Парите, инвестирани в намаляване на емисиите от земеделието, трябва да се увеличат 18 пъти и да достигнат около 240 милиарда евро годишно, ако искаме да намалим наполовина емисиите и да поставим света на път към нетни нулеви емисии до 2050 г., се казва в проучване на Световната банка, публикувано във вторник (7 май).
Докладът описва агро-хранителния сектор, който представлява почти една трета от глобалните емисии на парникови газове, като „неизползван източник“ на действия в областта на изменението на климата.
„В момента се инвестират твърде малко пари за намаляване на емисиите от селскостопанското стопанство“, се казва в него, като се добавя, че годишните инвестиции трябва да се увеличат „приблизително 18 пъти“, за да достигнат около 240 милиарда евро годишно.
ЕС има за цел да намали емисиите на парникови газове с 55% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г. и да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г.
Според проучването най-големите възможности за намаляване на емисиите от хранителната система в страните с високи доходи се крият в преминаването към нискоемисионни енергийни източници, намаляването на собственото им търсене на храни с интензивни емисии чрез ценообразуване и предоставянето на финансова помощ на други страни за подпомагане на техния преход.
„Хранително-вкусовата промишленост има най-бавния напредък в енергийната ефективност сред икономическите сектори“, предупреждава докладът, призовавайки страните да направят повече за насърчаване на възобновяемата енергия в агрохранителната система.
По подобен начин в доклад, публикуван през януари от Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC), се казва, че политиките на ЕС не отговарят на климатичните цели на блока и призовават за система за ценообразуване на въглеродните емисии, която да постави цена на емисиите. Пазарът на въглеродни емисии в ЕС, схемата за търговия с емисии (СТЕ), не обхваща селското стопанство.
Ценообразуването на въглеродните емисии в селското стопанство е ключът към намаляване на емисиите, казват съветниците на ЕС по въпросите на климата
Настоящите политики не са достатъчен стимул за земеделските стопани да направят повече за постигане на целите на ЕС в областта на климата, според експертите на Европейския научен консултативен съвет по изменение на климата (ESABCC), които предупредиха за необходимостта от система за ценообразуване на въглеродните емисии за сектора.
Устойчиви диети
Проучването на Световната банка посочва, че докато страните със средни доходи имат най-голям принос за глобалните емисии от агрохранителната система, най-високите емисии на човек се откриват в страните с високи доходи.
Според авторите това се дължи на „тежката консумация на месо и млечни продукти“ и увеличаването на транспорта, преработката, опаковането на храните.
За да се обърне тази тенденция, докладът призовава за пренасочване на субсидиите за червено месо и млечни продукти „към храни с ниски емисии като птиче месо или плодове и зеленчуци“.
Потенциални компромиси
Авторите също така предупреждават за потенциални краткосрочни рискове – като смущения на пазара на труда и доставките на храни – ако преходът към сектор на хранително-вкусовата промишленост с ниски емисии не се извърши „внимателно“.
„По същия начин схемите за ценообразуване на емисиите по своята същност биха увеличили цените на храните с високи емисии, което непропорционално засяга семействата с ниски доходи“, се казва в доклада.
Но цената на бездействието надвишава потенциалните икономически и социални пречки, подчертава проучването.
„Бездействието не само ще доведе до загуба на работни места и ще наруши доставките на храни, но и ще направи нашата планета необитаема“.
