Между 1 730 милиарда и „няколкостотин милиарда по-малко“: какво означава за българските стопани спорът за бюджета на ЕС, чиято финална игра според Хансен ще се изиграе при финансовите министри

Испания предлага таванът на бюджета на ЕС за 2028–2034 г. да стигне 2% от брутния национален доход, Германия и още четири държави вносители искат от проекта да бъдат извадени стотици милиарди, а германският държавен министър за Европа вече посочи ОСП като първото място за съкращения. Ирландското председателство ще сложи на масата своите числа в началото на октомври, а еврокомисарят по земеделието съветва фермерите да търсят отговор при финансовите министри.

Какво каза Хансен в Тъламор

„Ще продължа да се боря, но ако имате колеги в други държави, моля ви, кажете им да отидат при министрите си на земеделието, но и при финансовите министри, защото там ще се изиграе финалната игра.“ Така еврокомисарят по земеделието и храните Кристоф Хансен отговори на членовете на Ирландската асоциация на говедовъдите и овцевъдите (ICSA) на 17 септември, в последния ден на 95-ото Национално първенство по оран на Ирландия.

Изложението в Скреган край Тъламор се провежда от 1931 г. и тази година събра 243 000 посетители за три дни, при население на Ирландия малко под 5,5 милиона. Хансен сам опита оран на състезателното поле, а в една от палатките фермери от графство Корк му представиха своя сметка: според тях предложението на Комисията за ОСП може да намали средния доход на фермер в графството с 3 291 евро. Комисарят отговори, че това е най-лошият възможен сценарий и само изходната база, от която започват преговорите. В отделен материал Irish Examiner изведе в заглавие и друго негово предупреждение: тортата не става по-голяма.

Съветът за финансовите министри идва от човека, който отговаря за политика с дял около една трета от бюджета на Съюза. С него Хансен признава, че размерът на ОСП ще бъде определен в преговорите за общия бюджет, където земеделските министри нямат последната дума. На следващата сутрин POLITICO публикува две авторски статии, от които се вижда колко далеч един от друг стоят участниците в тези преговори.

Как се мери бюджетът и къде са преговорите

Предложението, което Комисията представи на 16 юли 2025 г., е 1 763 млрд. евро в постоянни цени от 2025 г., равни на 1,26% от брутния национален доход (БНД) на ЕС. В тях влизат и около 149 млрд. евро за изплащане на ковид дълга по NextGenerationEU (заема, който Съюзът пое през 2020–2021 г., за да финансира възстановяването след пандемията). В Брюксел същото предложение се нарича „бюджет от 2 трилиона“, защото там сумите често се цитират в текущи цени. Таваните на рамката се преизчисляват за инфлация с фиксиран дефлатор от 2% годишно и когато 1 763 милиарда се изразят в цените на годините, в които ще бъдат похарчени, те достигат близо 2 трилиона. Затова при сравняване на числа от различни източници първата проверка е в какви цени са дадени.

Държавите членки преговарят върху документ, който съставя председателството на Съвета. Това е т.нар. преговорна кутия (negotiating box): работен текст с числата и формулировките на бъдещата рамка, по който столиците спорят ред по ред при правилото, че нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко. Кипърското председателство представи първата кутия с числа на 11 юни 2026 г.: 1 730 млрд. евро в цени от 2025 г., около 2% под предложението на Комисията. Кипър съкрати главно програмите за конкурентоспособност и изследвания, а ОСП и кохезията почти не докосна, с което предизвика недоволството на северните държави вносители.

Сега числата пише Ирландия, която председателства Съвета до края на годината. На неформалния Съвет по общи въпроси в Дъблин на 3 и 4 септември ирландският държавен министър по европейските въпроси Томас Бърн съобщи, че председателството ще представи своя кутия с обновени числа най-вероятно в първата седмица на октомври. Лидерите ще я обсъдят на Европейския съвет на 15 октомври, а за окончателно споразумение са предвидени още две срещи на върха, в края на ноември и на 17 декември. Сроковете са стегнати, защото след политическото споразумение през 2027 г. трябва да бъдат приети около 22 законодателни акта, за да започнат плащанията от 1 януари 2028 г. Рамката изисква единодушие в Съвета и одобрение от Европейския парламент, който може да я приеме или отхвърли само като цяло.

Две статии в една сутрин

В първата статия испанският министър на икономиката Карлос Куерпо предлага таванът на следващата рамка да бъде равен на 2% от БНД на ЕС, което според него е достатъчно, за да бъдат подкрепени и икономиката, и обществото. Европейският парламент в позицията си от 29 април 2026 г. иска 1,27% без плащанията по ковид дълга, а по сравнението на самата Комисия сегашната рамка е около 1,1%. При груба пропорция испанският таван би означавал бюджет над три трилиона евро в текущи цени, макар таванът да е горната граница на задълженията, които могат да бъдат поети, а не сумата, която ще бъде похарчена.

Таблица 1. Позициите в преговорите за бюджета на ЕС 2028–2034 г.

Източници: Европейска комисия; Европейски парламент; Съвет на ЕС, док. 12922/26; POLITICO Brussels Playbook, 18.09.2026 г.; Agence Europe № 13930.

Втората идея на Куерпо е по-конкретна: част от погасяването на ковид дълга да бъде отложена, за да се освобождават по 11 млрд. евро годишно за земеделие, отбрана и конкурентоспособност. За обслужването на дълга Комисията предвижда около 149 млрд. евро за седемте години, тоест около 21 млрд. годишно, така че Мадрид предлага да бъде отложена приблизително половината. Защитеният минимум за ОСП е 295,7 млрд. евро, или около 42 млрд. годишно, и 11-те милиарда се равняват на около една четвърт от него. Срокът за погасяване обаче е записан в Решението за собствените ресурси от 2020 г. (правния акт, който определя откъде идват приходите на ЕС), според което заемът трябва да бъде изплатен до края на 2058 г. Ако отлагането изисква промяна в решението, за нея ще са нужни единодушие в Съвета и одобрение от всички национални парламенти.

Във втората статия Фридрих Мерц и лидерите на Дания, Нидерландия, Австрия и Финландия пишат, че не може всеки нов приоритет просто да се добавя към всички стари, а сметката да се изпраща на данъкоплатците. Петимата искат от ирландското председателство да извади стотици милиарди евро от следващата кутия, макар в Брюксел да очакват компромис с по-малки съкращения. Позицията им е известна от края на август, когато на среща в берлинската канцелария шест държави, петте подписали и Швеция, настояха за съкращения от няколкостотин милиарда. По данни на Австрийската пресагенция шестте осигуряват около 40% от приходите на ЕС и около 70% от помощта за Украйна, а Мерц определи увеличение от около 60% на сегашния бюджет като неприемливо.

Германското правителство каза и откъде би започнало. На срещата в Дъблин германският държавен министър за Европа Гунтер Крихбаум нарече предложението на Комисията „чиста фантазия“ и, по данни на Agence Europe, повтори искането за съкращения от стотици милиарди, като на първо място посочи средствата по ОСП. Пред българския премиер Румен Радев в Берлин на 18 май Мерц говореше за подкрепа на предложената рамка, при условие че тя бъде „реформирана“. Четири месеца по-късно германската позиция е формулирана като искане за съкращения.

Дания стигна до тази група по заобиколен път. През юни 2025 г. премиерът Мете Фредериксен обяви, че страната ѝ напуска „пестеливата четворка“ и ще подхожда по-гъвкаво към бюджета заради превъоръжаването на Европа, а днес подписът ѝ отново стои до германския. Швеция, която беше на срещата в Берлин, отсъства от статията, а причината не е обявена. Общото между повечето от тези държави е записано в Решението за собствените ресурси: в сегашния период Германия, Дания, Нидерландия, Австрия и Швеция получават брутно намаление на годишните си вноски – механизъм, който води началото си от британската отстъпка, извоювана от Маргарет Тачър във Фонтенбло през 1984 г. Комисията предлага тези намаления да отпаднат, така че за тези държави всяко увеличение на бюджета ще се плаща без отстъпката, с която са свикнали. В Брюксел наричат тази логика „справедлива възвръщаемост“ (juste retour): държавата оценява общия бюджет по нетния си баланс, тоест по разликата между вноската и парите, които се връщат при нея.

Ирландия, Румъния и съюзниците на България

Ирландия трябва да предложи компромис като председател, а в същото време е една от държавите, в които земеделските организации имат най-силно влияние върху правителството. Министърът на земеделието Мартин Хейдън беше заедно с Хансен в Тъламор, докато северните столици настояват ирландският документ да съкрати това, което Кипър пощади. На другия полюс е групата „Приятели на сближаването“ от държави, които са нетни получатели и защитават ОСП и кохезията, и в нея е и България.

Преговорите може да загубят и един от най-опитните си участници. Румънският президент Никушор Дан предложи за премиер евродепутата Зигфрид Мурешан, който заедно с португалската социалистка Карла Таварес е съдокладчик на Европейския парламент за рамката. Ако Мурешан замине за Букурещ, Парламентът ще остане без един от двамата души, които водят досието, точно във финалната фаза. На масата на Европейския съвет обаче ще седне румънски премиер, който познава числата отвътре, а Румъния е естествен съюзник на България в спора за кохезията и земеделието.

Какво означава това за България

По разчет на Марио Милушев, директор в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Комисията, представен на форум в София в края на 2025 г., по предложението на Комисията България ще има предварително разпределени 6,2 млрд. евро за директни плащания и 1,4 млрд. евро за развитие на селските райони за 2028–2034 г., общо 7,6 млрд. евро при 7,89 млрд. евро в сегашния период. Над тази база страната ще може да програмира от самото начало до 1,32 млрд. евро от гъвкавостния резерв, ако ги насочи към земеделието и селските райони.

Ако ирландската кутия следва кипърската, защитеният минимум ще остане близо до предложението на Комисията, а решението колко пари да получи земеделието ще се пренесе в националния партньорски план, където правителството ще разпределя общия пакет между ОСП, кохезията и останалите политики. Ако вносителите наложат съкращения от стотици милиарди, а германското правителство продължи да посочва ОСП като първо място за тях, под натиск ще бъде самият защитен минимум. Професор Алан Матюс от Тринити Колидж в Дъблин поддържа тезата, че парите, предварително разпределени по държави (ОСП и кохезията), се защитават по-лесно от общите европейски програми, защото всяка столица вижда собствената си загуба, и затова ОСП може да излезе от преговорите по-запазена, отколкото изглежда днес. Октомврийската кутия ще покаже доколко тази теза издържа на германския натиск.

По-големият бюджет означава и по-голяма вноска. По изчисление, публикувано в нашия архив, позицията на Европейския парламент би струвала на България около 440 млн. евро годишно повече от сегашната вноска, така че увеличението, което иска Испания, ще се отрази и на българския държавен бюджет, въпреки че страната остава нетен получател. Публичен разчет на Министерството на финансите за бъдещата вноска и за позицията по новите собствени ресурси досега не сме открили, а в Берлин на 18 май премиерът Радев говори за „удвоена вноска“, без да посочи откъде идва числото.

Преговорите за земеделския бюджет след 2027 г. вече се водят между финансовите министри и лидерите: Испания иска по-висок таван и отлагане на ковид дълга, шест държави вносители искат стотици милиарди по-малко, а Германия посочва ОСП като първото място за съкращения. Ирландската преговорна кутия в началото на октомври ще покаже колко от защитения минимум от 295,7 млрд. евро и от българските 6,2 млрд. евро за директни плащания ще бъдат запазени. Дотогава стопаните е разумно да не залагат в плановете си по-високи плащания от изходната база, а браншовите организации могат да последват съвета на Хансен и да поставят въпроса за българската позиция и пред Министерството на финансите, не само пред Министерството на земеделието.

Понятия

Многогодишна финансова рамка (МФР) – седемгодишният бюджет на ЕС, който определя таваните на разходите по политики. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г., а следващата, за 2028–2034 г., се преговаря и изисква единодушие в Съвета и одобрение от Европейския парламент.

Постоянни и текущи цени – в постоянни цени сумите са изразени в стойността на парите от базова година (тук 2025 г.), без инфлацията; в текущи цени включват поскъпването през периода, изчислено за бюджета на ЕС с фиксиран дефлатор от 2% годишно.

Брутен национален доход (БНД) – общият доход, получен от жителите и предприятията на една държава; от него се изчисляват основните вноски на държавите членки и таваните на рамката.

Преговорна кутия (negotiating box) – работен документ на председателството на Съвета с числата и формулировките на бъдещата рамка, върху който преговарят държавите членки при правилото, че нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко.

Решение за собствените ресурси – правният акт, който определя източниците на приходи на ЕС и горната граница на вноските. В сегашния си вид (Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053) предвижда изплащане на заема по NextGenerationEU до края на 2058 г. и брутно намаление на вноските на Германия, Дания, Нидерландия, Австрия и Швеция. Промяната му изисква единодушие и одобрение от националните парламенти.

Справедлива възвръщаемост (juste retour) – подходът, при който държавите преценяват бюджета на ЕС по нетния си баланс, тоест по разликата между вноската и получените средства.

Защитен минимум (ringfenced средства) – гарантиран размер на средствата за дадена политика, който не може да бъде пренасочен към други цели; за подпомагането на доходите в земеделието предложението на Комисията предвижда 295,7 млрд. евро за целия ЕС.

Гъвкавостен резерв – 25% от националния партньорски план, които не се програмират в началото на периода; по предложение на Комисията до две трети от тях могат да бъдат програмирани от 2028 г., ако отидат за земеделие и селски райони (за България до 1,32 млрд. евро).

Съдокладчик – депутат, който заедно с колега от друга политическа група води досието от името на Европейския парламент.

„Приятели на сближаването“ – неформална група от държави членки, нетни получатели на средства от ЕС, които защитават кохезионната политика и ОСП в преговорите за рамката.

Източници

POLITICO Brussels Playbook, 18 септември 2026 г. – авторските статии на Карлос Куерпо и на Фридрих Мерц и лидерите на Дания, Нидерландия, Австрия и Финландия (цитатите са по Playbook, в превод на редакцията); предложението на Никушор Дан за Зигфрид Мурешан.

Irish Examiner, 17 септември 2026 г. – срещата на Кристоф Хансен с фермерите на Националното първенство по оран; Offaly Express, 17 септември 2026 г. – посещаемост на първенството.

Agence Europe, Europe Daily Bulletin № 13930 и № 13931 (4 и 5 септември 2026 г.) – неформалният Съвет по общи въпроси в Дъблин, изказванията на Томас Бърн и Гунтер Крихбаум; № 13900 (30 юни 2026 г.) – графикът на ирландското председателство; № 13849 (април 2026 г.) – позицията на Европейския парламент и съдокладчиците.

Съвет на ЕС – документ 10058/26 (преговорна кутия на кипърското председателство), 11 юни 2026 г.; документ 12922/26; ERRIN – анализ на преговорната кутия.

Европейска комисия – предложение за МФР 2028–2034, 16 юли 2025 г.; Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз.

Voice of Vienna по данни на Австрийската пресагенция (APA) – срещата на шестте държави в Берлин; Euronews, 3 юни 2025 г. – Дания напуска „пестеливата четворка“; RTÉ, 28 юни 2026 г. – законодателният график на рамката; Bruegel – предложението за премахване на отстъпките от вноските.

Архив на zemedeleca.bg – „Берлин, 18 май“; „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево“; анализът на позицията на НАЗ за ОСП 2028–2034 (разчетът на Марио Милушев); анализът за гъвкавостта за програмиране от началото на периода; анализът на двете позиции за МФР (вноската на България).