Светът изяжда повече пшеница, отколкото прибира. Защо складовете още изглеждат пълни и чие е зърното в тях

Американската асоциация U.S. Wheat Associates публикува обобщение на септемврийския доклад на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), което в над шейсет слайда подрежда световния пазар на пшеница по държави, класове, запаси, цени и фрахт. Прочетено заедно с придружаващия го бюлетин на Службата за външно земеделие на USDA, то подрежда сезона в картина, която се чете лесно: светът ще потреби повече пшеница, отколкото е произвел, разликата ще дойде от запасите, износителите ще имат по-малко за продан, а световната търговия ще се свие, защото големите вносители в Северна Африка и Близкия изток прибраха необичайно добра реколта.

Какво представлява докладът

Всеки месец Световният съвет за селскостопански прогнози към USDA публикува доклада WASDE (World Agricultural Supply and Demand Estimates), тоест баланс на предлагането и търсенето на основните култури по държави, който търговците, банките и правителствата четат като пътна карта на сезона. Последният излезе на 11 септември 2026 г. Същия ден Службата за външно земеделие на USDA (FAS) пусна месечния си бюлетин „Grain: World Markets and Trade“, в който вносът, производството и потреблението са разбити по региони и държави.

Презентацията на U.S. Wheat Associates превежда числата на WASDE в графики. Организацията представлява американските производители на пшеница на външните пазари и се издържа от техни вноски и от програми на USDA за пазарно развитие, затова подборът на слайдовете следва американския интерес: много внимание към петте класа американска пшеница и към конкурентите, по-малко към купувачите. По тази причина частта за търсенето в този текст се опира и на бюлетина на FAS.

Две уговорки за четенето. Числата са прогнози и ще се променят с времето и с жътвите, особено в Австралия и Аржентина, където пшеницата се прибира от ноември до януари. Сезонът се означава с две години (2026/27), защото USDA събира в световния баланс пазарните години на отделните държави, всяка от които започва с местната жътва. Всички количества са в милиони метрични тонове.

Балансът: четири числа, които трябва да се съберат

Всеки стоков баланс следва едно и също счетоводно правило. Началните запаси (зърното, останало от миналия сезон) плюс новото производство дават наличното предлагане; от него се изважда потреблението, а остатъкът са крайните запаси, които в деня след края на сезона стават начални за следващия. На световно равнище износът и вносът са едно и също число, защото всеки изнесен тон някъде е внесен: търговията не променя световния баланс, тя само премества зърно между държавите.

Източник: USDA, WASDE, 11 септември 2026 г., по презентацията на U.S. Wheat Associates.

Таблицата разказва три неща. Първо, производството пада с 22 млн. т до 822 млн. т след рекордните 844 млн. т на миналия сезон. Второ, потреблението продължава да расте: от 808 млн. т през 2024/25 до 824 и сега до 827 млн. т. Трето, щом потреблението надвишава производството, разликата от около 5 млн. т се покрива от запасите, които слизат от 281 на 276 млн. т. Това не е изключение. През 2024/25 светът също потреби повече, отколкото прибра (808 срещу 799 млн. т), и запасите тогава паднаха с 9 млн. т. Рекордната реколта от 2025 г. е единственият от последните три сезона, в който буферът се попълни, с 20 млн. т, които сега започват да се харчат. Същата година донесе и най-голямата световна търговия в десетгодишния ред на презентацията, 228 млн. т; за 2026/27 тя слиза до 212 млн. т.

Интересна е и структурата на потреблението. Четири от всеки пет тона (662 млн. т) отиват за храна и семе, а петият (165 млн. т) за фураж и т.нар. остатък (статистическа позиция, в която USDA събира загубите и неотчетеното). Храната расте равномерно, година след година, защото следва броя на хората и доходите им: 651, 655, 662 млн. т. Фуражът се движи с цената, защото при евтина пшеница животновъдите я слагат в дажбата вместо царевица, а при скъпа правят обратното; затова той се вдигна до 169 млн. т в изобилната 2025/26 и сега слиза до 165. За сезон 2026/27 това означава, че целият ръст на потреблението идва от храната (+7 млн. т), тоест от частта на търсенето, която почти не реагира на цената, докато фуражът, който би могъл да освободи зърно, вече се е свил (−4 млн. т).

За колко време би стигнал запасът

Абсолютният обем на запасите казва малко, ако не се съпостави с потреблението. Затова пазарът следи съотношението между крайните запаси и годишното потребление (stocks-to-use). При 276 млн. т запаси и 827 млн. т потребление то е 33 на сто, което в календарни единици означава около 122 дни, или четири месеца световна консумация.

Графиката показва тренда по-добре от всяко отделно число. През 2019/20 съотношението е 40 на сто, след това слиза стъпаловидно до 32 на сто през 2024/25, за кратко се вдига до 34 на сто при рекордната реколта и сега отново е 33. Когато от сметката се извади Китай, картината е по-стегната: 25 на сто през 2017/18, дъно от 20 на сто през 2024/25 и 23 на сто сега, тоест около 84 дни, по-малко от три месеца. Защо анализаторите изваждат Китай, личи от следващата графика.

Чие е зърното в складовете

Най-показателният слайд за въпроса кой държи зърното е една кръгова диаграма. От 276 млн. т крайни запаси 120 млн. т са в Китай, 87,5 млн. т са при държавите, които не са сред големите износители, и само 68,6 млн. т са при износителите.

Разпределението има пряко значение за цената. Китайските запаси са държавен стратегически резерв, който обслужва вътрешната продоволствена политика и практически не излиза на световния пазар. Запасите на вносителите покриват собственото им потребление и също не се предлагат на търговете в Кайро или Алжир. Към купувача реално могат да тръгнат само запасите на износителите. На капиталовите пазари за подобно явление има точен термин, свободно търгуем дял (free float): цената на една акция се формира не от всички издадени акции, а от онези, които действително се търгуват, и компания, чиито акции са предимно в ръцете на държавата, има тесен пазар и резки ценови движения. При пшеницата свободно търгуемият дял е около една четвърт от световните запаси.

В групата на „вносителите“ се крие и втора държава със сходна логика. По бюлетина на FAS Индия прибира четвърта поредна рекордна реколта (121 млн. т), към 1 август държавните ѝ запаси са 50,5 млн. т при задължителен резерв от 27,6 млн. т, а крайните ѝ запаси за сезона се прогнозират на 29,5 млн. т, над една десета от световните. Ако към китайските се прибавят индийските, над половината от световните запаси, около 150 млн. т, са в две държави, които ги пазят преди всичко за собствените си програми за продоволствена сигурност. Индия все пак отваря вратата към пазара: забраната за износ от май 2022 г. беше смекчена с квота от 2,5 млн. т през февруари 2026 г., квотата беше разширена до 5 млн. т през април и премахната изцяло през август. USDA очаква индийски износ от 2 млн. т, над четири пъти повече от миналия сезон, но все още под 1 на сто от световната търговия.

Източник: USDA, WASDE; U.S. Wheat Associates. Сборовете може да се различават с единица заради закръгляване.

Динамиката по групи показва накъде се местят запасите. При петте традиционни износители те падат от 60 на 44 млн. т, с около 27 на сто за един сезон. В черноморската тройка растат от 17 на 24 млн. т, при останалите държави от 81 на 88 млн. т, а в Китай леко намаляват. Зърното се премества от традиционните износители към черноморските производители и към държавите, които не изнасят.

До тази графика U.S. Wheat Associates поставя цената на американската твърда червена зимна пшеница по собствения си ценови бюлетин: 245 долара на тон за 2024/25, 246 за 2025/26 и 289 за 2026/27. Съпоставката е избрана от самата асоциация, но е показателна: световните запаси намаляват с по-малко от 2 на сто, запасите на петте традиционни износители с 27 на сто, а цената расте със 17 на сто. Пазарът реагира на свободно търгуемия дял, а не на общото число. Същото четене подкрепя и бюлетинът на FAS, който обяснява поскъпването при повечето износители с по-трудния достъп до руското и украинското зърно.

Китай: най-големият склад, който бавно се изпразва

Китай е едновременно най-големият производител (141,0 млн. т) и най-големият потребител на пшеница в света (148,0 млн. т), а разликата от около 7 млн. т се покрива от внос и от запасите. Тези запаси намаляват четвърти пореден сезон: 138,8 млн. т в края на 2022/23, после 134,5, 127,8, 122,2 и 120,2 млн. т сега, общо с около 19 млн. т. Дори така те се равняват на около 81 на сто от годишното потребление на страната, тоест на приблизително десет месеца консумация, при 33 на сто за света като цяло.

Китайският внос следва същата посока. От 13,3 и 13,6 млн. т през 2022/23 и 2023/24 той пада до 4,2 млн. т през 2024/25, а за миналия и за този сезон се оценява на 5,5 и 6,0 млн. т. Свива се и потреблението: от 153,5 млн. т през 2023/24 до 148,0 млн. т сега. Същото се вижда при царевицата, от която Китай внася 5 млн. т при 23,3 млн. т през 2023/24, като държи 165 млн. т царевица, около 61 на сто от световните ѝ запаси. Единственото зърно, от което Китай купува повече, е ечемикът: 13 млн. т, след като през септември FAS вдигна прогнозата с 1,8 млн. т заради по-голямата австралийска реколта.

За световния пазар от това следват две неща. Китайските запаси не се предлагат за износ, затова анализаторите ги изваждат от сметката. А отдръпването на Китай като купувач извади от световната търговия около 7 млн. т пшеница и над 18 млн. т царевица годишно.

Източник: USDA FAS, Grain: World Markets and Trade, септември 2026 г.

Предлагането: колко могат да продадат износителите

Износителите не могат да изнесат цялата си реколта, защото първо трябва да изхранят себе си. Затова U.S. Wheat Associates смята износими излишъци (exportable supplies) по проста формула: началните запаси плюс производството, минус вътрешното потребление. Резултатът е горната граница на количеството, което една държава може да предложи на света, ако изнесе всичко излишно и остане с празни складове.

При осемте големи износители износимите излишъци се свиват от 266 на 242 млн. т, с 24 млн. т, или 9 на сто. Най-голям е спадът при САЩ (−9 млн. т), следват ЕС и Аржентина (по −5), Казахстан (−3), Канада и Австралия (по −2) и Русия (−1). Единствено Украйна увеличава своите (+3 млн. т). Русия остава най-големият източник с 59 млн. т, почти една четвърт от общото количество. Същата посока личи и в производството: осемте износители прибират 393 млн. т при 437 млн. т миналия сезон, с 44 млн. т по-малко, докато светът като цяло губи само 22 млн. т; заедно с началните запаси наличното им предлагане е 470 млн. т при 498 млн. т миналия сезон. Разликата, както ще се види в частта за търсенето, идва главно от вносителите, които тази година произведоха повече.

Източник: USDA, WASDE и FAS, септември 2026 г.; U.S. Wheat Associates. Износът е в пазарна година на съответната държава.

Европейският съюз прибира 133,8 млн. т, с 11,3 млн. т (8 на сто) по-малко от миналогодишните 145,1 млн. т, а потреблението му расте до 114,8 млн. т. Износът се запазва почти непроменен (31,0 млн. т), но за сметка на запасите, които падат от 19,0 на 13,5 млн. т. ЕС едновременно изнася и внася; вносът му за сезона е 6,5 млн. т.

Русия прибира 88,0 млн. т (при 90,3), вътрешното ѝ потребление остава 41,2 млн. т, но износът се прогнозира на 43 млн. т при 48 млн. т миналия сезон. Разликата остава в страната и руските крайни запаси растат от 12,0 на 16,1 млн. т. В септемврийския бюлетин FAS намалява руския износ с 3 млн. т и посочва като причина ограниченията пред морския износ през Черно и Азовско море, които забавят товаренето в началото на сезона.

Украйна показва картина, обратна на очакваната: реколтата расте от 24,1 на 26,0 млн. т, износът пада от 14,1 на 12,5 млн. т (FAS го намалява с 1 млн. т по същата причина), а крайните запаси се утрояват, от 2,0 на 6,1 млн. т. Казахстан изнася 9,5 млн. т при 11,5 млн. т заради по-малката реколта (15,0 млн. т при 19,3). Трите черноморски износителя заедно ще изнесат 65 млн. т при 73,6 млн. т миналия сезон, около 31 на сто от световната търговия.

Канада прибира 36,0 млн. т при 40,6, но поддържа износа около 30 млн. т, като тегли от запасите, които падат от 6,6 на 4,7 млн. т. Австралия се прогнозира на 31,0 млн. т при 36,0, а Аржентина се свива най-рязко, от 27,9 на 21,5 млн. т (−23 на сто), с износ 15,5 млн. т при 19,1. И при двете числата са прогнози за реколта, която още е на полето; през септември USDA вече вдигна и австралийската, и аржентинската оценка.

Една техническа бележка. В презентацията Черноморието се появява в две различни дефиниции. В графиките за световните запаси то обхваща Русия, Украйна и Казахстан (крайни запаси 24 млн. т), а в отделния регионален слайд е по-широк агрегат, който съвпада с дванайсетте държави от бившия Съветски съюз в статистиката на USDA (крайни запаси 27,5 млн. т, производство 145,4 млн. т, внос 10,4 млн. т). Двете числа не бива да се смесват.

САЩ: най-малката засята площ от началото на статистиката

Американската част е най-подробната в презентацията, и не случайно. По доклада за площите на Националната служба за селскостопанска статистика от 30 юни 2026 г. пшеницата в САЩ е засята на 42,74 млн. акра (около 17,3 млн. ха), с 6 на сто по-малко от 2025 г. и най-малко от началото на статистиката през 1919 г. Прибраната площ се оценява на 32,06 млн. акра (около 13,0 млн. ха), с 14 на сто по-малко. Тоест около една четвърт от засятото няма да бъде прибрано, при около 18 на сто през 2025 г. Засятата, но неприбрана площ (abandonment) се изорава, изпасва или просто се изоставя, най-често след суша, при която жътвата не си струва разходите.

Производството пада от 54,0 на 41,7 млн. т, с 23 на сто. Сметката е проста: прибраната площ намалява с 14 на сто, средният добив слиза от 3,6 на 3,2 т/ха, с 11 на сто, и двете заедно дават спада. В десетгодишния ред на презентацията 41,7 млн. т е най-ниското производство; предишното дъно беше 44,8 млн. т през 2021/22. USDA отбелязва, че през годините голяма част от площите, засявани с пшеница, са преминали към други култури, и сравнителният слайд го показва ясно: през 2026 г. царевицата е засята на 95,3 млн. акра, соята на 85,4 млн., а пшеницата на 42,7 млн., по-малко от половината от царевицата.

Американската пшеница се търгува в пет класа, които се различават по твърдост на зърното, цвят, сезон на сеитба и предназначение, и всеки има собствен пазар. Твърдата червена зимна (HRW) е основният клас, отглеждан в Големите равнини (Канзас, Оклахома, Тексас), и е суровина за хляб. Твърдата червена пролетна (HRS) от северните щати има най-високо съдържание на протеин и служи за силно брашно и за подобряване на по-слаби партиди. Меката червена зимна (SRW), отглеждана източно от Мисисипи, е за бисквити, сладкиши и крекери. Бялата пшеница от Тихоокеанския северозапад отива предимно за азиатски юфки и сладкарство. Дурумът е суровина за паста.

Площите намаляват при всички класове: твърдата червена зимна е засята на 22,4 млн. акра (при 23,6 млн. през 2025 г.), пролетната на 8,75 млн. (при 9,44), меката червена на 5,54 млн. (при 6,10), бялата на 4,19 млн. (при 4,20), а дурумът на 1,83 млн. акра (при 2,10). САЩ са и вносител на пшеница: внасят 3,8 млн. т, от които 1,8 млн. т твърда червена пролетна и 1,2 млн. т дурум.

Сезон 2025/26 → 2026/27. Източник: USDA; U.S. Wheat Associates. Сборовете по класове се различават с 0,1–0,4 млн. т от общите числа в други слайдове заради закръгляване.

Сривът е съсредоточен в един клас. Твърдата червена зимна пшеница пада от 21,9 на 12,6 млн. т, с 42 на сто, износът ѝ от 8,7 на 5,3 млн. т, а вътрешното потребление на класа от 12,0 на 11,0 млн. т. Парадоксално, тъкмо този клас запазва най-високото съотношение запаси/потребление (53 на сто), защото влиза в сезона с големи начални запаси (11,9 млн. т), натрупани в двете предходни добри години. Най-стегнати са бялата пшеница и дурумът, и двете с 22 на сто. Бялата дори увеличава износа си от 5,4 на 6,0 млн. т, което свива крайните ѝ запаси до 1,9 млн. т. Общо за САЩ съотношението слиза от 46 на 38 на сто.

Цените и фрахтът

Цените в презентацията са FOB (free on board), тоест цена на зърното, натоварено на кораба в експортното пристанище; фрахтът, застраховката и разтоварването са за сметка на купувача. Котировките се дават за два пристанищни района: Мексиканския залив, откъдето американското зърно тръгва към Латинска Америка, Африка и Близкия изток, и Тихоокеанския северозапад, откъдето тръгва към Азия.

От юни 2026 г. кривите на всички класове вървят нагоре. По бюлетина на FAS, който ползва котировките на Международния съвет по зърното, само за месеца след августовския WASDE твърдата червена зимна пшеница поскъпва с 33 долара до 354 долара на тон, меката червена зимна с 45 до 313 долара, твърдата червена пролетна с 33 до 334 долара, а меката бяла с 33 до 285 долара.

Тук има една аномалия, която се вижда ясно на графиките. Твърдата червена пролетна пшеница, с по-висок протеин, обичайно се търгува с премия над твърдата червена зимна: през септември 2024 и 2025 г. разликата в Залива е около 40–45 долара на тон. През лятото на 2026 г. премията се стопява, а по котировките на FAS към септември пролетната вече е по-евтина с 20 долара (334 срещу 354 долара на тон), отстъпка, която FAS определя като необичайно голяма. Когато по-евтиният клас задмине по-скъпия, пазарът сигнализира недостиг тъкмо на по-евтиния. В Тихоокеанския северозапад картината е сходна: твърдата червена зимна с 11,5% протеин и пролетната с 14% се котират около 340 долара на тон, а меката бяла около 280 долара (стойностите са отчетени от графиките).

Котировки на Международния съвет по зърното по бюлетина на USDA FAS от септември 2026 г.; промяна от августовския WASDE. Качествата са различни и цените не се сравняват пряко.

Всички износители поскъпват с между 23 и 33 долара на тон, освен Русия, чиито котировки падат с 14 долара. FAS обяснява това с натрупването на руски запаси и с ограничените износни маршрути: когато най-големият износител трудно товари, купувачите се обръщат към достъпните източници и те поскъпват. За ЕС бюлетинът добавя, че той е най-близкият източник до пазарите, които обикновено се снабдяват от Черноморието, и цената му расте въпреки по-малката реколта.

Презентацията показва и експортния базис, тоест разликата между FOB цената в пристанището и цената на най-близкия фючърсен договор на борсата (Канзас Сити за твърдата червена зимна, Минеаполис за пролетната, Чикаго за меката червена). Базисът измерва колко повече се плаща за физическото зърно на кея отвъд борсовия сигнал и расте, когато износителите имат нужда от зърно за натоварване. В началото на септември той скача при всички класове в Залива: при твърдата червена зимна от около 46 на около 58 долара, при пролетната от около 53 на около 64, при меката червена от около 24 на около 38 долара на тон; в северозапада базисът на пролетната пшеница също се вдига, до около 64 долара (стойностите са отчетени от графиките и са приблизителни).

Фрахтът е другата половина на доставната цена. Кораб клас Panamax (най-големият, който минаваше през старите шлюзове на Панамския канал, с товар от порядъка на 60–80 хил. т) превозва тон зърно от Залива до Египет за около 45 долара към септември 2026 г., при около 31 долара две години по-рано; от Тихоокеанския северозапад до Япония превозът е поскъпнал от около 30 на около 38 долара. За египетски купувач на американска твърда червена зимна пшеница сметката е около 354 долара FOB плюс 45 долара фрахт, тоест близо 400 долара на тон CFR (cost and freight, цена с включен фрахт, без застраховка и разтоварване). Колкото по-дълъг е маршрутът, толкова по-тежък е този ред в сметката и толкова по-голямо е предимството на по-близкия доставчик.

Търсенето: кой купува, колко и защо по-малко

Презентацията на U.S. Wheat Associates отделя на вносителите само два слайда, и това е най-слабата ѝ част, защото американската пшеница се продава главно в Америка и Азия. Затова тук се опираме на регионалните таблици от бюлетина на FAS. Той брои търговията в единна търговска година (юли–юни) за всички държави, така че сборовете му се различават леко от тези в световния баланс: там световната търговия е 212 млн. т, тук вносът е 207,7 млн. т.

Къде отива пшеницата

Търговска година юли–юни. Северна Африка: Египет, Алжир, Мароко, Тунис, Либия. Близкият изток: от Турция и Иран до Арабския полуостров. Източник: USDA FAS, септември 2026 г.

Три от четирите най-големи вносни региона са в Африка и Близкия изток. Северна Африка, Близкият изток и Субсахарска Африка заедно внасят около 86 млн. т, над 40 на сто от световния внос. Към тях естествено гравитира зърното от Черноморието и Югоизточна Европа, включително българското, защото маршрутите са кратки, а фрахтът е малка част от цената.

Световният внос пада от 221,3 на 207,7 млн. т, с 13,7 млн. т. От този спад 11,4 млн. т, повече от четири пети, се падат на Северна Африка и Близкия изток. Северна Африка внася 27,8 млн. т при 34,7 (−20 на сто), Близкият изток 25,7 млн. т при 30,2 (−15 на сто). Субсахарска Африка остава почти на миналогодишното ниво (32,9 млн. т), Югоизточна Азия губи 2,3 млн. т, а Южна Америка и Южна Азия внасят повече.

Защо Северна Африка и Близкият изток купуват по-малко

Причината не е по-малко потребление. И в двата региона то расте: в Северна Африка до 49,0 млн. т, в Близкия изток до 65,8 млн. т. Причината е реколтата. По данните на FAS производството в Северна Африка скача от 17,4 на 23,1 млн. т, а в Близкия изток от 37,3 на 49,5 млн. т; двата региона заедно прибират с около 18 млн. т, или с една трета, повече. Още в майския WASDE USDA обясни очакваното свиване на световната търговия с по-слабото търсене от тези два региона заради значително по-високото производство в няколко държави.

Промяната се вижда най-добре в степента на самозадоволяване, тоест в дела на собственото производство в потреблението. В Северна Африка тя се вдига от 36 на 47 на сто, в Близкия изток от 59 на 75 на сто. С други думи, Северна Африка и сега внася повече от половината пшеница, която консумира, но тази година по-малко от обикновено.

Източник: USDA FAS, септември 2026 г.; самозадоволяването е изчислено като производство към потребление.

Източник: USDA FAS, септември 2026 г. Тире означава, че бюлетинът не дава отделно число за държавата.

Мароко е най-изразителният пример. Пшеницата там се отглежда предимно без поливане и реколтата следва валежите: 2,5 млн. т през 2024/25, 3,5 млн. т през 2025/26 и 7,5 млн. т сега, повече от двойно. Вносът пада от 6,7 на 3,7 млн. т, с 44 на сто. Мароканската държава управлява вноса активно: по циркуляр на националната служба за зърното ONICL, цитиран от Rio Times, от 16 септември до 31 декември 2026 г. отново се изплаща компенсация на вносителите на мека пшеница, равна на разликата между средната цена на вносното зърно в пристанището и референтна цена от 270 дирхама за квинтал (около 293 долара на тон).

Турция прибира 22,5 млн. т при 16,8 млн. т и внася 5,0 млн. т при 6,6. Тя е особен вносител: внася зърно и изнася брашно, затова в статистиката на USDA, която превръща брашното в зърнен еквивалент, е записана и с износ от 6 млн. т. Колко променлив е турският внос, показва редът: 12,5 млн. т през 2022/23, под 3 млн. т през 2024/25 и 6,6 млн. т миналия сезон. Иран увеличава производството от 13,5 на 16,0 млн. т при потребление около 17 млн. т и се доближава до самозадоволяване.

Египет, традиционно най-големият вносител на пшеница в света (за 2026/27 FAS го поставя на второ място след Индонезия), прибира 10,0 млн. т и консумира 20,7 млн. т, тоест собственото му производство покрива малко под половината от потреблението. Вносът му се прогнозира на 12,0 млн. т при 15,2 млн. т миналия сезон, като през септември FAS го намали с още 1 млн. т заради рязко по-ниските внесени количества през първите два месеца на търговската година. (В презентацията на U.S. Wheat Associates за Египет стои 13,0 млн. т, което е числото от августовската прогноза.) Египет е и износител: той мели вносно зърно и продава брашно на африканските пазари, 1,8 млн. т в зърнен еквивалент, с 0,5 млн. т под августовската прогноза заради по-слабите продажби. Още една подробност показва накъде се мести египетското търсене: през 2026/27 страната ще внесе 13,2 млн. т царевица, повече, отколкото пшеница. Царевицата в Египет е преди всичко фураж, а потреблението ѝ расте от 13,7 млн. т през 2022/23 до 20,1 млн. т сега.

Алжир внася 8,3 млн. т при 8,7 млн. т, като FAS намалява прогнозата заради големите начални запаси; Либия внася 1,9 млн. т по същата причина. Саудитска Арабия внася 4,1 млн. т при 4,8 млн. т.

Важно е да се види природата на този спад. Той е цикличен: търсенето в двата региона продължава да расте, а реколтата, която го покрива, зависи от валежите. Една суха година в Мароко, Алжир или Турция връща вноса на предишните нива, както показват колебанията от последните четири сезона.

Субсахарска Африка: търсенето, което расте без прекъсване

Субсахарска Африка е обратният случай. Там пшеница почти не се отглежда (около 10 млн. т годишно), а потреблението расте всяка година: 34,1 млн. т през 2022/23 и 42,4 млн. т сега, с 24 на сто за четири сезона. Самозадоволяването е 23 на сто, тоест три от всеки четири тона се внасят. Вносът се е увеличил от 24,3 на 32,9 млн. т за същия период, а тази година регионът внася повече от Северна Африка. В юнския си бюлетин FAS свързва ръста с растежа на населението и икономиката, а за Кения, чийто внос е 2,6 млн. т, и с по-високите доходи на младото население и прехода към по-западен тип хранене; основен доставчик на Кения е Русия. Нигерия е сред вносителите, чийто внос расте и тази година (6,2 млн. т при 5,9), а Судан внася 2,8 млн. т.

Азия и Америка

Югоизточна Азия, която практически не произвежда пшеница, внася 32,3 млн. т при 34,6 млн. т миналия сезон: Индонезия 12,5 млн. т, Филипините 7,1, Виетнам 6,2. Китай, както беше показано по-горе, внася 6 млн. т, по-малко от половината от обемите отпреди три години. Бангладеш (7,0 млн. т) и Непал вече купуват и индийска пшеница. В Америка вносът расте: Бразилия внася 7,5 млн. т при 6,5, а Мексико, най-големият клиент на американската пшеница, 5,8 млн. т.

Слайдът с десетте най-големи купувачи на американска пшеница (средно за пет години) показва колко разделен по географски принцип е пазарът: Мексико (около 3,7 млн. т годишно), Филипините, Япония, Южна Корея, Нигерия, Тайван, Китай, Тайланд, Колумбия и Индонезия. Египет, Алжир и Мароко, най-големите вносители в Средиземноморието, не са сред тях. Техният пазар се снабдява от други източници.

Какво казва търсенето като цяло

Взето заедно, търсенето дава картина, която не се вижда в общите числа. Световното потребление расте, а погледнато в няколкогодишен ред най-бързо расте в Субсахарска Африка и Югоизточна Азия, където от 2022/23 насам се е увеличило с около една четвърт. Вносът обаче пада, защото голяма част от вносителите в Северна Африка и Близкия изток прибраха необичайно добра реколта, а Китай купува по-малко. Затова сезон 2026/27 съчетава две явления, които на пръв поглед си противоречат: по-малко зърно при износителите и по-малко поръчки от купувачите. Кое от двете ще натежи, ще решат жътвите в Южното полукълбо тази зима и реколтата в Средиземноморието догодина.

Царевицата и соята

Презентацията завършва с два слайда за другите основни култури. При царевицата картината е подобна на пшеничната, но по-остра: производство 1291 млн. т при 1331 млн. т миналия сезон, потребление 1313 млн. т, тоест дефицит от около 22 млн. т, и търговия около 210 млн. т. През септември USDA намали прогнозата за американската реколта от 406,7 на 401,3 млн. т заради по-нисък добив. Северна Африка и Близкият изток внасят заедно около 48 млн. т царевица. Соята е балансирана: производство и потребление по 442 млн. т и търговия 192 млн. т.

Какво да следим

Следващият WASDE излиза през октомври. До тогава и след това от значение ще бъдат темпът на руския и украинския износ в сравнение с прогнозата, развитието на реколтата в Австралия и Аржентина, сеитбата на зимната пшеница в САЩ за 2027 г., която тече сега, и търговете на Египет и Алжир, по които ще се види дали по-ниският внос се потвърждава на практика.

Логиката на сезона

Ако се оставят настрана подробностите, сезон 2026/27 се свежда до една механика. Като общ обем пшеницата в света стига, но голяма част от нея не е там, откъдето пазарът може да я вземе: над половината от запасите са в Китай и Индия, предимно в държавни резерви, част от руското и украинското зърно остава в страните производителки заради затруднения морски износ, а петте традиционни износители влизат в сезона с по-малка реколта и с по-тънки запаси. Затова поскъпва зърното, което реално може да бъде натоварено, и котировките растат, макар световните запаси на хартия почти да не са се променили. От страната на купувачите търсенето временно отслабва, защото Северна Африка и Близкият изток прибраха с една трета повече пшеница, а Китай купува по-малко; самото потребление обаче продължава да расте, най-бързо в Субсахарска Африка и Югоизточна Азия, и по-слабият внос трае, докато трае добрата реколта. Пазарът стои в крехко равновесие между по-оскъдно достъпно предлагане и временно по-слабо търсене. Накъде ще се наклони през следващите месеци, ще реши онова, което се промени първо: черноморският износ и жътвите в Южното полукълбо от едната страна, апетитът на средиземноморските вносители от другата. За зърното, което е най-близо до тези купувачи, включително европейското, това е сезон, в който близостта струва повече от обикновено.

Използвани източници

— U.S. Wheat Associates, „World Wheat Supply and Demand Situation“, презентация по данни на USDA WASDE от 11 септември 2026 г.

— USDA, World Agricultural Supply and Demand Estimates (WASDE), 11 септември 2026 г.; WASDE, 12 май 2026 г. (обяснение за по-слабото търсене от Северна Африка и Близкия изток).

— USDA Foreign Agricultural Service, „Grain: World Markets and Trade“, септември 2026 г.: регионални таблици за вноса, производството, потреблението и запасите; промени в търговията и причини; котировки на Международния съвет по зърното; анализ за износа на Индия.

— USDA Foreign Agricultural Service, „Grain: World Markets and Trade“, юни 2026 г.: търсенето в Субсахарска Африка и Кения.

— USDA NASS, Acreage, 30 юни 2026 г., и Prospective Plantings, 31 март 2026 г.; USDA ERS, Wheat Outlook, април 2026 г.; World Grain, 2 юли 2026 г.

— Rio Times, септември 2026 г.: циркулярът на мароканската служба ONICL за компенсациите при вноса на мека пшеница.

Понятия