Жечко Андрейнски, председател на ВСЗ: Втора година на загуба ще е пагубна

Господин Андрейнски, как са нещата на полето при вас в момента?

Картината е шарена. До скоро нямахме дъждове и това отложи много агротехнически мероприятия за малко по-късен етап. Но дъждовете, които паднаха миналата седмица и тези, които се очакват през март, вероятно ще подобрят влагозапасяването. Това ще осигури добри условия за продължаването на развитието и вегетацията на есенните посеви, както и добри условия за подготовка на почвата за пролетната кампания.

Основните мероприятия, които трябваше да се изведат през февруари – началото на март, свързани с торенето и растителната защита на посевите срещу плевели и поява на въшки, както и вкарването на листни торове, са направени. Времето беше благоприятно за тях. Също така е направена обработка на почвата, която беше оставена с междинни култури, тъй като до 15 февруари тези площи не можеше да се изорават. Една голяма част от тях се продълбочиха, други се изораха, а трети останаха за директна сеитба.

В момента върви текуща подготовка на машините и прикачния инвентар за пролетната сеитба.

Това е за района на Видин. Към днешна дата може да се каже, че посевите от пшеница и ечемик са добре. Има непоникнала рапица от есента, която вероятно ще бъде разорана. Извършва се сеитба на пролетни култури като овес и грах. Ако паднат дъждовете, които се очакват, те ще дадат възможност за добра подготовка на почвата и добър старт на пролетните култури.

А ако погледнем нещата от икономическа гледна точка?

От тази гледна точка нещата са много сложни. Ние произвеждаме нещо, което не знаем на каква цена ще продадем. А цените на консумативите растат всеки ден – както на семената, така и на торовете и препаратите. Всичко това поставя земеделските производители в безизходица от неизвестната ситуация. Те ще произведат една продукция с определени разходи, но на каква цена ще я продадат, никой не може да каже, освен пазара. А тенденцията на пазара и в момента продължава да е низходяща. Цените на основните зърнени култури показват, че продукцията, произведена през 2023 г. се реализира на загуба. При цена на пшеницата около 27-28 ст/кг, и при себестойност на производството от 250 лв/дка, ние въобще не говорим за печалби. Говорим за начини да се намалят колкото е възможно загубите.

Как може да се намалят тези загуби? Какъв е пътя пред българското зърнопроизводство, според вас? Знае ли някой?

Не. Ако някой знае, това са самите зърнопроизводители, защото те най-добре могат да напипат пулса на всеки един проблем и да се приспособят. Те ще се преориентират към култури, които се търсят. Ще намалят до минимум разходите, свързани с производството на отделните култури. Но и държавата трябва да се намеси със своите регулатори – подпомагане, изравняване на субсидиите на българските земеделци с европейските им колеги. И нормативни промени, които да доведат до икономическа стабилност на българските земеделски производители. Най-вече въвеждане на ясни правила за поземлените отношение. Въвеждане на таван на рентите. Това ще даде сигурност и предвидимост на производството.

Наистина ли вярвате, че е възможно въвеждането на таван на рентите?

Смятам, че когато ние се обосновем с достатъчно факти, че това е необходимо и след като се прави в други държави, смятам, че и ние ще узреем, макар и по-бавно и трудно. Ние ще срещнем съпротивата на фондовете за земеделска земя, защото за тях това е печалба. Но смятам, че когато държавата влезе в ролята си на съдник на тези проблеми, които надвисват над земеделските производители, ще прецени, че въвеждането на таван на рентите ще бъде необходима стъпка към стабилизиране на българското земеделско производство. В нашия регион в момента имаме ренти за ДПФ и на 250 лв/дка. В отделни региони има ренти от 120 лв/дка. Масовата рента в региона на Видинско е 70-80 лв/дка. Но за 2024 г. тя при всички случаи ще бъде под 60 лв/дка, ако искаме да оцелеем.

Тук не се ли получава малко недоразумение – казвате 250 лв/дка рента за ДПФ, а в същото време мислите, че държавата сама ще намали рентите. И само фондовете ли вдигат цените?

Искаме да се гарантира предвидимост на земеделския производител. Той да знае колко рента ще плаща. Иначе, без да знаем себестойността на нашето производство, се залагат още сега бъдещите фалити. В нашия регион има земеделски производители, които още през есента прекратиха своята дейност поради невъзможност да плащат високите ренти.

Да, не можем да виним само фондовете за повишаването на рентите. Причината е и в земеделците, които се наддават помежду си кой да вземе земята. Но вече, който я откаже пръв, ще успее да оцелее. Защото високите ренти са гаранция, че земеделското стопанство няма как да просъществува. Нашата идея е арендните договори да станат със срок от 9 години, за да има предвидимост на производството. Другият път е собствена земя, но не всички земеделски производители могат да си го позволят.

Освен рентите, има ли други пътища?

Стабилизиране на разходите, необходими за производството на земеделска продукция. Напояване. Изключително важно. И търсене на механизъм за реализиране на земеделската продукция. Един от пътищата е обединяването на земеделските производители за съвместно закупуване на материали и суровини и реализиране на готовата продукция.

Аз самият съм член на може би единственото такова сдружение на зърнопроизводители в България. И макар и плахи стъпки, но се правят в тази посока в момента. Ние сме 6-7 производители от видинско, които заедно кандидатстваме по проекти и обединяваме усилията си. Това е пътят. Стъпките в тази посока са много трудни, защото знаем какъв е манталитета на българина в това отношение. Но когато хората се убедят в ползите от такива сдружения, те ще започнат да ги правят по-смело. Но без сдружаване няма как да продаваш на добри цени. Всички не могат да станат големи.  Но и при големите нещата не са добри. Когато се губи, малките губят малко, големите губят много.

Трябва да се разпредели и равномерно риска. Да се търсят и други култури и други дейности, които да подпомагат основната дейност. Но основното трябва да бъде зърнопроизводството. Няма какво друго да е.

Специално аз, в моето стопанство съм се опитал да диверсифицирам. Имаме и животновъдство, и лозарство. Но политиците трябва да разберат че един стабилен сектор земеделие ще е от полза за всички в държавата. Всички сектори в земеделието имаме едни и същи проблеми и всички тези проблеми водят до намаляване на поризводството. За мен правилния път за развитие на земеделието е стабилно законодателство и намаляване на административната тежест.

В животновъдството нещата също са много тежки. Моите овце са за угояване, тъй като няма хора, които да доят животните. Технологията е изцяло оборна, тъй като няма и кой да пасе животните. Но без зърнопроизводството, категорично животновъдството е на загуба. А вече и зърнопроизводството е на загуба. Нещата са тежки. А бюрокрацията е огромна. Аз преди 2 години съм кандидатствал за изграждане на кланица, още не мога да направя проекта.

Зърнопроизводството в България е на сериозен кръстопът несъмнено…

Връщат ни години назад. Много хора се замислят вече дали да продължат с производството или да си дадат земите под наем, ако има кой да ги вземе. Единствената ни надежда е загубата да бъде по-малка от миналата година. Защото втора поредна година със загуби ще доведе до прекратяване на дейността на много стопани.

Интервю на Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X