“Въвеждат се национални изисквания, които многократно пречат на нашата работа. Необходимо е те да бъдат съобразени с това каква е общата политика на Европейския съюз и да не добавят допълнителна тежест. През последната година сме поставени пред невероятна административна тежест по отношение включване на почти всички храни в списъка със стоки с висок фискален риск и съответното докладване, което изисква множество квалифицирани хора, които трябва да бъдат ангажирани с това. На този етап вече 4 от 7 дни се занимаваме само с административна дейност”, това заяви д-р Петя Петкова, изп. директор на Съюз на птицевъдите в България по време на конференцията “Европейска сделка за фермерите: Визията на ЕНП за земеделието в Европа”, която се проведе в Пловдив.
“Приема се ново законодателство без да бъде отчетено, че трудно би могло да се приложи и това би могло да доведе до санкции на национално ниво. Конкурентноспособността на европейските и българските производители намалява драстично, на фона на увеличението на вноса на птичи продукти и яйца от трети страни”, допълни още тя.
“Бизнес средата, в която работим, в индустриалното птицевъдството, ни поставя пред безпрецедентни предизвикателства. На фона на Европейския зелен пакт и стратегията “От фермата до трапезата”, наложените амбиции за промяна в законодателството създават нови трудности. Липсата на оценка на въздействието и технологични иновации остават основни предизвикателства за индустрията”, коментира още д-р Петкова.
Проблемите, свързани с високопатогенната инфлуенца по птиците, остават недооценени, като се има предвид недостатъчната ваксинация и вноса на птичи продукти от трети страни. За една година в страната бяха унищожени 1 400 000 кокошки носачки. 30% от поглавието на страната все още го няма заради бавни действия от страна на администрацията и това поголовие ще се възстанови много трудно.
Всички го виждаме на рафтовете в магазините, че поради липса на достатъчно продукти, цената веднага скача. Намира се ниша за внос на по-големи количества яйца, които са най-вече от трети страни и продукти, които не са добити по същите стандарти, по които са произведени българските и всичко това рефлектира върху нас като потребители.
Необходимо е да бъдат разписани ясни правила по отношение на единна стратегия за ваксинация. Европейската комисия прие законодателство, което отвори вратата, но остави всички държави да се справят сами и така нещата няма как да се получат. Само единна политика и отпадане на рестрикциите за търговия ще ни доведат до намаляване на случаите на това пагубно за сектора заболяване.
Войната в Украйна наистина е център на всичко това, което се случва сега. Ние сме съпричастни и искаме да има справедливост спрямо нашите украински партньори, но не и за сметка на нас. Само за една година вноса на птиче месо в страната се увеличи многократно – с 240 %, а също така и на ниво Европейски съюз, където се отчита ръст на вноса на годишна база от 140%. България, със своето местоположение е изключително засегната от този внос.
Надяваме се на въвеждане на импортни квоти в случай, че е количествата надвишат многократно тези, които са били отчетени през 2017 година.
Обхватът на директивата за вредните емисии от промишлеността е занижен, което води до предизвикателства в прилагането й. Неяснотата около тези изменения налага нуждата от активно участие на браншовите организации, за да се обяснят реалните последици пред всички заинтересовани страни.
Бариерата Шенген е фактор, който пречи за нашето икономическо развитие води до многократно оскъпяване на транспорта, трудно спазване на сроковете за доставки и на практика влошена конкурентноспособност.
Въпреки желанието за хуманно умъртвяване на птиците, новите технологии все още не отговарят на този изискван стандарт. Липсата на конкуренция между доставчиците на оборудване води до повишаване на цените на крайния продукт. Законодателството изпреварва технологиите.
