Учредена три години преди европейските пари, асоциацията днес казва през своя председател Венцислав Върбанов, че 19 години субсидии са направили България зависима от внос — какво е искала, докато парите течаха, и какво пише в 19-те раздела, които внесе в министерството на 30 юни.
„В сектора бяха налети огромни суми, но липсваше анализ на крайния ефект.“ Изречението е на Венцислав Върбанов, казано пред нашата медия през март тази година на дванадесетата национална среща на земеделските производители в Казанлък, и то би могло да мине за обичаен упрек към поредното правителство, ако човекът, който го произнася, не беше председател на организация, седяла на масата през всяка от деветнадесетте години, за които говори. Асоциацията на земеделските производители в България навършва днес 22 години — учредена е на 15 септември 2004 г., три години преди България да влезе в Европейския съюз и преди първото директно плащане да стигне до българско стопанство. Това превръща юбилея в нещо по-полезно от повод за поздравления: организацията сама е формулирала мярката, с която иска да се измерва политиката (какъв е крайният ефект), и същата мярка може да се приложи към нея — какво е искала през годините, когато парите течаха, и стои ли това, което е искала тогава, до това, което иска сега.
Как е построена организацията
Асоциацията е строена по хоризонтала. Членове са стопанства от растениевъдството, животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството и преработката — над 2000 по данни на самата организация, а член № 1 от учредителната 2004 г. е едноличният търговец „Картел – Нотю Добрев“ от Стражица. Това я различава от секторните сдружения, които защитават една култура или един вид животни: организация с овцевъди и зърнопроизводители в един управителен съвет не може да поиска нещо за пшеницата, което да отнеме от фуража, и затова позициите ѝ по правило приличат на политическа платформа за целия сектор, а не на юридическа битка по отделни параграфи.
Становището ѝ до президента от ноември 2012 г., за което ще стане дума по-долу, е подписано от тогавашния председател Христо Цветанов. От 2014 г. председател е Върбанов, преизбран на 18 март тази година в Плевен за четвърти тригодишен мандат. Междубраншовият поглед е заложен още в учредяването от 2004 г., но от 2014 г. той се съчетава с поглед, придобит от другата страна на масата: Венцислав Върбанов е единственият министър на земеделието след 1989 г., изкарал пълен четиригодишен мандат (1997–2001), и е гледал сектора четири години от министерството, преди да го гледа от браншовата организация.
Две становища на четиринадесет години разстояние
През ноември 2012 г., когато президентът Росен Плевнелиев събира становища за националните приоритети в земеделието до 2020 г., асоциацията му изпраща текст, в който две изречения заслужават да се прочетат днес. Първото: възприетият начин на пряко субсидиране на хектар „кара земеделските производители да се ориентират към производството на култури с по-ниска себестойност на единица площ“. Второто: пазарният дял на родното производство при плодовете и зеленчуците „в момента е не повече от 20%“, а останалото е внос, предимно от съседните държави. Изводът на организацията тогава е делът на „зелените плащания“ да се намали за сметка на подкрепата, обвързана с производството, и да се насърчават преработени продукти, „които ползват основно земеделски суровини с произход България“.
Механизмът, който асоциацията описва през 2012 г. с прости думи, има име в икономиката. Когато плащането е на хектар, а не на тон или на животно, то се капитализира в цената на земята и в рентата (това е рикардианската рента — доходът, който отива при собственика на ограничен ресурс, в случая земята, независимо колко и какво се произвежда върху нея); стопанството, което получава плащане за самата площ, е насърчено да засее това, което струва най-малко на декар, защото плащането идва така или иначе. В България ефектът е по-остър, отколкото в Германия или Франция, защото земята е раздробена между много собственици и се обработва от малко арендатори, а културите, които печелят от площното плащане, са зърнените и маслодайните.
Четиринадесет години по-късно, на 30 юни 2026 г., асоциацията внася в министерството позиция по бъдещата ОСП 2028–2034 г. — деветнадесет раздела в шестнадесет страници, с изходящ номер 014-06 — и в раздел XVI пише, че подкрепя обвързаната подкрепа при максимално допустимия процент, но тя трябва да отива „единствено към доказано производство“, защото „доказването на произведената продукция е основен принцип за ефективното и справедливо разходване на публичните средства“. В раздел II иска пълна външна конвергенция от 2028 г. — плащанията на хектар в България да се изравнят с тези в старите държави членки от първата година, а не да се доближават постепенно. В раздел IV поставя инвестициите в центъра на политиката и настоява стопанството да бъде финансирано „като единен бизнес проект“, а не като поредица от отделни административни производства.
| Тема | Становище до президента, ноември 2012 г. | Позиция до министъра, 30 юни 2026 г. |
| Плащането на площ | Плащането на хектар „кара земеделските производители да се ориентират към производството на култури с по-ниска себестойност на единица площ“ | Обвързана подкрепа при максималния допустим процент, но „единствено към доказано производство“ |
| Зелените изисквания | Делът от 30% за „зелени плащания“ е прекалено висок за България; 7% екологично насочени площи са „неадекватни“ | Агроекологичните и климатичните ангажименти да са едногодишни, а не многогодишни |
| Преработката | Да се насърчават преработени продукти „които ползват основно земеделски суровини с произход България“ | Инвестициите в центъра на политиката, с приоритет преработка на собствена продукция в стопанството |
| Пазарът | По-добри търговски договорености между производител и търговец; родният дял при плодове и зеленчуци — не повече от 20% | Оценка на търговските споразумения на ЕС преди програмирането на ОСП, а не след него |
Съпоставката показва преди всичко последователност, а тя в браншовата политика е рядка стока. Искането от 2012 г. за подкрепа, обвързана с производството, влезе в ОСП за периода 2014–2020 г. като доброволно обвързано подпомагане и България го приложи в максималния допустим дял — 13% от директните плащания плюс 2% за протеинови култури, — така че тази част от становището беше чута и стана политика. Онова, което остана открито, е как обвързаната подкрепа стига до стопанствата, и точно това е искането от 2026 г.: не дали да я има, а да отива при доказано производство. Че организацията повтаря искането, не говори за слабост, а за това, че диагнозата ѝ е надживяла няколко правителства и два програмни периода; че искането съвпада с интереса на членовете ѝ — професионални стопанства, които произвеждат и продават, — е естествено за браншова организация и не отнема от верността му.
Трите искания от март и какво стана с тях
В интервюто от март Върбанов постави на масата три регулаторни искания и половин година е достатъчна, за да се види какво се е случило с всяко. Първото е пълна забрана на имитиращите продукти — млечни и месни. На 4 септември в Луковит министърът на земеделието и храните Пламен Абровски отговори, че такива продукти „не могат да бъдат забранени“, защото свободното движение на стоки в единния пазар не позволява на една държава да спре продукт, законно произведен в друга, но обяви работна група за промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, така че продукт с растителни мазнини да не може да се нарича сирене или кашкавал, със срок до края на 2026 г. Искането за забрана се превърна в обещание за етикет, и срокът за него вече е записан от министерството, а не от асоциацията.
Второто искане е нулева ставка на ДДС за биологично произведените храни. Тук самата организация е по-предпазлива в документите, отколкото в интервюто: петицията, която обяви в края на февруари, иска ставка до 9% за храни, произведени и преработени в България от българска суровина с доказан произход, и до 5% за биосертифицираните. Паралелно с нея живее по-старо искане на асоциацията, което с годините е станало общо за целия сектор: обратно начисляване на ДДС при плодове, зеленчуци и мляко, при което данъкът се начислява и внася от купувача, а не от производителя. Идеята е на АЗПБ от юни 2019 г., министър Десислава Танева я изпраща през 2020 г. на Министерството на финансите, което трябва да договори изключението с Брюксел, и там пътят ѝ спира; през август тази година оранжерийният сектор я постави отново пред министър Абровски. Двата инструмента решават различни задачи — обратното начисляване затваря вратата на измамите с фактури по веригата, намалената ставка се вижда на рафта — и асоциацията иска и двата.
Третото искане — „Национален бранд България“, при който надписът „българско“ да означава българска суровина — засега няма нормативна форма, но има европейска рамка, върху която може да стъпи. Правилата на ЕС за етикетиране (регламентът за информацията за потребителите от 2011 г. и приложението му от 2018 г. за основната съставка) вече изискват, когато на етикета е посочен произход на храната, а основната ѝ съставка идва от другаде, това да бъде написано. Един национален знак би довършил тази логика на български език и с български контрол, и асоциацията го поставя в същия ред, в който в позицията си от юни иска оценка на търговските споразумения преди програмирането на ОСП — като организация, която приема правилата на общия пазар и работи за условията, при които българският производител участва в него.
Къде е организацията днес
На 12 август асоциацията седна в Тематичната работна група за шестото изменение на Стратегическия план 2023–2027 г. и отчете, че антикризисната интервенция, която иска от националната среща през февруари, вече е в изменението — с бюджет 33 млн. евро по ЕЗФРСР, събран главно от прехвърляне на средства от „зелените“ интервенции, и с още 7,785 млн. евро възстановени разходи по старата програма, които министерството ще поиска от Комисията да добави. Организацията е член на Комитета за наблюдение на плана и влиза в есента, в която националната позиция за преговорите по ОСП 2028–2034 г. трябва да бъде консолидирана, с готов документ от шестнадесет страници.
Мярката, която асоциацията сама е задала — какъв е крайният ефект — е неудобна за всяка организация, която я произнася, защото се връща към нея. Приложена към Асоциацията на земеделските производители в България, тя дава един проверим резултат: становището от ноември 2012 г. може да се прочете през септември 2026 г., без да се пренаписва — диагнозата за плащането на хектар, искането за обвързана подкрепа срещу реално производство и настояването преработката да стъпва върху българска суровина стоят в текста от 2026 г. на същите места. Това е комплимент, който не изисква прилагателни: организация, която на 22 години може да покаже документ отпреди четиринадесет и да каже, че той още е валиден, е издържала проверката, която иска от другите.
Използвани източници
АЗПБ, „Кои сме ние“ и „Другите за нас“, azpb.org — дата на учредяване 15 септември 2004 г., член № 1.
АЗПБ, Становище относно националните приоритети в селскостопанската политика до 2020 г., до президента на Република България, ноември 2012 г., подписано от Христо Цветанов (president.bg).
АЗПБ, Позиция по бъдещата ОСП 2028–2034 г., изх. № 014-06/30.06.2026 г., до министъра на земеделието и храните.
АЗПБ, „Ключови предложения на АЗПБ намират отражение в подготвяните промени по Стратегическия план“, 14 август 2026 г.
АЗПБ, петиция за намалена ставка на ДДС за фермерски и биохрани от български суровини, 26 февруари 2026 г.
Интервю с Венцислав Върбанов, zemedeleca.bg, 11 март 2026 г.; интервю с Венцислав Върбанов, zemedeleca.bg, ноември 2024 г.
zemedeleca.bg, „Венцислав Върбанов е преизбран за председател на АЗПБ“, 20 март 2026 г.
МЗХ, „Министър Абровски: Имитиращите продукти ще бъдат ясно обозначени, за да знае потребителят какво консумира“, 4 септември 2026 г.; БТА, Луковит, 4 септември 2026 г.
Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите; Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/775 относно посочването на страната на произход на основната съставка.
Публична биографична справка за Венцислав Върбанов, Клуб Investor, ноември 2018 г.; Министерство на земеделието и храните, „История на министерството“.
