Живко Живков е роден на 11 януари 1979 г. в град Попово, женен с две деца. Агроном по образование, магистър по икономика и право. Заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ от 2017 до 2019 г. Последните 22 години от кариерата на Живков преминават изцяло в сектор „Земеделие“, във всички нива на администрацията на Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“. След напускане на държавната служба, реализира проекти в сферата на земеделието, екологията и морското дело. От 2023 г. е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България.
Господин Живков, можем ли накратко да обобщим изтеклата 2023 г. в земеделието и да направим някакви прогнози за 2024 г.?
Ако трябва да обобщим 2023 година, можем да използваме думите „криза“ и „крах“. Ако трябва да използваме думи за 2024 година, още от сега започваме с „фарс“ и „фалит“. Дано не се окажа прав за фалита в края на 2024 г. А за фарса, ние вече живеем в него.
Земеделската 2023 година беше абсолютен крах в управлението, в цените, в състоянието на земеделието – и в растениевъдството, и в животновъдството. Крах, предизвикан от редица фактори. Без съмнение и от неправилната политика, водена от държавата. Фалитите чукат на вратата. Истината е, че дори големите говедовъди изнемогват и са на ръба на затварянето. Това е жива стока. А отглеждането на една животинска единица – без значение дали овца, крава или нещо друго, е все едно че ежедневно се грижиш за едно малко дете. Спреш ли им храната само за ден-два това носи невъзстановими загуби и икономическа смърт на стопанството – фалит.
Още през есента, ние от АЗПБ, показахме, че стоим на страната на земеделците. Но истината е, че там, на онзи протест се случи предателство. И онзи Меморандум, който беше подписан, затвори очите на истинските земеделци, които искаха да променят нещо. Моментът беше пропуснат. Оттук идва и разочарованието от поведението на сегашното ръководство на Министерство на земеделието и министър Вътев. Дали беше обещано нещо или е нещо друго, но от онези преговори някои от преговарящите излязоха доволни. Казаха: „Ние победихме, ето Меморандума!“. Сега, усещайки вече, че не получиха нищо от това, което им е било обещано, решиха да направят готовност за протест първа степен.
Предателството и усещането за безнадеждност в земеделските среди ли ни вкара в това усещане за фарс, в което живеем сега?
Твърде е възможно. Последните 6-7 месеца всички виждаме и усещаме, че сме свидетели само на едно говорене. Само едни обещания. Но тонът, с който говори, и начинът, по който говори, министър Кирил Вътев, уважаван и успял бизнесмен, не са относими към поста, който той заема в момента. Всички сме успели хора в този живот. Всички имаме семейства, бизнеси, биография зад гърба си. И начинът, по който министър си позволява да говори на общността, със сигурност не съответства на тона на един министър към секторите, които той трябва да подпомага, и за които той трябва да работи. Министърът трябва да бъде „мениджър“ на сектора, а не лошия полицай, който дава пари.
Но нека не сме голословни. Какво беше обещано?
Субсидии срещу повишаване на производството. Държавни помощи, което е нищо ново.
Вода за всички в цялата държава безплатно. Нищо, няма я тази вода.
Данъчни облекчения. МЗХ не успя да осъществи диалог с Министерството на финансите и да получи бюджета, от който сектора се нуждае. Не успя да задържи минималния осигурителен праг за земеделците и той беше вдигнат от 780 на 931 лв. За обикновените земеделци, малките, тези в необлагодетелстваните райони, вдигането на осигуровката означава смърт.
Контрол на храните. Отново обещано с много високопарни думи и създаването на работни групи и консултативни съвети. Говореше се за квоти и режими. През това време камионите свободно преминават през държавата ни.
Виртуалните животни. Това е проблем, с който всеки министър се бори и обещава решението. Явно той още съществува. И ние със сигурност искаме проблемът да бъде решен най-накрая. Но дали беше удачно избран зимния период, когато животните са бременни, и то при положение, че само преди седмица приключиха кръстосаните проверки.
Когато на протеста през септември Асоциацията на земеделските производители и хората, които бяха честни на този протест, искаха България да се включи в тоталната забрана за внос от Украйна, искана от петте погранични държави, министърът не направи нищо. Другите четири държави, които ни поканиха в това обединение, изведнъж се оказаха в „небрано лозе“. Уж сме с тях, а всъщност не направихме нищо, с което да спрем вноса. Това отговорна национална позиция ли е?
Всички тези неща водят до натрупването на едно разочарование, както в членовете на нашата асоциация, така и най-вероятно, във всеки един участник в агросектора.
Получава се някакъв пълен когнитивен дисонанс между гръмки приказки и реално нищоправене…
Така е. Имаше генерална грешка. Наричаш протестиращите с обидни думи. Наричаш протеста политически. Наричаш го стачка. Стачка не е дума, която се използва, когато хората са излезли и търсят правата си и начин, за да продължат да съществуват. Това е протест. Стачкуват наемните работници. Преди години за такива думи министър на секундата си отиваше.
Не пожелавам на министъра да бъде сменен, но до този момент нищо не доказва, че той трябва да остане. Когато Министерство на земеделието и Министерство на финансите не си говорят и си правят напук заради егото на някого, страдат земеделците.
Говоренето за това, че бюджетът за годината бил с 500 млн. лв повече е нон-сенс. Точно толкова наивно звучи някой да се хвали, казвайки: „Тази година аз и ДФЗ разплатихме 3 милиарда лева на българските стопани“. Всяка година администрацията си свършва работата и тези пари стигат до земеделците. От първите години на министър Найденов до сега не е е имало забавяне на тези пари. Но проблемът е, че в тази кампания проблеми има.
И да продължим с още обещания. Облекчения на административната тежест. Какви облекчения получиха тази година земеделците? Над 500 големи земеделски стопани и до сега не са получили субсидиите си по ОПДУ, защото в момента се проверяват по изискванията за активен фермер.
За какво облекчаване на административната тежест говорим, след като част от мониторинга, който от 2019 г., когато бях Изпълнителен директор на ДФЗ и започнахме да правим пилотни проекти, най-накрая се внедри в системата за контрол. А се оказа, че администрацията не е готова да обобщи навреме всички данни, за да може да плати на стопаните. Още една част фермери без субсидии
Защо над 5000 дребни земеделски стопани не си получиха субсидията? Защото се оказа, че така е направен алгоритъма на администриране на тази мярка, че те ще получат парите си чак на края на кампанията, която тече до 30 юни. Безброй примери за необлекчаване, а за увеличаване на административната тежест.
Тогава да се върнем на протестите, които се готвят с днешна дата. Те би трябвало да са оправдани при това тежко положение.
Седмица преди Коледа имаше Консултативен съвет по зърното. Председател на този съвет е Венцислав Върбанов, настоящ председател на АЗПБ и бивш министър на земеделието. На този съвет беше поканен елита на зърнопроизводителите, търговците със зърно и преработвателите. Бяха докладвани цифри и данни за складови наличности, търговски потоци, средни цени, среден добив и т.н. от експертите на МЗХ. Колегите от асоциацията, която сега пледира за несправедливост, буквално благодариха на докладчика за този доклад. Имаше само един-два гласа от зърнопроизводителите, които изказаха тревога и обида от поведението на министъра и отворените врати за украинската стока. Тези, които негодуваха бяха преработвателите. Не срещу цената на зърното и какво има в нашите складове, а защо нашите производители не продават стоката си на цена, каквато може да дойде от Украйна, Унгария, Полша и Чехия, и се налага да купуват отвън. Тези, които сега ще отидат при министър председателя и обещават да протестират, буквално прегръщаха министъра, благодариха му с декларации за навременно разплатените субсидии, за коректно отношение, за решаване на казуси на техни членове и т.н. Същите тези хора, вероятно разочаровани от нещо, което е било обещано и не се е получило, сега искат срещи и плашат с протести.
Няма логика и няма в света министър на финансите, министър на земеделието, или министър-председател, който да обещае, че приетият само преди 2 седмици бюджет на държавата ще бъде променен поради искане на който и да е председател на която и да е асоциация. Печатът, с който е заверен бюджета още не е изсъхнал. Парите, които бяха обещани от сегашния министър – 440 млн. лв украинска помощ и 16 милиона лева за напояване, дори тях той не успя да защити пред министъра на финансите, и респективно – в пленарна зала. Към настоящия момент такива пари в бюджета май няма.
НАЗ сега иска сектор зърнопроизводство да бъде включен в такова подпомагане. В това няма лошо, правилно е. Но в бюджета няма никакви пари за никаква украинска помощ. Ако се пресметнат 20 лева на декар за петте технически култури, това означава 1 милиард лева. Ние подкрепяме това искане. Кой министър на финансите в тази зима на криза ще се съгласи обаче?
Истината е тази. Министърът ни разочарова. Не бяхме доволни от Меморандума. Подкрепихме истинските протести на животновъдите, на овощарите, на зеленчукопроизводителите през декември. Без тези пари животните щяха да са умрели около Коледа. Сега закрепихме временно нещата.
Подкрепяме всяка добра идея за подпомагане на всички сектори, включително зърнопроизводство, но след трезва и реална преценка на ситуацията. Исканията, които се поставиха в декларацията на НАЗ сега , за мен са „след дъжд качулка“ . Това са искания от текущия дневен ред.
АЗПБ вече заяви, че приоритет номер едно за нас тази година ще бъдат Закона за поземлените отношения и Закона за арендата. По тази тема ще направим специална Кръгла маса на Националната среща на АЗПБ, която ще се проведе в периода 20-21 март в Казанлък. Ще променим изцяло начинът на провеждане на тази среща. Ще направим полезни и важни панели, програмата ще бъде нова и изцяло европейска. Ще поканим отговорните и въвлечените в темата „аренда и поземлени отношения“ хора от различните асоциации, за да положим основите. Нито ще вземем решение, нито ще напишем закон в рамките на 2 дни, но ще положим усилия, най-вече заедно с Асоциацията на собствениците на земеделски земи и с Националната асоциация на зърнопроизводителите, които са кадърни и умни хора, за да поставим основите. Разбира се, тяхното мнение е много важно. Ще съберем 1 и 1 и ще го направим 2. И това ще бъде полезно за всички. Използвам това интервю, за да поканя всички заинтересувани на тази среща.
Говорите за цялостно регулиране на проблема? Не за фиксирана рента.
Не. Става въпрос за решаване на въпроса с едногодишните договори. Защита на двете страни – този, който си отдава земята и този, който плаща рентата.
Земята е актив, земята е национално богатство. Тя не се продава. Във всички европейски страни основният собственик на земеделската земя е държавата. Само у нас държавата разпродава собствената си земя. И то на цени, ликвидни в рамките на 2-3 години. А след това?
Обаче, не можем да отречем, че зърнопроизводителите имат сериозен проблем и тяхното положение е тежко.
Разбира се. Всяка помощ сега ще е важна за тях.
Ние трябва да седнем на една маса, за да можем да сме силни. Не да се продаваме за постове и обещания. Когато срещу един министър седят силни истински организации, той се съобразява с тях. Но това трябва да са реални организации с авторитет. Нямам нищо против колегите от НАЗ и техните искания. Имаме приятели сред тях, надявам се да останем такива. Трябва да работим за създаване на устойчиво земеделие. Без адекватни и трезви решения , нищо няма да се получи. Да обичаш на инат никога не означава любов.
Да завършим това интервю с напояването, тъй като това е актуалната тема…
Да, ако досега всичко беше в черни краски, това е една оптимистична тема. Това, което направи министърът миналата седмица – откриването на два проекта по подмярка 4.3 на Напоителни системи е оптимистично. Пожелавам на всички министри оттук нататък да правят такива неща. Водата е основата на земеделието. И едва ли отсега нататък ще има министър, който да оспорва това. Водата е живот. Към 1986 година над 35% от обработваемата земя в България е била напоявана. Към момента са 3 милиона декара. Това е по-малко от 10%.
Истината е, че всички министри след демокрацията наследиха разграбването на Напоителни системи. През тези 30 години демокрация аз не видях един построен язовир. Видях раздаването им на арендатори, превръщането им в увеселителни паркове, рибарници и т.н. Видях разграбени канали, извадени тръби. Не видях един, който да съзидава. Това, което се случи преди седмица с помощта на ПРСР е похвално. Хубаво е, че оттук нататък напояването ще е приоритет на всяко едно Министерство на земеделието, независимо кой е министър.
Интервю на Ася Василева
