Домакинството на конференцията на Съвместния изследователски център е признание за ДФЗ. Миналогодишното издание в Реймс отчете 3 милиона хектара, коригирани от фермерите преди санкция, и наполовина по-евтини проверки; тазгодишното обсъжда как ще изглежда сателитният мониторинг след 2027 г. Числата за българската Система за мониторинг на площ, които всяка друга агенция докладва там, у нас още не са публикувани.
Кой се събира в „Милениум“ и защо
От вторник до четвъртък, 8–10 септември, в хотел „Гранд хотел Милениум“ на бул. „Витоша“ в София заседава третата IACS Community Exchange Conference (ICE) — годишната среща на общността, която прилага Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) в двадесет и седемте държави членки. Организатори са Съвместният изследователски център на Европейската комисия (JRC — научната служба на Комисията), генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (DG AGRI) и Държавен фонд „Земеделие“ като разплащателна агенция домакин. Форматът е технически по замисъл: до 400 участници, само присъствено, само на английски и без превод, безплатно, с регистрация, приключила на 23 август. Поканените са експерти от националните администрации и министерствата на земеделието, дружества, които доставят данни и услуги за ИСАК, и изследователски институти- хората, които настройват проверките.
Конференцията е млада, но общността зад нея не е. JRC организира близо три десетилетия годишни срещи под името MARS (Monitoring Agricultural ResourceS), проведени до 2022 г.; през 2023 г. те бяха продължени с технически семинар за ИСАК в Милано, а от 2024 г. носят днешното име и се въртят между агенциите. Първото издание беше в Рим на 28–30 май 2024 г. при италианската AGEA, второто — в Реймс на 9–11 септември 2025 г. при френската ASP, третото е в София при ДФЗ. На вечерята на 9 септември ще бъде представен домакинът за 2027 г. Домакинството не е протоколна чест: агенцията, която го получава, стои редом с двете най-големи разплащателни администрации в Съюза и показва на колегите си собствената си работа.
Официалният старт даде заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев; с видеообръщения се включиха комисарят по земеделие и храни Кристоф Хансен и комисарят по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева, в чийто ресор е JRC; участниците поздрави и заместник-изпълнителният директор на ДФЗ Иля Илев. Толкова казва прессъобщението на министерството. Програмата, публикувана от JRC месеци предварително, включително на български, казва много повече — и тя е предметът на този текст.
Трите системи под общото име ИСАК
ИСАК е уредена в Регламент (ЕС) 2021/2116 — т.нар. хоризонтален регламент за финансирането и контрола на ОСП. Тя съдържа три елемента, които всеки кандидат по площ у нас познава от екрана на СЕУ, макар и не под тези имена. Системата за идентификация на земеделските парцели (в България СИЗП; в европейската терминология LPIS) е референтният слой — цифровата карта на физическите блокове, спрямо която се проверява дали заявеното изобщо е земеделска земя. Геопространственото заявление (GSA) е самото заявление, подадено като очертания върху тази карта, а не като списък с номера. Системата за мониторинг на площ (у нас СМП; по чл. 70 от регламента — AMS) е новото от 2023 г.: автоматизирана процедура, която за всеки заявен парцел съпоставя времеви редове от спътниците „Сентинел-1“ (радар, който вижда и през облаци) и „Сентинел-2“ (оптичен, с разделителна способност 10 метра) с условията за допустимост — има ли култура, има ли косене, разорана ли е затревената площ — и отчита резултат за всеки парцел. Резултатът се показва на кандидата преди плащането, за да може да коригира заявлението си, преди да е станало основание за санкция.
В България процедурата е разписана в чл. 61 от Наредба № 3 от 10 март 2023 г. За Кампания 2025 ДФЗ публикува автоматизираните констатации в индивидуалните профили в СЕУ, в подменюто „Данни от мониторинг и административни проверки“, със срок до 10 ноември 2025 г., в който кандидатът може да направи едно от три неща за всяко отчетено несъответствие: да изрази несъгласие, да оттегли частично засегнатия парцел или да го оттегли изцяло. При несъгласие експерт преглежда наличните сателитни заснемания извън автоматизираната процедура и тази експертна оценка замества автоматичния резултат при изчисляване на подпомагането — червеният цвят на екрана остава, зеленото от експерта важи. Форсмажорът се доказва отделно, по чл. 19а от Наредба № 4 от 30 март 2023 г., и за него нито корекция, нито несъгласие са нужни. Това е механизмът, за който ICE е конструкторско бюро: всяка агенция го е построила по своему върху едни и същи спътникови данни, а Комисията проверява качеството му всяка година по обща методика.
Какво отчете Реймс
JRC публикува за миналогодишното издание обобщение на всяка сесия и резюмета на всички доклади — документ от над сто страници, който е най-добрият ориентир за онова, което тази седмица се обсъжда в София. Реймс събра около 400 участници от всички държави членки и от пет страни кандидатки, от три генерални дирекции на Комисията, от Европейската космическа агенция и от Европейската агенция по околна среда, както и от над 20 дружества и изследователски организации; 11 сесии, над 60 доклада. Директорът в DG AGRI Мариуш Мигас отчете, че през първата година на мониторинга фермерите в Съюза са променили декларациите си за площи, равностойни на 3 милиона хектара, преди да стигнат до санкция — числото, което най-точно описва защо системата беше въведена. Ревизията на единната методика за оценка на качеството през 2025 г. е свалила разходите на агенциите за тези оценки наполовина при запазена точност и обхват, а средният брой проверявани стопанства е намалял с 62,6 на сто. Мигас назова и нерешеното: условията за допустимост, които спътникът не може да види, и недостатъчното ползване на мониторинга в част от държавите.
„Не. Действащите регламенти не го позволяват. Не е предвидено, а при направените инвестиции се очаква повечето държави членки да продължат.“
Бритта Холстен, DG AGRI, на въпрос дали държава членка може да направи мониторинга доброволен — Реймс, септември 2025 г.
Три отговора от дискусиите очертават границите, в които агенциите работят. Комисията няма да купува за държавите членки изображения с по-висока разделителна способност — за тях има пазар и бюджет не е предвиден. Испания показа защо това има значение: при парцели под два декара „Сентинел-2“ не дава надежден резултат, а разделителна способност от 5 метра би направила наблюдаеми 88 на сто от испанските парцели — сметка, която за раздробените български землища заслужава да бъде направена. И Германия отчете, че третият спътник „Сентинел-2“ е подобрил чувствително откриваемостта на събитията, като настоя за непрекъснатост на мисиите; следващото поколение „Сентинел-2“ е планирано с 5 метра и тридневен цикъл на преминаване. Основната промяна в методиката за 2026 г. — изваждането на ненаблюдаемите условия от оценката на качеството — чакаше правна поправка, а указанията за нея бяха обещани за края на 2025 г.
Програмата в София, сесия по сесия
Първият ден е за индустрията и за политиката: сесия за иновациите в наблюдението на Земята от европейските компании, сесия за новите услуги и продукти за ИСАК и сесия за мястото на ИСАК в политиката на Съюза. Вторият ден е най-натовареният и най-важният за българския стопанин. Открива го сесията „ИСАК след 2027: очертаване на пътя“ — за пръв път в програмата на ICE следващият програмен период е изведен като отделна тема, при положение че в Реймс DG AGRI изрично остави предложението за ОСП след 2027 г. извън дневния ред Следват добрите практики по СИЗП и геопространственото заявление, добрите практики по мониторинга и преглед на готовността за новия период. Третият ден започва със сесия за страните кандидатки и завършва с две научни сесии — резултатите от изследванията на JRC и приносът на науката към ИСАК.
Сесията за кандидатките заслужава отделно внимание от София, защото в Реймс тъкмо там се чу най-трезвата оценка за пътя, който България вече е извървяла. Северна Македония представи интегриран регистър на стопанствата и СИЗП, но без геопространствено заявление и без мониторинг; Сърбия призна, че започва отново от положение, сравнимо с това отпреди десет–петнадесет години, и си поставя за цел работеща ИСАК до 2030 г. с мониторинг от 2028 г.; Албания планира да регистрира 125 000 стопанства за три години. Професор Даниел Мюлер от Лайбниц-института посочи като източник на опит за тях именно последно присъединилите се — Хърватия, България и Румъния. А хърватската експертка Наташа Лукетич формулира двете условия, без които СИЗП не може да мине оценка: актуални изображения с разделителна способност поне 0,5 метра и позиционна точност от 1,25 метра. Това са изискванията, на които и българската СИЗП подлежи всяка година.
Тонът на тези срещи е различен от тона на прессъобщенията. Директорът на дирекция „Устойчиви ресурси“ в JRC Алесандра Дзампиери описа периода 2023–2027 с три думи по години — внедряване, консолидиране, иновации, — а ръководителят на френската агенция Силвен Маестрачи изрази надежда за период на стабилност, в който агенциите да прилагат правилата, вместо да ги догонват. Написахме тази статия, защото на въпроса „защо парцелът ми е червен“, който чуваме от стопани всяка есен, отговорът се дава тази седмица в София — на английски, пред четиристотин души, по програма, която всеки може да прочете.
Числата, които София може да добави
Домакинството поставя ДФЗ в положение, в което всяка агенция домакин досега е показвала собствените си резултати. За българската СМП такива резултати публично не са обявявани: колко парцела е отчела системата с несъответствие по Кампания 2024 и 2025; каква част от кандидатите са коригирали или оттеглили площи до крайния срок; колко несъгласия са подадени и в колко от тях експертната оценка е потвърдила автоматичния резултат; какъв процент отклонение по площ ДФЗ докладва на Комисията по единната методика; кои условия за допустимост по българския Стратегически план са докладвани като ненаблюдаеми и се проверяват „по друг начин“. Всяко от тези числа съществува, защото агенцията ги докладва на Комисията всяка година по същата методика, чиито опростявания Реймс отчете в проценти. Редакцията ги поиска днес по Закона за достъп до обществена информация и ще ги публикува, когато ги получи.
Обобщението на софийските сесии JRC ще публикува по своя график — докладът от Реймс излезе през януари, четири месеца след конференцията. Дотогава единственият публичен документ за онова, което се обсъжда на бул. „Витоша“ тази седмица, е програмата, и тя стои на сайта на JRC от пролетта.
Понятия
ИСАК — Интегрирана система за администриране и контрол — уредена в Регламент (ЕС) 2021/2116 система, чрез която държавите членки приемат, проверяват и изплащат заявленията по площ и за животни. Включва системата за идентификация на парцелите, геопространственото заявление, системата за мониторинг на площ, системата за идентификация на бенефициентите и системата за контрол и санкции.
СИЗП (LPIS) — Система за идентификация на земеделските парцели — цифровата карта на физическите блокове, спрямо която се определя допустимата площ; подлежи на ежегодна оценка на качеството. Изисквания по практиката на JRC: изображения с разделителна способност поне 0,5 м и позиционна точност 1,25 м.
Геопространствено заявление (GSA) — заявлението за подпомагане, подадено като очертания на парцелите върху референтната карта; в България — през СЕУ.
СМП (AMS) — Система за мониторинг на площ по чл. 70 от Регламент 2021/2116 — автоматизирана процедура, която съпоставя времеви редове от спътниците „Сентинел“ с условията за допустимост и отчита резултат за всеки заявен парцел; в България — от Кампания 2023, по чл. 61 от Наредба № 3 от 10 март 2023 г.
Наблюдаеми и ненаблюдаеми условия — условия за допустимост, които могат или не могат да бъдат проверени по сателитни данни; ненаблюдаемите се проверяват „по друг начин“ — на място или по документи. Каталогизирането им е текуща работа на DG AGRI с държавите членки.
Единна методика на равнище Съюз (ULM) — методиката, по която всяка агенция оценява качеството на СИЗП, геопространственото заявление и мониторинга и докладва на Комисията; ревизирана през 2023, 2024 и 2025 г., с предложени промени за 2026 г.
„Сентинел-1“ и „Сентинел-2“ — спътниците на програмата „Коперник“, чиито безплатни данни са основата на мониторинга: радарни (Сентинел-1, работещ и през облачност) и оптични (Сентинел-2, 10 м разделителна способност).
JRC — Съвместен изследователски център — научната служба на Европейската комисия, в ресора на комисаря по научните изследвания и иновациите; организатор и координатор на общността по ИСАК.
Източници
Съвместен изследователски център (JRC) — страница на събитието „Integrated Administration and Control System: Community Exchange Conference“, 8–10 септември 2026 г., София, с пълна програма по сесии, условия за участие и организатори (JRC, DG AGRI, ДФЗ).
JRC — страници на първото (Рим, 28–30 май 2024 г., с AGEA) и второто (Реймс, 9–11 септември 2025 г., с ASP) издание на ICE; описание на приемствеността от конференциите MARS (до 2022 г.) и техническия семинар в Милано (2023 г.).
Voican, G., Ruiz Moreno, A., Borio, D. et al., IACS Community Exchange (ICE) conference 2025 — Session summaries and book of abstracts, Служба за публикации на ЕС, Люксембург, 2026, JRC145224 — числа и цитати от Реймс: участници, 3 млн. хектара коригирани декларации, 62,6 на сто по-малко проверявани стопанства, 50 на сто по-ниски разходи, отговорите на DG AGRI в дискусиите, докладите на Испания, Германия, Северна Македония, Сърбия и Албания.
Министерство на земеделието и храните — прессъобщение „Заместник-министър Янчев откри международната конференция ICE Conference 2026“, 8 септември 2026 г.
Държавен фонд „Земеделие“ — уведомление до кандидатите по интервенциите на площ за Кампания 2025 за резултатите от СМП в СЕУ и срока до 10 ноември 2025 г.; разяснения на фонда за реда при несъгласие.
Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, чл. 61; Наредба № 4 от 30 март 2023 г., чл. 19а; Регламент (ЕС) 2021/2116, чл. 65–72.
