ЗКПУ „Мъглен“ с председател Мариян Пеев – в програмата за въглеродно земеделие на Карбонсейф
ЗКПУ „Мъглен“ е основана през 1992 г. Отглежда полски култури и трайни насаждения. Кооперацията е позната на всеки в България, който се занимава със земеделие. Тук идват от цялата страна, за да се учат как се прави съвременно земеделско производство по еталон. Разговаряме с нейният председател Мариян Пеев.
Господин Пеев, разкажете ни за вас и кооперацията? Как успяхте да я направите това, което е днес?
Постъпих в кооперацията през 2003 г. като агроном, след като се дипломирах в Аграрен Университет – Пловдив, а през 2010 г. станах председател на кооперацията.
Всеки може да види как се развива нашата кооперация на страницата ни във Фейсбук, която поддържаме с голямо желание. Овощната ни градина е за пример, земеделската техника, с която работим, е нова.
Обработваме 10 500 дка земя, от които 250 дка череши и 94 дка кайсии. 65 дка от кайсиите са на трета година, а 32 дка са седма година. Около 80 дка от черешите са за пряка консумация, останалите 170 дка са за преработка. Работим с италианската компания Куминиано. На останалите площи отглеждаме традиционните култури – пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед.
Поддържаме разнообразен сеитбооборот на 100% от площите. 50 на 50 пролетни и есенни култури. От тази година залагаме и на междинните култури. На 15 септември засяхме на 1000 дка микс от синап с черен овес. На 15 февруари ще развалим междинните култури и ще засеем слънчоглед след това.
Тази година сключихме договор с българската компания за въглеродно земеделие Карбонсейф. Вече са взети почвените проби. Влязохме в програмата за въглеродно земеделие с 5200 дка., не само с полските култури, но и с трайните насаждения.
Трайните ни насаждения са затревени в междуредията. Това предпазва от почвена ерозия. Борбата с почвената ерозия е изключително важна и много трудна. При нас повечето площи са под наклон. При наклони затревяването е много важно.
Целта е да има постоянна покривка на почвата, каквито са и европейските изисквания вече. Тази постоянна зелена покривка на почвата предпазва атмосферата и я обогатява с кислород.
Втората причина е, че догодина ще сертифицираме тези 5200 дка, които са в програмата на въглеродното земеделие на Карбонсейф. Ще получим сертификати за нашия въглерод. Доколкото знам в почвите в България неговото количество в момента варира между 0,7 и 1,2%, което е крайно недостатъчно. В цяла България обработваемите земи са много изтощени.
Ние не говорим за но-тил. На нашите 5200 дка, които са в програмата за въглеродно земеделие, ще правим плитки обработки. Например: пшеница, засята през септември, ожъната на следващата година през юли. През юли се обработва със стърнищен култиватор един или два пъти в зависимост от условията. На 15-20 септември засята междинна култура – синап с черен овес, или грах и овес, има най-различни смески междинни култури. Следва заораване през февруари, отново със стърнищен култиватор – до 15 см дълбочина, не повече.
Другата ни важна цел с междинните култури е да намалим торовите норми. Доказано е, че междинните култури намаляват с 10-15% необходимостта от активно вещество азот на декар. Това води до икономически интерес на всички земеделци. Всички знаем колко са скъпи торовете в момента и колко вредни за околната среда са. Нитратите се отмиват във водите, а има и още много екологични щети. В нашите тревни смески има и бобови култури, които фиксират азота от въздуха, което е благоприятно за храненето на растенията. Освен това третирането на посевите с изолирани бактерии при нас показа голямо увеличение на добивите. Което навежда на мисълта, че с времето ще се намаляват киселите торове и ще се вкарват все повече биологични бактерии.
Освен че ще намалим азотното торене, въз основа на почвените проби на Карбонсейф ще направим карти за прецизно торене, за да може да работим с променлива норма на торене. Това е следващата ни задача, върху която ще работим. Там където няма нужда, ще можем да внасяме по-малко азотни торове. Там, където има нужда, ще засилим торенето, но информирано. Нашите почви са много различни. По тази причина ние се стремим да приложим всичко от прецизното земеделие, което може да ни донесе икономическа полза.
От следващата година ще получим по едни допълнителни 7-10 лв на декар от секвестиран въглерод. Тези средства са голяма помощ за нас, те са над субсидиите. Но те имат не само финансова стойност. Те имат огромна стойност и за околната среда и за почвеното плодородие. А доброто почвено плодородие се отплаща с повишени добиви и здрава продукция. Което в крайна сметка води до още допълнителни доходи.
Ние трябва да се стремим към по-високо производство от декар, за да можем да оцелеем. И то без да намаляваме суровините за производството. Да, трябва да намалим тора, който е вреден, но да увеличим нещо друго. Например, междинните култури. За тях и в ОСП има подпомагане от 10-12 лв/дка. Трябва да възстановим почвите. Без почви няма земеделие. В много блокове, ако забиеш една права лопата и едно червейче няма да намериш в почвата.
А секвестирането на въглерода в почвата подпомага и развитието на почвените организми. Те се размножават по-бързо. Микроорганизмите разграждат растителните остатъци от предшественика и ги преобразуват в хумус. Надявам се и почвените проби, които ще правят всяка година от Карбонсейф да показват все по-добро здраве на нашите почви и повече секвестиран въглерод в тях.
Без почвени проби вече нищо не става. Те са А-Б на земеделието. Без проби не знаеш колко ти е азота, не знаеш колко ти е фосфора, не знаеш колко ти е калия, не знаеш колко са ти микроелементите. Какво правиш, какво слагаш, какво залагаш – не знаеш. И това е голяма допълнителна полза от работата с Карбонсейф. Не само, че ще получим сертификати, но и почвените проби са от огромна полза за земеделеца. Земеделецът трябва да знае какво има в почвата му. Не може да не знаеш какво е рН на почвата ти. От това зависи какви торове, микроелементи и биологични вещества, можеш и трябва да ползваш. От пробите започва всичко.
Как се справят кооперациите днес?
Трудно е. И трудностите идват не толкова от Украйна, колкото от българската държавна политика. Държавата не се грижи за хората, които реално работят земята. Но положението е такова. Кооперативът като форма има бъдеще. Но трябва много внимателно да се регламентира формата му. И най-важното – хората, които го управляват да са грамотни.
Трябва да се мисли в каква посока ще върви бъдещето на земеделието. Как ще се намаляват разходи и себестойността на продукцията. Как ще се увеличава печалбата. В момента всичко е важно.
Имате ли проблем с рентите?
Не, при нас рентите са нормални – между 30 и 50 лв/дка. В някои райони рентите се вдигат необосновано заради конкуренцията. Всеки иска да работи повече и повече земя. Но аз винаги казвам, че земята не се работи само, за да имаш повече декари. Земята трябва да се работи с мисъл.
Голям проблем в българското земеделие, е че липсват не само кадри, които да работят на полето, но и образовани мениджъри.
Да не отида в темата за болестите и неприятелите. Болестите се лекуват превантивно. Не когато вече са настъпили. Допуснеш ли болестта вътре в растението, 60-70% от добива е отишъл. Има хора, които разбират от земеделие. Но са много малко. Колко души в България се справят с рапицата? 2200 дка рапица имам. Да си земеделец е майсторство, не става да си земеделец на всяка цена. Трябва да имаш знанията и да усещаш – кога, как, по какъв начин. Да спазваш срокове. Да следиш прогнозата за времето. Аз сях рапица на 20 август. На 28 август паднаха 40 литра дъжд. Който зася до 25 септември, няма 1 рапица.
Не се оплаквате…
И да се оплаквам, някой ще ми даде ли нещо? Държавата се управлява от хора, които не разбират същността на земеделието. За да разбереш земеделието, трябва да риташ буците поне 15 години.
