Не искат да ни компенсират за загубата, а защо ни вземат данък от печалбата, риторично пита Иван Кабуров
В публичното пространство се хвърлят твърдения, които за пореден път настройват обществеността срещу земеделските производители. Отново се правят внушения и се говорят неистини или преиначени факти. Това се случва на фона на труден за фермерите момент, когато те като граждани очакват и имат правото на подкрепа. Това сподели пред земеделеца.бг Иван Кабуров, зърнопроизводител и собственик на модерни хидропонни оранжерии със зеленчуци в пазарджишкото село Мало Конаре. Той се чувства обиден от думите на премиера акад. Николай Денков, който заяви, че подпомагане би трябвало да се полага единствено на производители, които са на загуба. Думите му се превърнаха в капката, от която чашата преля и днес цялата страна пламна в ефективни протести.
Каква е реалната ситуация в бранша и защо отново се стигна до ескалация на напрежението? Разговаряме по темата с Иван Кабуров.
– Г-н Кабуров, какво точно Ви подразни в изказването на акад. Николай Денков?
– Подразни ме това, че според него право на помощ имат само хората, които са на загуба. Големият проблем е, че не може и не бива всичко да се поставя под един знаменател. Аз като зърнопроизводител имам около 5000 дка и съм реализирал 400-500 хиляди лева загуба от тях. В нашия регион миналата година беше много неблагоприятна, слънчогледът даде между 40 и 60 кг добив. Цената беше занижена и единствено си покрихме разходите за семената. Нещо повече – всичко друго е на загуба. Но може някой производител да има селскостопански машини, да извършва услуги с тях и да му влизат допълнителни приходи във фирмата. Друг може да отглежда други култури, които в дадената година да са дали възможност за някаква печалба, така че нещата да се компенсират. На мен зърнопроизводството ми е на много голяма загуба, но пък зеленчуците и услугите, които извършвам, ми позволиха да балансирам. Има колеги – регистрирани земеделски производители, които също извършват услуги с трактори, комбайни, камиони, друг може да има агроаптека. Това обаче им позволява просто да изплуват, да не потънат, повлечени от загубата. Смятам, че за преценката кой заслужава подпомагане трябва да се гледа не само общата данъчна декларация, а да се анализира всяка дейност поотделно.
– Тоест – за дейностите, които са на загуба, трябва да получите компенсации, защото за другите, които са на печалба, сте си внесли съответните данъци?
– Точно така. Смятам, че това би бил справедливият подход. Ние сме изгубили от зърнопроизводството. Това, че сме намерили начин да балансираме и да избегнем фалита, не променя факта, че зърнопроизводството е губещо. Така че трябва да се направи счетоводен отчет специално за културата, която е донесла загуби, а не да се гледа като цяло бизнесът на даденият производител. И да, щом си внасяме съвестно данъците за печелившите дейности, би трябвало да имаме право на компенсации за губещите. Така че подходът на акад. Денков е много неправилен и несправедлив. Не знам защо колегите не му представиха по този начин нещата официално, така че да погледне ситуацията през нашите очи.
Много е важно също така да се има предвид и друго – за да организираме производствата си, всички земеделци разчитаме на кредитори и имаме големи задължения – заеми, лизинги на техника. Ако сега ние покажем декларация, от която да се вижда, че сме на загуба, банките веднага ще ни обявят за рискови клиенти и ще третират кредитите ни като предсрочно изискуеми. А това окончателно би ни довело до фалит.
Да не говорим пък за това, че някои хора могат да използват счетоводни трикове, за да се изкарат на загуба и да вземат подпомагане. Той (премиерът – б.р.) ще предизвика част от хората в бранша да прибягнат до счетоводни „гимнастики“. Не знам защо и това не му казаха колегите, все си мисля, че нещата им бяха представени изненадващо и те не успяха да реагират по правилния начин.
Това е – намираме начин да диверсифицираме дейностите си и едното производство да компенсира другото, за да оцеляваме. Но ако обявим, че като фирма сме на загуба това би означавало да обречем бизнеса си на фалит. Банките веднага ще обявят кредитите ни за предсрочно изискуеми, ще започнат да разпродават техниката и имотите, които сме заложили като гаранция, а така ще бъдем лишени и от възможността да се изправим отново на крака като предприемачи.
Дразня се също от това как се парадира с тези 2-3 милиарда субсидии. Тези субсидии, които се раздават на земеделските производители, ни превръщат в един проводник на тези пари към собствениците на земя. Тези средства отиват в ръцете на собствениците на земеделски земи под формата на наеми. Когато нямаше субсидия, наемът на декар беше 15 лева. Като започнаха да ни дават по 30 лева субсидия, наемите за земята скочиха на 45-50-60 лева на декар. А ние плащаме и данък върху тези субсидии. И при мен е така – собствениците си вземат рентата, купуват си дърва или си помагат с нещо друго на семействата, на баби, дядовци. Това са пари, които влизат в социалната система, не остават при земеделеца. Затова е много грешно постоянно да се тръби за тези 2-3 милиарда. И не бива точно министър-председателят да настройва хората по този начин срещу нас. Това е внушение и то води до разделение в обществото. Възможно е да има колеги, които да злоупотребяват, но съм сигурен, че те са единични случаи. Умишлено или не, отиват, снимат точно тях и ги дават за назидание на всички останали. Повечето земеделци обаче са отрудени хора, изнемогват, трепят се от работа. Тази сутрин един от колегите трябваше да дойде на протеста, но се притеснил, вдигнал кръвно, вместо на протест отиде в болницата. За миналата година има 550-600 хиляди лева загуби. И тези внушения са, за де излезе, че политиците са честни, ние не сме. Ако няма пари, да кажат, че няма и да търсят други варианти, но не е работа да настройваш хората срещу земеделеца, който отваря работни места, който произвежда храната за трапезата на потребителя, за да не се храним с вносна продукция с неизяснен произход и качество. Нашата пшеница, която е произведена при спазване на всички изисквания, ще се изнесе, а тук ще се продава внесена от района на Чернобил.
– Да, украинският внос е болезнена тема. Той нанесе на българските земеделци тежки удари. Бяхте ли компенсирани за тях достатъчно?
– Каквото и да компенсира държавата, все е някаква частична помощ, която не е достатъчна за покриване на загубите. И не само от украинския внос. Ами торовете, чиято цена толкова се увеличи заради войната? Тройно и четворно! Препаратите – също. Така се стигна до висока себестойност на продукцията ни. Вместо по 30 стотинки стигна до 50 стотинки. А като внесоха после зърно на по-ниска цена от нашата и подбиха пазара, това вече ни доуби. Получи се натрупване на три-четири фактора, които ни съсипаха цялото зърнопроизводство. Много е трудно в момента. Аз виждам хората на протестите – личи си, че нямат вече надежда, нямат и енергия. Участват в протеста, но вяло, но вярата им е убита. Не знаят дали да не прекратят дейност, за да избегнат още повече загуби. Дали не е дошъл моментът да си зарежат бизнеса и да заминат за чужбина. Никой вече нищо не знае, хората не могат да планират дейността си, няма предвидимост. Хората са обезверени! Протестират, но без дух, без енергия – това е показателно. Те не очакват никакви резултати от протеста.
– Как премина първият ден на ефективните протести в Пазарджишко?
– Бяхме около 70 селскостопански машини и стотина производители от региона. Протестът беше мирен и премина по план. Проведохме го на отбивката на магистрала „Тракия“ към Пазарджик. Умишлено намерихме най-подходящото място, така че да не пречим на движението и на останалите хора – те не са ни виновни. Не беше целта да спрем движението и да изнервяме гражданите. Искахме така да разположим техниката, че да ни видят, да бъдем забелязани. Полицията беше толерантна с нас, съдейства ни. Така че първият протест беше мирен и безпроблемен. Така смятаме да изкараме поне първите няколко дни от поредицата прояви, която предстои. Но ще продължим, докато не постигнем резултати. Искаме компенсация, както и цялостна реформа в земеделието, поземлените отношения и премахване на Зелената сделка, защото тя ще убие окончателно производството на храна. Трябва да имаме сигурност. В момента протестираме за сигурност и ясни бъдещи правила за сектора. Казвам това като представител на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, която подкрепя националните протести. Защото проблемите на всички ни в агросектора са едни и същи.
Стоимена Александрова
