На неформалния съвет в Дъблин министрите обсъдиха как изследванията да подкрепят приетите през юли Стратегия за животновъдството и Протеинов план, Комисията представи последиците от сушата, а четирима министри от Югоизточна Европа поискаха европейски компенсации за стопанствата в зоните с болести по животните.
Неформалните съвети по земеделие не вземат решения — това е правилото на жанра, — но понякога на тях се казва кога решенията ще бъдат взети. В Дъблинския замък на 8 септември ирландският министър на земеделието Мартин Хейдън, който председателства Съвета на ЕС по земеделие и рибарство до края на годината, обяви целта на председателството: „частичен общ подход“ по регламента за Общата селскостопанска политика след 2027 г. до края на октомври. На езика на Съвета това означава позиция на 27-те държави по текста на регламента — праговете на плащанията, обвързаната подкрепа, дефиницията за активен стопанин — без частите, които зависят от размера на бюджета. Ако бюджетната рамка 2028–2034 г. не бъде договорена до декември, окончателната позиция по ОСП се измества към литовското председателство през първата половина на 2027 г. Тоест през следващите шест седмици се пише текстът, който ще важи за българските стопанства седем години, и позицията, която България занесе на редовния съвет през октомври, е позицията, която ще остане.
Числото, което стои зад всеки разговор в Дъблин, е известно: предложението на Комисията предвижда малко над 290 млрд. евро за земеделски интервенции през следващия период — около 20 на сто по-малко от сегашния, вече съкратен цикъл. Комисарят по земеделието Кристоф Хансен пристигна с една фраза, която повтори пред камерите и в залата: ще настоява пред държавите членки, че „не можем да направим повече с по-малко“. „Знаем, че някои държави членки са резервирани, когато става дума за силна ОСП“, каза той, а климатичната криза, сушите и горещините това лято „показаха колко релевантна е ОСП с достатъчно финансиране“. Втората му фраза беше за младите стопани — „много тревожни числа“ — и за това, че без смяна на поколенията продоволствената сигурност не е даденост.
Двата документа от юли и въпросът за парите
Темата на съвета беше зададена от председателството като ролята на изследванията и иновациите в изпълнението на Стратегията за животновъдството и Плана за действие за протеините — двата документа, които Комисията прие на 7 юли 2026 г. като продължение на Визията за земеделието и храните, и по които Съветът проведе първа размяна на мнения на 13 юли. Тогава министрите подчертаха стратегическата автономия и продоволствената сигурност, поискаха „адекватна финансова подкрепа“ за изпълнението, а няколко от тях посочиха Украйна като бъдещ доставчик на протеин. Целта на плана е измерима: делът на произведените в ЕС протеинови култури — соя и бобови — във фуражите да се вдигне от 25 на 35 на сто до 2035 г. При представянето Хансен цитира ФАО, според която европейското животновъдство е най-ефективното в света, и добави, че „тази история на успеха е под заплаха“.
Българското изказване, разпространено от Министерството на земеделието и храните, отговаря на поставения въпрос и стои в линията на юлския съвет. Министър Пламен Абровски настоя изследванията за животновъдството и протеините да бъдат насочени към намаляване на производствените разходи и на зависимостта от външни ресурси, към по-ефективно използване на фуражите, водата и енергията и към продуктивността и здравния статус на животните; към изграждане на местна научна инфраструктура, а не само към нови технологии; и към „местни и алтернативни източници на протеини“, които биха намалили зависимостта от вносни фуражни суровини и от колебанията на международните пазари. На въпроса как да бъдат подкрепени по-малките стопанства при внедряването на технологии, той поиска „достатъчен финансов ресурс“ на европейско равнище, подобрен достъп до финансиране за малките и публична подкрепа по целия път — от информирането и оценката на потребностите до инвестицията, обучението и последващата техническа помощ — със „ясна бюджетна перспектива и средносрочен план за внедряване“.
Откъде идва този ресурс, е въпросът, който Дъблин отвори, без да го решава. Хейдън каза, че ирландското правителство може да обмисли Европейския фонд за конкурентоспособност като източник за земеделието — тоест изследванията за животновъдство и протеини да се финансират от фонда за конкурентоспособност и от „Хоризонт“, а не от плика на ОСП. За българската позиция това не е подробност: ако „достатъчният ресурс“ се брои извън земеделския плик, той не намалява 290-те милиарда; ако се брои вътре, намалява ги. В българското изказване фондът не е назован. Не е назован и продуктът, с който България влиза в целта от 35 на сто: страната е нетен износител на слънчогледов шрот, тоест на протеинова суровина, която планът брои, и това е единственото българско число, което Дъблин би запомнил.
Четирима министри и болестите по животните
В рамките на съвета Абровски се срещна с румънския министър Барна Танцош, с гръцкия Маргаритис Схинас и с кипърския Христос Сенекис — формат от четири държави, обединени от едно и също: шарката по овцете и козите и чумата по дребните преживни, които от 2024 г. обикалят Балканите и Източното Средиземноморие. Съставът има тежест, която българското съобщение не отбелязва: Схинас е доскорошният заместник-председател на Европейската комисия, и ако четворката иска нещо от Брюксел, той знае как се иска.
Общото мнение по трите точки, обявено от българската страна: финансова компенсация от ЕС за стопанствата в зоните с ограничителни мерки; преглед на европейската нормативна рамка с оглед на епизоотичната обстановка; и възможност за регионализация за фермите, в които биосигурността се спазва строго и животните са доказано здрави. Първото искане е за нова категория разход — днес съюзът съфинансира обезщетенията за умъртвените животни, но не и загубите от забраната за движение и търговия в зоните, които у нас траят месеци. Второто в устата на гръцки министър означава ваксинация: европейският подход при тези болести е умъртвяване и зони, защото ваксината сваля здравния статус за износ, а Гърция с нейните стотици хиляди умъртвени животни настоява за спешна ваксинация от 2024 г. Третото има техническо име — компартментализация — и съществува за свинете и птиците; при овцете би означавало сертифицирана ферма в ограничителна зона да продължи да търгува, докато съседите ѝ стоят затворени. Контекстът за България е от последните седмици: огнище на шарка в Тешово, Гоцеделчевско, на 29 юли, и ново в Петричко на 4 септември, с петкилометрова предпазна зона около Карналово, Михнево, Старчево и Рупите, до гръцката граница.
Какво показаха ирландците
Ден преди заседанието министрите бяха заведени във фермата „Лайънс“ на Университетския колеж в Дъблин и в центъра на Ирландската федерация за говедовъдство (ICBF) в Тъли. Второто е ключът към ирландския прочит на „изследвания, които намаляват разходите“ — национална база данни за развъждане, в която всяко говедо в страната има геномна оценка и икономически индекс, по който стопанинът избира какво да развъжда — по млечност, плодовитост, дълголетие, емисии. Ирландия е най-животновъдната държава в съюза и председателството не крие, че моделът, който показва, е нейният; въпросът към останалите двадесет и шест е кой има такава база и кой ще я строи с новите пари. У нас развъдната оценка е при отделните развъдни организации, без национален регистър от този тип.
Отделна точка в дневния ред беше сушата: Хансен запозна министрите с последиците от тежките засушавания в Европа през лятото — натиск върху растениевъдството, фуражите и доходите на стопанствата — а председателството добави темата в програмата в последния момент. За България, където летните горещини удариха царевицата и пасищата, това е файлът с най-пряко действие през есента, и Комисията вече го използва като аргумент за бюджета: сушата е доказателството ѝ, че ОСП трябва да остане финансирана.
Ася Василева
Източници
— Agriland, „Heydon aims for partial deal on next CAP by October“, 8 септември 2026 г.; RTÉ News, „Govt may consider EU competitiveness fund for agriculture“, 8 септември 2026 г.
— Ирландско председателство на Съвета на ЕС, програма на неформалната среща на министрите на земеделието, Дъблин, 6–8 септември 2026 г.; Agence Europe, календар, бр. 13932.
— Съвет на ЕС, „Agriculture and Fisheries Council, 13 July 2026″ — размяна на мнения по Стратегията за животновъдството и Плана за действие за протеините, приети от Комисията на 7 юли 2026 г.
— Европейска комисия, изявления на изпълнителния заместник-председател Фито и комисарите Хансен и Вархей по Стратегията за животновъдството и Протеиновия план, 7 юли 2026 г.; Eunews, 7 юли 2026 г.
— Министерство на земеделието и храните, „Министър Абровски: Важно е научните изследвания в подкрепа на секторите на животновъдството и протеините да бъдат ориентирани към намаляване на производствените разходи и зависимостта от външни ресурси“, 8 септември 2026 г.
— Българска агенция по безопасност на храните, съобщения за огнища на шарка по овцете и козите в с. Тешово (29 юли 2026 г.) и в общ. Петрич (4 септември 2026 г.).
Понятия
Частичен общ подход (partial general approach) — позиция на Съвета на ЕС по законодателен текст, приета преди да са известни всички елементи — тук: по регламента за ОСП без частите, които зависят от размера на бюджета 2028–2034 г. Служи за основа на преговорите с Европейския парламент.
Стратегия за животновъдството и План за действие за протеините — два документа на Комисията от 7 юли 2026 г., продължение на Визията за земеделието и храните; планът цели делът на европейските протеинови култури във фуражите да достигне 35 на сто до 2035 г.
Европейски фонд за конкурентоспособност — предложен от Комисията нов фонд в бюджетната рамка 2028–2034 г., който обединява програмите за изследвания и индустриална политика извън ОСП и кохезията.
ICBF — Ирландска федерация за говедовъдство — организация, която поддържа националната база данни за развъждане и геномна оценка на говедата в Ирландия и изчислява икономическите индекси, по които стопаните избират животни.
Регионализация и компартментализация — регионализацията ограничава мерките при болест до определена зона, за да продължи търговията извън нея; компартментализацията прави същото за отделно стопанство с доказана биосигурност, независимо от зоната. Признати от Световната организация за здравеопазване на животните, прилагани в ЕС при свине и птици.
