1 милион килограма домати на година за българина, но никой не иска да застрахова стъкления им покрив

Сега оранжерията на ЕТ „Влади- Йордан Величков“ в. с. Зверино, обл. Мездра, подготвя червения и розов домат за Великденските празници

Впечатляващ с много неща е оранжерийният комплекс в село Зверино, дори и с това, че вече 30 години произвежда от най-качествените зеленчуци за българския пазар, без много шум и хвалби. Продукцията му уж е сертифицирана по програма за планински продукт, но клиентите от търговските вериги и борсите още не искат да го купуват като такъв, просто защото конкуренция няма и така да се каже няма с какво да е сравнима…Което пък поставя въпроса може ли да работи схемата за планински зеленчуци на МЗХ, която с гордост то въведе. Засега няма други с такъв продукт по борсите и хипермаркетите, и това е…

Още парадокси може да открие човек в оранжерията на 30 декара от червени домати на подложка, а и в съседната с 30 дка с най-висококачествени родни краставици. В тях зеленчуците се отглеждат по висшия пилотаж на холандската хидропоника. Може да са над 5 милиона лева  вложенията в едната оранжерия,

но засега няма застраховател, който да се навие да застрахова  стъклените съоръжения

Те са с напрегнат и отвсякъде защитен стъклен покрив, който е на височина от 6 и малко метра. Срещу тежки градушки и други рискове стъклото е с качеството и цената на автомобилните стъкла, които не могат да се срутят и ранят човек, а не дай Боже ще се пръснат на малки кристали, за да не нараняват. Но за застрахователните компании рискът бил твърде висок и това е…явно те засега предпочитат да работят само с обекти с нисък риск и без тотални щети.

В доматения обект от 30 дка се отглежда едногодишна култура домати върху агроперлит с възможно най-прецизното подаване на хранителни вещества – подават им се микро и макро хранителни съставки, които иначе и сами биха теглили от почвата.

И оранжерията, и храненето са по холандски патент, но доматът, който излиза от тук е изцяло по българския вкус, а и с големина, която се харесва на българина, за разлика от холандците,  които предпочитат по-дребния домат.

Сега върви голямата подготовка за зареждане на търговците за Великден и Гергьовден, когато потреблението започва много силно да расте и сякаш българите и гостите стават над 7 милиона, казва Владимир Величков, който по образование е икономист и по чисто икономически правила управлява комплексът. Може би заради тези му познания и начин на работа оранжерията е и една от тези, които участват при формирането на технологичните карти за домати и краставици на МЗХ, от които пък зависи оформянето на себестойността и разходите при културите из цялата страна – по сметките излиза, че и за двете култури цената на отглеждане е 80 000 лева на декар.

Парадоксална за оранжерийните производители се оказва и схемата, чрез която би трябвало да си набавят така липсващата повече от всякога работна ръка.

Особено в кампанийните периоди това става фатална  кадрова дупка, но засега държавата не им помага, а напротив. Според управителя тя засега максимално ги затруднява, когато понечат да набавят работници от други страни. От тях се иска да осигурят помещения за живот и хранене на наетите, но проблемът с настаняването се точи с месеци, че дори и с години, докато то им бъде разрешено…и смисълът се губи. Макар че Величкови са изградили каквито  трябва помещения, както и просторна и модерна столова за чуждите работници.

Сега очакват 176 чужденци за работа…

От други страни естествено, и много се надяват те да имат възможност да пристигнат. Казват че работниците всъщност са намерени и готови да дойдат, но извън всяка логика са аргументите за отказ, които получават от държавата и които се точат. Според тях именно механизмите на държавата в някои случаи не работят и сочат за пример колеги в Пловдивско, където е имало на работа украинци, които отдавна са напуснали  обектите, но държавата просто не знаела как да ги отпише, и така още се водят там и фермерите  не можели да кандидатстват за нови чужди работници. А работници, както знаем, вопиющо липсват, и ако по холандския норматив един човек трябва да се грижи за един декар, тук в Зверино този стандарт не може да се изпълни и се надхвърля.

Най-високата технология за растителна защита се прилага в оранжерийния комплекс – това е производство със силно снижени норми на пестициди, което означава на популярен език с понижени остатъчни количества. Процесът между другото стриктно се следи от търговските вериги, с които производителите имат договор, по който търговецът има право и в който момент реши праща продукция за замерване на остатъчните количества. Това става в германски или други европейски лаборатории. От там пристига  отговор до веригата и производителят бива предупреждаван дали  случайно не е тръгнал да наближава нормата на остатъчните количества от пестициди. Така че този контрол е железен…но как да не добавим, че

подобен пестициден контрол би трябвало България да прави на  всяка своя граница, откъдето ни заливат домати, краставици, чушки, лук, моркови и какво ли не.

Всъщност за остатъчни количества в оранжерията в Зверино няма как да имат опасения, защото за растителната защита на доматите ползват изцяло биоагенти – тоест хищни насекоми, които изяждат вредителите. Внасят се от най-добрите компании в Испания и други държави, но цената им е доста солена. Този внос не се подпомага естествено от държавата, но разбираме, че само една от стотиците и хиляди бутилки, които се внасят с биоагенти струва 200 евро. А иначе досега оранжерийните производители казват, че са получили нула лева и по украинската помощ, защото се явяват от едрите, на които държавата засега им е казала: вие произвеждате по много и ще можете да преглътнете загубите си.

За зеленчукарите и агрономите ще е супер по-интересна технологията за производство на доматите. Технологичният процес започва през ноември предната година, за когато собствениците трябва да са си поръчали семената и подложките /корените/. Работят с корените на най-добрата холандска компания, и сортът е от емблематичните днес – Ферейра, който е устойчив на вируса на кафявото набраздяване и други вируси. Тези две неща, които се купуват – подложки и семена и се засяват в торф, също са много скъпи като инвестиция. А когато се засеят и стигнат до определена фаза, трябва и да се присадят, което правят прецизно работниците на ръка. После съхраняват новите растения в т.нар. реанимационна зала – това е лехата с черен найлон, отварящ се по малко и постепенно, докато растението достатъчно израстне, надебелее и само си изхвърли полиреотановата сглобка…От прецизно по-прецизно. Но пък цялата тази технология и идея с подложките гарантира, че на доматено растение ще израстнат 18 китки за бране.

Всичко това в оранжерийния комплекс се поддържа от компютър, на който се задават параметрите и вграденият алгоритъм ги изпълнява – и вентилацията, и температурата, и водата, която идва от съседната рекичка и минава през резервоарите, и отоплението, което пък идва от три котли на биомаса от съседния склад. Вграденият алгоритъм изпълнява всичко…Моментен парадокс е може би и това, че сега например цената на газта е по-ниска, но просто тук технологията е такава.

Дали е добър пазарът за българските домати и краставици, питаме управителят Владимир Величков. Той е на позицията на стотици други родни производители и е категоричен в това, че

за крайната цена най-голям проблем остават надценките на търговците, които достигат до 100-150%

Но смята, че това държавата не я интересува като част от търговската политика в аспекта на регулацията на максималните надценки. При нас е обратно на логиката, смята той. Започва да се пише закон за търговията, но още в началото се казва, че държавата не можела да влияе на цените.

Та, изходът, според него, е клиентът да разреши дилемата и да търси например като във Франция, Гърция и другаде само родната стока, а не най-евтината, за да подпомогне и родния производител.

В Зверино казват, че сега най-големият харч са отоплението на оранжериите и работната ръка, а постоянните им работници във всички оранжерии са над 300 човека. Повтаря, че към днешна дата техният обект е получил нула лева подпомагане, а 99% от разходите вече са направени. Икономистът смята, че е необходимо да се направи един пълен анализ какво дава една оранжерия на държавата и какво получава –от нея. Неговата сметка сочи, че

Оранжерията дава 10 пъти повече от това, което получава…затова анализ няма да се направи

И при колегите му е така.

Фамилен изцяло е бизнесът на Владимир Величков…Баща му е агроном, майка му – специалист по растителна защита. Нищо че той е икономист, смята, че така трябва да се развива, като по Европа, където 7-8 поколения и отгоре продължават фамилния бизнес. Тази фамилна професионална връзка европейците си я пазят да не се изгуби, за да има кой да ги храни.

Но смята, че у нас държавата сякаш и това не я вълнува по никакъв начин и то не личи от политиката, която води спрямо агробизнеса. Затова и неговата прогноза е, че не са далеч годините, когато много ще ни  липсват българските плодове и зеленчуци и ще ядем само от внос, че и алжирски, и марокански…Това ни чака…при сегашната  политика.

Диана Ванчева

 

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини