Радослав Янков, животновъд: В администрацията липсва критично информирано мислене

Ферми с 5000 литра мляко в сивия сектор?

Какъв сив сектор търси държавата в големите ферми? В държавата сме около стотина фермите с над 5 тона мляко на лактация. Коя от тези ферми може да продаде над 5 тона мляко в сивия сектор.  Това е невъзможно при това огромно количество. Суровина, която е бързо разваляща се стока. В сивия сектор можеш да пласираш 200-500 кг- 1 тон. И там трябва да се търси сивия сектор в млечното говедовъдство, не в 10-тонна ферма на лактация на животните. Какъв сив сектор търсим там?

Пасища

Вчера по време на семинара на АЗПБ слушам от министъра – екстензивна паша, интензивна паша. В същото време министърът казва – дайте ни високопроизводителни животни. Животно, което произвежда 10 тона на лактация и някой специалист да ми обяснява, че аз трябва да я вадя на лактация в България е самоубийство. Това граничи с абсурда. От МЗХ и ДФЗ ни обясняват, че с пасищата трябва да си допълваме бюджета в сектор животновъдство, те ни връзват ръцете. Да, можем да използваме пасищата, за да си подкрепим бюджета. Но за да можем да направим пасища, тези пасища, които работят, такива, каквито са в Западна Европа, ние първо трябва да ги обработим. Пасище не е земя, която е оставена на произвола на съдбата. В Западна Европа всички пасища са облагородени. В България такова пасище съм убеден, че няма. Друго – казват ми да сея с директна сеялка. Да, добре. Но в момента пасищата в България изглеждат като лунен пейзаж. Няма как да влезе машина, която струва толкова много пари да сее директно в пасищата, при положение, че тя ще се разкачи докато мине от единия до другия край.

Съгласен съм да улавяме въглерод, да сме екологични, да оставяме земята в добро състояние за бъдеще. Но трябва да има гратисен период. Трябва да го направим както са го направили колегите на запад. Тези площи трябва да се подравнят, да се почистят, да се оформят като пасище, да се подсее със смески и може би след 2-3 години, вече да не се инвестира в него. Не можещ да кръстиш пасище една запустяла земя, а терена е тип лунен пейзаж, да вкараж там машини за стотици хиляди евро, да я облагородяваш, при положение, че не е сигурно дали машината ще стигне цяла до другия край.

Две култури в едно поле

Посял съм две култури – слънчоглед и люцерна в едно поле.  В Южна България при люцерната първата година почти нямаме добив. Затова моята презумпция е следната. Прибирам слънчоглед през първата година. Добивите няма да са такива, каквито на свободно поле, но все пак прибирам някакво количество продукция от тази единица площ. На втората година аз имам перфектна люцерна за косене, която ще експлоатирам 3-4-5 години. Това няма как да го обясня на администрацията поради липса на критично мислене и на приемането на нови идеи. Има хора, които практикуват този начин на работа. Но сме ограничени откъм опционалност на действащите правила. Аз заявявам слънчогледа, идва проверка или минава спътника, и казва, че културата, която съм заявил не съответства.  Защо да не съответства? Има и слънчоглед, има и люцерна. Кое от двете да заявя? Примирявам се, че няма да получа плащания за протеинови култури. Но защо ме санкционират при положение, че аз се опитвам от едно и също поле да изкарам две култури? Това са все неща, за които някой трябва да помисли. Защото всички виждаме накъде отиват нещата. Ако преди години си говорихме за най-различни проблеми, в момента имаме само един – оцеляване. И трябва да ползваме непопулярни решения, за да останем на пазара. И това сътресение вероятно няма да мине може би и следващата година.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини