Изменението на климата ще нанесе катастрофални щети на Европа, ако не бъдат взети спешни мерки и направени кардинални промени
Това е посланието, което учените изпратиха до лидерите на Европейския съюз в понеделник в първия доклад за климатичните рискове, пред които е изправен блокът, от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).
ЕАОС, орган на ЕС, който провежда независими изследвания за информиране на политиките, предупреди, че блокът не е подготвен за ефектите от изменението на климата, дори ако светът успее да задържи повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий, както е посочено в Парижкото споразумение.
Всяка допълнителна десета от градуса ще доведе до повече крайбрежни наводнения, дългогодишни суши и парещи горещини, казаха изследователите, което означава, че Брюксел и правителствата на ЕС трябва бързо да ускорят подготовката за защита на живота и поминъка.
„Ако сега не се предприемат решителни действия, повечето идентифицирани климатични рискове могат да достигнат критични или катастрофални нива до края на този век“, се казва в резюмето на доклада. „Стотици хиляди хора ще умрат от горещи вълни, а икономическите загуби само от крайбрежните наводнения могат да надхвърлят 1 трилион евро годишно.“
Предвид изборите на хоризонта, директорът на ЕАОС Леена Юла-Мононен изрази надежда, че докладът ще бъде „приет сериозно от следващия Европейски парламент и Комисията“.
Призив след изборите: Подгответе Европа за изменението на климата
Подготовката за изменението на климата изисква огромни инвестиции в продължение на десетилетия, далеч отвъд границите на европейския изборен цикъл, но докладът на EEA не оставя съмнение, че трябва да се предприемат действия сега.
Изследователите оцениха 36 климатични риска в пет тематични области – екосистеми, храна, здраве, инфраструктура и икономика и финанси.
Земеделието трябва да се промени – както и диетите
Следващата Комисия не може да продължи да се справя с протестиращите фермери с детски ръкавици.
„Политиката и управлението на ЕС трябва да играят критична роля“ за превръщането на производството на храни в устойчиво, пишат изследователите, като добавят: „Намаляването на замърсяването от селскостопански и промишлени дейности трябва да бъде приоритет за защита на екосистемите на Европа при изменението на климата.“
Земеделието като цяло ще трябва да се адаптира към по-високите температури и по-нестабилните модели на валежите, за да гарантира продоволствената сигурност на Европа.
„Производството на култури вече е изправено пред значителни климатични рискове в Европа като цяло“, се казва в документа, подчертавайки потенциала за недостиг и повишаване на цените на храните.
Като цяло, континентът е „изправен пред нарастващ риск от мегазасушавания, които обхващат големи региони и продължават няколко години, и които са дори по-сериозни от последните суши в Европа“. Това ще застраши здравето на хората и производството на храни, да не говорим за доставките на енергия и вода, речния транспорт и екосистемите.
Изследователите предполагат, че европейците биха могли да се справят с недостига на вода отчасти чрез преминаване към повече растителни диети, тъй като това би „намалило потреблението на прясна вода за производство на храна“.
Общата селскостопанска политика (ОСП) на блока се нуждае от реформи, за да стимулира по-устойчиви земеделски практики и преминаване към по-устойчиви на суша или по-малко водоемки култури, добавят те.
Южна Европа е най-засегната
Континенталният регион, който е най-уязвим от климатични въздействия — особено екстремни горещини и суша — е Южна Европа.
Южноевропейските страни вече са изправени пред „критичен“ риск от провал на реколтата или лоши реколти и „съществени“ заплахи за енергийните си доставки поради по-горещите температури и продължителните суши, предупреждава докладът.
Човешкото здраве е по-застрашено на юг — и то не само заради самата жега. Димът от честите горски пожари е „голяма заплаха за здравето“ и комарите, пренасящи болести, сега наричат региона дом.
„Южна Европа вече е достатъчно топла, за да могат комарите да пренасят тропически болести, включително денга и чикунгуня“, пишат изследователите.
Много от южните региони на Европа също се характеризират с по-високи от средните нива на безработица, бедност и емиграция, фактор, който прави адаптирането към изменението на климата по-трудно.
Съответно икономиките и финансовата стабилност на Южна Европа са изправени пред значителни рискове. Горещите вълни намаляват производителността; климатичните бедствия „могат да доведат до намалени данъчни приходи, увеличени държавни разходи, по-ниски кредитни рейтинги и увеличени разходи за заеми“.
Като цяло оценката установи, че южните страни са „горещи точки“ за климатични рискове, включително прекъсване на енергийната система поради горещина и суша, недостиг на вода, засягащ икономическата дейност и добивите, и горски пожари, заплашващи екосистемите и жилищата.
