Стоилко Апостолов: Зелената сделка страда заради административния произвол, по-страшна е стагнацията на пазарите

Господин Апостолов, какво означава оттеглянето от страна на ЕК на Регламента за устойчива употреба на пестициди?

Сагата с Регламента за устойчива употреба на пестицидите започна още преди 1 година. Предлагаше се да се направи работещ механизъм за адекватна оценка на количествата пестициди, които се влагат в производството, за да може след това да се направи мониторинг и да се види наистина ли намаляват количествата на използваните пестициди. Но така и не се стигна до приемане на текстовете и преди няколко дни Комисията изтегли Регламента.

Това означава, че се връщаме на стария вариант – Директивата за устойчива употреба на пестициди. Тя е приета доста отдавна и не отчита заложените цели в Стратегията От Полето до масата. Това реално е стъпка назад. Разликата беше, че с Регламента Комисията щеше да следи процеса изкъсо, и ако не се постигат индикаторите, да има право да прави финансови корекции и т.н. А ако нямаш инструменти, няма как да приложиш нещата на практика.

Кое е това, което обществото не разбира за Зелената сделка? Защо е тази съпротива срещу нещо, което е предназначено да донесе полза за хората?

Най-вероятно административната тежест, която наложи ЕК и неспособността на администрацията да се справи. Виждам го и на местно ниво. Фермерите се оплакват от административни регулации и тежести. Те ги свързват със Зелената сделка. Или ако те не го свързват, ще им го каже някой от телевизора. И те ще запомнят, че проблемите им идват от Зелената сделка.

Пример са наредбите, които въведоха у нас – задължително изследване за пестициди преди прибиране на реколтата. Това е Наредба, която е приета през август 2023 г. тя е недомислена и сега ще се наложи да се променя. Но това изнервя хората.

Такива неща не са едно и две. Въпросното калибриране на пръскачките и т.н. Все неща, които административно са недомислени. Но всичко това се натрупва и в един момент напрежението ескалира.

Но катализаторът на напрежението са ниските цени.

Тоест, става въпрос за неправилна идентификация на проблема?

Да, цените са проблем. Свръхпечалбите на големите играчи в агрохранителната верига, бизнеси, дистрибутори и т.н. Вносът на продукти от трети страни. И административният произвол. Това са нещата, които предизвикаха ескалацията на фермерското недоволство.

Другото е недостатъчната амбиция. Още при оценката на Стратегическите планове се видя, че има мерки, за които е ясно, че няма да доведат до никакъв реален ефект. Но за да са доволни всички, ги разписаха така.

Защо протестират биопроизводителите във Франция?

Проблемът е местен, защото там в новия стратегически план отрязаха плащането на всички, които са биосертифицирани. Там има сравнително добро подпомагане само за тези, които са в преходен период. Но тези, които вече имат сертификат ги оставиха на една екосхема, която им дава по 110 евро на хектар. Там ставката е изключително ниска, което съчетано със спада в продажбите, кара много производители да се отказват от биото. От био лесно се връщаш в конвенционалното, но и там нещата не са розови.

Френските биопроизводители настояват за спазване на техния закон, които задължава всички институции, които правят обществено хранене с публични пари, тоест обществени поръчки, минимум 20% от продуктите да са местни и произведени при спазване на френските стандарти за качество. Например, биопродукт или те имат още няколко вида схеми за качество. Някои от департаментите са спаднали до 18%.

И все пак администрацията наистина има голяма вина за дискредитиране на зелената сделка?

Да. Дали е неволно или нарочно, не знам. Но наистина този елемент е много силен. Не се обяснява на хората. Правят се безумни неща. Да вземем историята с очертаването и постоянните елементи, при които се оказа, че пада цял блок. Това никога не е било обяснявано на хората. Не го казаха по време на информационните срещи, които проведе МЗХ през лятото на 2024 г.

Всъщност проблемът е в липсата на информация за всичко. Трябва да се правят много разяснителни кампании. Да се правят лесни за разбиране материали. Да се обяснят технологиите по достъпен начин. Повечето български земеделци нямат земеделско образование. На обучения се ходи само, когато е задължително и се изисква сертификат.

А какво се случва на пазарите за биохрани?

Стагнацията е тотална. При малините, например, цената е паднала наполовина. Пазарът е наситен с биомалини, няма търсене. Пазарът в този сектор е малък, и като се появи алтернативен доставчик като Украйна, цените падат главоломно. В Германия биомалините се купуват за 3 евро/кг. Тук не можем да ги произведем на тази цена.

Предстои Биофах. Това е търговско изложение и резултатите от участието там са много важни. Надявам се да имаме малко повече информация каква ще е тенденцията. От там ще дойдат много силни индикатори. Ако и търговците не могат да сключат договори, означава че всичките местни производители ще окапят. Няма да има кой да им купи продукцията. Това е по-страшното, че пазарите са в стагнация.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини