Св. Георги е покровител на овчарите и стадата. С него започва и новата стопанска година година – доенето на млякото и подсирването на първото прясно сирене
С Гергьовден започва лятната половина на земеделската година, летният цикъл, който продължава до Димитровден. Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Св. Георги е покровител на овчарите и стадата. С него започва и новата скотовъдна година – доенето на млякото и подсирването на първото прясно сирене. Неслучайно традициите и ритуалите на днешния празник до голяма степен са свързани с овцевъдството и земеделието.
На днешния ден се прави задояването на овцата, която първа е родила агънце през годината. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата. Първото доене се прави от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него отпива млада жена, за да се раждат женски агънца. На Гергьовден се прави и първото прясно сирене. То обаче не се соли, за да не секне млякото на овцете.
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.
За трапезата се коли първото мъжко агне, родено през годината и най-често то е бяло на цвят. Преди това му се дава зелена тревичка, за да има храна за животните и близва сол, за да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепя свещичка.
Обредният хляб се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.
На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Герго, Гергана, Гергина, Галина, Гиргина, Галин, Гошо, Генка, Ганка и други.
Каква е картината в животновъдството днес
По данните на отдел “Агростатистика” в земеделското министерство средният размер на стадата с овце в страната през ноември 2023 г. се състои от 84.5 броя животни и се увеличава с 21.7% в сравнение с ноември предходната година.
За сметка на това обаче животните намаляват. Броят на овцете е 1 072.8 хил. броя, което е свиване с 2.2% на годишна база. Това показва, че стопанствата, в които се отглеждат овце също намаляват като число. Броят на овцете майки намалява с 3.0%. Към 1-ви ноември 2023 г. млечните овце майки са 718.3 хил. броя (-5.3%), а месодайните – 182.9 хил. броя (+7.6%).
Най-много овце в страната има в южната централна част на България – над 284 хил. глави, а най-малко има в Северна Централна България – малко над 107 хил. животни.
Общо добитото мляко в стопанствата през 2023 година е 791 757 хил. литрa, което на практика е с 6.1% по-малко спрямо 2022 г. Добитото краве мляко е 705 618 хил. литрa (89.1% от общо добитото мляко), овчето мляко е 50 255 хил. литрa, биволското 16 354 хил. литрa и козето мляко – 19 530 хил. литрa.
При говедата също се отчита спад. С 1.1% намалява броят на говедата спрямо година по-рано, достигайки 553.4 хил. броя. Млечните крави са с 5.5% по-малко, достигайки 187 хил. броя, но юниците за разплод на 2 и повече години се увеличават с над 11.3%, което показва преориентиране на сектора.
Общият брой на козите намалява с 4.9% (до 175.0 хил. броя), а на козите майки – със 7.1%.
В сравнение с предходната 2022 г. броят на свинете се увеличава до 724.7 хил. броя (+20.4%). Основните свине-майки са с 8.5% повече спрямо 2022 г., а младите незаплождани свине над 50 кг се увеличават със 78.6% спрямо 2022 г.
През изследвания период от животновъдните стопанства са продадени живи или са заклани около 2.2 млн. броя животни, което е с 3.0% по-малко спрямо година по-рано.
Реализирани от стопанствата са 1 290 хил. броя свине – с 0.5% повече и 622 хил. броя овце – с 10.6% по-малко спрямо 2022 г. За периода от 01.11.2022 до 01.11.2023 г. броят на реализираните кози е с 9.6% по-малко, а на едрия рогат добитък – с 6.9% повече, отбелязват от агростатистиката.
