Когато животновъдите плачат от безизходица

Славейко Тодоров  е животновъд от село Благово, Монтана, и ни потърси от безизходица. За съжаление, той дори вече няма надежда, че някой може да му помогне. Но човек до последно се надява на чудо. А безнадеждността на ситуацията не може да се опише по-ясно от това, че Славейко моли мандрите да взимат млякото му дори и без заплащане, само и само и да не се развали, че е грях. Надеждата някога да получи заплащане за труда си го крепи. Все още. Но гласът му по телефона трепери и той почти се разплаква от безнадеждност. Не знае докога и колко ще издържи. Славейко прави всичко – и преработка, и готови продукти, и фермерски пазари. Но сметката не излиза.

И се получават някак си две паралелни реалности. Една, в която ни обясняват как фермерите получават милиарди, и друга – в която фермерите плачат и се надяват на чудо, за да оцелеят.

Славейко Тодоров от ферма „Благовец“ отглежда 40 крави, 10 бивола и 20 телета. Има преработка по Наредба 26. На ден произвежда около 800 литра мляко. Има 1300 дка земя, на която произвежда фуражи – царевица за силаж и за зърно и овес за бали. Купува само люцерната защото почвата е кисела и не става. Всяка сряда  е на Фермерския пазар пред Министерство на земеделието, където предлага готовите си продукти. И сметката пак не излиза.

Излишното мляко Славейко реализира в мандрите. Но те от почти 5 месеца не плащат. Славейко Тодоров държи да каже, че мандрите също не са виновни. Те също страдат от липса на средства.

Сиренето на Славейко е по БДС със 72% съдържание на мляко. Търговците обаче му извиват ръцете и му дават по 7.50 лв/кг. А това меко казано е подигравка.

Проблемът е в реализацията на абсолютно всичко. Вносът е небивал – сухо мляко, кондензирано мляко. Сухото мляко влиза по 6 лв/кг без ДДС, но като се разреди 1:10 излиза по 0,60 лв/кг. Последно на Славейко са плащали по 1 лв/кг, което го е устройвало. Но от тогава са минали вече почти 5 месеца.

„Почнал съм през 1999 г от нулата, като останахме сираци. На гола поляна направих животновъдна ферма. Почти 30 години бутаме по малко, борим се и се развивахме. Но сега вече нямам надежда“, разказва Славейко през сълзи.

Животновъдът твърди, че няма претенции за субсидии, казва, че без реализация, със субсидии не може да се оцелее. За биволите казва, че там е приключило. Хладилниците му са пълни с уникално биволско сирене, но реализация за него – няма.

Реално Славейко е направил всичко, което теоретиците съветват – затворен цикъл на производство, добавена стойност, директна реализация. Ходи по фермерски пазари, въпреки че това е много трудно за малките производители, защото по никакъв начин не се намира работна ръка, на която да оставиш стопанството, докато обикаляш по пазарите. Но въпреки това го прави.  Сметката би трябвало да излиза. И излиза, казва Славейко. С много мъка, лишения, нерви и денонощен труд, но излиза. Когато му плащат.

Но от почти половин година никой не купува млякото на българските производители. Как влиза мляко на такава цена отвън Славейко не знае и не може да разбере. Това, което разбира е, че скоро ще трябва да се откаже. А е тежко на 49 години да прежалиш всичко, което си създавал с труд и любов цял живот.

И въпреки, че е тежко, Славейко не пропуска да ни покани в сряда на пазара пред МЗХ, за да почерпи. Такива са нашите хора – животновъдите. Големи хора в малка държава …

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X