Брюксел разделен: За и против новите геномни техники

 

Европейската комисия предложи да се разхлабят правилата за някои нови генетични техники (НГТ), проправяйки пътя за попадане на генно редактирани култури в чиниите на гражданите на ЕС в близко бъдеще.

Предложението на Комисията относно новите генетични техники (НГТ) беше представено през юли като част от пакета „Устойчиво използване на природните ресурси“, предназначен да засили устойчивостта на хранителните системи и селското стопанство в ЕС.

Терминът NGTs – или генно редактиране, както е известно – описва редица нови научни методи, използвани за промяна на геномите с цел генетично инженерство на определени черти в растенията. Това включва устойчивост на вредители, която изследователите се надяват, че може да намали количеството на използваните пестициди.

„Земеделските стопани и животновъдите се нуждаят от достъп до най-съвременни иновации“, се казва в изявление на Комисията, в което се подчертава, че НГТ са „иновативни инструменти, които спомагат за повишаване на устойчивостта на нашата хранителна система“.

Какво означава това на практика?

По-конкретно, Комисията предлага два пътя за бъдещо регулиране на НГТ; един за растения, които се считат за сравними с естествено срещащи се или конвенционални растения, и друг за генно редактирани растения с „по-сложни модификации“.

Двете категории ще бъдат обект на различни изисквания, за да достигнат до пазара, които отчитат техните „различни характеристики и рискови профили“, според изпълнителния орган на ЕС.

На практика това означава, че  растенията от първата категория ще бъдат третирани като конвенционалните.

Растенията от категория 2, от друга страна, ще бъдат обект на по-строги изисквания съгласно директивата на ЕС за генетично модифицирани организми (ГМО), която датира от 1999 г.

Въпреки това, всички семена от NGT в двете категории ще подлежат на изисквания за етикетиране.

Предложението на Комисията за облекчаване на правилата за нови генетични техники (НГТ) предизвика трънлив дебат в Европейския парламент.

Досега сортовете растения, произведени с помощта на тези НГТ, бяха предмет на Директивата за ГМО [Генетично модифицирани организми] от 1999 г., преразгледана през 2001 г., със строг процес на разрешаване и строги изисквания за проследяване и етикетиране.

В предложението си изпълнителният орган на ЕС прави разлика между НГТ, които причиняват малко мутации, които теоретично биха могли да се появят в природата и тези, които причиняват по-сложни мутации.

Сега сортовете в тази първа категория ще бъдат „еквивалентни на конвенционалните продукти“ и следователно вече няма да бъдат обект на ограничения за ГМО.

Новите геномни техники са неизбежни и биха могли значително да намалят употребата на пестициди, без да засегнат производството на храни, твърдят някои европейски селскостопански играчи, въпреки че неправителствените организации и екологичните групи са скептични.

Понастоящем всички погледи са насочени към устойчивостта на вредители и болести както в ЕС, така и в световен мащаб, тъй като „употребата на пестициди е под натиск“, заяви Гарлих фон Есен, генерален секретар на европейската асоциация на индустрията за семена Euroseeds.

По-специално устойчивите на вредители и болести сортове биха позволили да се намали количеството на използваните пестициди. Тъй като правителствата и гражданското общество настояват за намаляване на употребата на пестициди, много селскостопански играчи популяризират НГТ като по-екологично решение.

Как е по света

Докато продуктите на NGT все още не са пуснати на пазара в Европа, някои от тях вече се предлагат другаде.

Например, калифорнийски изследователи са разработили ориз, устойчив на болести, премахвайки необходимостта от фунгициди и намалявайки използването на азотни торове.

В Европа изследователите работят усилено, докато чакат регулаторно одобрение. Около 90 заявления вече са подадени за NGT култури.

Във френските Западни Индии, заедно с Еквадор, Гватемала и Коста Рика, производителите с нетърпение очакват одобрение за пускане на пазара на генно редактирани банани Кавендиш, сорт, който представлява 50% от световната консумация на банани. Генно редактираният сорт би бил устойчив на черна церкоспориоза, заболяване на листата, което заплашва бананите с изчезване.

В някои африкански страни „фермерите наистина страдат, пръскайки 10-20 пъти за един сезон. Те нямат защитната екипировка, а след това има остатъчни количества, които се озовават в крайната продукция“, казва д-р Шийла Очугбоджу, директор на Алианса за наука, неправителствена организация, която се бори за продоволствена сигурност в световен мащаб и промоутър на NGTs.

„Тези НГТ ни дават надежда за бъдещето, защото технологията може бързо да бъде преподавана на нашите учени и тези учени могат да ги приложат конкретно към действителните проблеми в тези страни“, добави тя, посочвайки страните в Глобалния юг, „които наистина не са сигурни за храната си, като Кения“.

 

Въпреки това,  неправителствени организации, зелените активисти и законодателите са по-малко убедени, че НГТ са най-доброто лекарство за намаляване на употребата на пестициди.

Според тях производството на сортове, устойчиви на болести и вредители, и още повече на климатичните упромени, все още е трудна задача въпреки десетилетията изследвания на ГМО.

„Вместо това производителите на ГМО се фокусират върху модифицирането на прости черти, които помагат на индустриалния агробизнес, често и на производителите на нови хербициди и култури, устойчиви на инсектициди“, се казва в прессъобщение на Международната федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM).

Тези, които се противопоставят на НГТ, смятат, че тяхната употреба насърчава употребата на пестициди вместо да я намалява.

Това е така, защото сорт, който може да толерира повече хербициди, ще насърчи фермерите да бъдат по-малко бдителни за количествата, които пръскат. Американско проучване от 1996 г. показва, че въвеждането на ГМО води до повече от 15% увеличение на употребата на пестициди.

Друг аргумент, който те дават, е, че „плевелите“ или насекомите, изложени на пестициди, стават все по-устойчиви на тях, което води до по-интензивно пръскане.

Въпросът за устойчивите на хербициди NGT продукти е предмет на продължаващ дебат в Брюксел. Докато първоначалното предложение на Европейската комисия постави тези сортове във втората категория – като ГМО – те не се появяват в окончателния документ.

Поради това противниците на използването на НГТ се опасяват, че правилата няма да ги обхванат и биха могли да забавят планираното от ЕС постепенно премахване на пестицидите.

„Как можем да спрем фермерите да използват пестициди?“, попита евродепутатът Irène Tolleret (Renew) по време на дебат по текста в Европейския парламент.

Въпреки това, според някои законодатели на ЕС, като евродепутата от „Обнови Европа“ Паскал Канфин и комисарите на ЕС, текстът за НГТ може да работи само заедно с текста за Регламента за устойчива употреба на пестициди (SUR), който призовава за намаляване наполовина на употребата на пестициди до 2030 г. като част от стратегията „От фермата до трапезата“.

Според проучване на HFFA Research,  разпространено от Euroseeds, въвеждането на NGT може да компенсира средната загуба на произведена продукция от 20% в селскостопанското производство, причинена от тази стратегия.

Напредъкът в технологията NGT през следващите 10 години има „потенциала да противодейства на спада на приблизително 55% от секторните доходи и свиване на БВП през 2030 г., които трябва да бъдат приписани на въздействието на стратегиите върху производството и предлагането дотогава“, се казва в проучването.

За Тор Гунар Кофоед, председател на работната група по семената в европейската фермерска организация Copa-Cogeca, устойчивостта на пестициди прави преминаването към NGTs неизбежно.

„Тези пестициди, които използваме днес, може би вече няма да се използват след около 10 години. Така че имаме нужда от някои други инструменти вместо тези пестициди“, каза той.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X