Ефективността на почвените хербициди при пшеницата се решава от влагата в сеитбеното легло и от първите 48 часа след сеитбата

Австралийската GRDC изброява четири причини почвеният хербицид да не сработи: устойчивост на плевела, твърде кратко действие, твърде малко дъжд и твърде много дъжд. Британските насоки за пшеницата добавят срока — до 48 часа след сеитбата върху фино, слегнало легло. Украинският агроном Сергей Хаблак добавя студената почва. А в Европа тази година Комисията и Общият съд спорят за самия списък на веществата, с които стопанинът може да работи.

Според австралийската Корпорация за изследвания и развитие на зърнопроизводството (GRDC) има четири основни причини един почвен хербицид да не контролира плевелите: устойчивост на плевела към веществото, недостатъчна продължителност на действието, твърде малко валеж след внасянето и твърде много валеж след внасянето. Нито една от четирите не е свързана с избора на продукт, и това е тезата, с която GRDC от години обучава австралийските зърнопроизводители: почвеният хербицид е по-сложен инструмент от вегетационния, защото ефектът му се определя от онова, което се случва в почвата след пръскачката. За българския стопанин, който през следващите седмици сее пшеница в сухо сеитбено легло с дъжд в прогнозата, това е списък за проверка преди пръскачката.

Как се движи хербицидът в почвата

Почвеният хербицид, обяснява GRDC, действа едва когато е разтворен в почвената вода и се намира там, където покълват семената на плевелите — но не и там, където е семето на културата. Двете свойства, които определят къде ще се озове веществото, са разтворимостта му във вода и коефициентът на свързване с почвата и органичното вещество (в литературата — Koc). Вещества с ниска разтворимост и силно свързване остават близо до повърхността и образуват слой, през който трябва да мине покълващият плевел; британските насоки за пшеницата описват като „повърхностно действащи“ аклонифена, дифлуфеникана и пендиметалина. Вещества с по-висока разтворимост и по-слабо свързване — флуфенацетът, цинметилинът — слизат с водата към кореновата зона и действат чрез корените. Затова, според същите насоки, готовите комбинации от повърхностно действащо и подвижно вещество дават по-стабилен контрол от всяко от тях поотделно, а GRDC формулира същото като правило: смесите и последователностите са по-устойчиви на капризите на сезона от единичните продукти.

Почвата е втората променлива. Според GRDC всички хербициди се движат по-надълбоко в песъчливи почви заради по-големите пори между частиците, и повредите по културата най-често се появяват при ниско органично вещество или там, където веществото не е достатъчно отделено от семето. Обратната зависимост е измерена в рецензирано изследване в списанието Pest Management Science върху лисичата опашка (Alopecurus myosuroides), най-тежкия житен плевел на британските пшеничени полета: с повишаване на органичното вещество в почвата ефективността и на флуфенацета, и на пендиметалина намалява, защото част от веществото се свързва с хумуса и не достига плевела. Тоест едно и също количество продукт на богата на хумус почва в Добруджа и на лека почва край Дунав дава два различни резултата, и това е записано в етикетите под формата на различни дози по тип почва.

Колко дъжд е нужен и защо за пшеницата въпросът стои другояче

Американските университетски служби за съвети дават числа, но не еднакви. Според Университета на щата Айова за активиране на почвения хербицид е нужен поне 12,7 мм (половин инч) валеж, който да го придвижи до дълбочината на покълващите семена, като активиращият дъжд трябва да дойде в първите 5–7 дни след внасянето, а забавянето между внасянето и първия дъжд е най-честата причина за провал. Университетът Пърдю в Индиана съветва 19–25 мм през първата седмица и около 50 мм за две седмици за оптимален резултат. Университетът Клемсън в Южна Каролина смята, че 6–12 мм в първите дни са достатъчни за повечето вещества, а 25 мм общо за две седмици — за пълно действие. Пърдю уточнява, че самите етикети се разминават: за метолахлора — 12 мм на леки и 25 мм на тежки почви в първите два дни, за изоксафлутола — „достатъчен валеж в 14 дни“, за атразина — нищо. Всички тези числа са за пролетни почвени хербициди в царевица и соя, тоест за друга култура и друг сезон.

За пшеницата наесен британските източници говорят с други мерни единици. Според насоките на производителите за британския пазар предпоникващото внасяне трябва да стане до 48 часа след сеитбата, върху фино и слегнало сеитбено легло, със семе, покрито с поне 32 мм почва, и без последващо разрохкване, което разкъсва слоя; правилото, което те цитират, е „щом има влага за сеитба, има влага за активиране“. Британската браншова организация AHDB го казва по-меко: предпоникващите варианти са по-слабо засегнати от устойчивостта и трябва да са основна част от хербицидната програма при зърнените, при условие че се прилагат като истинско предпоникващо третиране. Същите насоки отбелязват, че изместването на сеитбата към октомври повишава влагата в почвата и удължава действието на хербицида, защото по-хладните и къси дни забавят разграждането му от светлина и топлина. Кой е независимият източник тук, трябва да се каже открито: числото 48 часа идва от опитите на производителите, AHDB го потвърждава по смисъл, без да го изразява в часове.

Половин инч дъжд в Айова, 48 часа в Англия, 8 °C в почвата в Украйна — три числа от три континента, които казват едно и също: почвеният хербицид се решава след сеялката, в първите дни.

Студената почва: уроците на украинската пролет

Третата променлива е температурата, и за нея най-пресният анализ идва от Украйна. Според Сергей Хаблак, доктор на биологическите науки, агроном-експерт и агроодитор, студената пролет на 2026 г. е показала, че дори безупречно проведено внасяне може да не даде очаквания резултат, ако физиологичното състояние на културата, температурата на почвата и времето не отговарят на биологичните изисквания на хербицида. Особено внимание, пише той, е нужно, когато температурата на почвата на дълбочината на семето е устойчиво под 8–10 °C, а средноденонощната температура на въздуха няколко дни не надвишава 5–7 °C: тогава покълването се забавя, кореновата система се формира бавно, а ензимните системи на растението, които разграждат хербицида, са потиснати. Ако семето на слънчоглед или царевица лежи в студена почва 10–20 дни и кълнът бавно минава през хербицидния слой, рискът от фитотоксичност рязко расте дори при правилна доза.

Най-опасната комбинация според Хаблак е студ плюс локални валежи: студената почва забавя разграждането на веществото от културата, а дъждът от 10–25 мм го придвижва неравномерно в профила и създава участъци с повишена концентрация в зоната на семето. Той съветва да не се бърза с почвения хербицид, когато почвата на 5 см е устойчиво под 8 °C и прогнозата за 5–7 дни не обещава затопляне, когато се очакват резки застудявания или слани, и когато на фона на студена почва се очакват интензивни локални дъждове. Изводът му за 2027 г. е за „адаптивна хербицидна технология“ — една универсална схема не работи еднакво всяка година, стопанството трябва да има сценарии за топла пролет, за студена пролет, за суша и за преовлажняване, и решението да се взема по температурата на почвата вместо по календара. Много от грешките през пролетта на 2026 г., отбелязва той, са дошли от това, че агрономите са се ориентирали по дневното затопляне на въздуха, докато почвата на 4–5 см е оставала студена.

Пренесена към есента, тази физиология важи за късните сеитби в изстиваща почва: същият бавно покълващ кълн, същият хербициден слой, същият дъжд, който може да слезе до семето. Разликата е, че наесен температурата пада, вместо да се покачва, и прозорецът, в който културата е най-уязвима, се отваря все повече с всеки студен ден.

Защо светът се върна към почвените хербициди

Според GRDC през последните 20–30 години устойчивостта към много вегетационни хербициди в Австралия е стигнала до степен, при която зърнопроизводителите отново разчитат на почвените като основа на програмите за контрол, най-вече срещу едногодишния райграс. AHDB описва същата картина за Обединеното кралство и лисичата опашка; американските служби — за амаранта в царевичния пояс. Логиката е обща: устойчивостта се развива най-бързо срещу вещества с един прицелен ензим, прилагани върху видим, растящ плевел, а почвените хербициди действат върху покълващото семе, преди да е имало какво да селектира. Затова там дебатът отдавна е преминал от „почвен или вегетационен“ към въпроса как почвеният да работи стабилно: GRDC препоръчва при суха сеитба по-слабо разтворими вещества, защото са по-безопасни за културата, и смеси с различно поведение в почвата, за да не зависи резултатът от един-единствен дъжд.

Европа преподрежда списъка

В Европейския съюз тази логика се сблъсква с все по-къс списък на разрешените вещества, и 2025–2026 г. са годините, в които спорът за списъка излезе от техническите комитети. Хронологията по актовете е следната.

Флуфенацетът е случаят с най-пряко значение за тази есен. Според Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/910 Комисията не подновява одобрението му заради установените от EFSA свойства на ендокринен нарушител и заради разпадния продукт трифлуороцетна киселина, който попада в подземните води над допустимата граница; държавите членки е трябвало да оттеглят разрешенията до 10 декември 2025 г., а гратисният период за продажба и употреба на наличностите изтича на 10 декември 2026 г. Тоест есента на 2026 г. е последната, в която веществото може законно да се внесе в пшеница и ечемик. Организациите PAN Europe и Deutsche Umwelthilfe поискаха от Комисията преразглеждане на този 18-месечен срок като противоречащ на чл. 20 от регламента, който според тях изисква незабавна забрана при опасност за здравето. Кои продукти в България са с прекратени разрешения и до кога, се вижда в списъка на БАБХ на продуктите с прекратени или отнети разрешения, който агенцията поддържа на интернет страницата си.

Хлортолуронът показва другата страна на системата. Според Регламент (ЕС) 2026/1421 одобрението му е удължавано осем пъти преди тазгодишното — до 15 август 2026 г. — защото преразглеждането не е приключило по причини, които Комисията определя като извън контрола на заявителя. Точно тази практика Общият съд на ЕС определи като незаконна в три решения от 19 ноември 2025 г., сред които дело T-94/23 (Pollinis France срещу Комисията) за боскалида, чието одобрение, според анализ в European Journal of Risk Regulation, е удължавано седем пъти за общо повече от девет години. Според PAN Europe само през 2021 г. Комисията е издала 136 удължавания за около 30% от одобрените вещества. Комисията отговори по два начина: продължи да удължава, но „за всеки случай поотделно“ и с обоснован срок — 29 вещества през февруари 2026 г. (Регламент (ЕС) 2026/372), 21 през юли (Регламент (ЕС) 2026/1826), — и според платформата AGRINFO, финансирана от ЕС, през 2026 г. предложи да отпадне изискването всяко вещество да се преоценява на всеки десет години. За стопанина това означава, че списъкът, с който планира сезона, се променя два пъти в годината и че „удължено“ не значи „подновено“: удължаването държи веществото на пазара, докато решението предстои.

Царевицата и слънчогледът: няколко думи за пролетта

За пролетниците същите правила важат с обърнат знак на температурата. От списъка е излязъл S-метолахлорът — до 2024 г. основата на почвените схеми в царевицата и слънчогледа; аклонифенът и кломазонът са с удължени одобрения по Регламент (ЕС) 2026/1826, тоест на пазара, но с нерешена съдба. За тях е написан анализът на Хаблак: студена почва под 8 °C, дъжд от 10–25 мм след внасянето и двукомпонентни смеси с различна разтворимост на компонентите, които при студ и локални валежи се „разслояват“ и оставят прозорци в хербицидния слой. Той стига дотам да предложи в студени години да се допусне малка вълна ранни плевели и да се работи с вегетационни хербициди по действителната обстановка, вместо да се получат разредени посеви и скрита загуба на добив от хербициден стрес — с уговорката, че става дума за отлагане на решението до момента, в който се види как културата е минала старта, без отказ от почвена защита.

Четирите причини за провал по GRDC — устойчивост, кратко действие, малко дъжд, много дъжд — заедно със срока от 48 часа и температурата на почвата дават на стопанина, който сее пшеница през следващите седмици, проста последователност. Който сее в сухо легло, внася почвения хербицид веднага след сеялката върху слегнала почва и не разчита, че дъждът ще „активира“ вещество, оставено с дни на повърхността; който има избор, комбинира повърхностно действащо с подвижно вещество, за да не зависи от количеството на първия дъжд; който работи на лека почва с ниско органично вещество, слиза към долната граница на дозата и проверява дълбочината на сеитбата; и който планира с флуфенацет, знае, че това е последният му сезон.

Понятия

Почвен (предпоникващ) хербицид — вещество, което се внася в почвата преди поникването на културата и плевелите и действа върху покълващите семена и кълнове; за разлика от вегетационния (листния), който се прилага върху вече поникнали плевели.

Хербициден слой (екран) — тънкият пласт почва, в който е разпределено веществото след внасянето и активирането му; плевелът трябва да премине през него при покълване.

Активиране — разтварянето на почвения хербицид в почвената вода и придвижването му до дълбочината, на която покълват семената на плевелите; без достатъчна влага веществото остава свързано с почвените частици и не действа.

Коефициент на свързване (Koc) — мярка за това колко силно едно вещество се свързва с органичното вещество на почвата; висок Koc означава слаба подвижност и действие близо до повърхността.

Фитотоксичност — повреда на културата от хербицида; при почвените хербициди възниква, когато веществото достигне семето или кълна на културата, най-често при леки почви, ниско органично вещество, плитка сеитба или силен дъжд след внасянето.

Устойчивост (резистентност) — способност на популация плевели да оцелява при дози, които преди са я контролирали; развива се най-бързо при многократно прилагане на вещества с един и същ механизъм на действие.

Удължаване на одобрението — решение на Комисията да продължи срока на одобрение на активно вещество, чието преразглеждане не е приключило; не е подновяване и не гарантира решение.

Гратисен период — срокът по чл. 46 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, в който след оттегляне на разрешението наличностите от продукта могат да се продават и употребяват.

Източници

GRDC (Grains Research and Development Corporation, Австралия), „Optimising efficacy of pre-emergent chemistry“ (2024); „Understanding pre-emergent herbicide availability, selectivity & persistence“ (2020); „New pre-emergence herbicides — opportunities and challenges“ (2021); „New pre-emergent herbicides — how are they performing?“ (2023).

Iowa State University Extension, „Preemergence Herbicides, Dry Soils and Rain“; Purdue University Extension, „Soil Applied Herbicides and Rainfall for Activation“; Clemson University, „Water Requirements for Activating Preemergence Herbicides“.

AHDB, „Spray timing and herbicide efficacy in cereals and oilseed rape“; насоки на производителите за британския пазар за предпоникващо внасяне при пшеница и ечемик (2024).

Pest Management Science, „The implications of spatially variable pre-emergence herbicide efficacy for weed management“ (изследване върху Alopecurus myosuroides, флуфенацет и пендиметалин при различно органично вещество).

Сергей Хаблак, „Практичні висновки холодної весни 2026 року“, „Агрономія Сьогодні“, 15 септември 2026 г.

Регламенти за изпълнение (ЕС) 2024/20, 2024/2806, 2025/910, 2026/372, 2026/1421, 2026/1826; Регламент (ЕО) № 1107/2009.

Общ съд на ЕС, решение от 19 ноември 2025 г. по дело T-94/23 (Pollinis France срещу Комисията); European Journal of Risk Regulation (Cambridge University Press), „General Court Rules the Systematic Extension of Active Substance Approvals Unlawful: What Next?“ (юли 2026 г.).

PAN Europe, прессъобщения от 16 юли 2025 г. и 19 ноември 2025 г.; AGRINFO (COLEAD, с финансиране от ЕС), „Latest pesticide approvals, renewals, and extensions 2026“.

БАБХ, Списък на продукти за растителна защита с прекратени или отнети разрешения.