Оранжериен комплекс „Зверино“, общ. Мездра, e с площ от 30 дка и произвежда по 1000 тона домати годишно за българския пазар. Комплексът е супер модерен, по холандска технология. В комплексът влиза и още една оранжерия с площ от 30 дка, собственост на ЕТ Влади – Йордан Величков, където се произвеждат розови домати. Разговаряме с Владимир Величков за това как се произвеждат домати в България.
Господин Величков, разкажете ни първо за оранжерията и технологията, по която работите
В новоизградената оранжерия се отглежда червен домат на подложка. Това означава, че от две растения се прави едно. Новоизградената оранжерия е с голяма височина – билото е 6,15 м и 4 метра на телта. Оранжерията е изградена специално за производството на едногодишна култура домат. Позволява стъблото с отпускане да стигне до 18 метра, което не може да се случи в стандартна оранжерия. За да се получи такова нещо, храненето трябва да е изключително прецизно. То се прави компютърно. Микро и макронутриентите се подават също компютърно. Средата е натурален агроперлит – това е вулканична скала от Кърджали. Оранжерията и технологията на хранене са холандски. Инвестицията, за да се създаде 30 дка такава оранжерия е 5 млн. лв. Само 1,5 млн. лв от тях са по програма от ПРСР.
Голям проблем съществува със застраховането. Никой застраховател не желае да застрахова стъклени оранжерии. Следователно са изключени от всякаква възможност за подпомагане на изграждането им.
Оранжерията е регистрирана по програмата Планински продукт. Изискването е производството да е в планински район. И тъй като се намираме в средата на Стара планина, е логично да сме планински продукт. Това обаче не помага в продажбите, защото веригите отказват да поставяме на продукцията стикери „Домат от планински район“, а искат само розов или червен домат. Защото не могат да намерят нито един друг доставчик на домати от планински район.
Къде реализирате продукцията си?
Ние реализираме продукцията по големите хипермаркети и по борсите. Нямаме друг избор. Към вчерашна дата големите хипермаркети са изключени от обхвата на Наредбата за стоки с висок фискален риск и им е позволено срещу гаранция от 1 млн. лв да не попълват декларации за превоз. Всички останали, освен ако не си платим гаранция от 1 млн. лв. сме задължени всяка доставка над 5 000 лв, да се декларира в НАП и да се иска разрешение.
Какви количества произвеждате?
Според ДФЗ за домат се смята, само продадено първо качество домат. Същото е и при краставиците. Дребни, напукани и т.н. плодове, все едно не са произведени. Първо качество домати произвеждаме около 1000 тона на година.
В същото време се държи внос на занижени цени. Отказаха ни да има обратно начисляване на ДДС.
Какви са спецификите на пазара на български домати?
Пазарът е специфичен спрямо хората, които са в България. Максимален брой жители в България има около Великден. А в момента както се събират Великден и Гергьовден, очаквам отново да станем 6,5 милиона души. И седмицата след това отново България ще бъде 5 милиона. Получава се едно повишено търсене от над 1 милион души, които се прибират за празниците. Те са платежоспособни и търсят български продукти. Промяната в търсенето се регулира с цената.
Има специфика в търсенето на домати. Българите търсят за първо качество домати с тегло поне 430 грама, докато в Нидерландия стандарта е 130 грама.
Каква е себестойността на тазгодишната продукция?
Въпреки, че се понижиха леко разходите за отопление, тъй като годината е малко по-топла от миналата, но себестойността на производството е същата като миналогодишната, тъй като се повишиха изкуствено разходите за осигуровки, заплати и т.н. Оранжерии „Зверино“ е една от оранжериите, които участват във формирането на технологичните карти. Според технологичните карти за по-миналата година себестойността на производството на домати и краставици беше 80 000 лв/дка.
Кой е най-големият проблем?
С работната ръка. Агенцията по миграцията и Министерството на труда и социалната политика максимално затрудняват наемането на работници от трети страни. Имат специални изисквания за места, където работниците да живеят, да се хранят и т.н. Супермодерният стол, в който разговаряме, е построен точно, за да покриваме тези изисквания. Но с месеци и години чакаме да получим разрешение. Имаме кандидати от Непал, Индия, Узбекистан, Киргистан. Но те отлежават някъде по държавните институции. Чакаме 176 човека от месец февруари.
Аргументите, с които ни се отказва са невероятни. В оранжериите около Пловдив, където проблемът с работната ръка е огромен, тъй като там има много заводи, имаме назначени украинци. Те отдавна са напуснали и са отишли някъде по Европа. Но ни се водят. И няма закон и начин, по които тези хора, веднъж записали се при нас, да бъдат отписани. И затова не могат да ни отпуснат повече хора.
Оранжерията е производство на холандска фирма, един от лидерите в сектора. Тя е специално проектирана за домати. При нея холандският стандарт е един човек на декар за бране, обработка и сортиране. Тук в момента работим с малко повече и не достигат. Производителността на труда е различна.
Каква технология за растителна защита прилагате?
Технологиите за растителна защита в оранжерийното производство са три. Първият е изцяло биологично производство. Това е изключително хубаво, но българският потребител, не е доживял, за да си го позволи. Виждал съм цената на такива домати в Щвейцария – около 18 лв за кг. В Западна Европа ги има тези цени, но у нас не е приложимо. Говорим за напълно биологично производство, където торовете са много скъпи.
Вторият начин е производство с понижени норми на пестициди, с понижени остатъчни количества. Ние правим този вид производство, за да можем да продаваме в търговските вериги. Според договорите ни, те имат право да измерват остатъчните количества, които са регламентирани в националното и европейското законодателство в европейски лаборатории. Пращат продукция за изследване в лаборатория в Германия и казват, че има открити някакви микрони от някакво вещество. И когато напръскаме два пъти, започват предупреждения, че доближаваме максимални количества на разрешените вещества. Според българското законодателство не сме стигнали и половината. Но според техния договор ние не можем да надвишаваме 60% от разрешените количества на остатъчните вещества в България. Това нещо държавата трябва да го прави на границата с турската и украинската стока, за да се види каква разлика в остатъчните вещества ще се получи. Но явно са решили, че така цената ще се вдигне много и няма да го правят, а ще натискат само българските производители.
Затова, за да имаме понижени количества на остатъчните вещества, ние ползваме много биоагенти. Това са хищни насекоми, които ядат вредителите. Ползваме продукти на Агробио, Испания. Но това не се подпомага по никакви схеми и е много скъпо. Говорим за стотици бутилки, които струват по 100-200 евро на бутилка.
В същото време от МЗХ непрекъснато цитират едни милиарди, които се изливат в земеделието…
Тази оранжерия за 2023 г. е получила 0 лева до този момент. Защото всички оранжерии, които са с площ над 15 дка са отдавна на таван по украинската помощ. А обвързаното подпомагане е изместено за края на май. Към днешна дата сме получили нула лева. Според МЗХ сме получили милиарди, но фактите са други.
Как се справяте с вируса, които нападна доматите?
В момента ползваме първият продукт на Deloiter, който има резистентност към новия вирус на кафявото набраздяване по доматите. Този проблем е повсеместен в Гърция. Там в момента между 30 и 40% от реколтата е унищожена. Решение има, но е много скъпо. По технология се поръчват семки и плододаващ връх, и корен, ние го наричаме подложка. Работим с корен 141 на Делойтер, холандска фирма, обединяваща големи концерни. Имаше огромен проблем с доставката на такива семена, устойчиви на този вирус. Тъй като има политика хубавите семена да отиват в западните страни. Просто защото хората не смятат, че българина може да плати такива суми. Преди гледахме Тобрего, което е същото като Ферейра, но без устойчивостта. Само заради устойчивостта цената се удвои. Не можем да го докажем, но смятаме, че умишлено през семената се залагат вируси, така че рано или късно всички производители са принудени да си купуват скъпи семена. Устойчивостта се постига чрез кръстосване с домати чери, които не страдат от вируси. Затова е много трудно да се постигне отглеждането на едър червен домат. Но българинът харесва това, което го няма. Стандартът за доматите първо качество в Нидерландия е 130 грама. В България стандартът, който обичат хората и е записан в поръчките, е 67 мм. Нашите са 120 +.
В началото на декември семената се засяват. Това става посредством машина или на ръка в стереопорени табли с торф. После тези два домата трябва да се присадят. За целта дебелината на едното трябва да е равна на дебелината на другото. Монтират се лампи за оранжерийна употреба и ако някое растение изостава, му се пуска допълнителна светлина. Когато достигнат определена фаза, ръчно се прави отрязване на подложката и на домата. За 30 дка тази операция се прави с десетина души за 1 седмица. След това се присаждат и се слагат в т.нар реанимационни зали. Има още детайли, но това е най-сложния процес и поради това не се прави у нас, тъй като, ако не си професионалист, има много жертви при този процес.
Идеята на културата на подложка е да имаме над 18 китки за бране. Между 2 китки обикновено има 30-40 см.
В оранжерията има двускатна вентилация. Сама прави въздушни завихряния, увеличава и намалява температурата. Само задаваме параметрите, които искаме и системата ги прави сама.
Водата за растенията идва от планината. От планината още от социалистическо време слиза тръба 4 км, не идва от Искъра. Водата е планинска, кристално чиста. А краставиците и доматите са 80% вода. Имаме събирателен басейн с водомер, вързан към Басейнова дирекция.
Отоплението е с три котли на биомаса. Системата работи комбинирано на дърва и люспи. В момента газовите цени са по-ниски от тази на дървата. Имайки предвид, че отопляваме от декември до април, разходите са огромни. Да гледаш оранжерийно домати в България е голям риск с ниска възвръщаемост.
Търси ли българинът българска продукция?
Българинът търси много българска продукция, но се оплаква, че цената му е висока. Големият проблем идва от надценките на търговците. Трябва някак да се уреди законово цената от производител до крайния потребител да не може да минава надценка от 50%. Имали сме случаи и на 150% надценка.
Подпомагането адекватно ли е ?
Политиката на държавата е да се подпомагат тези, които не произвеждат. По-скоро на подпомагането се гледа като на социална дейност. Държавата наказа всички, които произвеждат много. Казаха ни, че сме големи и можем да си преглътнем загубите. А точно ние, големите сме на светло. Всеки домат, който излиза от нашата оранжерия, е отчетен в НАП. Правили сме една сметка заедно с МЗХ какво дава една оранжерия и какво получава. По счетоводни документи за годишно приключване. Беше с плащане за Украйна. Една голяма оранжерия, парите които дава на държавата са 10 пъти повече отколкото получава от държавата. Сега, без Украйна, е още повече. За малките отказаха да направят такава сметка.
Кой е най-големият разход в оранжериите?
Труд и отопление.
Понеже имате и зърнопроизводство, освен оранжерии, кой сектор е най-зле в момента?
Най-зле е зърнопроизводството в момента.
Каква е вашата история. Малко хора в България тръгват по пътя на зеленчукопроизводството
Бизнесът е семеен. Не съм имал много избор какво да правя. По образование съм икономист. Родителите ми са агрономи.
Вие като млад човек виждате ли младите да се върнат в земеделието?
Ако не е семеен бизнес, много трудно ще накараш някой да работи земеделие без да има връзка със земята. Но за съжаление много хора, които се занимават със земеделие у нас, отиват в чужбина.
Как виждате бъдещето на българското земеделие?
Плодовете и зеленчуците ще изчезнат. Просто няма работна ръка. Хората винаги избират по-леката работа в градовете. Най-тежките дейности, като земеделие и металургия, ще изчезнат. Никой не иска да работи на 40 градуса по цял ден. Зърнопроизводителите между 20 и 30% ще фалират. Те вече са фалирали, но още не го знаят. Досега оцеляваха с кредити. Но се залага купена земя, която има някаква цена. А когато стойността й падне, защото тя е функция от рентата, ще се случи рязък отказ на банките. При месото и млякото, ако продължи тази негативна политика към големите, също няма да е по-добре. Очакването, че хора с по 2-3 крави, ще хранят страната с месо и мляко, е нереалистично. Няма ли промени, българите ще ядат български домати и краставици по 20 лв за кг, и вносни евтини неща от Азия.
Дори в Нидерландия се затварят оранжерии. Няма хора. Имам 3 предложения просто да отида и да демонтирам оранжерии без пари. Кои може да накара младите да копаят на полето? Не мога да намеря хора, които да пръскат с дрон. Дойдоха няколко млади, като разбраха, че работата е на открито по цял ден, се отказаха. Камо ли да копаят. Европа ще яде все по-малко европейско. Няма хора. Населението в Европа намалява и застарява, въпреки миграцията.
Въпреки всички трудности, не сте се замисляли да се откажете?
Имаме към 300 души персонал. Трябва да ги оставим на улицата. Не можем.
