Речта на Фон дер Лайен от 16 септември описва Европа, която се учи да действа без единодушие: пет промени в Съюза, които се виждат между редовете, и мястото на България и земеделието в тях

Председателят на Комисията не спомена Тръмп нито веднъж, предложи да се отвори пътят Канада да стане първият асоцииран член на ЕС и описа механизъм, който ще се задейства по искане на една-единствена държава. Земеделските стопани се появиха в речта само три пъти, но решенията за водата, енергията, търговията и бюджета, обявени в нея, ще стигнат до всяко стопанство.

„Вече не можем да разчитаме на нея като единствен начин да защитим интересите си.“ Урсула фон дер Лайен говори за основаната на правила международна система. Изречението беше казано между изброяването на новите търговски споразумения и поканата към Канада, в годишната реч за състоянието на Съюза, която председателят на Европейската комисия произнесе в сряда пред Европейския парламент в Страсбург.

Прочетох речта няколко пъти, в официалния български превод и в английския текст, и колкото по-дълго я четях, толкова по-ясно ми ставаше, че около това изречение е подредено почти всичко останало в нея. Новите инструменти, поканата към Канада, дори думите към фермерите тръгват от една мисъл: Европа ще трябва да се пази сама и понякога да действа, без да чака съгласието на всички свои членове. Част от това, което следва, е казано в речта черно на бяло. Друга част е моят прочит на реда, в който нещата са казани, и там ще казвам изрично, че предполагам.

Съюзът отваря врата навън

Фон дер Лайен се обърна към канадския премиер Марк Карни, който седеше на първия ред в залата, и му предложи да работят заедно за нещо, което Съюзът досега не е имал: Канада да получи възможност да стане първият асоцииран член на ЕС. Търговското споразумение между двете страни, благодарение на което стокообменът е нараснал със 75 на сто за по-малко от десетилетие, ще прерасне в „алианс за бъдещето“ с общи проекти в отбранителната промишленост, в Арктика, в енергетиката, в суровините и в изкуствения интелект. В друга част на речта председателят на Комисията обяви, че Комисията ще представи идеи за Европейски съвет за сигурност – формат за срещи на лидерите с партньори като Канада, Норвегия, Украйна, Обединеното кралство и други.

Европейските договори познават споразуменията за асоцииране, но не и асоциираното членство. То би било ново стъпало между кандидатстването и пълноправното членство, а веднъж създадено, по него могат да минат и други. Тук вече предполагам, но ми се струва, че Канада е удобният първи случай: никой не се съмнява в ценностите ѝ и никой не очаква тя да се присъедини към Съюза. По-вероятните следващи кандидати за същото стъпало са по-близо – Обединеното кралство, Норвегия, а може би и Украйна в годините, докато преговорите ѝ продължават. Ако съм права, в дневния ред се връща идеята за Европа на няколко кръга, която германските депутати Волфганг Шойбле и Карл Ламерс описаха още през 1994 г. като „ядро“ от държави, готови за по-тясна интеграция, само че този път никой не я назовава.

Как се решава, когато не всички са съгласни

Второто изречение, което заслужава внимание, засяга начина, по който Съюзът взима решения.

„Системите ни бяха създадени за различен свят. Те се ръководят от добронамерени опити за постигане на консенсус и компромис. Трябва обаче да обмислим дали те все още са подходящи за целта.“  Урсула фон дер Лайен, Страсбург, 16 септември 2026 г.

След него дойдоха две предложения. Първото е европейски „член 4“, по аналогия с член 4 от Северноатлантическия договор, според който съюзниците в НАТО се съвещават, когато някой от тях смята, че сигурността му е застрашена. Европейският вариант, наречен извънреден протокол за сигурност, ще се задейства по искане на една държава членка и ще свиква всички останали, за да координират отговора на атаки, които не са открита военна агресия, но застрашават сигурността – кибератаки, саботаж, палежи, навлизане на дронове. Второто предложение е европейска рамка за реагиране при извънредни ситуации по границите, която ще позволява ограничена във времето и строго определена гъвкавост при стандартните процедури.

Частта за Украйна Фон дер Лайен произнесе на немски, родния си език. В речта не обяснява защо, но предполагам, че се обръща към германската публика: Германия е един от най-големите доставчици на военна помощ за Украйна, а малко преди речта в Лайпциг имаше опит за нападение с дрон, който председателят на Комисията определи като дело на руски агенти. В същата част прозвуча и изречението за санкциите, при което си струва да се сравни оригиналът с официалния превод. Фон дер Лайен обеща, че натискът върху Русия ще расте и санкциите ще бъдат затегнати. В българския превод следващото изречение гласи: „За тази цел не са необходими нови санкции, а преди всичко – да се прилагат съществуващите.“ На немски тя каза „Dabei braucht es nicht immer neue, sondern vor allem die Durchsetzung der bestehenden“, тоест не винаги са нужни нови санкции, а преди всичко прилагане на съществуващите. В официалния български превод на Комисията думата „винаги“ е изпусната, и тази една дума променя смисъла. Българският читател получава послание, че нови пакети не са нужни, докато в оригинала възможността за тях остава и само тежестта се премества към прилагането на вече приетите. Преводът не е точен и на друго място: в частта за руските удари по украински градове Фон дер Лайен разказва за търговски център, ударен посред бял ден с дронове, а след това – втори път, докато вътре вече работят спасителите. В английския текст той е в Кривий Рих, където на 21 август руски дронове удариха търговския център „Сани Галъри“ и загинаха най-малко 16 души. В българския превод същото събитие е преместено в Одеса. Затова, когато става дума за речи от такъв ранг, си струва да се чете и оригиналът. Фон дер Лайен обеща санкциите срещу Русия да бъдат затегнати, но веднага уточни как. Тук отново тълкувам. Всеки нов пакет санкции изисква съгласието на всички 27 държави, а в последните пакети отделни столици договориха изключения като условие за подписа си. Прилагането на вече приетите мерки не зависи от ново гласуване. Струва ми се, че Комисията премества натиска там, където никой не може да го спре, а предложенията за извънредни механизми следват същата логика: да има инструменти, които работят и когато една или две столици са против.

Съюз, който расте от кризите

Жан Моне, един от бащите на европейската интеграция, пише в мемоарите си, че Европа ще бъде изкована в кризите и ще бъде сборът от решенията, намерени за тях. Ако се преброят новите инструменти, обявени в сряда, почти всеки от тях е отговор на конкретна криза.

Таблица 1. Новите инструменти от речта и кризите зад тях

Източник: Реч за състоянието на Съюза, 16 септември 2026 г., официален български превод.

Разликата с времето на Моне е, че днес кризите текат едновременно. Ако тенденцията продължи, предполагам, че Комисията постепенно ще се превърне в изпълнителна власт на извънредното. На столиците остава всекидневното управление и речта им го казва открито. Европейските 12 сборни пакета от мерки намаляват административната тежест с около 17 милиарда евро годишно, но „опростяването не може да бъде еднопосочно“, затова Фон дер Лайен предложи пакт срещу свръхрегулирането – държавите да спрат да добавят свои изисквания към европейските правила.

Земеделието е добър пример за това разделение. В предложението за ОСП след 2027 г. резервът за пазарни кризи, удвоен до 900 млн. евро годишно, ще остане на европейско равнище. За щетите от суша, градушка и други климатични бедствия първа линия ще бъде националният план на всяка държава, така че повечето решения колко пари да отидат за тях и за застраховките ще се взимат в столиците.

Вашингтон, за когото не се говори

Доналд Тръмп не беше споменат нито веднъж. Гренландия беше спомената в минало време – като територия, до която Европа е застанала, когато е била заплашена. Канада, съседка и на Съединените щати, и на Гренландия (от 2022 г. Канада и Дания, към която принадлежи Гренландия, имат дори сухопътна граница, прекарана през малкия остров Ханс), седеше на първия ред, а Арктика ще стане „водещ съвместен проект“ на ЕС и Канада. Сред партньорите, изброени за Европейския съвет за сигурност, Съединените щати ги няма.

Отсъствието на Вашингтон личи във всяка от тези части. Според мен Европа изгражда устройство, което да работи и ако американското участие продължи да се свива, без да обявява разрив. Фонът е известен – Съединените щати драстично намалиха помощта си за Украйна и не се очакваше да участват в пакета за Киев, обсъждан преди срещата на НАТО в Анкара през юли.

Има и един знак, който чета като послание към конкретни публики, макар да не мога да го докажа. Частта за Украйна Фон дер Лайен произнесе на немски, на езика на най-големия нетен платец в европейския бюджет, чиито избиратели трябва да бъдат убедени, че подкрепата продължава. Финалът, с обявяването на нов Конгрес на Европа за 70-годишнината на Римския договор догодина, беше на френски. Франция влиза в президентски избори през пролетта на 2027 г., а Европейският съвет за външна политика предупреждава, че изборите в Европа същата година могат да върнат правителства, по-загрижени за национализма, отколкото за европейското единство. Призивът „да спечелим отново сърцата на европейците“ прозвуча на езика на френския избирател и според мен той беше неговият адресат.

Парите и условията към тях

Годината, в която трябва да бъде договорен бюджетът на ЕС за 2028–2034 г., е и годината на тази реч, а за самия бюджет в нея има изненадващо малко – две кратки изречения: „Нашият бюджет е за бъдещето ни. А всеки съвременен бюджет се нуждае от нови собствени ресурси.“ Собствени ресурси са приходите, които постъпват в европейския бюджет, без да се плащат като вноска от националните бюджети. Сред предложените от Комисията са приходите от търговията с емисии и от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите – таксата върху вноса на стоки с висок въглероден отпечатък, която от 2026 г. се прилага окончателно и засяга и вноса на азотни торове.

Второто финансово послание тежи повече. Фон дер Лайен посочи Унгария: след изборите на 12 април там „се отключват милиарди евро инвестиции“, а със следващия дългосрочен бюджет връзката между европейските пари и върховенството на закона трябва да стане още по-силна. Връзката вече се прилага за всички европейски средства, включително земеделските. В предложението за 2028–2034 г. ОСП влиза в един национален план заедно с кохезионните пари, така че едно спиране на средства може да засегне целия план наведнъж.

Храната, водата и енергията в голямата картина

Земеделието зае няколко абзаца, но е вплетено в много повече части на речта. В климатичната част Фон дер Лайен припомни, че това лято са загубени около 12 милиона тона реколта, обяви Европейската инициатива за водата и предложения за управлението на риска и за „справяне с недостига на застрахователно покритие“.

„На земеделските култури е нужна вода, за да растат, а на добитъка – за да оцелее. […] Европейските земеделски стопани са най-добрите в света. И ние ще ги подкрепяме на всяка стъпка от пътя.“  Урсула фон дер Лайен

В частта за изкуствения интелект хранително-вкусовата промишленост е сред петте сектора, за които през ноември ще бъдат обявени нови инициативи, а прецизното земеделие е посочено като място, където изкуственият интелект трябва да излезе от екрана и да заработи в реалната икономика.

Останалото земеделие се вижда в частите, които на пръв поглед не го засягат. Затварянето на Ормузкия проток е струвало на Европа 90 милиарда евро допълнителни разходи за внос на изкопаеми горива, без да донесе нито молекула енергия повече. Този разход стига до стопаните през цената на горивото и на азотните торове, за които ЕС тази година отпусна извънреден пакет от 540 млн. евро. Фосфоритите, основната суровина за фосфорните торове, са в европейския списък на суровините от критично значение. В речта обаче новата корпорация за такива суровини е свързана с електромобилите, чиповете, батериите, чистите технологии и отбраната, така че засега не е ясно дали ще обхване и суровините за торове. Споразумението с Меркосур, срещу което през последните години протестираха фермери в няколко държави, е изброено сред търговските успехи на годината заедно със споразуменията с Индия, Мексико, Австралия и Индонезия.

България на пътя към Централна Азия

България се появява в речта веднъж, в частта за партньорствата. Фон дер Лайен обяви нов проект за свързаност, Средния коридор, който ще свързва Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейския пазар, и цел до 12 милиарда евро публични и частни инвестиции чрез програмата Global Gateway. „За да превърнем това в реалност, ще организираме среща на високо равнище за регионалната свързаност с министър-председателя на България“, каза тя.

Средният коридор, известен и като Транскаспийски транспортен маршрут, свързва Китай и Централна Азия с Европа през Каспийско море и Южен Кавказ, като заобикаля Русия и Беларус. След Азербайджан маршрутът се разделя: единият клон минава през Грузия и Черно море към България, Румъния и Украйна, другият – през Турция и Средиземно море. Черноморско крайбрежие в ЕС имат само България и Румъния, сухопътна граница с Турция – само България и Гърция. България е единствената държава, която има и двете – пристанищата Варна и Бургас и сухопътния изход от Турция през „Капитан Андреево“.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос каза пред български журналисти в Страсбург, че България има естествена позиция да бъде връзката между ЕС и Централна Азия, защото лежи точно на коридора. Тя припомни, че през октомври в Истанбул ще бъде открита новата железопътна връзка от българската граница до града. Според нея войната в Украйна ограничава северните търговски пътища, войната в Иран – южните, а мирното споразумение между Армения и Азербайджан дава реален шанс на Средния коридор. Външният министър Велислава Петрова обясни, че правителството е поставило свързаността като приоритет още на първата среща на премиера с Фон дер Лайен и заедно с транспортния министър е работило с Комисията, за да докаже защо срещата трябва да бъде в България. При подготовката ще бъдат приоритизирани железопътни и пътни проекти и разширяване на енергийната инфраструктура при входните и изходните точки на страната, с участието на европейските финансови институции.

Сумата от 12 милиарда евро трябва да се чете внимателно. Тя е цел за привличане на инвестиции, а Global Gateway финансира предимно проекти в страните партньори. Същото число беше обявено и през април 2025 г. в Самарканд, на първата среща на върха ЕС–Централна Азия, като пакет от 12 млрд. евро, от които 3 млрд. са за Транскаспийския коридор. Засега не е ясно дали обявеното в Страсбург е нов ресурс, или нова рамка за вече обещаното. Българските участъци по-вероятно ще се финансират от други източници – Механизма за свързване на Европа, националния партньорски план, заемите на Европейската инвестиционна банка.

За земеделието връзката е пряка. Както показахме през юли, камионът от вътрешните райони до черноморско пристанище струва около 35 евро на тон и отнема около една пета от изкупната цена на фуражната пшеница, докато румънското зърно стига по Дунав до Констанца за 10–11 евро при нормално ниво на реката. Ако при подготовката на срещата железниците и пристанищните входове наистина получат предимство, коридорът ще засегне най-голямата удръжка по пътя на българското зърно. Коридорът обаче работи в двете посоки и по него могат да пристигнат и зърно, и торове от Централна Азия.

Съюзът, който се учи да действа без всички

Прочетена като цяло, речта от Страсбург описва Съюз, който вече не разчита международните правила да го пазят и затова търси партньори извън членството си и начини да действа и когато някоя столица е против. Кризите прехвърлят все повече задачи към Брюксел, а парите се обвързват все по-здраво с условия. Не всичко ще се случи в този вид, защото част от предложенията минават през решения, за които единодушието още е задължително, но посоката личи. За земеделския читател най-важното е, че цената на горивото и тора, достъпът до вода, застраховката срещу сушата и пътят на зърното до пристанището все по-рядко ще се решават под етикета „земеделие“ и все по-често – в разговорите за енергия, търговия, сигурност и бюджет. Така решенията, които определят сметката на едно стопанство, вече излизат далеч извън рамките на Общата селскостопанска политика и на ставките по нея.

Най-хубавото време, най-лошото време

Урсула фон дер Лайен откри речта си с първото изречение на „Повест за два града“: „Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време.“ Чарлз Дикенс го пише през 1859 г. за Европа в годините преди и по време на Френската революция и продължава с думи, които звучат като описание на днешния ден: това беше пролетта на надеждата, това беше зимата на отчаянието. Съюзът, за чийто разпад се пророкува поне от десет години, премина през дълговата криза, през Брекзит, през пандемията и през спирането на руския газ и след всяко от тези изпитания излезе с инструмент, какъвто преди не е имал. Днес за Европа най-гръмко говорят онези, които искат да я разглобят, докато онези, които я сглобяват ден след ден, пишат на езика на регламентите и рядко биват чути. За да вярваш в Съюза, не ти е нужен възторг. Достатъчни са паметта за това откъде е тръгнал, от континент, на който съседите се избиваха през всяко поколение, и навикът да проверяваш дали обещанията стигат до хората, на които са дадени. Затова и ние ще продължим да броим литрите вода, застрахованите хектари и тоновете зърно, които някой ден ще минат по новия коридор. Ако Дикенс е прав и живеем едновременно в най-хубавото и в най-лошото време, кое от двете ще надделее, зависи от това дали думите от Страсбург ще се превърнат в дела, които се виждат и от нивата.

Ася Василева

Понятия

Основана на правила международна система – подредбата на международните отношения чрез общи договори, институции и арбитраж (СТО, ООН, международното право), на която ЕС традиционно разчита за защита на търговията и сигурността си.

Асоцииран член на ЕС – предложен от Фон дер Лайен нов статут за държава извън Съюза, по-тесен от пълноправното членство; не е предвиден в действащите договори и съдържанието му тепърва трябва да бъде определено.

Член 4 от Северноатлантическия договор – разпоредбата, по която съюзниците в НАТО се съвещават, когато някой от тях смята, че неговата цялост, независимост или сигурност е застрашена.

Извънреден протокол за сигурност – предложеният европейски механизъм, който при задействане от една държава членка свиква всички, за да координират отговора на хибридни атаки.

Единодушие – правилото, по което решения за общата външна политика и политиката на сигурност, за санкциите и за многогодишния бюджет изискват съгласието на всички държави членки.

Собствени ресурси – приходите на бюджета на ЕС – мита, част от ДДС, вноска за неотпадъчни пластмасови опаковки, вноски на база брутен национален доход, а занапред и нови източници, предложени от Комисията, като приходите от търговията с емисии.

Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) – такса върху вноса на стоки с висок въглероден отпечатък – стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия, водород; окончателният режим се прилага от 1 януари 2026 г.

Суровини от критично значение – суровините, важни за европейската икономика, с висок риск за доставките, определени в регламента за суровините от критично значение; сред тях са фосфоритите и фосфорът.

Свръхрегулиране (gold-plating) – добавянето от държавите членки на национални изисквания над европейските при въвеждането на общите правила.

Среден коридор – Транскаспийският международен транспортен маршрут: мултимодален път от Китай през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан и Грузия към Европа, който заобикаля Русия и Беларус.

Global Gateway – инвестиционната стратегия на ЕС за инфраструктура в трети държави – транспорт, енергетика, цифрови мрежи, чрез публични и частни средства.

Механизъм за свързване на Европа – програмата на ЕС за финансиране на трансевропейски транспортни, енергийни и цифрови мрежи на територията на Съюза.

Условност за върховенството на закона – режимът по Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092, по който плащанията от бюджета на ЕС към държава могат да бъдат спрени при нарушения на принципите на правовата държава, засягащи европейските средства.

Източници

Европейска комисия – Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен, Страсбург, 16 септември 2026 г., официален български превод (ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/speech_26_1868) и английски текст.

Изявления на еврокомисаря Марта Кос и на министъра на външните работи Велислава Петрова пред журналисти, Страсбург, 16 септември 2026 г.

Jean Monnet – Mémoires, Fayard, 1976.

EUalive – Von der Leyen courts Canada as first associate member in State of the Union speech, 16 септември 2026 г.

Kyiv Independent – Slovakia will not pledge aid to Ukraine at NATO summit, 27 юни 2026 г.

Европейски съвет за външна политика (ECFR) – анализ от 23 юли 2026 г. (за изборите в Европа през 2027 г.).

Wolfgang Schäuble, Karl Lamers – Überlegungen zur europäischen Politik, 1 септември 1994 г.

Yorktown Institute (по данни на RFI) – разпределение на пакета от 12 млрд. евро за Централна Азия, август 2025 г.

Съвет на ЕС – Първа среща на върха ЕС–Централна Азия, Самарканд, 4 април 2025 г.; Европейска комисия – Форум на инвеститорите за транспортна свързаност ЕС–Централна Азия, 30 януари 2024 г.

DGAP – Rethinking EU Strategy in Central Asia, Policy Brief № 12, май 2025 г.; Diplomatic Courier – Europe’s big bet on the Trans-Caspian Transport Corridor, май 2025 г.

Реч за състоянието на Съюза – текст на немски език в оригиналната версия (частта за Украйна).

Agence Europe – Europe Daily Bulletin № 13933, 9 септември 2026 г. (извънредният пакет за торовете).

Alan Matthews, capreform.eu – The Commission’s CAP budget proposal in the next MFF, 19 юли 2025 г. (Unity Safety Net).

Регламент (ЕС) 2023/956 за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите; Регламент (ЕС) 2024/1252 за суровините от критично значение; Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 за общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

Европейска комисия – предложение за система на собствените ресурси към многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 16 юли 2025 г.

Архив на zemedeleca.bg – материалът за речта на Фон дер Лайен и изказванията на Кристоф Хансен (16 септември 2026 г.); анализът за 35-те евро на тон за превоза на зърно до пристанище