Шест години след Брекзит британските фермери останаха с 600 паунда (около 700 евро) на стопанство годишно като плащане на площ и заместител, който затвори, когато парите свършиха

В Англия плащанията на площ падат от 7 200 паунда (8 400 евро) на стопанство до 600 и изчезват през 2027 г., новата схема за екологични услуги спря за нови кандидати за повече от година, а Шотландия задържа старата система. Британците първи изпробваха модела, който Комисията предлага за ОСП след 2027 г., и резултатът вече се вижда.

През есента на 2025 г. Андрю Уорд, зърнопроизводител от Линкълншър, получи писмото на Агенцията за селски плащания за следващата година и го публикува с една сметка: за втора поредна година правителството е намалило плащането му дотолкова, че ще получи 600 паунда — приблизително колкото струва да напълни резервоара на един трактор с дизел. Числото е таван: 600 паунда (около 700 евро) е най-многото, което едно стопанство в Англия — което и да е то — може да получи през 2026 г. и през 2027 г. като наследник на плащането на площ — онова, което в Европейския съюз се нарича основно подпомагане на доходите и което в България е ОПДУ. През 2027 г. плащането се изплаща за последен път. Оттам нататък в английския земеделски бюджет няма ред, който да идва за това, че стопанството съществува.

Една уговорка е нужна още в началото, защото без нея цялата история се чете погрешно. Земеделската политика във Великобритания е делегирана на четирите части на страната и премахването на плащанията на площ е решение на Англия — най-голямата от тях; Шотландия направи обратното, Уелс изчака, а Северна Ирландия остана под европейските правила по Уиндзорската рамка. Тоест в една държава протича нещо, което рядко се случва в политиката: контролен експеримент, при който две съседни части на един пазар прилагат противоположни решения върху едни и същи цени на пшеницата и на агнешкото.

За българския читател въпросът е защо това има значение сега. Европейската комисия не предлага плащанията на площ да спрат — в предложението ѝ за бюджета 2028–2034 г. подпомагането на доходите е защитено с минимум от 300 млрд. евро вътре в общ фонд от 865 млрд., срещу 386 млрд. за ОСП днес, — но предлага те да намаляват стъпаловидно над 20 000 евро на стопанство и да спират в таван от 100 000 евро, а част от тежестта да се измести към целеви плащания за конкретни практики. Англия направи същото движение докрай — премахна плащането и премести всичките пари към действия — и затова английският случай проверява двете допускания, върху които стъпва и брюкселското предложение: че парите могат да се преместят от площта към действията и че преходът може да мине без пропаст между старото и новото.

Как се спира плащане на площ за шест години

Преходът започна през 2021 г., първата година, в която Великобритания беше извън единния пазар, и беше обявен като седемгодишен — до края на 2028 г. Механизмът минаваше през две стъпки. Първо плащането беше „откачено“ от земята: от 2024 г. то вече не зависи от това колко хектара обработва стопанството; изчислява се от референтна сума — средното плащане, което стопанството е получавало по старата схема за 2020, 2021 и 2022 г. — върху която се прилагат намаления. Второ, самите намаления растяха по-бързо от обещаното. През 2024 г. те бяха 50 на сто за най-ниската лента и до 70 на сто за най-високата. За 2025 г. правителството на лейбъристите, дошло на власт през юли 2024 г., приложи 76 на сто върху първите 30 000 паунда (35 000 евро) от референтната сума и не плати нищо над тях, така че типичното плащане падна до около 7 200 паунда (8 400 евро). За 2026 и 2027 г. намалението е 98 на сто върху първите 30 000 паунда и 100 на сто над тях — и оттук идват 600-те паунда, еднакви за стопанство със 130 хектара и за стопанство с 500.

По данни на NFU, CLA и Defra. Референтна сума — средното плащане на стопанството по старата схема за 2020–2022 г. Паундите са преизчислени по курс 1,165 евро за паунд.

Годишният разход по схемата пада от около 324 млн. паунда (377 млн. евро) през 2025 г. до 20 млн. (23 млн. евро) през 2026/27 г. Регламентът за последните две години мина през Камарата на лордовете на 27 април 2026 г. с поправка, изразяваща „съжаление“ за последиците, и през Камарата на общините на 1 юни, където министърът на земеделието Анджела Игъл повтори аргумента на правителството: старата схема е възнаграждавала собствеността върху земята и половината от парите по нея са отивали при най-големите десет процента от стопанствата. Опозицията възрази, че преходът е бил обещан до 2028 г., а завършва през 2027 г., и че заместващите източници на доход не се появиха навреме.

Аргументът на Игъл е познат и от българските числа, защото архитектурата на инструмента е една и съща: плащането на площ следва земята, и който има повече земя, получава повече. В Англия при старите ставки от около 180–230 паунда на хектар (210–270 евро, или 21–27 евро на декар) половината от парите са отивали при десетте процента най-едри стопанства; в България по данните на Комисията за финансовата 2023 г. шест процента от бенефициентите — стопанствата над 250 хектара — получават 57 на сто от плащанията. Диагнозата е обща; отговорите се разминават: Брюксел предлага стълба от прагове, Лондон премахна плащането изцяло.

Колко тежеше плащането, преди да изчезне, се вижда от последната „нормална“ измерена година. През 2023/24 г. средното нетно плащане на стопанство в Англия беше 18 300 паунда (21 300 евро) и представляваше около 40 на сто от дохода на стопанството по мярката на Defra (Farm Business Income — възвръщаемостта на неплатения семеен труд и на собствения капитал преди лични тегления). За българското зърнопроизводство същият дял е 60–70 на сто, при някои сектори над 80. Тоест английското правителство махна плащане, което държеше две пети от дохода на стопанствата; българско правителство, което би тръгнало по същия път, би махало плащане, което държи две трети.

Заместителят, който затвори

Парите от площта трябваше да отидат в схемите за управление на земята (ELM) — плащания за конкретни действия вместо за самото съществуване на стопанството: покривни култури през зимата, тревни смески с бобови, неразорани ивици по края на нивите, възстановени живи плетове, зимна храна за птици. Основният им канал е Стимулът за устойчиво земеделие (SFI): стопанинът избира действия от списък, подписва договор за три години и получава плащане на хектар за всяко от тях. Логиката е тази, която Комисията нарича „целево подпомагане“: обществото плаща за услуга, не за собственост.

Заместителят се счупи в движение. На 11 март 2025 г. SFI затвори за нови кандидати без предупреждение, защото бюджетът за годината беше изчерпан — в момент, в който стопанствата тепърва планираха как да компенсират 76-процентното намаление на плащането на площ. Стопани, платили над 1 000 паунда на консултанти за подготовка на заявления, останаха без договор; схемата остана затворена повече от година. През 2025 г. изтекоха и около 4 500 договора по другата схема — Countryside Stewardship — без ясна следваща стъпка. Ед Хътли, консултант в Ceres Rural, обобщи годината за зърнопроизводството с три думи: слаби добиви, слаби цени и почти никаква подкрепа.

Новата версия, SFI26, отвори на 30 юни 2026 г. — първо само за стопанства до 50 хектара и за стопанства без действащ екологичен договор, за да не изкупят големите и професионално консултирани стопанства бюджета за седмица, както през 2024 г. До затварянето на този първи прозорец на 28 август бяха подадени около 6 500 заявления, 69 на сто от малки стопанства; вторият прозорец, за всички, отваря през септември. Бюджетът е ограничен и обявен предварително: до 60 млн. паунда за първия прозорец, 180 млн. за втория плюс 50 млн., добавени през август заради сушата — общо около 290 млн. паунда (338 млн. евро), срещу 324 млн. по плащанията на площ година по-рано. Списъкът с действия е свит от 102 на 71, договорите са тригодишни, плащанията са на тримесечие, а върху всяко споразумение има таван от 100 000 паунда (116 500 евро). Върнат е и минимален праг от 3 хектара, премахнат през 2024 г. като наследство от европейските правила.

Правителството отчита, че 50 000 стопанства и половината от обработваната земя в Англия вече са в екологичните схеми, че бюджетът за тях расте от 1,8 млрд. паунда през 2025/26 г. към над 2 млрд. до 2028/29 г. и че земеделието получава общо около 2,3 млрд. паунда (2,7 млрд. евро) годишно за 2026–2029 г. Номинално това е близо до сумите от времето на ОСП; реално, след три години инфлация, е по-малко и е разпределено по друг принцип.

Точно този принцип консултантите обясняват на клиентите си най-трудно. Старите пари идваха за земя, която стопанството обработва и без това; новите се плащат за нещо конкретно, обикновено за три години, понякога върху земя, която след действието произвежда по-малко. Един тригодишен договор, подписан през 2026 г., изтича приблизително когато изтича и последното плащане на площ — и стопанството трябва да смята бюджета си за 2028 г. с изтрит ред за плащане на площ и с договор, който ще се подписва отново при неизвестни условия. Българският стопанин познава началото на този процес: основното плащане у нас падна до около 10 евро на декар, а разликата се премести в еко-схемите, които изискват действие и разход, преди да платят. Разликата е, че у нас основата остана; в Англия тя изчезва.

Какво казват доходите

Данните на Defra за доходите се публикуват със закъснение от година и половина, затова най-пълната картина е за 2023/24 г. — третата година на намаленията. През нея 30 на сто от стопанствата в Англия не реализираха печалба, при 17 на сто година по-рано, а зърнопроизводството, пасищното животновъдство и смесените стопанства не постигнаха положителна възвръщаемост от самото земеделие — доходът им идваше от плащанията и от страничните дейности. За 2024/25 г. картината се разцепи по сектори: зърнените стопанства паднаха с една трета до 27 000 паунда (31 400 евро) заради времето и цените на пшеницата, млечните стигнаха 176 000 при възстановени изкупни цени, а пасищните животновъди в необлагодетелстваните райони — 40 300, рекорд за тях заради цените на агнешкото.

Прогнозата за 2025/26 г., публикувана през март 2026 г., връща спада: значителни намаления при зърнените, растениевъдните и смесените стопанства, при което приходът от откачените плащания при зърнопроизводителите пада със 72 на сто, а нетният приход от екологичните схеми — с 11; растениевъдните стопанства губят половината от дохода си заради по-слаба продукция; низинните животновъди печелят 9 на сто заради изключително силните цени на говеждото; хълмистите губят 8; млечните на хартия печелят 45 на сто, но по цените от началото на 2025 г., които оттогава падат. На национално равнище общата доходност на земеделието във Великобритания за 2024 г. беше 7,7 млрд. паунда (9 млрд. евро), с 26 на сто повече от 2023 г. — ръст, който се дължи на поевтинелите с 1,2 млрд. торове и фуражи, не на политиката.

Правителството чете тези числа през средната стойност: средният доход на стопанство за 2022–2025 г. е около 75 000 паунда (87 000 евро) в реално изражение „въпреки“ оттеглянето на плащанията. Средната стойност я вдигат млечните и птицевъдните стопанства, а хълмистите животновъди и дребните арендатори, за които плащането на площ беше половината от дохода, стоят под нея и се виждат в друга статистика: броят на стопанствата в Англия е паднал от 247 500 през 2005 г. до около 211 500 през 2025 г. — с 14,6 на сто, по анализ на платформата LandSale върху данните на Defra, — с две уговорки, които самата служба прави: „стопанство“ в тази статистика не е стопански субект, така че числото не мери фалити, а обработваната земя не намалява със същото темпо. Това е окрупняване: сменя се кой обработва земята, а обработваната площ остава почти същата.

Данъкът и границата

Две други решения на Лондон определиха настроението на английското село по-силно от самите плащания. Първото е данъкът върху наследството. През октомври 2024 г. правителството обяви, че пълното освобождаване на земеделските активи от данък наследство ще важи само до 1 млн. паунда, а над това ще се плаща — и тракторите пред Уестминстър бяха за това, не за SFI. След година протести прагът беше вдигнат: от 6 април 2026 г. пълното освобождаване важи до 2,5 млн. паунда (2,9 млн. евро) комбинирани земеделски и бизнес активи, а над това се прилага намалена ставка.

Второто е търговията, и тук се вижда какво губи земеделието, когато го няма зад гърба му апаратът на Брюксел. Първите самостоятелни търговски споразумения на Великобритания — с Австралия и Нова Зеландия, в сила от 2023 г. — дадоха незабавни безмитни квоти за говеждо, овче месо, захар и млечни продукти с постепенно пълно премахване на митата; вносът на новозеландско охладено агнешко нарасна с 10 на сто още през 2022–23 г. Сравнението е с онова, което Австралия получи от ЕС през март 2026 г.: 30 600 тона говеждо, от които 55 на сто безмитно само при пасищно отглеждане, въвеждани в продължение на десет години. Австралийските фермери нарекоха споразумението най-лошото в историята си — и това е най-точната мярка за разликата между защитата, която Брюксел дава на своите животновъди, и тази, която Лондон даде на своите.

В обратната посока, към Европа, британските храни срещнаха ветеринарни и фитосанитарни проверки, сертификати и разминаване на правилата в продължение на пет години. През май 2025 г. Лондон и Брюксел се договориха да преговарят за общо санитарно и фитосанитарно пространство, а през 2026 г. преговорите станаха формални. Условието на Брюксел е динамично привеждане: Великобритания приема европейските правила за безопасност на храните, здраве на животните и растенията, пестициди, биопроизводство и пазарни стандарти, включително бъдещите им изменения, без глас при приемането им, а в замяна повечето движения на животни, растения и храни минават без сертификати и рутинни проверки. Целта е споразумението да действа от средата на 2027 г., а изключения се търсят за хуманното отношение към животните, пестицидите и прецизното селекциониране. Шест години след излизането Великобритания преговаря да приеме правилата, които напусна, но без правото да ги пише.

Има едно място, което събира цялата тази история в един избирателен район. Корнуол беше най-големият получател на европейски структурни фондове в Англия, табелите „финансирано от Европейския съюз“ стояха на всяко второ шосе, и на 23 юни 2016 г. графството гласува за излизане с 56,5 на сто.

Шотландия — контролната група

Какво би станало, ако плащанията не бяха махнати, може да се види без модел — на север. Планът на Шотландия за подпомагане на селските райони за 2026–2031 г. запазва плащанията на площ като около 70 на сто от подпомагането, стъпва върху старата схема, вместо да я разглобява, и обещава „без резки прагове“ до 2030 г. и след това. Уелс също задържа старата схема, докато собствената му нова система е в консултации. Северна Ирландия прилага европейските правила. Резултатът е естествен експеримент, какъвто земеделската политика рядко получава: същият пазар, същите цени на изхода и на входа, същият климат, две противоположни политики. След три-четири години Defra и шотландското правителство ще имат данни, които никоя симулация не може да замести — и Брюксел ще ги чете преди да е приложил собствената си стълба докрай.

Прегледът на Батърс и таванът, който се върна

През април 2025 г. правителството възложи на баронеса Минет Батърс, дългогодишен председател на Националния съюз на фермерите, шестмесечен преглед на доходността в земеделието. Докладът ѝ с 57 препоръки излезе на 18 декември 2025 г., а предговорът му казва повече от препоръките. Батърс описва три пътя, между които Defra е трябвало да избере: земеделският бюджет да плаща за околната среда, при повече внос на храни по по-ниски стандарти, по-малко фермери и повече монокултури; фермерите да бъдат оставени да се конкурират без субсидии, но при равни условия с останалия свят; или среден път — 25-годишна пътна карта към по-доходно земеделие, което същевременно изпълнява целите на правителството. Тя напомня и една сметка от последната си година в съюза: около 4 млрд. паунда (4,7 млрд. евро) са били нужни, за да изпълнят английските стопанства новите екологични изисквания, наложени от предишното правителство — при бюджет, за който няма гаранция, че ще остане на сегашното си равнище. Отговорът на правителството дойде на 24 юни 2026 г. заедно с „Пътна карта за земеделието 2050″.

Една подробност в SFI26 заслужава отделен ред, защото затваря кръга. Англия махна плащането на площ с аргумента, че то отива при най-едрите — и в заместителя му сложи таван от 100 000 паунда на споразумение и минимален праг от 3 хектара. Тоест спорът за това кой получава парите не свърши с премахването на плащането на площ; той се пренесе в схемата, която го замести, със същите инструменти, които Комисията предлага за ОСП — таван и праг. Разпределителният въпрос не зависи от формата на плащането. Той зависи от това, че парите се разпределят по земя, а земята е разпределена неравно.

Какво от това е за ОСП 2028

Предложението на Комисията е по-предпазливо от английското и това трябва да се каже точно: плащанията остават, с минимум от 300 млрд. евро за периода; върху тях се прилагат четири прага — 25 на сто намаление над 20 000 евро на стопанство, 50 над 50 000, 75 над 75 000 и таван от 100 000 без днешното приспадане на разходите за труд; а част от тежестта се измества към целеви плащания за практики. По българските данни в зоната на намаленията попада всяко единадесето стопанство по ОПДУ, а 1,42 на сто от кандидатите — 628 стопанства над 100 000 евро — получават 30,9 на сто от парите по интервенцията. Английският опит не казва дали тази стълба е правилна. Той казва четири други неща.

Първо, диагнозата е обща. Аргументът на Игъл — половината пари при десетте процента най-едри — е същият, който стои зад четирите прага на Брюксел и зад българската концентрация; разликата е, че Лондон отговори с премахване, а Брюксел предлага намаляване. Второ, последователността решава. Английският провал е в графика: старото плащане спря по разписание, докато новото затвори на 11 март 2025 г. с изчерпан бюджет; заместителят трябва да е отворен и с гарантиран бюджет, преди старото да е паднало под прага, при който стопанството не може да планира. В България основното плащане вече падна до около 10 евро на декар и разликата отиде в еко-схемите, така че уроците от Англия тук са за бюджетни редове, които затварят през март. Трето, зависимостта решава колко боли. Англия махна плащане, което беше 40 на сто от дохода; в българското зърнопроизводство то е 60–70 на сто, и всяка българска сметка за преход трябва да тръгне от това число. Четвърто, изборът е политически: Шотландия показа, че една и съща държава може да задържи плащанията, докато другата ѝ част ги маха, а предложението на Комисията оставя на държавите членки да решат в националните си планове как да разпределят спада — това е мястото, където българската позиция ще има значение.

Какво да се следи оттук нататък: дали бюджетът на втория прозорец на SFI26 стига до края на септември; последното откачено плащане през 2027 г.; санитарното споразумение с ЕС към средата на 2027 г.; шотландският план до 2031 г. като контролна група; и окончателните данни на Defra за 2025/26 г., които ще излязат през пролетта на 2027 г. — първата година, в която ще се види какво става с доход, от който плащането на площ е изчезнало почти изцяло.

Ася Василева

Източници

— House of Lords, Hansard, Agriculture (Delinked Payments) (Reductions) (England) Regulations 2026, дебат от 27 април 2026 г.

— Farmers Weekly, „Delinked payments axed early as farm support is phased out“, 2 юни 2026 г.; „Farmers voice frustration over £600 delinked payment cap“, 3 октомври 2025 г.

— National Farmers Union (NFU), „Delinked payments – guidance from NFU experts“; „SFI – scheme guidance and information“, юли 2026 г.; „How to prepare for SFI26″, май 2026 г.

— Country Land and Business Association (CLA), „Rapid decline of delinked BPS payments“, 16 юни 2025 г.

— AHDB, „Another steep drop in delinked payments in 2026″, 18 юни 2025 г.

— Defra, Farming Blog: „SFI26: scheme information now available“, 2 юни 2026 г.; „New guidance to help businesses prepare for EU trade agreement“, 1 юни 2026 г.; „Our response to the Farming Profitability Review“, 24 юни 2026 г.

— GOV.UK, „SFI26: scheme rules and guidance“, v4.0, август 2026 г.; Farmers Guide, „SFI 2026 Window 1 closes as Window 2 opening date is announced“, август 2026 г.

— Defra, „Farm Business Income by type of farm in England 2023/24″; „Forecasts of Farm Business Income by farm type, England 2024/25″, 11 март 2025 г.; „Agriculture in the United Kingdom 2024″, 10 юли 2025 г.; Farmers Guide, „Defra’s figures show significant fall in farm incomes“, 17 март 2026 г.

— Leeds University Business School, „Pausing the Sustainable Farming Incentive“, 17 март 2025 г.

— Landworkers’ Alliance, „SFI 2026 Update“, 27 февруари 2026 г.; Nature Friendly Farming Network, „SFI26 – the good, the bad and the uncertain“, 2026 г.

— The Scottish Farmer / FarmingUK, анализ на LandSale по June Survey на Defra, 29–31 юли 2026 г.

— GOV.UK, „Farming Profitability Review 2025″ (баронеса Батърс), 18 декември 2025 г.; „Government response to the Farming Profitability Review“, CP 1612, юни 2026 г.

— Centre for Inclusive Trade Policy (CITP), „Uneven vulnerabilities“, 18 март 2025 г.; DFAT (Австралия), Australia–UK FTA, Benefits for Farmers.

— Европейска комисия, „EU–Australia Free Trade Agreement: Working for EU farmers“, март 2026 г.; ABC News, 24 март 2026 г.

— British Agriculture Bureau, „UK and EU advance SPS negotiations“, януари 2026 г.; Agricultural Industries Confederation, „EU–UK SPS Agreement – Early 2026 Update“; UK Trade Policy Observatory, „EFRA’s key recommendations for a UK–EU SPS Agreement“, 20 февруари 2026 г.; Northern Ireland Assembly, „Brexit and Beyond“, брой 208, 23 март 2026 г.

— Данни на Европейската комисия за разпределението на директните плащания в България за финансовата 2023 г. и справка на ДФ „Земеделие“ по ОПДУ за Кампания 2025 — по предишни публикации на редакцията.

— Курс 1,165 евро за паунд към 8 септември 2026 г.

Понятия

Плащане на площ (Basic Payment Scheme, BPS) — британското продължение на европейските директни плащания на хектар след 2016 г.; в Англия се премахва постепенно от 2021 г.

Откачено плащане (delinked payment) — от 2024 г. плащането в Англия вече не зависи от обработваната земя; изчислява се от референтна сума — средното плащане на стопанството за 2020–2022 г., — върху която се прилагат ежегодни намаления.

Схеми за управление на земята (Environmental Land Management, ELM) — общото название на английските схеми, които плащат за конкретни екологични действия вместо за площ. Основни канали: SFI и Countryside Stewardship.

Стимул за устойчиво земеделие (Sustainable Farming Incentive, SFI) — основната схема на ELM: стопанинът избира действия от списък (в SFI26 — 71), подписва тригодишен договор и получава плащане на хектар за всяко действие; в SFI26 — таван от 100 000 паунда на споразумение и минимален праг от 3 хектара.

Доход на стопанството (Farm Business Income, FBI) — мярката на Defra за печалбата на стопанството: възвръщаемост на неплатения семеен труд и на целия вложен капитал, включително земя и сгради, преди лични тегления.

Обща доходност на земеделието (Total Income from Farming, TIFF) — националният агрегат за дохода на целия сектор — стойността на продукцията минус разходите и амортизацията.

Необлагодетелствани райони (Less Favoured Areas, LFA) — хълмисти и планински райони с ограничени условия за земеделие; в Англия там преобладава пасищното животновъдство.

Динамично привеждане (dynamic alignment) — условието на ЕС за санитарното споразумение: Великобритания приема действащите и бъдещите европейски правила в обхвата на споразумението, без да участва в приемането им, срещу премахване на сертификатите и проверките.

Дегресивност и таван — стъпаловидно намаление на плащането над определени прагове и горна граница на плащането на стопанство; в предложението на ЕК за 2028 г. — 25/50/75 на сто над 20 000/50 000/75 000 евро и таван от 100 000.

June Survey — ежегодното изследване на Defra за земеделието и градинарството, източник на данните за броя на стопанствата и земеползването в Англия.