Как се прави оранжерийно производство на стотици декари и как се осигуряват сигурни пазари за продукцията? На това могат да ни научат съседите от Република Северна Македония. Заедно с фирма Амитица, представител за България на изключително голям брой биологични препарати за всеки сектор на земеделието, посетихме няколко оранжерии в долината на Струмица, които са дългогодишни нейни партньори. На фона на това, което виждаме в България като оранжерийно производство, положението у съседите е достатъчно оптимистично.
Още като влезеш в долината на Струмица, от високото виждаш буквално море от полиетиленови оранжерии. Отвисоко е впечатляващо. От близо – още повече. Найлонът е вкопан отвсякъде в земята. Тези конструкции не са скъпи. Това са водопроводни железни тръби, извити като за тунел и отгоре покрити с найлон. Никакви други инвестиции в тези конструкции няма. Всички те са заредени с продукция. В момента това са зелета.
Климатът в района е топъл и южен. С малко отопление биха могли да правят целогодишно отглеждане на домати и краставици, които са по-скъпи култури. Производителите там обаче са разбрали, че това производство не е рентабилно. Защото и доматите и краставиците са растения на дългия ден, а не на късия. Ако ще е и без пари да е горивото, това производство не е рентабилно. Освен ако някой не е решил да продава скъпо на бутикови пазари.
След зелето се залагат корнишони, отново без отопление. Цялата продукция е договорирана предварително и се изнася за Австрия. Затова големите оранжерии работят и на акорд с местни по-малки производители, за да могат да изпълнят договорите, тъй като те са за сериозни обеми.
Следващата оранжерия, която посетихме, вече имаше готов разсад за син патладжан и китайско зеле. След тези две култури и там ще заложат на корнишони.
В последната ултрамодерна оранжерия, в която отглеждат рукола и спанак, правят по 13 откоса на руколата. Всичко е механизирано. Изключително нова и модерна оранжерия, която функционира от 2 години. Цялата продукция от там е по договор за Русия.
Миналата година там са имали проблеми с бактериоза по руколата. Всички агрономи са съветвали собственичката да купи антибиотик и да напръска. Но мисълта, че някой ще нахрани децата си с продукция с антибиотици я е спряла. Така реколтата от миналата година е била загубена. Затова за тази година там са потърсили помощ от специалистите на фирма Амитица.
В момента темата за остатъчните количества в продукцията е много актуална не само у нас, но и в РСМ. Македонските производители имат право на 5 активни материи да излязат в пробите. При 6 вече не могат да си реализират продукцията си. Затова те сами търсят препарати без карантинни срокове, дори и без да са задължени да прилагат Зелената сделка. И това не е от сега.
„Вече три години работим с друга оранжерия в Богданци. Тя е специализирана в отглеждането на пипер. Започнахме работа, когато на собственика беше върната продукция от Германия, защото в пробите са намерили 6 активни вещества. Затова той премина към работа изцяло с Ним Азал и вече няма проблеми“, разказа ни Здравка Смиленова, собственик на фирма Амитица.
Ним – Азал Т/С е високо-ефективен биологичен препарат за растителна защита срещу ВСИЧКИ гризещи, смучещи и хранещи се с растението неприятели. Ним – Азал Т/С не оказва директен ефект върху нервната система. Действа само орално, чрез храносмилателната ситема. Нимазал е е широкоспектърен инсектицид с трансламинантно действие. Изпитан срещу повече от 150 вида вредители!
Това, което впечатлява особено много е, че в СРМ производителите работят с желание и мерак. И там не е лесно, а кризата не е подминала и техните производители. Но не ги чухме не чухме да се оплакват. Не търсят пари за отопление. Търсят решения и технологии. Минали са на студоустойчиви култури, на препарати, които им позволяват достъп до световните пазари. Не разбират защо у нас не се получава, при положение, че имаме такъв голям пазар като София. Сравнението с нещата у нас обаче е тъжно.
В оранжериите на РСМ се презареждаш. Подредено, изметено, чисто, всичко е направено с мерак. Всеки индивидуално си е плюл на ръцете и гледа как да оцелява и да работи. Македонските производители ни показаха, че не всичко е до държавата. Много неща зависят и от хората.
Зърнопроизводителите в РСМ също работят различно от българските. Те не торят преди сеитба, а след това внасят 10-15 кг амониева селитра. Ползват много съвети на учените. Но за зърнопроизводството в западната ни съседка, ще разкажем при следващото ни посещение.
Екип на земеделеца.бг
