Задължително членство в браншови организации не е желателно в страните членки на ЕС
Поредната екзотична идея за 100% членство в браншови организации се тиражира през последните дни у нас. Още по-екзотична е идеята само фермери, членуващи в задължителни (казионни) браншови организации, да могат да получават субсидии. В тази връзка отправихме запитване в ЕК дали тези идеи са реализируеми на практика.
Публикуваме отговорите, които са очаквани и логични.
Задължителното членство в каквато и да е организация, било то браншова или друга, на територията на ЕС не се приветства. В някои държави-членки дори съществуват нарочни закони, които го забраняват.
Член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е един от основните антитръстови разпоредби, които забраняват антитръстови споразумения, които имат за цел или резултат ограничаването на конкуренцията във вътрешния пазар на ЕС. Той гласи, че:
„1. Забранени са всякакви споразумения между предприятия, всички решения на асоциации на предприятия и всички съгласувани практики, които са насочени към, или имат за резултат, ограничаването на конкуренцията във вътрешния пазар и които могат да засегнат търговската размяна между държавите членки.“
На равнище на Европейски съюз не съществуват конкретни правила, които изрично забраняват или регулират задължителното членство в браншови организации. Вместо това, правилата на ЕС за конкуренцията и свободата на пазара се прилагат за оценка на такива практики. Тези правила се определят главно в два основни регламента на ЕС:
- Регламент (ЕО) № 1/2003 относно прилагането на правилата за конкуренцията относно членството в организации на страните от ЕС. Този регламент установява процедурите и компетентностите на Комисията на ЕС и на националните конкурентни органи в областта на прилагането на антитръстовите правила на ЕС.
- Член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява антитръстови споразумения, които имат за цел или резултат ограничаването на конкуренцията във вътрешния пазар на ЕС. Този член се прилага към практиките, които могат да включват задължително членство в браншови организации, ако те се оценят като нарушаващи конкуренцията.
Следователно, задължителното членство в браншови организации може да бъде противоречиво с правилата на ЕС за конкуренцията, ако се установи, че това води до ограничаване на конкуренцията на вътрешния пазар на ЕС. В такива случаи ЕС може да предприеме мерки за защита на конкуренцията и свободата на пазара.
Задължителното членство в браншови съюзи в ЕС не се смята за добра практика поради следните причини:
- Ограничаване на свободата на избор: Фирмите или професионалистите биват принудени да бъдат членове на организация, вместо да им се позволи свободно да решават дали да се присъединят или не. Това може да бъде възприето като нарушение на индивидуалните свободи и права на свободен избор.
- Неправомерно въздействие: Задължителното членство може да доведе до неравнопоставеност и неравни възможности, като постави членовете на организацията в по-изгодна позиция спрямо техните конкуренти или неконкурентни играчи на пазара.
- Недемократичност и недостатъчна прозрачност: В някои случаи браншовите организации могат да действат с ограничена демократичност и прозрачност, като не всички членове имат равен глас при вземането на решения или при формулирането на политики. Това може да доведе до недоволство и липса на доверие във функционирането на организацията.
- Финансово бреме: Задължителното членство може да представлява допълнително финансово бреме за фирмите или професионалистите, особено за малките предприятия или индивидуалните практикуващи, които може да намерят тези членски вноски трудни за плащане.
- Неефективност и липса на резултати: В някои случаи браншовите организации може да се окажат неефективни в постигането на своите цели или в защитата на интересите на членовете си, което може да намали стойността на членството в тях.
Относно вашето второ запитване, общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз предвижда различни мерки за подпомагане на селското стопанство и развитието на селските райони. Субсидиите по ОСП се предоставят на основата на определени критерии и изисквания, свързани със селскостопанската дейност, качеството на земеделските продукти, опазването на околната среда и други. За получаване на субсидии по ОСП не е и не може да е задължително производителят да бъде член на браншова организация. Тези субсидии се предоставят на индивидуални земеделски стопани или селскостопански предприятия в зависимост от техните селскостопански практики и спазване на определени правила и стандарти, установени от ЕС.
