Кое прасе е пасищно, чий е десетгодишният срок и кой период е разумен: как българската норма прехвърля решението на този, който ще я прилага

Ветеринарна наредба, поземлен закон и методика за цените са писани от различни хора в различни години, а страдат от едно и също: нормата описва и оценява — „обосновано“, „разумно“, „съществено“, „пасищно“ — вместо да предписва с число, срок, орган и последица. Прилагателното носи в себе си въпроса „според кого“, и отговорът пада върху инспектора, а сметката — върху този, който не може да си позволи спор

„Вдигайте цената веднага. Ако дизелът поскъпне днес, не чакайте.“ Така Любомир Ноков обобщи във Facebook проекта на Министерството на икономиката за методика, по която държавата ще решава кое поскъпване е обосновано, след като, по собствените му думи, го е прочел вместо нас. Вторият му съвет беше „работете без общи разходи“, а заключението — че ако амбицията успее, „тези текстове ще се изучават в най-добрите икономически университети от САЩ до Китай“, а ако не успее, „вместо по-ниски цени ще получим повече проверки и безсмислена работа, но поне сме опитали“. Ироничен пост. Проверихме го по членове и той е верен.

Същия ден един стопанин ни разказа на обяд за своите прасета. Държи ги на оградена ливада. Не в кочина, не в гората — на трева, с подслон за нощта. Попитал инспектора дали са „пасищни“, защото от отговора зависи под каква категория ще бъде регистриран и с какви документи месото ще стигне до кланица. Инспекторът не знаел. „Половината ни закони и наредби са без определения“, каза стопанинът. „Какво е пасищно прасе? Прасе на ливада с ограда, което яде трева, или прасе, пуснато в гората, където никой не знае какво е яло — може и трупове?“

Три дни по-рано Комисията по земеделието беше гласувала какво да стане с непотърсените ренти на „белите петна“ след десетата година, при положение че законът казва само, че сумите „са депозитни“ и се изплащат „в 10-годишен срок“ — описва ги, без да предпише какво става с тях на единадесетата година, и оттам зависи дали наследникът още има вземане.

Три акта на три ведомства, и в трите един и същ недостатък, който не изглежда като грешка, докато не се наложи текстът да бъде приложен: нормата описва и оценява, вместо да предписва. „Обосновано“, „разумен“, „съществено“, „пасищно“, „депозитни“ са прилагателни, които казват как законодателят вижда нещата, а не какво трябва да направи адресатът и по какво инспекторът ще познае, че го е направил.

Сол на вкус

Всяка рецепта има изречение, което не е рецепта: „сол на вкус“. То не казва нищо, защото прехвърля решението на този, който готви. Ако ястието излезе безсолно, виновен е готвачът, не рецептата. Голяма част от българските нормативни актове са написани точно така, и разликата с рецептата е, че когато „солта“ е сгрешена, не се яде по-лошо, а се плаща глоба, губи се субсидия или се отнема наследство.

Законът за нормативните актове е кратък по въпроса и затова неудобен: разпоредбите „се формулират на общоупотребимия български език, кратко, ясно и точно“ (чл. 9, ал. 1). Указ № 883 за прилагането му казва и къде живее яснотата — в допълнителните разпоредби, най-скучната част на всеки акт, където под формулата „по смисъла на този закон“ законодателят обяснява какво разбира под думите, които е употребил. Там общата дума става проверим факт: число, дата, орган, граница. Нормата по природа е предписание — кой, какво, докога, по какъв ред и какво следва, ако не. Прилагателното не предписва, то оценява. „Разумен“, „съществен“, „обоснован“, „справедлив“ описват отношение към факта, не самия факт, и всяко от тях носи в себе си въпроса „според кого“. Текст, написан с такива думи, не е непълен; той е от друг жанр — описателен, а понякога и морален, — и някой трябва да го преведе на езика на фактите в момента на прилагането. Този някой не е избран да го прави.

Правистите имат две думи за това — правило и стандарт. Правилото решава предварително: „не повече от 50 километра в час“. Стандартът отлага решението: „с безопасна скорост“. Правилото е скъпо за писане (трябва да предвидиш случаите) и евтино за прилагане. Стандартът е евтино за писане и скъп за прилагане, защото всеки случай се решава наново — от инспектора, от съда и от адресата, който трябва да отгатне какво ще реши инспекторът. Има области, в които стандартът е единственият възможен избор. Но той е избор с цена, и цената пада върху някого.

Че определението е възможно, когато някой реши да го напише, показва всеки европейски регламент с число в него. Яйце може да се продава като „от свободно отглеждани кокошки“ само ако птиците имат дневен достъп до открито и на всяка се падат най-малко четири квадратни метра — Регламент (ЕО) № 589/2008. Четири квадратни метра не е по-точно от думата „свободно“. То е просто отговорът на въпроса, който думата задава.

Американският философ на правото Лон Фулър е разказал всичко това през 1964 г. като приказка. Крал Рекс иска да бъде добър законодател. Проваля се осем пъти: решава случай по случай вместо по правила; не обнародва законите си; прилага ги със задна дата; пише ги така, че никой не ги разбира; приема противоречиви; изисква невъзможното; сменя ги всеки ден; и накрая наказва не по това, което е обявил, а по това, което му хрумва. Поданиците на Рекс не са били непослушни. Просто не са знаели какво се иска от тях. Фулър го е измислил като учебен пример; трите документа по-долу го изпълняват с прилежание.

Правилото струва усилие на този, който го пише. Стандартът струва усилие на всички останали.

Случай първи: правилата дойдоха след забраната

Забраната за „икономически необосновано увеличаване“ на цените действа от 9 август — чл. 68н от Закона за защита на потребителите, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 58, с живот до 9 август 2027 г. Същият закон задължи Министерския съвет да приеме методиката за прилагането ѝ „не по-късно от 8 август“ — ден преди правилото да заработи. Методиката излезе за обществено обсъждане на 17 август. Срокът за становища изтича вдругиден. Междувременно Комисията за защита на потребителите проверява — по прогнозата на самото министерство, между 10 000 и 15 000 първоначални проверки за годината — по правила, които ще бъдат обнародвани, след като част от проверките са приключили. Преходна норма за тях в проекта няма. Това е Рекс, който прилага законите със задна дата, преди още да сме отворили текста.

Отворен, текстът е по-строг, отколкото изглежда. Представете си касова бележка на обратно: срещу всеки цент от поскъпването търговецът трябва да сложи фактура. Методиката го казва с формула. Базовата цена P₀ е редовната цена преди, P₁ — след, разликата I е увеличението. Срещу него търговецът поставя въздействието на всеки „обективен икономически фактор“ — доставки, труд, енергия, данъци, курс — в евро за единица стока, доказано с документ и намалено с всички отстъпки и бонуси, които е получил; сборът е E. Решаващият тест (чл. 1 4) е неравенството U = I − E ≤ 0. Пример 1 от приложението: стока поскъпва от 2,30 на 2,60 евро, търговецът доказва 18 цента по-скъпа доставка и 3 цента логистика, остават девет цента „необяснена част“ и увеличението „не е доказано като съразмерно“. Девет цента.

Методиката изрично казва (чл. 3), че не определя „допустим размер на търговска надценка, норма на печалба, пределна цена или минимален праг“. Вярно е. Тя не определя надценката — тя я замразява. По чл. 19 „промяна на търговски марж, цел за печалба, маркетингова политика, изравняване с конкурентни цени или общо позоваване на инфлация не са сами по себе си обективни икономически фактори“. Тоест за една година търговецът може да прехвърля върху цената само чуждите си разходи; собствената му печалба на единица стока остава там, където е била преди 9 август. Държавата не казва каква е правилната надценка. Тя казва, че правилната надценка е вчерашната. Чл. 19 не забранява печалбата, но превръща промяната на печалбата от пазарно решение в административно подозрително събитие.

И тук идва солта на вкус. Законът от май въведе три прилагателни, които дотогава не съществуваха в българското право — „икономически обосновано“, „прекомерно висока“ и „справедлива“ цена, — и обеща, че методиката ще ги преведе на езика на фактите. Методиката превежда аритметиката и заменя едни прилагателни с други. Ако има „два разумни периода“ за сравнение, органът „проверява чувствителността на резултата“ (чл. 8, ал. 3) — кой период е разумен и кога чувствителността е висока, текстът не казва. „Други фактори“ се признават при „съществено влияние“ (чл. 17, т. 6) — съществено спрямо какво, също не. Единствената гаранция срещу административна тежест гласи, че „по правило се изискват само данни, относими към конкретното увеличение“ (чл. 11); „по правило“ значи „с изключения“, а изключенията не са назовани. Общите разходи — наем, ток, счетоводител — се признават само разпределени към конкретната стока по „предварително или обичайно използван, последователен и проверим метод“ (чл. 15). По данни на собствената оценка на въздействието на министерството 86,7 на сто от активните предприятия у нас са без наети или с до четирима наети. Квартален магазин с двама продавачи няма „разпределител на общи разходи“. Той има сметка за ток. Оттук съветът на Ноков: „Общите са си общи, та ако искате свобода да ценообразувате, най-добре да ги няма.“ А „вдигайте веднага“ идва от чл. 16, ал. 2: отложеното пренасяне на разход се признава само ако търговецът докаже причина за отлагането. Който е поел по-скъпия дизел от джоба си и е чакал, обяснява защо е чакал. Който е вдигнал цената в деня на фактурата, има най-лесния случай в методиката.

Има и коректура. Даниел Топалов, гражданин, подал становище от свое име през портала на 23 август, е преброил: в заглавието на постановлението стои „сравним преходен период“ вместо законовото „предходен“; чл. 2 се позовава на алинея, в която няма овластяване; тринайсет члена имат алинея „(1)“ без „(2)“; чл. 22 изисква „обсъждане на възраженията“ на търговец, на когото никой текст не дава възможност да възрази. Оценката на въздействието отбелязва „Няма ефект“ върху административната тежест и в следващия абзац описва ефекта. Вторият коментар под консултацията е от един ред и е на Стоян Стоянов: вносителите „трябва първо да кажат как те приложиха предлаганата от тях методика“ към поскъпването на винетката с 30 на сто. Методиката няма правило за цени, определени с акт на държавата. Въпросът остава без клетка в изчислителния лист.

Актът, който ще мери чуждата обоснованост, бърка една буква в собственото си заглавие.

Случай втори: срокът без име

За рентите на „белите петна“ — имотите без договор и без декларация, включени служебно в масивите — чл. 37в, ал. 7 от поземления закон казва, че сумите „са депозитни и се изплащат… в 10-годишен срок“. И спира. Българското право познава два вида срокове с това име, и разликата между тях е като между изтекла гаранция и изтекъл билет. При погасителната давност правото продължава да съществува, но не може да бъде осъществено принудително — сервизът не е длъжен да поправи уреда, но може, и ако го поправи, никой не му забранява (чл. 118 и 120 от ЗЗД). При преклузивния срок самото право се погасява — билетът е невалиден, и добрата воля на кондуктора не помага.

Законът описва парите („са депозитни“) и описва срока („10-годишен“), но не предписва последица — не казва нито „правото се погасява“, нито „остава“. Кое от двете е имал предвид законодателят, решава всичко. Ако срокът е преклузивен, парите след десетата година са без собственик и парламентът може да им даде предназначение. Ако е давностен, наследникът има вземане и на дванайсетата година, и текстът, който пренасочва парите във Взаимоспомагателния фонд, отнема наследимо право по чл. 17 от Конституцията. На 10 септември министърът Пламен Абровски каза „преклузивен“, председателят на комисията Явор Гечев — „нерегламентирана ситуация“, Мирослав Каракашев от БАСЗЗ — „частна собственост“. Никой не цитира съдебно решение. Предложението конституционалисти и Министерството на финансите да кажат коя дума липсва, преди да се гласува, беше отхвърлено. Комисията гласува. Колко пари стоят по сметките на 28-те областни дирекции, министерството не е казало. Тук стандартът не е в наредба, а в самия закон, и не инспектор, а парламент го запълва — с гласуване вместо с тълкуване.

Случай трети: прасето, което съществува само в изброени общини

Стопанинът от обяда е прав наполовина, и половината, в която не е, е по-интересна. Определение за пасищна свиня в българското право има. То стои в § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба на Наредба № 6 от 2007 г.: „пасищното отглеждане на стада свине от източнобалканската порода“ е отглеждането им „на открито, извън животновъдни обекти — тип индустриални ферми, фамилни ферми тип А и тип Б“. Прочетете го два пъти. Определението е отрицателно — казва какво пасищното не е (ферма), не какво е. Важи само за една порода, източнобалканската и кръстоските ѝ, със сертификат за произход. И важи само в изрично изброени общини в Шуменско, Варненско, Бургаско и Ямболско, където епизоотичната комисия е предложила, а кметът е разрешил.

Най-любопитното е, че на въпроса на стопанина — гора или ограда, трева или трупове — наредбата отговаря. Подробно. Тя иска временни заграждения, в които животните се прибират за нощта; забранява нощната паша в горските територии; определя най-малко 2,5 декара на животно; иска план за биосигурност, утвърден от областната дирекция по безопасност на храните, карантина от 21 дни за новозакупените, пастир, трупосъбирателен пункт и декларация, че собственикът не отглежда домашни свине. Всичко, което той пита, е решено — с число, срок и орган. Само че за друга порода и за друга карта. Стопанин с мангалица, с кръстоска без сертификат или с бяла свиня на оградена ливада в община извън списъка не е нито „пасищен“ по Наредба № 6, нито ферма по Наредба № 44, която познава индустриалната ферма, фамилната ферма и личното стопанство с ограден двор. Той е стопанин без категория. Категорията ще му я даде инспекторът в деня на проверката — с всички последици от нея.

За източнобалканската свиня законодателят е отговорил на всеки въпрос. За всяка друга свиня въпросът не съществува, значи не съществува и стопанинът.

Общият метод

Трите акта са писани от различни автори в различни години и въпреки това се четат като един текст. Нормата описва положението и го оценява — обоснована цена, депозит в срок, пасищно отглеждане — и оставя превода на езика на фактите на друг: на инспектора с формула в ръка, на комисията с гласуване вместо тълкуване, на ветеринаря с наредба за друга порода. Не винаги от небрежност. Понякога решението просто е неприятно и е по-лесно да го вземе някой без мандат. Но цената на прехвърлянето и в трите случая е разпределена еднакво: върху търговеца без счетоводител, върху наследника, който не знае, че има вземане, върху стопанина без порода от списъка. Хора, които не могат да си позволят спор — и заради това не се чуват, когато нормата се пише.

Нормата, която не прехвърля решението, изглежда скучно. Определение в допълнителните разпоредби, число там, където има мярка, срок с име, орган с компетентност и правило за случая, който не се вписва. Регламентът за яйцата го прави в един ред. Наредба № 6 — за една порода. Методиката — за аритметиката, и спира пред останалото. Поземленият закон — изобщо не. Разликата между тях не е в юридическата техника, а в това дали някой е решил да отговори на въпроса, преди да го зададе на другите. Ноков го е казал по-кратко: „Поне сме опитали.“

Използвани източници

Закон за нормативните актове — чл. 9, ал. 1 и чл. 26; Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на ЗНА — разпоредбите за допълнителните разпоредби и определенията.

Lon L. Fuller, The Morality of Law, Yale University Press, 1964 — глава II, притчата за крал Рекс; Louis Kaplow, „Rules versus Standards: An Economic Analysis“, Duke Law Journal, том 42, 1992.

Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 относно стандартите за търговия с яйца — Приложение II, изисквания за „свободно отглеждане“.

Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период по чл. 68н, ал. 8 от ЗЗП — проект на акт, методика с приложения № 1–4, доклад на заместник министър-председателя Александър Пулев, частична предварителна оценка на въздействието (14 август 2026 г.), становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ (№ 04.02-117/13.08.2026 г.); обществена консултация № 12624-K, 17 август — 17 септември 2026 г.; становища на Даниел Топалов (23 август) и Стоян Стоянов (17 август); публикация на Любомир Ноков във Facebook, септември 2026 г.

Закон за защита на потребителите — чл. 68н–68п и § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на ЗЗП (ДВ, бр. 58 от 2026 г.).

Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 37в, ал. 3, т. 2 и ал. 7; Закон за задълженията и договорите — чл. 110–120; Конституция — чл. 17; съкратен протокол № 7 от заседанието на Комисията по земеделието, храните и горите от 10 септември 2026 г.; общ законопроект № 52-653-11-6.

Наредба № 6 от 20 март 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. и доп. бр. 65 от 2017 г., бр. 5 от 2020 г., бр. 29 от 2024 г.) — чл. 3, чл. 9, чл. 11, чл. 17 и § 1 от допълнителната разпоредба; Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти — чл. 11в и § 1, т. 42–44.

Архив на zemedeleca.bg — правният разбор на пакета срещу „прекомерните цени“ (май 2026 г.); статията за непотърсените ренти на „белите петна“ (13 септември 2026 г.); статията за животновъдството в населените места и Наредба № 44.

Понятия

Допълнителни разпоредби — заключителната част на нормативен акт, в която под формулата „по смисъла на този закон/наредба“ се дават определенията на употребените понятия; по Указ № 883 това е нормативното място на дефинициите.

Описателна и предписваща норма — предписващата норма определя адресат, действие, срок, ред и последица („внася в тримесечен срок; при закъснение дължи трикратния размер“); описателната характеризира положение или го оценява с прилагателно („депозитни“, „обосновано“, „разумен“) и оставя на прилагащия да реши по какво се познава, че оценката е изпълнена.

Правило и стандарт — разграничение от икономическия анализ на правото: правилото определя резултата предварително и с точност („50 км/ч“), стандартът задава критерий, чието съдържание се решава при всяко прилагане („безопасна скорост“); правилото е скъпо за писане и евтино за прилагане, стандартът — обратното.

Осемте провала на Рекс — притча на Лон Фулър за начините, по които един текст престава да бъде закон: липса на правила, необнародване, обратно действие, неяснота, противоречие, невъзможност за изпълнение, чести промени и разминаване между обявеното и приложеното.

Погасителна давност и преклузивен срок — при давността правото остава, но не може да бъде осъществено принудително и платеното след срока не се връща; при преклузията самото право се погасява и съдът следи за това служебно.

Необяснена част (U) — по методиката на МИИИ разликата между увеличението на цената и сбора на документално доказаните разходни въздействия; когато е положителна, увеличението не е доказано като съразмерно.

Пасищно отглеждане на свине — по Наредба № 6 от 2007 г.: отглеждане на стада от източнобалканската порода и кръстоските ѝ на открито, извън животновъдни обекти, в изрично изброени общини, с временни заграждения за нощуване, най-малко 2,5 декара на животно и забрана за нощна паша в горите; за други породи понятието не съществува в българското право.

Епизоотична комисия — общински или областен орган, който при заразни болести по животните предлага и координира мерки; по Наредба № 6 предлага на кмета територията за пасищно отглеждане.