Пазарът, в който държавата вече определя цените

На 1 септември Държавен фонд „Земеделие“ съобщи, че е одобрил доставчиците по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ за новата учебна година. Съобщението беше препечатано отвсякъде, дословно и без въпроси — а в него няма нито едно евро. Зад административната проза обаче стои нещо, което липсва в дебата за регулиране на цените по хранителната верига: пазар, на който държавата определя цените от години, с публикувана методика и в промишлен мащаб. Струва си да го разгледаме отвътре — по документите.

Съобщението без числото

Прессъобщението казва следното: одобрени са 91 заявители по схема „Училищен плод“ и 89 по схема „Училищно мляко“; в обхвата влизат 3828 учебни заведения с 464 259 деца — от първа група в детската градина до четвърти клас, включително центровете за специална образователна подкрепа. Средно по 121 деца на заведение; на практика това е цялата възрастова кохорта в образователната система. Числата, които звучат внушително, са налице. Единственото число, което значи нещо — колко струва всичко това — отсъства. Няма го и в нито една от препечатките.

При сверка се появява и разминаване, дребно, но показателно. Публикуваният на сайта на фонда списък на одобрените по „Училищно мляко“, актуален към 31 август, съдържа 87 заявители — проверимо по два независими признака: уникалните регистрационни номера (УРН) и уникалните номера на одобрение. Прессъобщението от следващия ден казва 89. По „Плод“ сметката излиза — 91 и в списъка, и в съобщението. Разликата от двама може да има невинно обяснение, например одобрения от последния ден, невлезли още в приложението; но между два официални документа на една и съща институция, публикувани в рамките на едно денонощие, тя стои и чака въпрос. Списъкът тепърва ще мърда — от 8 до 11 септември със заповед на изпълнителния директор е отворен допълнителен прием, главно за училища, останали без доставчик.

Ваучер, а не поръчка

Първото, което човек очаква при 91 фирми и публични пари, е търг. Търг няма — и това не е пропуск, а конструкция. Схемите работят по ваучерен модел: държавата обявява фиксирани ставки на порция, а учебните заведения и доставчиците се намират сами. Заявител може да е самото заведение (чл. 13, ал. 1, т. 1 от наредбата) или външна фирма (т. 2–4), която прилага график на доставките, съгласуван с директора, и декларация от заведението, което — по буквата на документа — е „представлявано“ от заявителя. Тази дума носи цялата тежест: директорът избира кой ще храни децата му, но не плаща. Плаща фондът, по единна ставка, върху която директорът няма влияние. Кандидатства се през май, доставя се от 15 септември до 31 юли, заявките за плащане влизат от 1-во до 10-о число след отчетен период от един до три месеца, придружени от документите за всяка доставка.

В институционалната икономика това разделяне на избора от разхода има име и позната последица: избиращият, който не носи цената на избора си, търси не по-евтиното, а по-удобното. Тук то е заложено съзнателно — никой не иска директорите да се превърнат в снабдители с бюджети. Но страничният ефект е фундаментален: ценовият сигнал е изключен по цялата верига. Фирмите не могат да се конкурират по цена, защото цената е една за всички. Конкуренцията се мести другаде — и към това ще се върнем.

За контекст: схемата не е българско изобретение. Училищно мляко се субсидира в Общността от 1977 г., схемата за плодове тръгва от учебната 2009/2010 г., а от 1 август 2017 г. двете са обединени в обща рамка с таван на европейската помощ от 250 милиона евро годишно за целия съюз — 150 за плодове и зеленчуци, 100 за мляко. Българското изпълнение се финансира смесено: европейски средства плюс национален бюджет през ДФЗ.

Откъде идват цените

Ставките се раждат в Методиката за стандартни таблици за единични разходи — утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ на 10 октомври 2023 г., изменена на 4 октомври 2024 г., с действие до края на учебната 2028/2029 година. Механизмът е тристепенен. Основата е пазарно проучване на САПИ — „Система за агропазарна информация“ ЕООД, дружество със сто процента собственик Министерството на земеделието и храните, работещо по договор със същото министерство — извършено към една-единствена дата: 3 октомври 2023 г. (за малини, боровинки и двата млечни продукта със защитено наименование данните са от септември 2024 г.). Върху осреднената цена ляга надбавка за логистика: 26,67% за плодове, зеленчуци и мед, 28,33% за мляко и млечни продукти. Произходът на тези проценти е описан с обезоръжаваща лаконичност: „изпратени 17 запитвания“ до фирми за бързооборотна логистика и средноаритметична стойност от получените отговори — колко от седемнадесетте изобщо са отговорили, документът не казва.

Третата степен — индивидуалната опаковка — е сметната, за разлика от логистиката, до стотинка: средна брутна заплата в селското стопанство за юни 2023 г. по НСИ (1467 лв., или 1744,57 лв. с осигуровките за сметка на работодателя), делена на стандартните 1720 работни часа годишно, дава 12,17 лв. на час, 0,20 лв. на минута; при трима обработени плода на минута — 0,07 лв. за измиване, почистване и опаковане на един плод. Най-прецизно е изчислена най-дребната компонента; най-голямата добавка стъпва на седемнадесет запитвания. И една звездичка под линия с тежки последици, за която след малко: продукт, за който САПИ не е подала данни, изобщо не получава цена по методиката.

Резултатът стои в стандартните таблици — преиздадени в евро, валидни за доставки от 1 януари 2026 г. до края на учебната 2028/2029 година. Всички цени са на порция, без ДДС, в четири варианта: неиндивидуална и индивидуална опаковка, конвенционално и биологично производство.

Мляко и млечни продукти (ставка на порция, без ДДС):

Плодове и зеленчуци (ставка на порция, без ДДС):

Медът — задължителна съпътстваща мярка за самите доставчици, само биологичен, само в индивидуални опаковки от 12 до 15 грама, между три и шест пъти годишно — върви от 0,26 до 0,32 евро на порция, около 21,3 евро на килограм.

Какво замразява нормативът

На порция числата изглеждат безобидно. Преизчислени на килограм, започват да говорят. Тридесет грама конвенционално бяло саламурено сирене в индивидуална опаковка струват на фонда 0,69 евро — 23 евро на килограм. Биологичният кашкавал в индивидуална опаковка излиза 30,67 евро на килограм. Литър конвенционално прясно мляко в опаковки по 250 мл — 2,24 евро, биологично — 3,56. Методиката сама обяснява защо тези числа нямат еталон, с който читателят да ги сравни: индивидуалните опаковки мляко, млечни продукти и мед „липсват в търговската мрежа, тъй като се произвеждат изключително за схемата“. За най-скъпите позиции сравнение с магазинния рафт по конструкция не съществува.

По-интересни от високите числа обаче са странните. Биологичните сливи (0,12 евро) са по норматив по-евтини от конвенционалните (0,13). Биологичните банани (0,29) — по-евтини от конвенционалните (0,32). Всеки, който е влизал в магазин, знае, че това не е пазарна реалност. Това е артефакт на еднодневната снимка — тънки обеми в биосегмента, една случайна котировка в един октомврийски ден — циментиран като разплащателна ставка до 2029 година. На другия полюс: порция биологични боровинки струва 2,93 евро, колкото дванадесет порции ябълки, и на килограм (23,44 евро) изпреварва дори индивидуално опакованото сирене.

А черешите ги няма. Присъстват в номенклатурата, имат определен грамаж на порция (150 г) — и нито една цена, в нито една от четирите колони. Тук се връща звездичката: продукт без данни от САПИ не получава цена, а продукт без цена е продукт извън възстановяването. Никой не е издавал акт „изключваме черешите от училищните схеми“ — просто в деня на проучването не е имало котировка. Същата тиха съдба са споделили биологичните нектарини, корнишоните и малините. Изключването по подразбиране е институционално по-коварно от изричната забрана: не оставя следа, срещу която да се възрази, нито адрес, на който да се изпрати възражението.

Фридрих Хайек в класическото си есе от 1945 г. описва ценовата система като „вид машина за регистриране на промяна“ — механизъм, който пренася из икономиката знание, с което никой отделен участник не разполага в цялост. Нормативната цена прави обратното: регистрира един ден и спира да приема сигнали. Оттам нататък всичко, което пазарът научава — слана на Пелопонес, евтин внос, поскъпнал транспорт — престава да се вижда в числото. Вижда се другаде: в поведението.

Таблицата не е ценоразпис. Тя е карта на стимулите: най-добре печели онзи, чиято реална доставна цена е най-далеч под норматива.

При фиксирана ставка маржът на доставчика е разстоянието между норматива и цената, на която той реално се снабдява. Продуктовият микс в графиците следователно се подбира не по това кое е изгодно за фонда, а по това къде нормативът е най-щедър спрямо пазара в момента — и това не е упрек към никого, а поведението, което всяка фиксирана цена произвежда. Янош Корнаи го е документирал още за плановите икономики: когато цената не може да мърда, приспособяването минава през количествата, асортимента и качеството.

Патериците на липсващия сигнал

Системата знае за тази дупка и я запушва не с цени, а с правила. По всяка схема — най-много 50 доставки годишно, средно две седмично, до десет месечно. При млякото най-малко половината доставки са прясно пастьоризирано или кисело мляко, поне една доставка прясно мляко месечно, а доставките на сирене и кашкавал не могат да надвишават доставките на прясно мляко за месеца — погледнете таблицата и ще видите какво прави това правило: връзва структурно най-скъпите позиции за най-евтината. При плодовете — минимум четири вида месечно, а малините и боровинките, най-тежките редове в таблицата, са ограничени до четири доставки годишно. Скъпото е позволено, но дозирано: контрол на разходите през структурата на доставките, не през цената.

Следват аграрните лостове: най-малко 26 от 50-те доставки плодове и зеленчуци трябва да са продукция на земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г.; девет доставки годишно по всяка схема са биологични, шест от тях — от оператори в регистъра по чл. 16а от закона за прилагане на общата организация на пазарите; млякото по правило се закупува от производител. И хартиената верига: когато доставчикът не е производител, всяка доставка се придружава от предавателно-приемателен протокол в три екземпляра — за производителя, за доставчика и за заявката за плащане — плюс сертификати за качество по Наредба № 16 и регистрация на всички обекти по чл. 23 от Закона за храните.

Всяко от тези правила върши работа, която на обикновен пазар върши цената. Протоколът в три екземпляра е заместител на пазарното доверие; квотата — на относителната цена; сертификатът — на репутацията. Патериците действат, но имат цена, и тя се казва администрация: фиксиран разход, който фирма със сто училища понася с един служител, а стопанин с пет декара ябълки не понася изобщо. Дали при тази аритметика схемата изпълнява ролята си на пазар за българското производство, или я изпълнява само на входа на веригата — при посредника, не при производителя — е тема, която заслужава отделен разбор.

Кой расте на такъв пазар

Щом цената е една за всички, конкуренцията се мести там, където разлика все още може да съществува: логистика, покритие, отношения с директорите. Списъците показват резултата с точност до ред. По „Училищен плод“ първите десет заявители държат 1279 от 3463 записа заявител–учебно заведение — 37 на сто; по „Училищно мляко“ — 38 на сто. Най-големият заявител сам покрива съответно 7 и 9 на сто от записите по двете схеми. Никой не е нарушил нищо, за да се получи така. При единна ставка мрежата е единственото конкурентно предимство: който има камиони, складове с регистрация и търговски отношения със сто директори, обслужва сто училища на същата цена, на която малкият обслужва пет. Пазарният дизайн възнаграждава покритие; концентрацията е неговият почерк, а не отклонение от него.

Остава сметката, която липсваше в съобщението. При пълните 50 доставки по всяка схема — 41 конвенционални и 9 биологични — типичен продуктов микс и индивидуални опаковки в училищата, една учебна година струва на фонда между 42 и 57 евро на дете: 17–22 евро по „Плод“, 24–33 по „Мляко“ в зависимост от вида опаковка, до 2 евро мед. Умножено по 464 259 деца — между 20 и 26 милиона евро годишно. Това е горна граница, защото не всяко заведение изчерпва доставките си; но порядъкът е този. Двадесетина милиона евро годишно, разпределяни без търг, по административно определени ставки — и нито едно от тези числа не фигурира в официалното съобщение, нито в която и да е от препечатките му.

Урокът за голямата верига

Междувременно в парламента стои пакетът за регулиране на ценообразуването по хранителната верига — идеята държавата да се намеси в цените на пазар, многократно по-голям от училищния. Училищните схеми не са аргумент нито за, нито против тази идея. Те са нещо по-ценно: опитен полигон, работил достатъчно дълго, че резултатите да са документирани. А те са следните. Административната цена замразява случайности и ги превръща в норматив за години. Тя изключва мълчаливо — без акт, без мотиви, без адрес за възражение. Тя мести конкуренцията от цената към мрежата и с това възнаграждава едрия. И тя принуждава регулатора да строи квоти, тавани и протоколи в три екземпляра там, където преди е работил един-единствен сигнал. Всичко това — в схема с безспорно полезна цел, при участници, на които никой нищо не вменява, и при администрация, която е описала методиката си публично.

Който иска да управлява цените на цялата хранителна верига, дължи на публиката отговор на един прост въпрос: с какво голямата верига ще се държи по-различно от училищната закуска.

Източници

Прессъобщение на ДФ „Земеделие“ за одобрените заявители по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ за учебната 2026/2027 г., 1 септември 2026 г.

Списъци на одобрените заявители и учебни заведения по схема „Училищен плод“ (Приложение № 1) и схема „Училищно мляко“ (Приложение № 2) за учебната 2026/2027 г., ДФЗ, актуални към 31 август 2026 г.

Методика за стандартни таблици за единични разходи по схемата за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата, ДФЗ, 10 октомври 2023 г., изм. 4 октомври 2024 г.

Стандартни таблици за единични цени на плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти и биологично произведен пчелен мед в евро, валидни за доставки от 1 януари 2026 г. до учебната 2028/2029 г., ДФЗ.

Условия и ред за прилагане на схемите, раздел „Училищни схеми“ на сайта на ДФЗ, септември 2026 г.; Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения.

Регламент (ЕС) № 1308/2013, чл. 23 и 23а; Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39.

1. A. Hayek, The Use of Knowledge in Society, American Economic Review, септември 1945 г.

János Kornai, Economics of Shortage, 1980 г.

Понятия

САПИ — „Система за агропазарна информация“ ЕООД, търговско дружество със сто процента собственик МЗХ; официалният източник на ценовите данни, върху които стъпва методиката.

Стандартна таблица за единични разходи — административно определена ставка на порция, по която ДФЗ възстановява разходите на доставчиците; цените са без ДДС.

Неиндивидуална/индивидуална опаковка — обща опаковка, която се разпределя на порции в заведения с регистрирани кухни, срещу единично опакована порция за всяко дете; индивидуалните опаковки по схемата не се предлагат в търговската мрежа.

Регистър по чл. 16а — публичният регистър на операторите в биологичното производство по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС; през него минават задължителните биологични доставки.

Наредба № 3 от 1999 г. — редът за регистрация на земеделските стопани; най-малко 26 от 50-те доставки плодове и зеленчуци трябва да са продукция на регистрирани по нея стопани.

Ваучерен модел — механизъм, при който държавата фиксира ставка и оставя избора на доставчик на потребителя (тук: директора), вместо да провежда централизиран търг.