НАЗ иска „иранската помощ“ да остане възможна и след 31 декември 2026 г., а приемът по българската схема за 170 млн. евро още не е започнал

НАЗ писа до министър Абровски и до българските евродепутати. Европейската рамка позволява на държавата да върне до 70% от поскъпването на горивата и торовете, но само за разходи до края на годината, така че азотът за пролетното подхранване остава извън нея. Приемът по българската схема, обещан първо за края на август, сега се очаква в края на септември, след одобрение от Брюксел, а плащането – до края на годината. Асоциацията настоява и такава помощ да бъде заложена в бюджета предварително.

Азотът, с който зърнопроизводителите ще подхранят пшеницата през февруари и март 2027 г., ще бъде купен на пазар, където последиците от затварянето на Ормузкия проток още не са отшумели. По действащите европейски правила тази покупка обаче не може да бъде компенсирана с т.нар. „иранска помощ“, защото рамката, която разрешава помощта, признава само разходи, направени до 31 декември 2026 г. Около тази дата е построено искането, което Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати на 16 септември до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и до българските членове на Европейския парламент.

Какво поискаха двете писма

Двете писма са кратки и искат едно и също нещо от различни институции. От министъра НАЗ очаква България да използва следващото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, за да поиска временната рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF) да действа и след 31 декември 2026 г. В писмото с изходящ № 021393 формулировката е България „да постави категорично въпроса“ за удължаване на срока, „докато продължават икономическите последици от кризата“. Заедно с удължаването асоциацията иска да бъде запазена и реалната възможност държавите членки да компенсират допълнителните разходи за горива и торове, когато пазарът го налага.

От евродепутатите (писмо с изходящ № 021394) НАЗ очаква въпросът да бъде поставен в Европейския парламент, в неговите компетентни комисии и пред Европейската комисия, така че решението да бъде взето преди рамката да изтече и да не се стигне до прекъсване в правото на държавите да реагират.

Мотивите в двете писма съвпадат. Корабоплаването през Ормузкия проток остава нарушено, цените на горивата са високи и с резки колебания, а поскъпването на природния газ се пренася в цената на азотните торове, за чието производство газът е едновременно суровина и източник на енергия. Асоциацията напомня, че още при приемането на рамката Комисията предвиди възможност да преразглежда нейния обхват и продължителност според развитието на ситуацията.

Съобщението, което НАЗ разпространи на страницата си заедно с писмата, е по-широко от тях. В него се появяват продължителната суша, искане за повишаване на максималните тавани на помощта за едно предприятие, общ фронт с евродепутати и браншови организации от Централна и Източна Европа, средства в бюджета на ДФЗ и ясен график за прием на заявленията. Тези искания не са записани в подписаните писма. В съобщението председателят на управителния съвет на асоциацията Илия Проданов обобщава позицията така: „европейските механизми трябва да защитават реалното производство, а националният бюджет да гарантира нужната ликвидност“.

Две от тези искания се нуждаят от уточнение, за да е ясно към кого са отправени. METSAF не покрива щети от засушаване – тя допуска компенсация само за разходи, причинени от кризата в Близкия изток, а сушата се подпомага по отделни правила, каквато е спешната европейска помощ от 7,4 млн. евро за производителите на слънчоглед и царевица, засегнати през 2025 г. (Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847). Колкото до таваните, на европейско ниво такъв има само опростеният вариант на помощта. Всеки друг таван определя държавата в собствената си схема. Искането за средства в бюджета има различен характер и е разгледано по-долу, защото календарът на българската схема показва защо е важно.

Разрешение за по-голям разход, без европейски пари

METSAF е рамка, приета със съобщение на Европейската комисия от 29 април 2026 г. Тя не разпределя европейски средства. В нея Комисията описва при какви условия ще одобри национална помощ за горива и торове, която иначе би попаднала под забраната за държавни помощи в Договора за функционирането на ЕС. Механизмът прилича на временно увеличен лимит по разплащателна сметка: надзорът разрешава да се харчи повече, но парите остават на титуляра, в случая – на националния бюджет. Съдът на ЕС е приел (решение по дело C‑526/14, Kotnik, 2016 г.), че съобщение от този вид не обвързва държавите членки; с него Комисията показва как ще упражнява собствената си преценка при оценката на помощите.

Правното основание се различава от това на украинската рамка от 2022 г. Тогава Комисията се позова на сериозно смущение в икономиката на държавите членки (член 107, параграф 3, буква „б“ от Договора). Сега основанието е общото изключение за помощи, които улесняват развитието на определени икономически дейности (буква „в“ от същия параграф). Правният анализ на кантората Covington го тълкува като намерение на Комисията да предотврати смущение, което още не е настъпило.

Таблица 1. Какво разрешава METSAF в първичното земеделско производство

Източник: Съобщение на Европейската комисия от 29 април 2026 г.; правни анализи на Covington, Crowell & Moring и CMS.

Таблицата обяснява защо писмата на НАЗ са посветени на срока. Торът за есенната сеитба, купен през септември и октомври, попада в допустимия период. Азотът за пролетното подхранване, платен през първото тримесечие на 2027 г., остава извън него, дори ако цената му е същата. Облекчението до 31 март 2027 г. не променя това: то дава на държавата повече време да предостави помощта, но разходите трябва да са от 2026 г. В периода попада и горивото за есенната сеитба, което стопаните купуват в момента – затова за тях е важно сегашната схема да бъде одобрена и изплатена навреме.

Размерът и обхватът на помощта в границите на рамката зависят от държавата. Испания например получи в края на май одобрение за схема от 500 млн. евро за торовете, по която стопаните получават 22 евро на хектар за неполивни площи и 55 евро за поливни, до 300 хектара на бенефициент. Таванът от 300 хектара е испанско решение, не европейско изискване.

Календарът на българската схема

Сроковете за българската схема се съобщават от май насам и оттогава са се измествали няколко пъти.

Таблица 2. Обявени срокове за „иранската помощ“ в България

Източник: изявления на МЗХ и на министър Абровски; решение на Министерския съвет от 19 август 2026 г.

Изместването има процедурно обяснение. По рамката мерките трябва да бъдат нотифицирани и одобрени от Комисията, преди помощта да бъде предоставена, а ставките за подпомагане се определят малко преди началото на приема, след одобрението. Докато Брюксел не се произнесе, ДФЗ не може да приема заявления по схемата.

Отворен остава и начинът на изчисление. Министърът описа два варианта – по технологични карти или с индивидуално изчисление за всеки стопанин – и предупреди, че първият може да доведе до „леко изкривяване към зърнопроизводството“, докато целта на министерството е баланс между секторите. Изборът засяга пряко стопаните: при индивидуалното изчисление основа са действително платените фактури, а при технологичните карти – стандартните количества гориво и тор за всяка култура. По информация от среща на министерството с бранша от сумата около 25 млн. евро са предвидени за сектор „Плодове и зеленчуци“.

По неофициална засега информация се говори, че Иранската помощ у нас ще има таван от 50 000 евро на стопанство, което означава, че вероятно МЗХ е приела опростения вариант за изплащане, което е логично предвид на кратките срокове и затрупването на ДФЗ с текущи приеми и спасяване на пари от ПРСР. Което и прогнозирахме. Дали ще е така – предстои да разберем.

Таблица 3. Схеми по METSAF за земеделието в други държави и в България

Източник: прессъобщения и решения на Европейската комисия; Cuatrecasas; Concurrences; решение на Министерския съвет от 19 август 2026 г.

Сред одобрените схеми е и румънската: на 14 септември Комисията разреши помощ от 52 млн. евро за говедовъдите в съседната държава, под формата на преки безвъзмездни плащания с таван 50 000 евро на предприятие.

Помощ с бюджетен ред

Сред исканията в съобщението на НАЗ най-трайно значение има това средствата за извънредна ликвидна подкрепа да бъдат планирани и заложени навреме в националния бюджет и в бюджета на ДФЗ. Искането е добре обосновано и има опора в самата европейска рамка. Когато одобрява схеми по METSAF, Комисията проверява дали помощта се предоставя по схема с ясен прогнозен бюджет – това условие е записано например в решението за испанската схема. Европейското право вече е дало на държавата основание да плати; бюджетният ред превръща това основание в плащане със сума, критерии и срок, известни на стопаните предварително.

Разликата се вижда в две схеми, които ДФЗ прилага през същите седмици. Отстъпката от акциза върху газьола има бюджет 51 млн. евро за 2026 г., приемът тече от 31 август до 25 септември, а параметрите бяха обявени предварително със заповед на министъра. Стопанинът знае кога да подаде заявление и в каква рамка ще бъде подпомогнат. При „иранската помощ“ сроковете и намеренията бяха съобщавани последователно – на брифинг през май, на конференция за пазара на мед в края на юни, на среща с лозаро-винарския сектор в средата на юли, на брифинг след заседание на правителството през август. Средствата бяха осигурени като допълнителни разходи с постановление от 19 август, близо четири месеца след приемането на рамката и след като бюджетът за 2026 г. беше окончателно приет в края на юли. Така стопаните планираха есенната кампания, без да знаят размера на помощта и начина на изчислението ѝ.

Моментът за следващата стъпка е сега. Бюджетната процедура за 2027 г. е започнала: на 15 септември финансовият министър Гълъб Донев обяви, че до 15 октомври общата рамка и параметрите на бюджета трябва да бъдат представени пред Европейската комисия. Ако Комисията удължи METSAF, средствата за 2027 г. могат да бъдат предвидени в закона за бюджета, който се изготвя в момента, с отделен ред, сума и критерии, известни преди пролетната кампания. Ако не бъдат предвидени, плащането отново ще зависи от ново постановление, прието месеци по-късно. Двете искания на НАЗ – за удължаване в Брюксел и за средства в София – затова вървят заедно: първото създава правното основание, второто определя дали то ще бъде използвано навреме.

Европейските инструменти за същата криза следват този модел. От селскостопанския резерв Комисията разпредели 540 млн. евро за стопаните, засегнати от поскъпването на торовете и енергията. Пликът за България е 11 615 100 евро, държавите могат да го допълнят с национални средства до 200%, а помощта трябва да бъде изплатена до 28 февруари 2027 г. Министър Абровски обяви, че тази помощ ще бъде в размер на 34,5 млн. евро и ще бъде изплатена през януари 2027 г. Сумата и срокът са известни предварително, защото са записани в европейския акт.

Кой решава за удължаването

Решението за удължаване принадлежи единствено на Европейската комисия. Съобщението е неин акт и само тя може да го промени или да продължи срока му. Европейският парламент няма формална роля в тази процедура, а министрите в Съвета по земеделие и рибарство могат да поставят въпроса, обикновено като точка „Разни“ по искане на делегация, без да гласуват решение. Следващото заседание на Съвета е насрочено за 28 и 29 септември в Брюксел, по време на ирландското председателство; до края на годината министрите ще заседават още на 26–27 октомври, 23 ноември и 14–15 декември. В самата рамка Комисията е записала, че докато тя действа, ще преразглежда нейното съдържание, обхват и продължителност според развитието в Близкия изток и общата икономическа обстановка.

Предишната кризисна рамка показва как изглежда този път на практика. Украинската рамка беше приета на 23 март 2022 г. със срок до 31 декември 2022 г. През март 2023 г. Комисията я разшири и продължи част от нея до края на 2023 г. На 20 ноември 2023 г. удължи възможността за ограничени суми помощ до 30 юни 2024 г. и вдигна тавана за земеделието от 250 000 на 280 000 евро. На 11 април 2024 г. проведе консултация с държавите за продължаващите смущения в първичното земеделие, рибарството и аквакултурите, взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 и 18 април и на 2 май 2024 г. продължи ограничените суми помощ за тези сектори до 31 декември 2024 г. За всички останали сектори тази възможност изтече на 30 юни 2024 г. През същата година българските евродепутати Атидже Алиева-Вели, Искра Михайлова и Илхан Кючюк внесоха до Комисията приоритетен въпрос за рамката.

Последователността – консултация с държавите, политически сигнал от Европейския съвет, решение на Комисията – е пътят, по който искане като това на НАЗ може да стигне до резултат. В такава консултация отговарят правителствата на държавите членки, така че позицията на България ще бъде изготвена от министерството, до което е адресирано първото писмо.

Цените към 17 септември и прогнозите

Сеитбата на зимните житни култури започва в момент, в който пазарът на горивата отново се покачва. През втората седмица на септември сортът петрол Brent, международният ориентир за цената, отново надхвърли 100 долара за барел, при около 70 долара преди войната. Русия, вторият по големина износител на дизел в света, спря износа му до края на септември след удари по свои рафинерии; според анализаторите на ING двете смущения заедно засягат около 20% от световната морска търговия с дизел. В България средната цена на дизела достигна на 15 септември за първи път 1,90 евро за литър, с 54,8% повече от година по-рано, по данни на платформата Fuelo; преди кризата литърът струваше около 1,19 евро. Азотните торове също поскъпват отново: по данни на Trading Economics карбамидът е поскъпнал с близо 20% за месец и на 15 септември се търгува около 460 долара за тон.

Прогнозите разделят близкия от по-далечния хоризонт. В септемврийския си доклад американската Агенция за енергийна информация (EIA) очаква Brent да бъде средно около 90 долара за барел през второто полугодие на 2026 г., да поевтинее до 77 долара през второто тримесечие на 2027 г. и до 74 долара средно за 2027 г., а добивът в Близкия изток да остане под предкризисното ниво до второто тримесечие на 2027 г. Данните за доклада са събрани до 3 септември, преди новото покачване над 100 долара. S&P Global вече не очаква добивът в региона да се върне към довоенното равнище до края на 2027 г. За торовете Световната банка прогнозира поевтиняване през 2027 г., а Центърът за политики за аграрния риск към Държавния университет на Северна Дакота – цени над довоенните до 2028 г.

Аргументът срещу удължаването стъпва на колебанията. По данни на Световната търговска организация карбамидът се покачи от около 400 до над 850 долара за тон през април и спадна до 453 долара през юни. Помощта по рамката се изчислява от разликата спрямо референтна цена отпреди кризата; ако тази разлика се стопи, удължената рамка няма да има какво да компенсира. Изследователският център Bruegel определя кризата като изпитание за дисциплината на ЕС при държавните помощи, тъй като възможността да се плаща зависи от състоянието на всеки национален бюджет. Данните от септември сочат обратна посока: превозът на торове през Ормузкия проток остава близо до нулата, според проследяването на корабния трафик, което Световната търговска организация води съвместно с AXSMarine, горивата поскъпват, а дори прогнозата на EIA предвижда по-голямата част от спрения добив да бъде възстановена едва през второто полугодие на 2027 г. – след пролетната кампания, за която пише НАЗ.

Решението в Брюксел и бюджетът в София

Искането на НАЗ има два адреса. В Брюксел то засяга разходите след 31 декември 2026 г. и зависи единствено от Европейската комисия, пред която Съветът и Парламентът могат да окажат политически натиск; до края на годината министрите ще заседават още четири пъти, а прецедентът от 2024 г. показва, че земеделието е последният сектор, за който Комисията прекратява подобна помощ. В София искането засяга бюджета: европейската рамка дава основание за плащане, а дали то ще стигне до стопаните навреме, зависи от това дали сумата стои в закона за бюджета с ред и критерии, или се осигурява с постановление месеци след приемането на рамката. За стопаните практическият ход е да пазят фактурите за гориво и торове с дата след 1 март 2026 г., да подадат заявление в първите дни на приема по сегашната схема и да следят дали проектобюджетът за 2027 г., чиито параметри правителството трябва да представи до 15 октомври, ще съдържа средства за такава помощ. Покупките на торове за началото на 2027 г. засега следва да се планират без очакване за компенсация, докато Комисията не се произнесе за срока на рамката.

Понятия

METSAF (Middle East Crisis Temporary State Aid Framework) – временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток, приета от Европейската комисия на 29 април 2026 г. Позволява на държавите членки да компенсират до 70% от допълнителните разходи за горива и торове в земеделието, рибарството и транспорта. Не предоставя европейски средства. В сила до 31 декември 2026 г. В съобщението на НАЗ е наречена „Временна кризисна рамка“.

Временна рамка за кризи (TCF, по-късно TCTF) – рамката за държавна помощ, приета на 23 март 2022 г. след нападението на Русия срещу Украйна; позната в България като основа на т.нар. „украинска помощ“. Оттеглена през юни 2025 г., когато Комисията прие рамката за държавна помощ за чиста промишленост (CISAF).

Опростен вариант по METSAF – помощ до 50 000 евро на предприятие за допълнителни разходи за гориво, които могат да се оценят по приблизителни показатели, без проверка на всяка фактура.

Допустим период – периодът, в който трябва да са направени разходите, за да бъдат компенсирани; по METSAF – от 1 март до 31 декември 2026 г.

Нотификация – официално уведомяване на Европейската комисия за планирана държавна помощ; помощта може да се предостави едва след като Комисията я одобри.

Последваща проверка – начин на прилагане, при който помощта се изплаща след проверка на документите, без аванс; по METSAF позволява предоставяне на помощта до 31 март 2027 г.

Селскостопански резерв – резерв в бюджета на Общата селскостопанска политика, от който Комисията финансира извънредни мерки при пазарни смущения и кризи; разпределя се по национални пликове, които държавите могат да допълват с национални средства.

Отстъпка от акциза върху газьола – национална държавна помощ за земеделските стопани, при която се възстановява част от акциза за газьола, използван в първичното производство; прилага се ежегодно с определен бюджет и срок за прием.

Технологична карта – стандартно описание на операциите и на количествата гориво, торове и препарати, необходими за отглеждане на дадена култура на единица площ.

Член 107, параграф 3, буква „в“ от ДФЕС – разпоредба, според която помощ за улесняване на развитието на определени икономически дейности може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако не засяга търговията в степен, противоречаща на общия интерес.

Съвет по земеделие и рибарство (AGRIFISH) – съставът на Съвета на ЕС, в който заседават министрите на земеделието; обикновено се събира веднъж месечно.

Източници

Национална асоциация на зърнопроизводителите, писмо изх. № 021393 от 16 септември 2026 г. до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски.

Национална асоциация на зърнопроизводителите, писмо изх. № 021394 от 16 септември 2026 г. до българските членове на Европейския парламент.

Национална асоциация на зърнопроизводителите, съобщение за писмата до МЗХ и евродепутатите, grain.bg, септември 2026 г.

Европейска комисия, Съобщение относно временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF), 29 април 2026 г.; страница на ГД „Конкуренция“ за METSAF.

Covington & Burling, The Middle East Crisis Temporary State Aid Framework (METSAF), 23 юли 2026 г.

Crowell & Moring, New Temporary State Aid Framework Throws A Lifeline To Sectors Hit By The Middle East Crisis, 11 май 2026 г.

CMS, Expert Guide to State Aid: Middle East crisis Temporary State aid Framework, юли 2026 г.

Cuatrecasas, State Aid: Middle East Crisis Temporary State Aid Framework (METSAF), юли 2026 г.

Европейска комисия, прессъобщение IP/26/1166 за одобрение на испанска схема от 500 млн. евро за торове, май 2026 г.

Европейска комисия, прессъобщение IP/26/1341 от 17 юни 2026 г. за одобрение на ирландска схема от 85 млн. евро (SA.123329).

Европейска комисия, прессъобщение IP/26/1835 от 14 септември 2026 г. за одобрение на румънска схема от 52 млн. евро за говедовъдите (SA.124647).

Европейска комисия, ГД „Морско дело и рибарство“, съобщение за одобрение на италианска схема от 285 млн. евро, септември 2026 г.

Concurrences, e-Competitions, юли 2026 г. – одобрени схеми по METSAF, включително шведска схема от 149 млн. евро.

Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, Commission allocates €540 million in support to farmers facing the fertiliser and energy crisis arising from the Middle East crisis, 17 юли 2026 г.

Министерски съвет на Република България, решение от 19 август 2026 г. за допълнителни разходи до 170 млн. евро по бюджета на ДФЗ; изявление на министър Пламен Абровски на брифинг в Министерския съвет, 19 август 2026 г.

Изявление на министър Пламен Абровски на брифинг, 21 май 2026 г.

Изявление на министър Пламен Абровски пред журналисти, София, 26 юни 2026 г.

Изявление на министър Пламен Абровски на среща с лозаро-винарския сектор, 16 юли 2026 г.

Изявление на заместник-министър Крум Неделков, 14 август 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, съобщение за плана за подкрепа на сектор „Плодове и зеленчуци“ и за статуса на „иранската помощ“, август 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, съобщение за приема по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, август 2026 г.

Изявление на заместник министър-председателя и министър на финансите Гълъб Донев за бюджетната процедура за 2027 г., 15 септември 2026 г.

zemedeleca.bg, материал за натоварването на Държавен фонд „Земеделие“ през септември 2026 г., 1 септември 2026 г.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 за спешна финансова помощ за производителите на слънчоглед и царевица, засегнати от сушата през 2025 г.

Европейска комисия, прессъобщение IP/23/5861 от 20 ноември 2023 г. за удължаване на временната рамка за кризи и преход; прессъобщение IP/24/2332 от 2 май 2024 г.; страница на ГД „Конкуренция“ за временната рамка за кризи и преход.

Европейски парламент, приоритетен въпрос P-000870/2024 на Атидже Алиева-Вели, Искра Михайлова, Илхан Кючюк и Мартин Хлавачек.

Съд на Европейския съюз, решение от 19 юли 2016 г. по дело C‑526/14, Kotnik и др.

Съвет на ЕС, страница на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство от 28–29 септември 2026 г. и календар на следващите заседания; Европейска комисия, страница за речта за състоянието на Съюза от 16 септември 2026 г. (писмо за намеренията до председателството на Съвета).

Световна търговска организация, Data Blog, Fertilizer trade impacted by Strait of Hormuz conflict, 10 юли 2026 г.; WTO-AXSMarine Strait of Hormuz Trade Tracker, данни от началото на септември 2026 г.

Световна банка, Commodity Markets Outlook, април 2026 г.; блог „Fertilizer prices surge as Strait of Hormuz disruptions tighten supplies“, 14 май 2026 г.

CoBank, Why higher fertilizer prices are here to stay, 13 август 2026 г., по данни на Agricultural Risk Policy Center, North Dakota State University.

Bruegel, The Iran energy shock is a test of European discipline on state aid, 2026 г.

U.S. Energy Information Administration, Short-Term Energy Outlook, септември 2026 г.; прессъобщение от 9 септември 2026 г.

NPR, US diesel prices soar past $6 a gallon, 11 септември 2026 г. (цена на Brent; оценка на S&P Global за добива в Близкия изток).

NBC News, Oil touches $97 per barrel as diesel prices surge to highest level this year, 3 септември 2026 г. (оценка на ING за износа на дизел от Русия).

Fuelo, средни цени на горивата в България, 15 и 16 септември 2026 г.

Trading Economics, котировки на карбамида, 15 септември 2026