Правила за директните плащания в ЕС за земеделските стопани

Правилата за земеделските субсидии в ЕС са определени в Регламент (ЕС) No 1307/2013 — правила за директни плащания за земеделски стопани в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС

• В него се определят правилата за директните плащания, извършвани в подкрепа на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Тези плащания се извършват изцяло, при условие че земеделските стопани отговарят на основните стандарти относно околната среда, изменението на климата, доброто земеделско и екологично състояние на земята, общественото здраве, здравето на животните, здравето на растенията и хуманното отношение към животните — известно като кръстосано спазване. Правилата относно кръстосаното съответствие са определени в Регламент (ЕС) No 1306/2013 (вж. резюмето).
• Регламент (ЕС) No 1307/2013 отменя Регламент (ЕО) No 73/2009, който съдържаше предишните правила, уреждащи директните плащания за земеделски стопани, променени след реформата на ОСП през 2013 г. С него се отменя и Регламент (ЕО) No 637/2008, който се отнасяше до сектора на памука.
• През 2017 г. ЕС прие Регламент (ЕС) 2017/2393, с който се изменя Регламент (ЕС) No 1307/2013 и друго законодателство, свързано с ОСП:
  • Регламент (ЕС) No 1305/2013 за създаване на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони,
  • Регламент (ЕС) No 1306/2013 за определяне на правила за финансиране, управление и мониторинг на селскостопанската политика на ЕС,
  • Регламент (ЕС) No 1308/2013 относно общата организация на селскостопанските пазари в ЕС, и
  • Регламент (ЕС) No 652/2014 относно управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравето на животните и хуманното отношение към животните.
• През 2020 г. ЕС прие изменение на Регламент (ЕС) 2020/2220, с който се определят някои преходни правила за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) през 2021 и 2022 г.

Директните плащания за земеделските стопани се изплащат чрез схеми за подпомагане във всяка страна от ЕС.

Държавите от ЕС трябва да отделят определена част от отпуснатото им финансиране по линия на ОСП за схеми за задължително подпомагане, както е описано по-долу.

• Стандартни плащания на хектар. За да разпределят подкрепата по-справедливо, всички държави от ЕС трябваше да преминат към единно плащане на хектар от 2015 г. („основно плащане за земеделските стопани“).
• Зелени плащания на хектар. Да се отпуска на земеделски стопани за наблюдение на практики, благоприятни за климата и околната среда (30% от отпуснатото национално финансиране).
• Млад фермер на хектар плащане. За земеделски стопани на възраст не повече от 40 години, които се установяват за първи път като ръководител на стопанството си, до 5 години преди да поискат подпомагане; Това плащане е достъпно до 5 години.

Съществуват и някои схеми за незадължително подпомагане. Държавите от ЕС могат да изберат:

• подпомагане на по-малките стопанства чрез плащане на по-висока сума за първите хектари („преразпределително плащане„);
• отпускане на допълнителни плащания за райони с природни ограничения;
• отпускат ограничени суми за подпомагане, свързано с производството („обвързано с производството подпомагане“ — плащания, свързани с конкретни култури или видове добитък) за подпомагане на селскостопанските сектори в собствената им държава, които са в затруднение;
• предлагат опростена схема за дребни земеделски стопани — годишно плащане в размер до 1 250 евро.

От 1 януари 2018 г. новите правила, съдържащи се в изменението на Регламент (ЕС) 2017/2393, влязоха в сила и включват следното.

• По принцип само активни земеделски стопани (т.е. тези, чиято селскостопанска дейност не е незначителна) биха могли да получат директно подпомагане. В някои страни от ЕС обаче администрацията стана твърде обременителна. По-специално жалбоподателите, които експлоатират летища, железопътни услуги, водоснабдяване, услуги в областта на недвижимите имоти и постоянни площадки за спорт и отдих, бяха счетени за неактивни, освен ако не докажат противното. Прилагането на тази клауза стана доброволно за държавите от ЕС.
• Някои аспекти на правилата, приложими за зелените плащания, бяха опростени, особено по отношение на изискванията за диверсификация на културите.
• Разширяване на определението за постоянно затревени площи:
  • Държавите от ЕС могат да решат да включат определени храсти или дървета, които произвеждат храна за животни в постоянно затревени площи, където тревите и другите тревни фуражи остават преобладаващи, на цялата им територия или на част от нея;
  • Те могат да разглеждат земя, която не е разорана или използвана за сеитбообращение в продължение на 5 или повече години, като критерий за класификацията на постоянно затревените площи.
• Младите земеделски стопани имат по-лесен достъп до всички 5 години плащания.
• Изясняват се отговорностите на държавите от ЕС по отношение на ограничаващия производството характер на обвързаното с производството подпомагане.
• Видовете площи от екологичен интерес за зелени плащания (екологично насочени площи) се разширяват, за да обхванат райони, върху които се отглеждат растителни сортове като Miscanthus и Silphium perfoliatum, както и земя, оставена под угар за растения, които са полезни за опрашителите.