Сроковете на сеитба влияят на продуктивността на царевицата

Добивите се формират и в зависимост от природните условия по време на вегетацията на културата

Добивите на царевицата у нас са доста колебливи. Производителността на различните по ранозрелост хибриди и влажността на зърното по време на прибиране в значителна степен зависят от срока на сеитба и природните условия в периода на вегетация. Една от причините за ниската реализация на биологичния потенциал на културата е недостатъчната адаптация на хибридите царевица от различните групи ранозрялост към съответните агроклиматични условия и несъвършената технология на отглеждане.

Факторът сеитбооборот

Мнозина от производители смятат, че царевицата е непретенциозна към разполагането й в сеитбооборота, няма никакви специфични изисквания към предшественика, не е носител  и разпространител на болести и неприятели за другите видове културни растения. Затова според тях добри предшественици за царевицата са торените окопни (в това число и самата царевица) зърнени и зърненобобови култури. Според научни изследвания обаче това е доста погрешно мнение. Много добри водно-физически, агрохимически, биологични и фитосанитарни условия за тази култура се създават след зимни зърнени (пшеница, ръж, ечемик, тритикале), а лоши – след окопни, особено след царевица. В последните години все по-широко разпространение придобиват такива опасни вредители като царевичния стъблен пробивач. С увеличаване на площите с царевица въпрос на време е проблеми да създаде и царевичният бръмбър – диабротика.  Основни вреди на царевичните растения нанасят и гъсениците на различни видове нощенки. Срещу тези вредители се провеждат организационно-стопански, агротехнически, биологични и химични мероприятия. Най-голямо влияние за ограничаване на размножаването на вредителите има предшественикът. Добре известно е, че царевичният стъблопробивач зимува в стадий гъсеница в стъблата на царевицата, а царевичният бръмбар – в стадий яйца (тях бръмбарът отлага в повърхностния 15-сантиметров почвен слой на кореновите остатъци на царевицата). Затова отглеждането на царевицата на повторка или като монокултура е нецелесъобразно.

Факторът обработка на почвата

Царевицата развива мощна коренова система, 70% от която се намира в обработваемия почвен слой от 0 – 30 см. Така че културата изисква дълбок хомогенен хоризонт почва, който осигурява благоприятни условия за растеж и развитие на културните растения. След прибирането на зърнено-житни или зърнено-бобови култури преди царевица е целесъобразно да се направи обработка на стърнището с дискови брани на дълбочина 6 – 8 см. След две-три седмици, след покълване на семената от самосевка на относително чисти откъм плевелни растения площи се прави обработка на почвата с продълбочител или други плоскорезни работни органи без обръщане на почвения пласт на дълбочина 25 – 27 см. Такава есенна обработка създава благоприятни агрофизични, агрохимически и фитосанитарни условия.

На заплевелени полета, особено с многогодишни кореновоиздънкови и коренищни плевели (пирей), а също след царевица, използвана с различни направления, и рапица, следва да се направи дисковане на дълбочина 6 – 8 см, а след царевица – две дискования. След това във фаза розетка на многогодишните кореновоиздънкови плевели, а на коренищните – във фаза поникване, трябва да се направи оран на дълбочина 25 – 27 см, а по възможност и на 27 – 30 см.

Факторът сеитба

Сред факторите, определящи добива на зърно от царевица, на природните условия се падат около 45%, а на технологията на отглеждане – 36%. Сред агротехническите мероприятия особено място заема своевременната сеитба. За правилното определяне на оптималните срокове на сеитба е нужно да се вземат предвид изискванията на царевицата към условията на отглеждане и особеностите на агроекологическите условия на текущата пролет. Агрономически е установено, че за покълване на семената и за дружното им поникване е необходима сума от ефективни температури, която превишава аналогичния показател за ранните пролетни култури. За най-ранните хибриди тя е 800- 900°С, за ранните –  900-1000, за средноранните по зрелост – 1000-1050, за среднокъсните  – 1000-1100 и за късните –1100-1250°С.

Установено е, че оптималните срокове за сеитба на царевица са  при загряването на почвата на дълбочината на сеитбата на семената до 10 –12°С. През последните години природните условия през пролетния период показват, че климатът съществено се променя към затопляне. Четири години от пет потвърждават, че продължителността на пролетния период продължава всичко 10 – 12 дни със среднодневни температури от 8 до 15°С, след което температурният режим рязко се повишава и достига 23 – 25°С и повече. При такива условия се създават благоприятни топлинни условия за покълване и поникване на семената на царевицата на седмия-осмия ден след сеитбата. Освен това резкият преход от пролетни към летни условия предизвиква съществена загуба на достъпна влага от почвата, особено в коренообитаемия (0 – 30 см) слой. Често тези загуби са в големи размери – от 20 – 30%  и дори до 60% (в зависимост от типа почва) от общия запас влага, който е бил наличен в периода на сеитбата.

Критични относителни фактори в жизнения период за царевицата настъпват във фаза цъфтеж. Затова на късно засети посеви цъфтежът на най-ранните и ранните хибриди настъпва през втората-третата декада на юли, а на средните и среднокъсните – дори в началото на август, когато температурата на въздуха се вдига над 30°С, относителната влажност на въздуха намалява до 30% и по-малко, а почвата на откритата от растенията повърхност се нагрява до 60°С. При такива условия жизнеспособността на цветния прашец продължава 2-3 часа, влошава се опрашването и оплождането, което води до намаляване на количеството зърна в кочаните.

От сроковете на сеитба и природните условия в периода на вегетацията в значителна степен зависи производителността на различните по зрелост хибриди и влажността на зърното при прибиране. Царевицата е енергоемка култура, затова въпросът с намаляване разходите за енергоресурси има изключително значение.

Късните срокове на сеитба удължават периода на узряване на културата и нейното прибиране (със 17 – 20 дни), често влажността на зърното достига 26 – 30% и повече, особено на късните хибриди. Следжътвената обработка на зърното (особено сушенето до базова влажност 14%) се нуждае почти от 50% енергоресурси от общото им количество, необходимо за отглеждане.

Ранните срокове на сеитба на царевицата при температура 6 – 7°С на почвата на дълбочината на заравяне на семената способства за ефективното използване на почвената влага. Цъфтежът на растенията не съвпада с критичния температурен период, следователно съществуват всички условия за добро опрашване и оплождане. Въпреки че ранните срокове на сеитба се характеризират с удължен период на покълване и пониците на царевицата се появяват на 14 – 16-ия ден след сеитбата, а понякога и по-късно.

Сеитба при повишена влажност на почвата и ниска температура води до съществено намаляване на полската кълняемост на семената (до 38%), което е обусловено от развитието на гъбни болести, влошена аерация и др. Наред с това царевичните поници от ранни срокове на сеитба често попадат под въздействието на възвратни пролетни замръзи, които понякога продължават до първите дни на май.

В продължителни изследвания е установено, че оптималният срок за сеитба на царевица настъпва при температура на почвата 8°С на дълбочината на заравяне на семената. По време – това е от втората декада на април до първата декада на май.  В такива условия се създават благоприятни почвени условия за дружно покълване и поникване на семената.

Ежедневното нарастване на топлинния режим в този период дава възможност поникването да стане на 8-мия –10-ия ден при полска кълняемост на семената от порядъка на 92 – 95%. По наблюдения, в повечето години при този срок на сеитба пониците на царевицата не попадат под въздействието на пролетните мразове.

Предпосевната обработка се осъществява в условия на пълна физическа зрелост на почвата, намалява се количеството на обработките и се осигурява добро качество, а това благоприятства съхранението на почвената влага. Цъфтежът на ранните и средноранните хибриди протича до настъпване на критичните температурни условия (средата на юли), а на късните хибриди протича в края на юли.

Узряването и прибирането на реколтата на ранозрелите и средноранните хибриди в отделни години са още в края на август, а обикновено – в първата декада на септември. Влажността на зърното достига 18-20-22%, което значително намалява разходите за следжътвена обработка. Трябва да се отбележи, че хибридите царевица с твърд и полутвърд стъкловиден лом семена прорастват по-бързо и се отличават с по-висока полска кълняемост в сравнение с тези, тип конски зъб. Затова последните следва да се сеят по-рано, поради повишената устойчивост на растенията към ниски температури и способността им да формират висок добив, който не отстъпва на хибридите с по-късни срокове на сеитба.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини