатъци от предходната култура при вертикални обработки без обръщане на слоя, при минимални обработки на почвата, при ивични обработки на почвата.
Допълването на списъка с видовете минимална почвена покривка ще внесе по-голяма яснота, ще улесни земеделските стопани и контролния орган при прилагането на стандарта.
С промяната се очаква постигане на улеснение за земеделските стопани и котролния орган при прилагането на стандарта.
