Изследователи от университета Вагенинген са свързали симулатор на нидерландската еко-схема с модел на отделното стопанство (FARMDYN) и с модел на аграрните пазари (AGMEMOD), така че държавата да провери — преди да пусне схемата — колко фермери ще влязат, кои дейности ще изберат и издържат ли точките и ставките. В България окончателният размер на плащанията по екосхемите се определя със заповед месеци след края на кампанията, когато изборът на стопаните отдавна е направен на сляпо. Зад разликата стои принцип, формулиран още през 1952 г. от Ян Тинберген, първия носител на Нобеловата награда за икономика: политика с много цели иска поне толкова инструменти — и модели, с които целите се смятат, преди да се обещаят.
Какво са построили холандците
Статията на Ана Роса Гонсалес-Мартинес и Рул Йонгенеел от университета Вагенинген в августовския брой на Studies in Agricultural Economics е методологичната от четирите в специалния брой за ОСП 2028 — тя не смята сценарии, а описва как изобщо се смята политика. Централният ѝ пример обаче е съвсем конкретен и заслужава да се разкаже бавно, защото показва работещ административен навик, не академична витрина. В рамките на европейския проект Tools4CAP нидерландската еко-схема — системата, при която стопанинът избира от меню екологични дейности, всяка носи точки, а натрупаните точки определят равнището на плащането — е свързана в един работен кръг с два вече изпитани модела. Симулаторът на самата схема е вграден в FARMDYN, модел на отделното стопанство, който представя индивидуално менюто от дейности, достъпни за нидерландския фермер при режима на еко-схемата. AGMEMOD, модел на аграрните пазари, подава към FARMDYN цените и производствената картина; FARMDYN на свой ред показва как еко-схемата се застъпва с обичайните стопански дейности — кое влиза в сеитбооборота без жертва и кое измества доход.
Данните, с други думи, текат в кръг: пазарът определя рамката на стопанството, стопанството изпробва менюто на схемата, резултатът се връща при онзи, който пише схемата. Нищо в тази конструкция не е ново като части — новото е свързването. Авторите настояват точно на това: не един свръхмодел с всичко вътре, а няколко прости, поотделно изпитани инструмента, скачени за конкретния въпрос. Модулният подход, по определението, което те заемат от литературата, предлага рамка, която лесно се разширява и променя — модулите се включват и изключват според въпроса, което държи сметката за време и пари поносима. Изкушението да се строи все по-голям модел е познато и старо; още Тинберген, отбелязват авторите, предупреждава през 1969 г., че прекалено сложните модели стават неуправляеми.
Какво им дава това
Ползите са изброени в статията с деловитост, зад която стои същественото. Симулацията позволява на администрацията да разбере предварително какво участие да очаква и — това е ключовото — да калибрира финансовите пакети и равнищата на плащане по точки, преди схемата да тръгне: колко струва една точка, къде е прагът, при който фермерът предпочита да не участва, какво прави с участието едно поскъпване на пшеницата или на торовете, защото пазарният вход идва от AGMEMOD и може да се променя. Ставката, с други думи, се изпитва срещу поведението на стопанина, а не срещу надеждата на администрацията. И една странична полза, която авторите изрично отбелязват: същият инструмент помага на самия фермер да избере оптималната за стопанството си комбинация от дейности — симулаторът работи и в двете посоки, като калкулатор за единия и като проектантска маса за другия.
Втората половина на изречението е по-неудобната за всяка администрация: същата статия констатира, че при писането на сегашните стратегически планове по ОСП използването на модели за предварителни и последващи оценки е било, по мекия академичен израз на авторите, доста ограничено — в цяла Европа, не само у нас. Планове с три общи, девет специфични и една хоризонтална цел са писани до голяма степен без инструментите, с които да се провери дали целите изобщо са съвместими. А тук е и мястото на правилото на Тинберген от 1952 г., рамката на целия този разговор: за всяка независима цел е нужен поне един независим инструмент. Политика, която с една ставка гони доход, околна среда и участие едновременно, не е амбициозна — тя е аритметично неразрешима, и симулаторът е просто начинът това да се разбере в кабинета, а не на полето.
Българското огледало
Сега българската екосхема. Стопанинът заявява участие напролет, с кампанията по директните плащания, при обявени условия, но без окончателна ставка — защото българските ставки по екосхемите се определят по обратната логика: бюджетът на интервенцията е фиксиран, а плащането на хектар се получава, като фиксираната сума се раздели на реално заявената и одобрена площ. Колкото повече стопани изберат една схема, толкова по-малко получава всеки — механизъм, който тази редакция е наричала с името му: дилюция, разреждане на плащането от собствения му успех. Окончателният размер излиза със заповед на министъра месеци след края на кампанията: заповедите за Кампания 2025 — включително тази за основното подпомагане от 102,32 евро на хектар и тези по екосхемите — носят дати от юни 2026 г. Изборът, който нидерландският фермер прави пред симулатор с прогнозна ставка, българският прави на сляпо, а верният отговор му се съобщава година по-късно, когато вече нищо не може да промени. Учене назад: кампанията е експериментът, стопаните са опитната група, а резултатът пристига със задна дата в „Държавен вестник“.
Разликата не е в парите — симулатор от този род струва нищожна част от бюджета на която и да е екосхема. Разликата е в навика: в единия случай държавата смята, преди да обещае, в другия обещава и после смята. Нидерландският кръг FARMDYN–AGMEMOD не е лукс на богата администрация, а застраховка срещу два еднакво скъпи провала — схема, в която не влиза никой, защото точките не покриват пропуснатия доход, и схема, в която влизат всички, защото е раздадена под себестойността на усилието, и дилюцията я обезсмисля.
Кой би държал симулатора
Остава българският въпрос, който статията не задава, но налага. Инструментите са публични: AGMEMOD е европейска моделна фамилия с национални модули, FARMDYN е документиран, методологията на свързването е описана в рецензирано списание. Липсва не техника, а институция с мандат — звено, което да поддържа модел на българското стопанство, да го храни с данни от ИСАК и агростатистиката и да стои между дирекция „Директни плащания“ и заповедта на министъра. Институт по аграрна икономика в системата на Селскостопанска академия съществува; дали има възложена задача, достъп до данните и канал, по който сметките му да стигат до нормативните текстове, е точно въпросът, който тази редакция вече отправи към министерството по реда на достъпа до обществена информация — правена ли е изобщо предварителна оценка с модели на българската позиция за ОСП 2028. Отговорът ще покаже дали разликата с Нидерландия е в ресурса или в навика. Авторите на статията завършват с назаем взето изречение на харвардския икономист Дани Родрик, което може да послужи и за девиз на цялата липсваща българска практика:
„Good judgment is indispensable in selecting from the available menu of contending models.“ — „Добрата преценка е незаменима при избора от наличното меню от съперничещи си модели.“
Преценка обаче може да се упражнява само върху меню, което съществува. Българското се пише след като приготвим манджата от каквото намерим в хладилника, обикновено.
Ася Василева
Източници
Ana Rosa Gonzalez-Martinez, Roel Jongeneel — Multi-Model Analysis for Policy in Agricultural Economics: A Conceptual Framework. Studies in Agricultural Economics 128 (2026) 80–89, doi.org/10.7896/j.3583; приета за печат на 18 май 2026 г.
Tools4CAP (2024): Methodological guidelines, Deliverable 2.3 — приложението за нидерландската еко-схема, цитирано по Гонсалес-Мартинес и Йонгенеел (2026).
Jan Tinbergen, On the Theory of Economic Policy (1952); Нобелова лекция The Use of Models: Experience and Prospects (1969) — цитирани по същата статия.
Dani Rodrik, Economic Rules: Why Economics Works, When It Fails and How to Tell the Difference (2015) — цитиран по същата статия.
Заповеди на министъра на земеделието и храните за окончателните размери на плащанията по интервенциите от Кампания 2025, юни 2026 г.; съобщения на ДФЗ за плащанията по екосхемите, март–юни 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg: „Какво знае науката за ОСП 2028, което София още не е сметнала“ (специалният брой); материалът за заявлението по ЗДОИ до МЗХ за предварителната оценка на българската позиция.
Понятия
Еко-схема — интервенция под формата на директно плащане за екологични и климатични дейности над задължителния минимум. В нидерландския вариант стопанинът избира дейности от меню, всяка носи точки, а натрупаните точки определят равнището на плащането; в българския — плащането е на хектар по схеми с фиксиран бюджет.
FARMDYN — модел на отделното стопанство: представя решенията на един фермер — сеитбооборот, животни, труд, инвестиции — и позволява да се изпита как нова схема се вписва в реалната му сметка. Разработен и документиран в академичната мрежа около Бонския университет, използван широко в европейски оценки.
AGMEMOD — модел на аграрните пазари: европейска моделна фамилия с национални модули, която прогнозира цени, производство и потребление по продукти и държави. В нидерландската конструкция подава пазарната рамка към модела на стопанството; базовата му прогноза се валидира с пазарни експерти от държавите членки.
Правило на Тинберген — принцип от 1952 г.: за постигане на определен брой независими цели на политиката са нужни поне толкова независими инструмента. Политика, която с един инструмент гони няколко цели, е неразрешима по построение — противоречията ѝ се плащат от адресатите.
Модулен подход — свързване на няколко прости, поотделно изпитани модела за конкретен въпрос, вместо строеж на един всеобхватен модел. Модулите се включват и изключват според задачата, което пази системата „годна за целта“ — използваема, надеждна и осъществима в реалните срокове на политическия цикъл.
Дилюция на екосхема — разреждане на плащането при фиксиран бюджет: колкото повече площ се заяви по една схема, толкова по-ниска става ставката на хектар. Механизмът прехвърля целия риск от успеха на схемата върху участниците в нея.
Предварителна и последваща оценка — проверка на политиката с модели и данни преди въвеждането ѝ (ex-ante) и след прилагането ѝ (ex-post). По констатацията на авторите използването им при писането на сегашните стратегически планове по ОСП е било доста ограничено в целия ЕС.
