Без фермери няма храна. Може да звучи шокиращо, че се налага да извеждаме тази общоизвестна истина като мото. Но тя има два смисъла. На първо място този анонс е обърнат към европейските общества. На второ място всички ние трябва да си дадем сметка къде се намираме – къде беше Общата селскостопанска политика и къде сме днес. Ако говорим от гледна точка на сухата статистика, числата са наистина шокиращи. Миналата година, когато беше завършено и официално публикувано преброяването на европейските фермери, се разбра, че към днешната дата имаме 9 милиона фермери в ЕС, които осигуряват заетост на 17 млн. души в селското стопанство. Това е намаление с 31% спрямо 2005 г. Тенденцията за бъдещето, за съжаление, остава същата. Затова, ако ние не си дадем сметка, че без фермери няма храна, Европа ще загуби своя отрасъл, който е в основата на нейните ценности и съществуване. Затова е много важно, че Европейската народна партия изготви стратегически документ за развитието на земеделието за следващия програмен период именно с фокус към запазването на фермерите. Това каза Васил Грудев, бивш министър на земеделието по време на конференция в Пловдив, организирана от ЕНП, на която си дадоха среща български и европейски политици и българската земеделска общност.
В своето изказване Васил Грудев направи анализ на текущата ситуация на земеделието и в каква посока ще работи ЕНП в следващия европейски парламент.
Мога да откроя 5 кризи, от които страда всеки един фермер в ЕС. На първо място това е кризата, свързана с несигурността. Намаляващи приходи и растящи разходи в земеделието. Да, тази криза е породена от геополитически фактори и от множеството други кризи през последните години. Но тя не дава възможност на фермерите в Европа да планират бъдещето си и да видят там икономически просперитет. А без да имат перспективи за бъдещото, ние ще продължим да губим фермерите. Това е пределно ясно на всички.
Втората криза, с която се сблъсква всеки земеделец в Европа е свързана с допълните тежест на екологичните, административните и всякакъв вид регулации, които утежняват производството на храни. А фермерството е производство на храна. Всичко, което наслагваме към него утежнява структурата на фермерската дейност.
Третата криза е свързана с пазарите. В момента пазарите са разрушени. На този фон ЕС продължава да натрупва свободни търговски споразумения с трети страни. Без ясна оценка на ангажиментите, без ясна оценка на това, какво струва на европейските фермери да произведат своята продукция и къде те биха били конкурентноспособни при цялата тази либерализация на пазарите. Малка победа по този път е включването на допълнителни 12 продукта, които ще бъдат наблюдавани за пазарни сътресения, в споразумението за свободна търговия с Украйна. Това е до голяма степен заслуга на групата на ЕНП в Европейския парламент. При надвишаването на вноса за последните 3 години, страните членки ще могат едностранно да върнат общите тарифи за вноса, такива каквито са в споразумението за свободна търговия с Украйна от 2017 г. Това е голям пробив.
Четвъртата криза е свързана с климатичната несигурност. Винаги сме твърдели, че европейският фермер не е част от проблема, свързан с промените в климата, а е част от неговото решение. Борбата с климатичните промени не трябва да се води, налагайки рестрикции на фермерите. Тя трябва да се води, помагайки на фермерите да се борят с климатичните промени. Защото фермерите са на първа линия и земеделието е първият сектор, който страда от климатичните промени. И тук Европа като съюз има много какво да даде на нашите фермери. Нека да оставим тематиката за налагането на все нови и нови екологични изисквания, а да помислим как можем да помогнем на нашите фермери в борбата с климатичните промени.
Петата криза, с която всеки европейски фермер се сблъсква, е нещо, за което досега не сме говорили. Нещо, което дори може би не осъзнаваме, но то е в основата на структурата на европейските общества, свързана със земеделието. Ние трябва да си дадем сметка, че през изминалите години европейските общества спряха да гледат с подкрепа към фермерските общности, както беше преди. Всички ние трябва да си даваме сметка, че без европейското общество да е съпричастно с работа на фермерите, дори с носталгията към земята, ние, политиците, няма да успеем да защитим тази силна ОСП, от която всички ние имаме истинска нужда. Затова трябва да работим за връщането на доверието на европейското общество към фермерския труд.
На базата на всичко това, аз съм щастлив, че ЕНП в своя стратегически документ за развитие на Общата селскостопанска политика в следващия програмен период, който ще започне през 2028 г. заложи черно на бяло, че ще защитава по-силна Обща селскостопанска политика, което автоматично означава по-силен бюджет. Това е първият, базов елемент, без който ние не можем да говорим за развитието на ОСП.
На второ място, вече всички си даваме сметка, че стратегическият диалог с фермерите е ключовият момент за изработване на политиките. ОСП е политика за фермерите и тя трябва да дава рамката на техния труд. Затова и ЕК започна този стратегически диалог с фермерите.
На трето място, има един ангажимент, който следва да бъде много по-ясно дефиниран. Това е опростяването на ОСП, за което всички говорим. Ние опростяваме ОСП от поне 20 години. И ако погледнем къде се намира тя днес откъм административна тежест за фермерите, и къде беше преди 20 години, ще видим, че тя е толкова усложнена, че дори не можем да си спомним каква беше в началото. Направихме анализ за това колко време прекарва днес европейския фермер в чисто административен труд. Резултатите са шокиращи. Всяка работна седмица европейският фермер прекарва 2 дни и половина в административна работа. И докато за големите фермерски структури това е възможно, защото те имат административен капацитет, за малките и средните фермери това е непосилна тежест. Затова и нашият ангажимент е всяка следваща реформа на ОСП да е свързана с опростяване, което обаче да е измеримо с намаляването на административната тежест на фермера в часове, прекарани в административна бумащина. Много важен елемент, който е изцяло в нашите ръце.
На фона на всичко това трябва да си кажем, и това е записано в документа на ЕНП, че е време за нов дизайн на Общата селскостопанска политика. Не разбирам правенето на нова ОСП като това да добавим към настоящите 64 екосхеми още 40 и те да станат 100. Ние разбираме новата ОСП като отделяне от принципа на директните плащания и стартиране на едно истинско подпомагане за пазарна устойчивост на фермерите като Първи стълб. И Втори стълб – изцяло покриване на риска в земеделието. Говорим както за пазарен риск, така и за климатичен риск. Тук сме в дълг на нашите фермери. И ние трябва да обърнем внимание на нашите европейски партньори на нещо, което е много дребно, но много знаково за българските фермери. Това е външната конвергенция. Външната конвергенция е изравняването на средното ниво на подпомагането в България спрямо средното ниво на подпомагането в ЕС. Да, разликата не е голяма. Но е символично е важно и ние сме длъжни да го направим при договарянето на следващата многогодишна финансова рамка.
