Най-големият проблем при поземлените отношения са едногодишните договори

Втори ден продължава юбилейната Десета национална среща на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), която се провежда в Kings’ Valley Medical & Spa хотел в Казанлъшки минерални бани.

Днешният ден на форума започна с дебат, посветен на планираните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които през последните седмици бяха представени в рамките на Комисията по земеделието и храните в НС и предизвикаха сериозни полемики.

„Идеята на този панел не е да си говорим за злободневните теми, а какво можем да направим оттук нататък“, заяви адвокат Пламен Абровски, който влезе в ролята на модератор. Той подчерта, че сме на етап, в който трябва да започнат кардинални промени. „Ако след 5 години субсидиите престанат да бъдат обвързани с плащанията, какво ще стане, накъде ще тръгнат поземлените отношения“, запита Абровски.

По думите на Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) поземлената реформа въобще не е завършена, затова и още обсъждаме тази тема.

Според него в битката за ползване на земя са възникнали много злоупотреби. „Не знам дали има друга държава в света, където се допуска, без да се пита собственикът, директор на Областна дирекция „Земеделие“ с една заповед да разпределя неговата собственост“, коментира Каракашев.

По негово мнение на този етап има много малко неща, които да се променят в законите и по-скоро трябва да вървим в посока да си изпълним т.нар. поземлена реформа.

Абровски се съгласи с изложения от Каракашев проблем, че държавата по никакъв начин не управлява дадения ѝ Държавен поземлен фонд (ДПФ). Той насочи вниманието и към друг засегнат въпрос – този с едногодишните договори.

В тази връзка Лилия Стоянова, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерство на земеделието и храните (МЗХ), заяви, че за нея най-големият бич в земеделието са едногодишните договори. „Никой земеделски ползвател не желае да няма сигурност, да работи на едногодишни договори“, каза тя.

„Земята носи задължения както за собственика, така и за ползвателя. Ние сме единствената държава в Европа, която няма данък върху земята“, подчерта Стоянова, допълвайки, че изпадаме в положение, в което тези с правата на собственици не управляват земите си и затова държавата търси начин да се намеси, за да могат тези земи да се използват по предназначение за земеделски технологии.

На въпроса дали е възможно държавата да се намеси, ако ползвателят не е може да намери 51 процента от собствениците на земите, тя смята, че сигурно е възможно и е въпрос на технология.

Председателят на УС на АЗПБ Венцислав Върбанов допълни, че при краткосрочните договори никой няма да инвестира в напояване, защото това е много скъпа инвестиция. Той предложи да се приеме закон договорите за земеделски земи да са минимум 3 или 5 години.

Според бившия земеделски министър Нихат Кабил, земеделската земя в България е приравнена като собственост към един апартамент – недвижима собственост, и всички проблеми идват оттук.

По мнението на бившия председател на БАСЗЗ Борислав Петков раздробяването на земеделските земи може да бъде спряно с промяната в един закон – за наследството. Той заяви, че най-лошо управляваният фонд е Държавният поземлен фонд.

“Земята е фундамента, без който ние не можем по никакъв начин и вие не можете по никакъв начин да работите. Без земя няма земеделие. Само че, когато фундамента на тази земя не ти е стабилен, когато тази земя всяка година ти създава проблеми, започваш да отклоняваш своето внимание от производството, за да можеш да си гарантираш фундамент. През последните 30 години, откакто имаме започнала реформа, никой не може да каже на какъв етап поземлените отношения в България представляват своерода един чувал, който никой не може да прецени какъв е, защото той е пълен с кръпки”, заяви адв. Пламен Абровски, модератор на панела за Поземлените отношения, по време на Националната среща.

През вчерашния ден депутатите приеха на първо четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, свързани с отдаването под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд чрез търг. Депутатите приеха още срокът за предложения между първо и второ четене да бъде намален на пет дни.

“Ние сме на етап, в който трябва да започнем кардинални промени, тия кардинални промени за два-три дни няма как да станат, но трябва да започнат отнякъде, защото никой не ги коментира защото. Ако след пет години субсидиите престанат да бъдат обвързани с плащания на площ, какво ще стане, накъде ще тръгнат поземните отношения”, запита модераторът на дискусията адв. Пламен Абровски.

Минимални срокове на договорите за наем

“През 2001 г. внесох пакет от закони, един от които беше Закона за комасацията. Тогава той беше отхвърлен. Именно тогава обаче беше моментът да се прави комасация. Това е един много тежък, сложен и скъп процес и може да го направи само държавата. Имаше пилотни проекти – някъде се случиха нещата, другаде не можаха. Много ще е трудно сега държавата да започне да прави комасация, камо ли в тази трудна политическа обстановка. Ние като земеделски производители искаме стабилност, предсказуемост и спокойствие да си вършим работата. Можем да го постигнем, ако това законодателство, което в момента има, се пригоди. Собствеността дава права, но има и задължения. Може да се приеме Закон, че договорите със земеделски земи са минимум 3 или 5 години. На някои хора няма да им е приятно, но ако има политическа воля, това може да се случи и да се постигне някаква стабилност.”, заяви от своя страна Венцислав Върбанов, председател на УС на АЗПБ.

Възстановяване на напояването, без възможности за инвестиции, е безсмислено

“Министър Вътев акцентира върху това, че искаме да възстановим напояването. Тази година забравиха да го включат в бюджета като приоритет. Ще се прокарат едни канали до нашите ниви, ще се възстанови напояването, но какво ще се промени за нас. Инвестциите в напояване са скъпи и фермерите се страхуват да ги правят, най-вече защото инвестират в чужда собственост и утре може да бъдат рекетирани и изгонени. Когато има биологични полета, когато има инвестиции, това нещо може да бъде регламентирано със Закона, да се даде спокойствие на производителите да правят своите инвестиции”, допълни още Върбанов.

“Обърнете внимание, че земеделската земя в България е приравнена като собственост към един апартамент – недвижима собственост и всички проблеми идват от там. Аз изпадам в ужас от мисълта ако държавата намери възможност за един милиард евро и реши да направи нова напоителна система, няма да може да я направи, защото няма откъде да минат тръбите, няма откъде да минат каналите. Ако обаче от другата страни не стабилизираме поземлените отношения, което минава през идеята за собствеността, ние не може да изпълним ангажимента на България като държава до 2030 г. да има 25% е биологично земеделие, защото само три години върви конверсията от конвенционално към биологично и тъкмо се направи конверсията, даже на минималните срокове, които се въртят като идеи сега и идва собственика и казва айде бягай от тук. Става въпрос за земеделска земя като собственост, а не някаква въобще собственост, защото в края на краищата в основата на всичко стои нещо наречено изхранване на народа и хранителна сигурност на този народ”, коментира ситуацията Нихат Кабил.

Възможност всеки да вижда наследниците на земя

“Моето практично предложение, за хората, които не могат да се намерят, нека отворим възможността всеки да може да вижда наследниците на тази земя, а не в момента това да е търговия или начин на влияние от общинските служби и тогава ще е много по-лесно да се намерят собствениците. Няма как да имаш биологично земеделие и животновъдство, без трайно решение на проблема със земята”, заяви от своя страна Димитър Зоров.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X