Още не е ясно как ще разпределят помощта за зърнопроизводители и как ще се докаже кой има най-голяма нужда от нея, стана ясно по време на по време на блиц контрол в парламентарната комисия по земеделие и храни.
„Наличните средства не ощетяват нито една друга мярка и не вземат от друг сектор“. Това отговори министърът на земеделието Кирил Вътев на въпрос как ще се разпределят 150-те млн. лева по украинската помощ, зададен от парламентарната група на Герб-СДС.
От 2 януари целият екип на МЗХ работи върху тази задача приоритетно, допълни Вътев. Техни анализи показали, че при европейски програми, където се предвижда национално съфинансиране, е доказано исторически, че има проекти, които не се изпълняват. На тази база имаме прогноза и оттук ще извадим средствата, които са в разумен максимум, съобщи той и поясни, че тези 150 млн. лева ще бъдат на разположение за украинската помощ от намаляването на националното съфинансиране.
От 150-те млн. лева, предвидени за чувствителните сектори по временната рамка, 68 милиона лв. са взети от Стратегическия план. 57 млн. лв. от параграф 43/00 от ДФЗ – неразпределени остатъци от национално финансиране за държавни мерки. 23 млн. лв. от тях са от инвестиционни държавни помощи, които от МЗХ са планирали да не започват тази година, тъй като подобни схеми има в стартиралия НПВУ, както и скорошни инвестиционни мерки от ПРСР.
2 млн. лв. са от икономисани от Преходна национална помощ за овце и кози, от достигане на праг. „Там бе заложено надмаксимално бюджетиране, след анализ се оказахме с 2 млн. лв. над необходимите“, обясни министърът.
До миналата година се е работило с бюджет 350 млн. лв., тази е с 450 млн. лв., при държавните помощи, с около 20% има завишение на бюджетите.
Де минимис не се пипа, мерките за напояването също, уточни в отговор на въпроси Вътев.
Помощта за зърнопроизводители (около 80 млн. лв.) ще се разпредели на модулиран принцип. 95,6% са с размер до 600 ха, така че не е трудно да се модулира ставката, уточни агроминистърът.
„Направихме различни варианти подпомагане само на 5-те основни култури, както е посочено в декларацията на БАК“, допълни Аделина Стоянова, директор дирекция Директни плащания. „Взехме предвид разходите за производство по технологични карти, структурата на стопанствата и сме взели среден размер на стопанство в сектор зърнопроизводство.“
Някои от вариантите са следните:
Подпомагане до 300 ха, при 10 лева на декар за първо полугодие ще са необходими 77 млн лева. По думите на министъра тези земеделски производители имат най-голяма нужда от подкрепа. Но тънкият момент е как ще се докаже това. „Важно е също да се уточни как ще диференцираме стопаните с най-големи нужди, тъй като предложението с декларации от НАП не се прие радушно“, напомни Вътев.
Ако добавим подпомагане на стопанства с над 300 ха и приложим модулация, ще бъде необходим по-голям финансов ресурс. Затова се говори за 80 млн. лева, но окончателно той ще бъде определен, след като приключат разговорите с асоциациите и се спрат на вариант.
Коментираните до 80 млн. лева биха покрили стопанствата до 600 ха, но с модулирана ставка.
Тези около 80 млн. лв. са свързани с преструктуриране на средства от ПРСР, като е необходима нотификация по временна мярка.
Коментира се вариант, при който за стопанства с до 600 ха, които са най-много, да се приложи модулиран размер – 300:300 – 10:5 лв. на дка.
До 1000 ха – прилагане на модулация с различни подходи, като до 300 взимат ставката.
Коментирали са вариант за таван на плащания по модела на румънците. „Но трябва да продължим разговорите с двете асоциации, за да го съобразим с бюджетната рамка, като разговорите са за периода първо полугодие“, уточни Стоянова.
Кирил Вътев напомни, че зърнопроизводителите могат да се възползват от друга помощ – кредитна линия, за която има наличен бюджет в ДФЗ за закупуване на семена, торове и препарати за растителна защита.
