Венцислав Върбанов, АЗПБ: Девет са исканията ни към политиците в ЕС

Девет искания на бранша представи Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, по време на конференцията “Европейска сделка за фермерите: Визията на ЕНП за земеделието в Европа”, която се провежда днес в Пловдив.

“Земеделският сектор беше изправен пред безпрецедентна серия от кризи: първо беше COVID, която нанесе много тежки щети на всички, после войната в Украйна, от която страдаме и днес. Да не забравяме и за допълнителните проблеми покрай прекъсването на енергийните доставки, огромната инфлация, намалялото потребление и последвалото забавяне на икономиката. Не ми се иска да вярвам, че следващата тежка криза, пред която ще се изправим, ще се казва „Европейски зелен пакт“. Но и това може да се случи, ако не се вземат необходимите мерки и не се чуе гласът на земеделската общност”, заяви още Върбанов по време на конференцията.

Бих желал да ви припомня какво се случи през последните 20 години у нас, поглеждайки статистиката. 2003 година, 4 години преди България да стане член на ЕС, броят на земеделските ни стопанства е 665 хиляди. През 2020 г. този брой е 132 хиляди. За 17 години земеделските стопанства у нас са намалели 5 пъти. От 4,6 млн. селскостопански животни през 2003 г, 20 години по-късно, имаме 2,4 млн. Близо два пъти по малко селскостопански животни. Произведените зеленчуци в България през 2003 година бяха 1 800 млн. тона. 20 години по-късно общото количество зеленчуци е намаляло 3 пъти – до 630 хил. тона. Драстично е намалението на площите с овощни
градини и лозя. Единственият положителен ръст в България бележи зърнопроизводството.

За 20 години от износител на селскостопанска продукция, България се превърна в нетен вносител. Ето и още малко данни: 95% от розовия домат на пазара е внос от Турция, внасяме повече домати, отколкото банани. Налага се да консумираме чесън от Китай, картофи и фасул от Египет, защото не ни достига собственото производство. 70% от свинското и телешкото месо е внос. Ако съдим по статистиката, единствено устойчив е трендът надолу: по-малко стопанства, по-малко произведена продукция, по-малко животни, по-малко хора, ангажирани в земеделието. И не на последно място, обезлюдяване на селските райони.

И това не е случайно, дори бих казал, че звучи логично, тъй като приходите на земеделските стопани постоянно намаляват, а разходите растат. Ако погледнем тенденцията при бюджета, отделен за ОСП през последните години, ще видим, че той постоянно се свива. От 65% през 80-те години на ХХ век до под 20% в наши дни. Всичко това се случва на фона на повишаващите се регулации и все по-непосилни изисквания към земеделските производители.

Как искате ОСП да работи за фермерите, как очаквате резултати в зелената трансформация от нас, когато подкрепата намалява? Всичко това води до много сериозна несигурност в отрасъла, което, заедно с демографската криза и липсата на работна ръка, води до крайния резултат – почти нулев интерес на младите към фермерството.

Ние искаме адекватна селскостопанска политика, която да отразява реалностите и да работи на първо място в полза на фермерите. Нека е съобразена с екологията и другите зелени изисквания на общността, но главно да бъде насочена към подкрепа за фермерите. Залитането по екологични изисквания, които не са категорично доказани от науката, е изключително опасно. Вменява се една невярна теза, че агрохранителната верига е отговорна за вредните емисии и глобалното затопляне. Но тя може да се обори много лесно. Спомняте ли си по времето на COVID, когато спря всичко – наземният и въздушния транспорт, фабриките и заводите. Тогава емисиите паднаха рекордно. Кравите обаче продължаваха да си пасат и да осъществяват своите биологични нужди.

Също така, ние смятаме, че е много важно да се преразгледат търговските спогодби и допуснатия облекчен внос на стоки от трети страни, които застрашават европейските производители, каквато е например спогодбата с МЕРКОРСУР.

За нас някои решения на Европейските органи са необясними. Продължаването на безмитната търговия с Украйна например е едно изключително опасно и негативно решение, на фона на протестите и състоянието на европейските фермери. Имаше много варианти да се подкрепи Украйна, без да рискуваме собственото си производство и да застрашим стотици фермери от фалит.

Всички тези въпроси изискват адекватни политически решения. За да има бъдеще за фермерите, трябва да бъде увеличен бюджетът на ОСП до нивата, които да гарантират достойно съществуване на земеделската общност в Европа и производството на качествени храни.

Какво друго очакваме и какво искаме да се случи?

1. Нужен е еднакъв подход към всички. Да се премахне разликата в подпомагането между старите страни членки и новите страни членки.

2. Отчитайки фактора Украйна, трябва да има промяна в начина на подпомагане. Подкрепата на хектар вече едва ли ще бъде възможна.

3. Намаляване на бюрокрацията и административната тежест.

4. Справедлива подкрепа, обвързана с производството и качеството.

5. Отпадане на таваните на плащания за животновъдите и другите чувствителни сектори. Това им пречи да се развиват и ги позиционира по един изключително неконкурентен начин в една високо конкурентна среда.

6. Целенасочена подкрепа на чувствителни сектори като мляко, месо, плодове и зеленчуци.

7. Честна и справедлива Зелена сделка, подплатена с научни факти и създадена в помощ на земеделските стопани.

8. Запазване на традициите и полагане на усилия за признаване значението на благородния труд на фермерите от останалата част на обществото. Нямаме нищо против новите технологии, но за нас е неприемливо да се налага консумацията на нетрадиционни храни, произведени от насекоми и принтирано месо. Както и допускането на свободно отглеждане на ГМО продукти.

9. Специално отношение и подкрепа на младите фермери.

Всеки от нас трябва да си отговори на тези въпроси, ако искаме да оставим нещо след себе си на следващото поколение. Ако искаме да има земеделие в България и Европа. Ако искаме да имаме качествена и истинска храна на трапезата за нашите семейства. Позволявам си и една препоръка към представителите на ЕНП, най-голямото политическо семейство в Европа. Нека тези срещи се правят не само в навечерието на изборите, а да станат регулярни и да се взема под внимание мнението на фермерите.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X