Как ОСП и националните политики подкрепят земеделските стопани да се справят с щетите, причинени от екстремни метеорологични събития.
ПОЛША
Земеделските производители повдигат критики към системата за оценка на загубите на земеделска продукция, свързани с климатични проблеми. Поради географските и климатични особености на страната, полските фермери трябва да се справят с различни видове екстремни метеорологични събития, които сериозно застрашават културите и могат значително да намалят годишните добиви.
Всяка година Агенцията за преструктуриране и модернизация на селското стопанство (ARiMR), акредитираната от правителството разплащателна агенция за земеделие и развитие на селските райони, предоставя финансова подкрепа за земеделските стопани, които са най-силно засегнати от екстремни метеорологични явления.
Полската програма за развитие на селските райони (PROW) е на стойност 13,5 милиарда евро за периода 2014-2020 г., а около 8,6 милиарда евро от тях идват от бюджета на ЕС. Тя предлага финансова подкрепа за инвестиции във възстановяване на земеделски земи и производствен потенциал, унищожени в резултат на природни бедствия. През 2023—2027 г. общият пакет от фондовете за развитие на селските райони е 7,8 милиарда евро.
През периода 2014—2020 г. помощта е била под формата на възстановяване на до 80 % от допустимите разходи за инвестицията. Максималният размер на помощта за един бенефициер и за едно стопанство не може да надвишава 300 000 PLN (68 900 EUR).
В случай на мащабни събития, като суша, ARiMR стартира допълнителни финансови схеми и земеделските стопани, чиито култури са пострадали, могат да кандидатстват за помощ.
Оценката на загубите в отделните стопанства зависи от назначените комисии. Земеделските стопани също могат да използват цифрово приложение, за да улеснят оценката на разходите, но се оплакват, че то все още не винаги работи както трябва, създавайки допълнителна, ненужна бюрокрация.
Имаше още един проблем, който земеделските стопани докладваха: Комитети бяха създадени само в райони, където е обявено бедствие от суша, въз основа на строгите критерии. Това означава, че много земеделски стопани, които също са били засегнати от суши, не са отговаряли на условията за финансова помощ, ако се счита, че районът не е достатъчно засегнат като цяло.
Според предварителните оценки помощта за земеделските стопани, пострадали от неблагоприятни условия през 2023 г., ще възлиза на 1,5 милиарда PLN (344 милиона евро).
Земеделските стопани, пострадали от засушавания, могат да кандидатстват и за преференциални заеми за възстановяване на производствения потенциал. Все пак мнозина отхвърлят този вид помощ, тъй като в затруднено финансово положение не искат да поемат допълнителни задължения, които биха могли да ги вкарат в дълг.
ГЪРЦИЯ
Към цифрови решения за защита на производителите. След трудна година на екстремни метеорологични явления, както това лято, така и есента, гръцките фермери вкусиха от първа ръка горчивите последици от изменението на климата. Най-катастрофалното явление беше това на наводненията през септември 2023 г., които унищожиха хектари семейни и професионални ферми.
Ето защо, по силата на съвместно решение на министрите на националната икономика и финансите, развитието на селските райони и храните, цифровото управление и климатичната криза и гражданската защита през септември, беше решено, че професионалните земеделски стопани в районите, засегнати от наводненията, ще получат помощ от 2000 евро / на земеделска единица.
Освен това на 23 ноември Европейската комисия отключи финансова подкрепа в размер на 43,1 милиона евро от селскостопанския резерв за 2024 г. за гръцките земеделски стопани. По-рано този месец министърът на развитието на селските райони и храните Лефтерис Авгенакис обяви, че общият пакет за възстановяване на разходите за растениевъдството в Тесалия ще бъде завършен в края на юни 2024 г.
Гръцкият стратегически план по ОСП включва подпроект, наречен „Предотвратяване и възстановяване на щетите върху горите вследствие на горски пожари, природни бедствия и опазване на горските генетични ресурси“ на стойност 60,3 милиона евро.
Бедствието през септември даде тласък на развитието на културата на управление на риска в Гърция. Обявената цифрова подкрепа за подпомагане на земеделските стопани да се справят с екстремните метеорологични условия може да стане реалност скоро.
Генералният секретар на Министерството на земеделието Георгиос Стратакос се срещна с делегация на Гръцката национална метеорологична служба и обсъди аграрния спешен номер „112“.
Това може да бъде цифрово приложение, което своевременно ще информира и предупреждава фермерите или животновъдите, намиращи се в предупредителната зона, която се очаква да бъде засегната от екстремни метеорологични условия. Този инструмент, ще бъде много полезен за гръцките фермери за защита на техните имоти и бързо ще бъде приет с подходящо обучение.
ИСПАНИЯ
Подкрепа за застраховането, основният инструмент за управление на риска. Испанската система за селскостопанско застраховане е създадена преди 45 години и е една от най-развитите системи за публична помощ за фермери, които застраховат своите ферми или добитък в Европа.
В испанския стратегически план по ОСП за периода 2023-2027 г. се подчертава, че „поддържането и подобряването“ на системата „като национална политика, финансирана с държавна помощ, допълнена от специфични целенасочени мерки за управление на кризи за определени сектори, при прилагане на общата организация на пазара (ООП)“ е „най-подходящата стратегия“ за подпомагане на земеделските стопани да се справят с рисковете, свързани с изменението на климата.
През 2014-2020 г. Испания отдели 2 милиарда евро за селскостопанско застраховане.
През 2023 г. испанското министерство на земеделието, рибарството и храните отпусна 317,7 милиона евро за плана за селскостопанско застраховане, поради изключителното увеличение от 60 милиона евро, планирано за мерки за подпомагане на земеделските стопани да се справят с екстремната суша и последиците от украинската война.
Според Agroseguro, организацията, отговорна за управлението на селскостопанското застраховане, миналата година отбеляза рекорд за абонаменти за полици, с 16,9 милиона евро застрахователен капитал (+ 3%) и шест милиона хектара, 36,9 милиона тона продукция и 416 милиона животни.
Очаква се компенсациите за пострадалите стопанства да надхвърлят 1,2 млрд. евро.
Но организациите на испанските фермери призовават за реформа на системата за селскостопанско застраховане, за да се отговори на извънредната ситуация с климата и да се направят абонаментите за полици по-достъпни за производителите.
ЧЕШКА РЕПУБЛИКА
За Прага превенцията е приоритет. Според чешкото министерство на земеделието през 2015, 2017 и 2018 г. страната е била засегната от най-тежката суша досега, с последващо обезщетение на земеделските стопани за загубите. Обезщетението обаче е спешно решение, според министерството, тъй като щетите трябва да бъдат активно предотвратени.
„Необходимо е да се отглеждат по-устойчиви – особено устойчиви на суша – земеделски култури. Поддържайте почвата в добро състояние, особено за да увеличите съдържанието на органични вещества, които абсорбират водата по-добре. Изградете напоителни системи“, заяви говорителят на министерството на земеделието Войтех Били.
През 2017 г. правителството вече подготви стратегически документ, съдържащ мерки, насочени към защита срещу последиците от сушата.
„Основната инициатива в тези сложни времена трябва да дойде от фермерите“, добави Били.
Чешки експерти от проекта CzechGlobe – Global Change Research Institute на Чешката академия на науките (GCRI) – също призоваха за иновации и съвременни практики.
Според тях фермерите искат да се справят със сушата, но трябва да разполагат с правилните инструменти. Друг важен елемент, посочиха експертите, е модифицирането на ландшафта, за да има повече водозадържащи характеристики, като влажни зони и гори.
Земеделските стопани също се насърчават да прилагат мерки, включени в стратегическия план по ОСП, с финансиране, адаптиране и превантивни мерки, както и консултантски услуги и застраховане на реколтата и производството.
„Тези интервенции (съдържащи се в стратегическия план) служат за стабилизиране на доходите на производителите в случай на загуби, смущения на пазара или за предотвратяване или разрешаване на такива кризи“, обясни Били. Застрахователната подкрепа обхваща не само производителите, но и лесовъдите.
ИТАЛИЯ
Предизвикателства и решения за намаляване на климатичния риск. Екстремните метеорологични събития стават все по-чести и опустошителни, както се случи в Италия в регионите на Емилия-Романя с наводненията от май 2023 г.
Честотата на екстремните метеорологични явления тревожи земеделските стопани и също така има последици за жизнеспособността на икономическата „предпазна мрежа“, изградена за тяхната защита.
По-честите и интензивни бедствия, свързани с климата, водят до увеличаване на стойностите на селскостопанската продукция, покрита от субсидирани застраховки, и до повишаване на застрахователните тарифи, което води до все по-нарастваща нужда от ресурси.
Структурните инструменти за гарантиране на икономическа подкрепа за земеделските стопанства в случай на бедствия включват улеснено застраховане, взаимоспомагателни фондове, инструменти за стабилизиране на доходите (ТИО) и накрая Взаимоспомагателния фонд срещу катастрофални събития.
В ОСП за периода 2023-2027 г. финансовите ресурси за управление на риска възлизат на 3 милиарда евро и Италия стартира Национален катастрофален взаимен фонд.
Производителите в Северна Италия са най-големите потребители на тези инструменти, заяви асоциацията на фермерите CIA-Agricoltori Italiani. Регионите Пиемонт, Ломбардия, Венето, Трентино-Алто Адидже, Фриули-Венеция Джулия и Емилия-Романя представляват почти 90% от застрахователното покритие на национално ниво.
В Централна и Южна Италия, въпреки няколкото информационни кампании, инструментите за управление на риска не са достигнали сравнимо ниво на приемане в стопанствата.
Според Стефано Франсия, представител на Agricoltori Italiani, причината е липсата на стимули. Обществената подкрепа, каза Франсия не е достатъчна. „Сумата, отпусната от ОСП, е абсолютно недостатъчна, за да се гарантира адекватна подкрепа за стопанствата, които искат да използват наличните инструменти за управление на риска“.
БЪЛГАРИЯ
София отпуска 60 милиона евро за управление на риска от природни бедствия. България е заделила скромен бюджет от 60 милиона евро в своя Национален стратегически план на ОСП за подпомагане на земеделските стопани да управляват рисковете от природни бедствия.
Държавата планира да направи финансов принос от 2025 г. за подпомагане на земеделските стопани при сключване на застрахователни договори, но този инструмент не обхваща лозята. Също така, България иска да създаде взаимен фонд за земеделските производители, включително лозаро-винарския сектор.
Този взаимоспомагателен фонд ще бъде предназначен да стабилизира доходите на земеделските стопани, страдащи от щети от климата и природните бедствия. Помощта ще бъде пряко свързана с реалните финансови загуби за земеделските стопани.
Отделно България е планирала 6,2 милиона евро за възстановяване на селскостопанския потенциал след природни бедствия или катастрофални събития.
Бюджетът е насочен към инвестиционна подкрепа за машини и съоръжения, включително недвижими имоти. България получи зелена светлина от Брюксел за схема за директна държавна помощ, покриваща от 80 до 100% от средните производствени разходи за отглеждане на дадена култура през съответната икономическа година.
Пълното обезщетяване на земеделските стопани в случай на пълно унищожаване на реколтата се решава за всеки отделен случай от Министерството на земеделието.
В края на декември Кипър, България, Гърция и Хърватия обявиха, че ще обединят усилията си в опит да убедят европейските си партньори да увеличат финансирането от ЕС, за да се справят с неблагоприятните последици от изменението на климата върху селското стопанство.
Четирите държави искат да действат заедно в ЕС, за да отделят повече средства, осигурявайки бързо и ефективно финансиране, и настояват за създаването на кризисен климатичен механизъм, който да стане част от Европейския земеделски резервен фонд, в който да се събират до 3% от средствата от Общата селскостопанска програма на ЕС.
РУМЪНИЯ
Точна диагноза, недостатъчни мерки. Според Министерството на земеделието в Румъния изменението на климата излага културите на множество екстремни климатични събития, което води до значителни производствени загуби в цялата страна, особено в югоизточния, южния, югозападния и икономически развития регион Букурещ-Илфов.
Неотдавнашно проучване, ръководено от Руксандра Малина Петреску-Маг, преподавател в университета Бабеш-Боляй в Клуж, разкри, че 94% от земеделските стопани са наясно с рисковете от изменението на климата в техните райони. Участниците в проучването обаче посочиха недостига на работна ръка и липсата на технологии като основни пречки пред приемането на стратегии за защита от въздействието на екстремни метеорологични явления.
Селското стопанство на Румъния остава силно зависимо от метеорологичните условия и е тревожна е недостатъчната напоителна система.
След неуспешни опити да осигури финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на напоителните системи, Букурещ реши да разпредели 1,5 милиарда евро (на обща стойност 15 милиарда евро национални и европейски средства) в рамките на Националния стратегически план на ОСП за 2023-2027 г., насочен към напояването, ерозията на почвата и засушаването.
Следователно земеделските стопани могат да получат достъп до невъзстановими средства с максимален лимит от 500 000 евро на бенефициер за създаване на напоителни системи чрез нова линия за финансиране, която е на разположение от януари 2024 г.
Националният стратегически план на ОСП настоява, че селскостопанският сектор трябва да навлезе в цифровата ера, за да отговори на климатичните предизвикателства. Въпреки това целта, преследвана от Румъния, е до 2029 г. само 0,03% от земеделските стопанства да се възползват от подкрепата на ОСП за цифрови селскостопански технологии.
