Васил Грудев: 2023 година в земеделието премина под знака на хаоса и пропуснатите възможности

Господин Грудев, краят на годината е време за обобщения и равносметки. Несъмнено, генерализирането не е най-правилното нещо, но можем ли накратко да направим някакви изводи от изминалата година. Сбъркахме ли някъде? Можеше ли да направим нещо по-различно?

Мога смело да кажа, че равносметката е негативна. Аз също по принцип избягвам да генерализирам и да обобщавам в категории „добро“ и „лошо“, но развитието на сектора говори само са себе си. Наскоро излязоха и данните на НСИ, които показват страшни цифри за спада на доходите в земеделието, като спадът на предприемаческия доход в сравнение с 2022 г. е 66.6%. Цифрите еднозначно и красноречиво говорят за крах на земеделския сектор през изминалата година. Няма как да има друго обобщение. 2023 година стана една изключително тежка година за абсолютно всички подсектори в българското земеделие.

Дали можеше да направим нещата по-добре? Със сигурност можеше. Защото най-големият плюс на кризите е, че те са и възможности. Възможности, които ние на сто процента, безотговорно пропуснахме.

През изминалата година имах възможността да споделя някои мои размисли за сектора. За добро или за лошо те се оказаха абсолютно правилни. Пропуснахме всички възможности, които имахме пред нас. Срина се дори гръбнакът на българското земеделие – зърнопроизводството. Срина се и животновъдството. Да, то никога не е било в цветущо състояние, но в момента данните са още по-ужасяващи. Секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Оранжерийно производство“ също са в незапомнена криза. Дори сектор „Преработка“ загуби конюнктурните си възможности, породени от войната  в Украйна.

Отделно не направихме нищо за структурното развитие на сектора, говоря вече в политически план. Продължихме да си говорим за това кой какъв де минимис да получи, което е най-вредното нещо за сектора.

Допуснахме и загубата на доверие от страна на обществото към сектор земеделие. Всеки в момента си дава трезва преценка, че с влизането в публичното пространство в едни непрестанни разговори само за субсидии, милиони, милиарди, кой какво получил и не получил, единственият резултат е, че нанесохме трайна щета върху земеделския сектор. Извън специализираните медии вече за земеделието се говори само това как в сектора има едни хрантутници, които получават милиарди и мрънкат за пари и за още повече пари. Това е един сринат имидж на нашето земеделие. И със съжаление мога да отбележа, че този имидж на земеделците беше сринат от самото политическо ръководство на Министерството на земеделието. Което е абсолютно катастрофално в близко и средносрочен план, тъй като това петно в съзнанието на обществото много трудно може да бъде изчистено.

Отделно можем да сложим и сериозен акцент върху т.нар. браншови организации, които продължиха да се занимават с разрояване и камаризиране. Годината беше белязана със знака на камаризирането на земеделието. Успяхме да направим едни камари, в които членуват браншови организации. От своя страна единственото, с което се занимават камарите, е че влязоха в луда надпревара кой да е съветник, кой да е кадровик, кой да взема решенията. Но решенията само и единствено в посока къде какво може да бъде прокарано като личен интерес. Дори и браншовият живот в сектор земеделие беше подвластен на хаоса и на кризата.

Има и две неща, които се случиха и са плюс за българското земеделие. Безкрайно закъснели, но все пак се случиха.

Едното е все пак стартирането на някаква рехабилитация на Напоителни системи. Това е свързано с проектите по подмярка 4.3, които след 3 години се намират точно на етапа, на който бяха преди 3 години. Стартира работата по изграждане поне на тези двайсетина проекта за хидромелиорации. Това е една малка капка в морето, но все пак е нещо позитивно и следва да бъде отбелязано.

И второто позитивно нещо, което няма как също да не отбележа, е че най-накрая, този път след 2 години забавяне, направихме и някои от необходимите изменения в Стратегическия план за земеделие. Те макар и чисто статистически, защото в основата си  са прехвърляне на средства от едни екомерки в други, където има недостиг, са позитивна стъпка.

Накратко – година на голяма криза в сектор земеделие, видима и във всички статистики, които започнаха да излизат. Криза в публичния имидж на земеделието в очите на обществото. Криза в политическото управление на Министерството на земеделието, защото там и до момента продължава едно абсолютно лутане и неразбиране на това какъв е смисълът на това министерство и за какво служи то. Неговият смисъл не е да разпределя де минимис и да определя кой да получи по-голяма хапка от поредния транш. Смисълът на това министерство е да бъде визионерът, който да обедини и да води след себе си земеделския бранш в страната. Това е още едно от нещата, които за съжаление не се случиха.

Несъмнено, напояването е важна стъпка и е положително, че поне тръгнахме нанякъде. За разлика от логистиката, където нищо не се случва. А според данните в страната има почти 8 милиона тона зърно на склад. Това също е една страшна цифра,  такова количество ние не можем да изнесем и през следващите 2 години с наличния капацитет и увеличаващия се транзит и внос…

Точно така. По отношение на логистиката загубихме цялата година. Това е още една от възможностите, която ние категорично не използвахме по никакъв начин. Нека да навлезем малко и в този проблем. Две са ключовите решения, които трябва да бъдат взети за следващата година. Тази година я пропиляхме така или иначе.

България трябва да си даде сметка, че пазарът е такъв, какъвто е. Нашите производители – също. Според мен, много от тях вече са го разбрали. Не трябва да се борим с пазара, а трябва да използваме възможностите на този пазар. След напояването, за България тема номер едно през следващата година трябва да бъде развитието на инфраструктурата. Ние не използваме възможностите, които съществуват в момента пред нас, за да подобрим нашата инфраструктура и търговска логистика. Черноморският басейн и Дунавския регион придобиха огромно логистично значение предвид войната в Украйна. Европейската Комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка в момента финансират безвъзмездно всички планове и проекти на страните членки, които са свързани с инфраструктура в тези райони.  Румъния инвестира в ново пристанище на Черно море, плюс значително увеличаване на капацитета на пристанището в Констанца.

България има възможност да се възползва от бюджет в размер на 1 млрд. евро от тези институции за проекти, които да са свързани с тези инфраструктурни коридори. Това са морските пристанища, пристанища на Дунав, железопътна инфраструктура, както и възможности за увеличаване на капацитета за частно складиране. За тази година България е използвала нула евро по тези механизми, разработила е проекти за нула евро, и по-лошото е, че планира и през следващата година да продължи с нула евро по отношение на възможностите за това развитие. Което е абсолютна катастрофа. Ако ние не използваме този финансов механизъм, за да си увеличим драстично капацитета за участие на пазарите, за износ и за логистични интервенции, няма никакви признаци следващата година да бъде по-благоприятна за земеделския бранш в страната. Защото всичките сигнали сочат, че 2024 г. ще бъде, ако не по-тежка, то точно толкова трудна, колкото и 2023 г. Това е нещо, което трябва да направим. Това трябва да се случи заедно с политическото ръководство и браншовия сектор на страната. Това също е възможност да спрем да си говорим за субсидии, кой колко трябва да получи де минимис, и дали на крава трябва да даваме 7 лева или 7 лева и 50 стотинки.

Другият, изключително  ключов проект за цялото земеделие, това е проектът за цялостна рехабилитация и възобновяване на работата на клоновата мрежа на Напоителни системи. Достъпът до вода на всеки земеделски стопанин трябва да бъде гарантиран от държавата като инфраструктура. Вярвам, че това неизбежно ще се случи. Дано да е по-бързо, защото иначе ще изпуснем всички възможности за развитие. И климатът ни го показва. А и нашите земеделци вече са убедени, че без да променим нещо ключово в развитието на сектора, в обозримото бъдеще нашето земеделие просто ще загине от само себе си, докато си говорим за поредния де минимис и поредната компесаторна мярка. Ние просто ще загубим сектора. Тук говоря за големия разработен проект за пълна рехабилитация на Напоителни системи.

Всеки земеделец в България трябва да има достъп до вода и то на такава цена, която да му позволи да бъде конкурентноспособен. Много се надявам да се случи. Но това зависи изцяло от политическото ръководство не само на Министерство на земеделието, но и на държавата. Но трябва да има лидер визионер, който да наложи този проект. Защото това е нещото, което ще остане след всяко едно политическо ръководство и то ще се ползва от всички земеделци в България. Надявам се да стигнем до това решение в рамките на следващата година.

Това пожелавам на земеделците в страната. Не им пожелавам да получат 400 милиона лева от бюджета за украинска помощ, защото те ще дойдат и ще си заминат. Пожелавам им да получат такава инфраструктура, която да им позволи те самите да присъстват на пазара като активни и доминиращи участници.

Това е едно чудесно пожелание. Мисля, че никой няма да го оспори. Но защо все не се случва…

Не се случва, защото няма визия в управлението на държавата. Има краткосрочна визия за задържане на власт още месец. Да потушим поредния бунт с някой меморандум. А че това, което сме подписали е неизпълнимо, не ни пречи да го подпишем, че даже да накараме министър-председателя да го подпише. Впоследствие виждаме, че проблем няма, може да подпишем още 100 меморандума.

Но не направим ли някои ключови стъпки в посока на обезпечаване на работата на хората, нищо добро не очаква сектора. Познавайки като цяло философията и на политиката, и на бранша,  според мен рано или късно ще стигнем до решението да възстановим напояването. Надявам се да е възможно най-рано, за да можем да се възползваме от него. А не да тръгнем да правим напояване след 15 години, когато сушата е унищожила земеделието.

Разбира се, Министерството на земеделието не може да избяга от ежедневните тематики, но трябва да има и стратегическа визия, която да е свързана с реални стъпки напред, а не с текущо потушаване на пожари.

 Рентите и поземлените отношения са също един стратегически проблем, който все по-остро поставят земеделците. Има ли решение?

Много е сложен проблемът за кратък и еднозначен отговор. Там като цяло процесът за намиране на решение е доста труден. Но на масата трябва да се сложат всички възможности. И имам предвид да се преосмисли цялостното земеползване. Каквото и да си говорим, политика и управление на земята с едногодишни договори не се прави. Няма как да се случи. Трябва да се намери решение. Не искам да бъда категоричен, въпреки че имам своето мнение по въпроса. Но не бих искал да го налагам под никаква форма, тъй като по тази тематика трябва да бъдат чути всички страни. Видяхте какво се случи наскоро, когато се повдигна темата за продажбата с компенсаторки на земя от ДПФ. Това, което развихри бурята беше, че управляващите се опитваха скрито да осъществят намеренията си в тази посока без обществен дебат и без конкретика. Със сигурност да налагаш нещо скрито е грешно решение. Затова темата, свързана с ренти и поземлени отношения следва да бъде дискутирана от всички – земеделци и собственици на земеделски земи. Има много и различни варианти. Трябва да влезем и в тематиката, че земеделската земя е необлагаем актив. Важно е да се помисли върху всички аспекти. Няма да дам крайно становище, защото за мен становището трябва да е всеобхватно и на базата на мнението на всички заинтересовани страни.

 Вече казахте, че не очаквате 2024 година да е по-добра за земеделието. Защо?

Да, въобще не очаквам 2024 година да е по-добра. Защото даденостите са такива. Тук мога да продължа с негативните анализи. Има някои изключително абсурдни, чак комични неща. Знаете, че наскоро приключи приемът по така наречената мярка за иновации и модернизация по НПВУ. Която е толкова иновативна, че е обикновено дублиране на приема по подмярка 4.1. Виждате какво се случи с огромният интерес, засега бюджетът е достатъчен да покрие около 30% от подадените проекти. Отново се забелязва едно лудо състезание по писане на проекти заради самите проекти. Но комичното е, че в момента, в който ние отваряме прием по 4.1 или НПВУ, както ви харесва, в същия момент, в същата календарна година, ДФЗ за първи път от 12 години ще загуби средства от инвестиционните мерки по ПРСР. Което е абсолютна гавра на фона на това, че гладът за финансиране е огромен. Можем да задоволим 30% от нуждите по НПВУ, а в същия този момент ще загубим между 60 и 100 милиона лева. При положение, че нямаме пари да задоволим всички кандидати по НПВУ и необходимостта от инвестиции. За първи път от над 12 години ще имаме загубен лев по ПРСР. За съжаление, ми се струва, че това не е тема, която интересува нито земеделците, нито обществеността. Но тя е показателна за това как липсата на целенасочена работа и отговорност пораждат абсурдни ситуации. Да загубиш средства по 4.1 в размер на 100 милиона лева и да имаш 30% от средствата за проектите по същата 4.1, но в НПВУ, е симптом.

За какво да се готвят земеделците в по-дългосрочен план?

Земеделците трябва да получат помощ от държавата за инфраструктурата. А в по-дългосрочен план земеделците трябва да са готови за новата Обща селскостопанска политика. Тя наистина ще бъде нова, а няма да бъде надградена версия на сегашната. Настъпил е вече моментът, в който ще има структурна промяна на тази политика. Ако трябва да бъда за нещо оптимист, за това съм оптимист. Просто защото тенденциите в европейските държави са малко или повече завой към консерватизма. Без да стигматизирам цялата зелена идея, на европейско ниво тя създаде много затруднения за сектор земеделие. Трябва да се готвим за завръщане на малко по-консервативни политики в сектор земеделие. ОСП ще се върне към възможностите за реално производство.

Но от друга страна трябва да сме готови за това, че под каквато и да е форма членството на Украйна, по-скоро като предприсъединителен механизъм за следващия програмен период, ще доведе до рязко намаление на средствата по ОСП за всяка една отделна държава. Което не е лошо, защото ще намали субсидиарната зависимост на земеделците. Но от друга страна ще се обърне повече внимание на пазарната конкурентоспособност и по-малко ще си говорим за социална насоченост. И затова е изключително важно да обърнем внимание на инфраструктурата, за да сме готови за новите тенденции.

За мен ОСП ще спре да съществува по начина, по който е в момента. Не заради друго, но с Украйна вътре в нея, тя ще загуби смисъла си дори за френските и за германските земеделци. Ще се търси друг подход, който да е малко по-близо до корените на ОСП, както е било до 1980 г. А защо не и както е в земеделската политика на САЩ, която е насочена повече към консумацията, и превенцията и интервенцията, когато е необходима. И новият стълб, който ще съществува в селскостопанската политика ще е превенция на кризи, климатични изменения и пазари. Това ще бъдат крайъгълните камъни, за които да се подготвят нашите земеделци.

 Безспорно предстоят много и сериозни промени. Дано българските земеделци да имат подкрепата на визионерско правителство по този път. Какво ще им пожелаете?

Пожелавам им през следващата година да имат шанса да работят заедно с държавата за структурното развитие на сектора, а не за поредното кърпене на дупки. Надявам се да се постигне благоприятна конюнктура, която да ни позволи да погледнем малко по-стратегически напред.

Интервю на Ася Василева

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X