Предлагаме ви опита на американски изследователи и фермери в разкриване на проблемите в растежа на царицата на полето и препоръки за тяхното решаване
През последните години царевицата отново се завръща по нашите полета, макар и не в мащабите, които заемаше в близкото минало. Затова темата е актуална, а възникналите с тази култура проблеми предизвикват много въпроси, на които невинаги може да се даде адекватен отговор. Това не е изненадващо, защото царевицата е топлолюбива култура и някои особености на нейното отглеждане понякога не са известни в нашите ширини. Ситуацията се усложнява и от факта, че всяка година на пазара у нас се появяват все повече и повече вносни хибриди, много от които са разработени в условията на средните ширини на американския континент (наши сортове почти не се сеят или се сеят на изключително ограничени площи – бел. ред.). Информацията за особеностите на техния растеж и развитие невинаги е достатъчно изчерпателна, затова ви представяме основните проблеми, възникващи при отглеждането на царевицата, както и препоръки за тяхното решаване, основани на опита на американски изследователи и фермери.
Растеж на царевицата и болести
Повреди по пониците и намаляване числеността на растенията
Отсъствието на поници по време на очаквания период за поникване след сеитбата може да бъде причинено от: образуване на повърхностна почвена кора, увреждания от насекоми, болести, суха или прогизнала с вода почва в продължение на няколко дни, увреждания от повишена солева концентрация, внесени торове, повреди от амоняк, действия на гризачи, увреждания от хербициди, ниско качество на семената или прекалено голяма дълбочина на сеитба.
Хлоротична анемия
Пожълтяването на растенията по цялата площ на листната повърхност или между нерватурата може да бъде причинена от: дефицит на азот (калий, сяра, цинк, манган, желязо), студена почва, ниски температури на въздуха, увреждания от хербициди, болести или насекоми.
Некроза
Петна или щрихи от мъртва тъкан по растенията могат да бъдат причинени от: увреждания вследствие на разхвърляне на торове или пръскане с хербициди, болест, увреждания от ветрове или град, насекоми, дефицит на азот или калий.
Нагризвания (отвори) в тъканите на листата и унищожени стъбла или тъкани на растения
Най-честата причина за загуба на тъкани на растенията, в това число нагризванията по листата и стъблата е храненето на насекомите. Увреждания под действието на вятър и град също могат да причинят такъв проблем.
Листа с форма на камшик или луков лист
Тъканите на листата не се разтварят откъм върха. Това може да бъде в резултат на: недостиг на калций, повреди от биурет, токсичност от бор, уреждания от хербициди или болести.
Пурпурни листа
Пурпурните листа са почти винаги признак за натрупване на захари в тъканите. Най-често захар се натрупва в листата поради проблем с корените. Листата могат да придобият пурпурен цвят в резултат на: дефицит на фосфор, цинк или магнезий, хладна почва, суха почва, прекалено влажна почва, увреждания от насекоми, механични повреди на корените, повреди вследствие използване на хербициди или болести.
Полягане
Силен вятър, особено когато почвата е влажна или растенията са крехки, е основната причина за полягане. Допълнителни фактори, които могат също да причинят полягане, са: увреждания от насекоми, негативен хербициден ефект, прекомерна гъстота на посевите, недостиг на хранителни вещества или въздействие на насекоми, които отслабват стъблата.
Повреди по кочаните
Няколко болести, а също и някои насекоми могат да повредят зърното в различните му фази на зрелост още в кочаните на полето.
Проблеми, свързани с природните условия
Образуване на почвена кора
Отделни почви, особено тези с високо съдържание на глина и ниско на органично вещество, често образуват кора при съхнене след дъжд. Такава кора може да задържи растежа на пониците на царевицата, пречейки им да поникнат. Ако кората не се разруши по механичен път или не се размекне от дъжд, растенията могат да загинат.
Бледа окраска на пониците
Вследствие на неблагоприятни природни условия младите листа на царевицата могат да загубят зеления си цвят и да станат бледозелени или жълти. Към обичайните причини се отнасят хладната и влажната почва, а също и ниската температура на въздуха (под 10°С), особено когато след нея следва ярко слънцегреене или облачност. Ако царевичните растения преживеят този период, те вероятно ще възстановят здравия цвят на листата си при подобряване на природните условия и е възможно добивността им да не пострада.
Повреди от мраз
Температура, близка до точката на замръзване, често убива младите листа на царевицата, особено в тихи ясни нощи, след които следват слънчеви дни.
Тази загуба на площ от повърхността на листата задържа развитието на растенията. Въпреки това, ако растежната точка все още се намира ниско до повърхността на почвата (т. е., ако царевицата има по-малко от 6-7 листа), растението по всяка вероятност ще преживее и ще започне да образува нови здрави листа от центъра на растежа. Мраз, който падне в момента на настъпване на физиологична зрелост („черен мраз“), често убива листата, прекратявайки по този начин постъпването на захари необходими за наливане на зърното. В резултат зърната могат да останат леки, спаружени, а добивът значително да намалее.
Сухо време
Листата на младите растения на царевицата във втората половина на деня се засукват. Такова усукване е ранен признак на засушаване.
Въпреки че усукването намалява способността на растението да фотосинтезира, сухият повърхностен слой на почвата стимулира по-дълбок растеж на корените, което може да бъде предимство по-нататък през вегетацията. По време на опрашването сушата може да задържи удължаването на пестниковите стълбчета, което води до намаляване количеството на формиращите се зърна. При наливане на зърното сухото време може да стане причина за увеличаване количеството на недоразвитите зърна. Най-сериозното последствие от засушаването в този период е намаляване степента на фотосинтезата, причинено от завиване на листата и затваряне на устицата.
Повреди, причинени от горещини
Тъканта на младите листа може да бъде изсушена от сухи горещи ветрове, особено когато обезпечеността на почвата с влага е ограничено. За нанасяне на вреди на растенията само под въздействие на горещините, температурата трябва да е над 38°С. През последните години такава температура вече не е рядко явление. Прекомерна жега – над 44°С, може да убие растенията. Въпреки това дори по-ниски температури, които обикновено съпровождат изметляването, могат да причинят стерилност на прашеца (Сн. 7). Сухата почва и изсушаващият вятър правят повредите от жегата още по-сериозни.
Повреди, нанесени от вятър
Силни ветрове през лятото могат да предизвикат частично изваждане на корените на царевицата от почвата. Ако това се случи в момента, когато зърното е налято почти наполовина, растенията обикновено се възстановяват в по-малка степен, частично. Ако е до опрашването, това може да окаже незначително влияние на добива. Но ако това се случи по-късно през вегетационния сезон, може да има значителни загуби в добива, тъй като корените частично губят активност. Силните ветрове в периода на интензивен вегетативен растеж могат да прекъснат царевичните растения в ниските възли на стъблото. Това прекъсване е известно под названието „зелен разлом“.
Силните ветрове по време на наливане на зърното могат да причинят полягане на стъблата.
Повреди от град
Градушката поврежда младите растения, разрушавайки тъканите на листата, стъблата и листните влагалища. Ако растежната точка на върха на стъблото остане здрава, растението се възстановява и загубите от добива могат да бъдат незначителни. Каквато и да е загубата на листна тъкан в по-късен период от вегетативното развитие на растенията – по време на опрашването или наливането на зърното, тя причинява значително намаляване на добива.
Наводняване
Корените на младите растения на царевицата не могат да издържат наводняване повече от няколко дни. Наводнението ограничава достъпа на кислород към корените и по този начин намалява активността и растежа им. Прохладното облачно време намалява вредата от наводняването. Това се дължи на по-бавната скорост на растеж и произтича от факта, че в хладната вода има повече кислород, отколкото в топлата.
Симптоми на повреди от хербициди
Повреди от хербициди могат да настъпят след попадане върху културата на определени токсични за нея химични вещества: остатъчни количества от продукти, с които е обработвана предшестващата култура, използване на замърсена техника, а така също и от непредвиден въздушен пренос на хербицидни разтвори от съседни полета. Повредите от хербициди често са свързани и с неправилни норми на приложение на продуктите. Обработката също може да е била направена в неподходяща за културата фаза от нейното развитие или при неподходящи условия на околната среда, чието въздействие е отслабило растенията.
Симптомите на повреди, които могат да се наблюдават, са различни в зависимост от начина на действие на активното вещество на въздействащия хербициден агент. Например – едни съединения причиняват късовъзлие, закържавяване на растенията, сбръчкване и неспособност на листата да се разгърнат, лесна чупливост на стъблата. Други забавят биосинтеза на хлорофил и разрушават клетъчните мембрани. Там, където хербицидът встъпва в контакт с тъканите на растенията, се образуват воднисти петна, които се обезцветяват и тъканите отмират. Трети причиняват пурпурна окраска на стъблата и листата, обща закържавялост – нискорасли растения и светложълта окраска на тъканите на листата, като жилките им придобиват от тъмножълт до тъмнопурпурен цвят.
Най-тежки и невъзвратими са последиците от хербициден ефект при царевицата от тоталните хербициди с активно вещество глифозат. Симптомите при тези повреди обикновено се развиват бавно, но когато това се случи, всички растения придобиват светлозелен, по-късно бял и накрая сламеножълт цвят. Повечето растения бавно умират в продължение на 7 – 14 дни след контакта. Уврежданията най-често са причинени от въздушен пренос на малки капки от разпръсквания в съседни полета разтвор или от замърсено оборудване.
Проблемите с остатъчните количества обикновено се обострят и в случаи, когато предшестващата година хербицидите при съответната култура са били внесени късно. Тогава времето за разлагане на активното вещество се намалява и не е достатъчно безопасно за следващата култура, в случая царевицата. Тези проблеми се усложняват още повече при сеитба в студена почва, която забавя растежа на корените.
При подобни ситуации потърпевшият земеделски производител първо трябва да направи точен анализ за изясняване на ситуацията. Ако сам не може да стигне до причината, тогава трябва да потърси специализирана консултантска помощ от експерти.
