На сайта на Министерски съвет е качен отчет на правителството за свършеното през деветте месеца на управлението му. Присъствието на земеделието в него е повече от скромно. Това, което отчита министър Кирил Вътев е ежедневната текуща работа и работата на ДФЗ. Няколко неща, като изплащането на помощта за производителите на слънчоглед, които бяха започнали преди него. Както и много меморандуми – със земеделци и с чужбина. Те не са много за хвалене.
За петите 30 дни министъра обявява, че стартира промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Това е единствената стъпка на министъра за правене на политика в земеделието за 9 месеца. Другото, с което министър Вътев се хвали е, че ДФ “Земеделие” плаща. Щом плаща значи работи. Как работи, земеделците най-добре ще кажат.
Проектите за напояване по 4.3 бяха подготвени отдавна и щяха да се случат със и без него. А работа по така очакваното от земеделците улесняване на разрешителния режим за водоползване и сондажи, изобщо не е стартирала, както стана ясно от отговор на МОСВ до земеделеца.бг.
Ето какво отчита за свършено министър Вътев:
Партньорства за развитие и в земеделието
Министрите на земеделието на България и на Република Косово подписаха Меморандум за разбирателство, който цели насърчаване на сътрудничеството в сектора на земеделието и развитието на селските райони. Очаква се това да е първа стъпка за насърчаване на търговския стокообмен с аграрни стоки между двете страни.
Междувременно министрите на земеделието на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия подписаха писмо за износа на селскостопански продукти от Украйна до заместник-председателя на Европейската комисия и еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски. В писмото се посочва, че в резултат на увеличения внос от Украйна производителите в държавите членки на предна линия продължават да срещат трудности при реализацията на своите продукти на традиционните си експортни пазари, където те биват заменени от евтини украински селскостопански продукти.
На този фон БАБХ въведе превантивни мерки по отношение на определени продукти с произход Украйна, които включват засилен официален контрол на всички пратки храни от растителен и животински произход. От всяка пратка храна от животински произход се взема проба за наличие на тежки метали и радиоактивност.
За първи път от десетилетия започна рехабилитация на канали на Напоителни системи
Министърът на земеделието и храните направи първа копка на два канала на Напоителни системи край гр. Ихтиман. Двата обекта са първите от всичките одобрени 24 проекта, които са финансирани по мярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от програмата за развитие на селските региони. Завършването на всички проекти трябва да се случи през 2025 година.
Държавата подпомогна производителите на слънчоглед със ставка от 78,33 лв./ха, определена със заповед на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев. Помощ ще получат производителите, чиито площи са били допустими за подпомагане за кампания 2022 г. по Схемата на единно плащане на площ. Общият бюджет по мярката е 65 519 300 лева, от които 32 759 650 лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 32 759 650 лв. от националния бюджет. Помощта трябва да бъде изплатена до 30 септември 2023 г.
Над 34 млн. лв. ще получат 12 компании за създаване и развитие на иновативни услуги и продукти. Средствата са по четвъртата мярка от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) по линия на Министерството на иновациите и растежа – „Подкрепа за иновативни предприятия, отличени с „Печат за високи постижения“ от ЕК, а победителите са избрани от европейски оценители и жури, без българско участие. Сключени са вече и всички договори с класираните 1599 фирми по процедурата „ИКТ решения и киберсигурност“ от ПВУ. Общият бюджет на мярката е 30.6 млн. лв., като фирмите получават грантове между 3000 и 20 000 лв.
С допълнителни близо 51 млн. лева е увеличен бюджетът за преработвателни предприятия по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.). С промените общият финансов ресурс по процедурата достига до 477,2 млн. лв., като по този начин се осигурява възможност за сключване на договори за всички проектни предложения, които отговарят на критериите за допустимост и финансиране.
Адекватни решения в подкрепа на българското земеделие
След многостранен конструктивен диалог правителството подписа меморандум с българските земеделци, който удовлетворява нуждите както на родните производители, така и на преработвателите. Условията на споразумението съответстват и на поетия от страната ни ангажимент за отпадане на забраната за внос на украинско зърно.
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев е уведомил министъра на аграрната политика и храните на Украйна за подписания меморандум, който предвижда забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември т.г. Като резултат от този разговор украинският министър е поел ангажимент до 30.11.2023 г. в Украйна да се забрани износът за България на слънчоглед, рапица, пшеница и царевица. След това, ако България поиска, четирите култури подлежат на лицензионен режим.
Министър-председателят акад. Николай Денков и министър Кирил Вътев потвърдиха своя ангажимент за съвместна работа с аграрния сектор, за да продължи създаването на среда с по-добри възможности за повече български продукти за българските граждани.
След отмяната на забраната за внос от Украйна държавната помощ за земеделието беше увеличена на 426 милиона лева.
В допълнение бяха отпуснати средства в размер на 22,1 млн. лв. по схема „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“.
Насърчаване и подкрепа за българското земеделие
Държавен фонд „Земеделие“ започна изплащането на субсидиите към земеделските производители по Кампания 2023, която през настоящата година е с облекчени за стопаните правила за кандидатстване. По интервенцията „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ1) бяха изплатени над 31 млн. лв.
Повече от 90 млн. лв. (90 058 395 лв.) бяха преведени на 13 992 земеделски стопани по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“. Изплатените средства представляват 92,10% от одобрения размер на държавната помощ, останалите средства от втория транш ще бъдат изплатени в началото на 2024 г.
Близо 4 млн. лв. бяха изплатени на 78 земеделски производители по държавната помощ за компенсиране на стопаните за неблагоприятни климатични условия, а близо 180 млн. лв. достигнаха до земеделските стопани по програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Бюджетът на помощта за 2023 г. бе увеличен в размер на общо 426 000 000 лв. Министерският съвет одобри и допълнителни средства, с което е осигурен бюджет от общо 47,5 млн. лв. по програма de minimis.
С бюджет от 15 млн. лева стартира приемът на документи за подпомагане изграждането на центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци. Помощта има за цел да стимулира създаването на къси вериги на доставка, модернизиране и автоматизиране на събирането, подготовка за пазара и съхранение на пресни плодове и зеленчуци.
С близо 70 млн. лева се увеличава бюджетът на „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.).
Министерството на земеделието и храните започва промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които приоритетно да се разпределят пасища от държавния и общински поземлен фонд на местни животновъди. Започна работа и по нова наредба по Закона за храните, с която ще се регламентират фермерските пазари с цел гарантиране на безопасността на предлаганите продукти.
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) преведе на земеделските стопани с приключили проверки първи транш по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за Кампания 2023. Изплатени са общо 550 620 390,48 лв. на 46 990 стопани. Това е интервенцията с най-голям бюджет и очаквано плащане от фермерите. ДФЗ успя в заложения срок в индикативния график да осъществи плащане, въпреки късното приключване на приема на заявления за настоящата кампания, изцяло новата нормативна уредба и множеството изменения в нея, свързани с прилагането на новия програмен период.
На 2842 земеделски стопани са преведени и 37 559 909 лева от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за Кампания 2023. Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев разясни, че подпомагането е във вид на годишно компенсаторно плащане за стопани, които доброволно извършват агроекологични и/или биологични дейности. 75% от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 25% от националния бюджет.
Преди края на годината ДФЗ преведе и 39 162 231 лева на 34 572 земеделски стопани по държавната помощ за преодоляване на щетите от руската агресия срещу Украйна“. Преведената сума е доплащане във връзка с решение на УС на ДФЗ за разпределяне на остатъчния ресурс и изменение на указанията по прилагане на помощта. 42,3 млн. лева получиха и земеделските стопани от секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“ по de minimis. Помощта се предоставя за покриване на част от разходите за изхранване на животните през зимния сезон и за осигуряване подготовката за реколта 2024 г.
