Два дни след статията ни, че сумата по сметките на 28-те областни дирекции не е произнесена от никого, депутат от Комисията по земеделието и бивш министър я оцени на около 150 милиона евро — по свои „логични разсъждения“, не по справка — и заяви, че е задала въпросите официално. В същото интервю тя каза, че „е крайно време да се мисли“ за данък върху земеделската земя: единствения масов недвижим имот, който в България не плаща имотен данък от 1998 г. Кой го е държал освободен, кой ще плати, ако освобождаването падне, и как го решават другите
Числото, което сега има адресат
На 13 септември написахме, че спорът за непотърсените ренти на „белите петна“ се води около число, което никой не е казал: колко пари стоят по сметките за чужди средства на 28-те областни дирекции „Земеделие“. Числото не беше нито в мотивите на законопроекта, нито в оценката на въздействието, нито на заседанието на 10 септември. Единствената институция, която може да го събере, е министерството, и към онзи ден то не го беше направило.
На 15 септември в Десислава Танева — член на Комисията по земеделието и министър в два кабинета — каза следното: „Няма официални данни от Министерството на земеделието за т.нар. „бели петна“ и за натрупаните пари… по мои логични разсъждения, на база информация от отделни областни дирекции по земеделие, събраните средства за 10 години са около 150 млн. евро. Аз съм задала въпросите и очаквам информацията официално.“ И добави: „Нямам обяснение защо не е публична тази информация… Задала съм въпрос, защото при приемането на текстове трябва ясно да оценим въздействието.“
Това е предположение и Танева не го представя за друго. Но за пръв път някой е задал въпроса писмено, министерството е длъжно да отговори по правилника на парламента, и когато отговорът дойде, ще го публикуваме. Ако оценката се окаже вярна поне по порядък, комисията е гласувала на второ четене да захрани Взаимоспомагателния фонд с четири пъти повече пари, отколкото има в самия фонд — около 36 милиона евро по данните от 25 август, — и е гласувала, без да знае това.
В казаното от Десислава Танева има и една подробност, казана между другото, която не е между другото. Танева описва положението така: собствениците „не са си потърсили собствеността, не са сключили сами договори… и държавата е администрирала този процес по процедура от 2015 г.“, а „тогава нямаше единно становище по какъв ред да направим централизирано управление на средствата и да не стават публични“. Годината не е случайна. До 2015 г. рентите за „белите петна“ се внасяха по сметка за чужди средства на общината; с измененията в ЗСПЗЗ от началото на 2015 г. (ДВ, бр. 14) те минаха към областните дирекции — при министър Танева. Тоест депутатът, който днес нарича средствата „частни“ и предлага въпросът да изчака конституционалисти, е министърът, при когото сегашната сметка е създадена — и по нейните думи още тогава е било ясно, че централизирането на парите ще постави въпроса дали остават частни.
Около 150 милиона евро е предположение, не справка. Но за пръв път числото има адресат и срок.
Единственият имот без данък
Втората част от казаното от депутата беше по-неочаквана и от числото. Попитана за земята, която пустее, Танева каза: „Единствената собственост, за която не се плаща никакъв данък, е собствеността на земеделска земя… Има собственици на земи, които имат хиляди декари, и корпоративни собственици, и се говори за над милион декара — справедливо ли е да не плащат данъци? За мен е крайно време да се мисли, знам, че е непопулярно, но казвам обективно, че единственият собственик на актив, който не плаща данък на държавата, е собственикът на земеделска земя.“
Формулировката е по-широка от закона и трябва да се стесни, за да може да се провери. Освободени от данък върху недвижимите имоти по чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси са „земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи“; парите в банката, дяловете и акциите също не се облагат като имущество. Точното изречение е друго: земеделската земя е единственият масов недвижим имот в България, за който не се плаща годишен имотен данък, и това е така от 1 януари 1998 г., откакто законът действа. Стеснена по този начин, тезата на Танева е вярна.
Защо никой от този ранг не я е отварял досега, не е тайна. Собствениците на земеделска земя у нас са около 1,8 милиона по данни на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, при 52 милиона декара земеделска земя, от които 32 милиона декара ниви — всеки четвърти българин има нива, най-често наследена от реституцията, и всеки от тях гласува. Ползвателите — а 77 на сто от обработваната площ у нас е под аренда, най-високият дял в Европейския съюз по преброяването на Евростат от 2020 г. — знаят, че всеки нов разход на собственика ще се появи на масата при договарянето на рентата, и нямат никаква причина да го искат. А общините, които биха събирали данъка, защото той е общински, нямат думата в поземлената политика: тя се пише в Комисията по земеделието, където общини няма.
Най-любопитното е, че данъчна оценка на земеделска земя има. Приложение № 2 към ЗМДТ съдържа норми за нея по категория и местоположение, и общините я издават всеки ден, защото без удостоверение за данъчна оценка нито се продава нива, нито се приема наследство. Всичко, което е нужно за един данък, е налице — освен самия данък.
Общините издават данъчни оценки на земеделска земя всеки ден — за продажби и наследства. Всичко за данъка е налице, освен самия данък.
Откъде идва освобождаването
За да се разбере защо през 1997 г. никой не е спорил за чл. 10, трябва да се върнем преди него. Земеделската земя в България не е плащала имотен данък от колективизацията насам по най-простата причина — не е била частна. Четири десетилетия тя е била в ТКЗС и ДЗС, данъчен обект е нямало, регистър на собствениците — също, освен старите кадастрални книги от 40-те години. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи от 1991 г. и поправките му от 1992 г. решиха реституцията да бъде в реални граници — не като дял или обезщетение, а като конкретния имот в старите му межди. Изборът беше политически — да се върне на хората онова, което им е било отнето, парче по парче — и агрономията нямаше думата; цената му се плаща и днес. Прединдустриалното село от 1946 г. беше върнато на наследниците му от 1996 г., които живееха в градовете, бяха по трима-четирима на имот и получиха земята в съсобственост.
Точно в този момент — реституцията още тече, комисиите по чл. 60 издават решения, голяма част от върнатата земя не се обработва, а собствениците се броят вече над милион и половина — парламентът пише новия Закон за местните данъци и такси. Какво са казали депутатите през декември 1997 г., когато са гласували освобождаването, не знаем — стенограмите не са ни достъпни; датите обаче говорят достатъчно. Да обложиш през 1998 г. земя, която току-що е върната, няма регистър, не носи доход и е разпределена между милион и половина души по няколко декара, означаваше да създадеш милион и половина данъчни субекти за суми, по-малки от пощенската такса за съобщението. Освобождаването не създаде привилегия, а записа в закон едно заварено положение — земята никога не е била данъчен обект — и го записа в годината, в която тя за пръв път имаше собственик, когото да обложат.
Оттук нататък историята е известна и сме я разказвали по части. Двадесет години арендна концентрация, при която едрите стопанства събраха обработваема площ от хиляди наследници, които не искаха да я работят; масивите за ползване от 2007 г., които направиха едрата обработка възможна върху раздробената собственост, без да променят собствеността; директните плащания от същата година, които по логиката на Рикардо се капитализираха в рентата и вдигнаха цената на земята десетократно. Резултатът е актив, който днес носи 26 евро на декар годишно и струва 842 (в зависимост от районна) , а регистърът на собствениците му е най-неподдържаният в страната, защото нищо не задължава собственика да се обади. В държавите с данък върху земята това задължение е самият данък: за да получи съобщение, собствеността трябва да има име и адрес. В България освобождаването махна единствения механизъм, който би поддържал регистъра, и от това следват „белите петна“ — не като аномалия, а като нормален изход: собственикът, който десет години не се е обадил, не е небрежен, просто никой никога не го е питал.
Освобождаването от 1998 г. записа в закон заварено положение — земята никога не е била данъчен обект — в годината, в която за пръв път имаше собственик, когото да обложат.
Кой плаща: сметката, която Танева не направи
Данъкът върху земята е учебникарският пример в публичните финанси — от Дейвид Рикардо до Хенри Джордж — за данък, който остава при собственика, защото предлагането на земя не може да се промени: собственикът не може да произведе по-малко земя, за да избегне данъка, нито да я премести. Теорията е вярна за пазар, на който рентата се определя свободно. Българският пазар има особеност, за която сме писали многократно: по-голямата част от договорите са едногодишни, а ориентирът за тях е административно изчислена средна — средното годишно рентно плащане за землището, — която осреднява и старите многогодишни договори, и държавните търгове, и заради това реагира на пазара със закъснение. На такъв пазар данъкът няма да остане при собственика по учебник; той ще бъде внесен в рентата на следващата кампания, и кой ще го поеме, ще зависи от това кой е по-силен на масата в конкретното землище.
За да се сметне колко би струвал данъкът, трябват три числа: две от тях са в закона, третото не е. Ставката по чл. 22 от ЗМДТ е от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка, по решение на общинския съвет. Данъчната оценка по приложение № 2 е далеч под пазара — точно колко, зависи от категорията и района, и тук е третото число, което Министерството на финансите би трябвало да реши, преди да се говори за данък. Ако се смята върху пазарната цена, а това е най-високата възможна основа, сметката изглежда така: по данните на НСИ за 2025 г. средната цена на нивите е 842,6 евро на декар, а средната рента — 26,1 евро. Данък от 1 на хиляда върху пазарна цена е 0,84 евро на декар годишно, около 3 на сто от рентата; при максималните 4,5 на хиляда — 3,8 евро, около 14,5 на сто от нея. Върху 32 милиона декара ниви това е между 27 и 121 милиона евро годишно за общините (изчисления на редакцията при посочените допускания; върху данъчна оценка вместо пазарна цена сумите биха били многократно по-ниски). За сравнение — българското земеделие плати през 2024 г. 2 312,8 милиона лева аренда при предприемачески доход от 977 милиона лева.
Танева стигна до данъка през пустеещата земя, и това е друг разговор: „Няма рестрикции дали обработваш, или оставаш да пустее земята, дори при болести като Черната златка, която унищожава градини — нейният източник е земеделски площи, които не се обработват.“ Повечето данъчни системи наистина използват данъка, за да оскъпят държането на неизползван актив. У нас обаче необработената земя и без това губи директните плащания, тоест стимул за обработка има от години; той просто не стига до собственика, защото плащанията ги получава ползвателят, а собственикът на „бяло петно“ получава рентата си по сметка на областната дирекция, независимо дали някой оре.
Как е другаде
Данък върху земеделската земя има в повечето европейски държави, но няма два еднакви начина да се смята. Полша брои условни хектари по бонитет и район и връзва ставката за цената на ръжта — данъкът е паричната равностойност на 2,5 центнера ръж по средната цена на статистиката, тоест пада в лоша година и се вдига в добра. Германия оценява стопанството и оставя множителя на общините. Румъния определя фиксирани суми на хектар по категория, в диапазон, зададен от закона, а общинските съвети избират в него. И не сме единствените без данък: Нидерландия изключва обработваемата земя от общинския имотен данък, а Обединеното кралство освобождава земеделските земи и сгради от местния бизнес данък още от 1929 г.
За нашия спор най-полезен е френският случай, защото там е решено точно това, което у нас ще се реши на масата за рентата. Данъкът е върху незастроените имоти и се дължи от собственика, но Кодексът на селското стопанство задължава арендатора да му възстанови една пета от него. Тоест въпросът кой в крайна сметка плаща не е оставен на по-силния в землището, а е написан в закон — и то с число.
| Държава | Облага ли се земеделската земя | На каква основа | Кой плаща по закон |
| Полша | Да — отделен земеделски данък (podatek rolny) | Условен хектар по бонитет и район; ставката е паричната равностойност на 2,5 центнера ръж по средна цена на статистиката | Собственикът или ползвателят на стопанството |
| Германия | Да — Grundsteuer A за земеделие и гори | Оценка на стопанството; общините определят множител | Собственикът; при аренда обичайно се прехвърля в договора |
| Франция | Да — данък върху незастроените имоти, с облекчение за земеделските земи | Кадастрален наемен доход | Собственикът, но по Кодекса на селското стопанство арендаторът му възстановява една пета |
| Румъния | Да — данък върху земята извън регулация | Фиксирани суми на хектар по категория, определяни от общинските съвети в законов диапазон | Собственикът |
| Нидерландия | Не — обработваемата земя е освободена от общинския имотен данък | — | — |
| Обединено кралство | Не — земеделските земи и сгради са освободени от местния бизнес данък от 1929 г. | — | — |
| България | Не — чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, от 1 януари 1998 г. | Данъчна оценка по приложение № 2 съществува и се издава за сделки, но данък не се начислява | — |
Връзката, която не беше направена
В интервюто двете теми стоят една до друга без да са свързани. А връзката е пряка. Проблемът на „белите петна“ е, че държавата не може да намери собственика: наследниците в София, в Германия и в съседния град не са подали декларация, и парите стоят по сметка, за която те не знаят. Данъкът върху земята е единственият инструмент, който търси собственика всяка година. Наследникът, който десет години не се е сетил за нивата, би получил данъчно съобщение на адреса си по регистъра на населението, а общината би имала интерес да го открие, защото приходът е неин. Който иска „белите петна“ да станат по-малко, вместо парите им да сменят собственика си, има готов инструмент — и никой не го спомена, нито в комисията, нито в интервюто.
Кой ще бъде на масата
Ако някога от репликата стане законопроект, около масата ще седнат същите хора, които се познават от спора за фонда, само че ще си сменят местата. Собствениците през БАСЗЗ, които в спора за фонда защитават частния характер на парите, при данъка ще защитават освобождаването — и ще напомнят, че реституцията върна земята на хора, които не са я искали като актив, а като наследство. Ползвателите, които в спора за фонда са от страната на печелившите, при данъка ще се окажат в положението на платци през рентата и ще поискат данъкът да остане при собственика по договор, както е във Франция, където арендаторът по закон възстановява на собственика една пета. Общините ще искат прихода и ще се сблъскат с Министерството на финансите за данъчните оценки. Кооперациите, които са едновременно собственици и ползватели, ще търсят изключение. И 1,8 милиона души, повечето с по няколко декара, ще получат първото си данъчно съобщение за нива, която не са виждали.
Не казваме дали данъкът е добра идея. Казваме кой ще седи на масата, ако тя бъде сложена, и защо 28 години никой не е искал да я слага. Танева сама каза, че е непопулярно; не каза дали ГЕРБ ще го внесе. Докато не го внесе, това е реплика в студио — но за пръв път от човек, който е бил министър на земеделието два пъти и знае какво е оставил в чл. 37в през 2015 г.
Използвани източници
Радиоинтервю на Десислава Танева, член на Комисията по земеделието, храните и горите, 15 септември 2026 г.
Закон за местните данъци и такси — чл. 10, ал. 3 (обн. ДВ, бр. 117 от 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г.; доп. бр. 109 от 2001 г.), чл. 22 и приложение № 2 (норми за данъчна оценка на земеделски земи).
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 37в, ал. 3, т. 2 и ал. 7; ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 14 от 2015 г. (прехвърляне на сметките за „белите петна“ от общините към областните дирекции „Земеделие“).
Национален статистически институт — „Цени на земеделската земя и рентата в селското стопанство“ за 2025 г. (8 юли 2026 г.): средна цена на нивите 1 648 лв./дка (842,6 евро), средна рента 51 лв./дка (26,1 евро); Евростат, преброяване на земеделските стопанства 2020 г. — дял на арендуваната площ; Аграрен доклад ’2025 на МЗХ, Икономически сметки за селското стопанство — аренда и предприемачески доход за 2024 г.
Българска асоциация на собствениците на земеделски земи — данни за броя на собствениците и площта на земеделската земя.
Данъчни режими: Ustawa o podatku rolnym (Полша, 1984 г. с изменения); Grundsteuergesetz (Германия) — Grundsteuer A; Code général des impôts (Франция), чл. 1394 B bis, и Code rural et de la pêche maritime, чл. L415-3; Codul fiscal (Румъния), данък върху земята; Gemeentewet (Нидерландия), чл. 220d — освобождаване на обработваемата земя; Local Government Finance Act 1988 (Обединено кралство), приложение 5.
Архив на zemedeleca.bg — статията за „белите петна“ и Взаимоспомагателния фонд (13 септември 2026 г.), публикацията за първото гласуване (25 август 2026 г.), анализът на данните на НСИ за 2025 г. (юли 2026 г.) и картата на средното рентно плащане за 2026/2027 г.
Понятия
Данък върху недвижимите имоти — общински данък по ЗМДТ върху сгради и поземлени имоти, дължим от собственика, със ставка от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка, определяна от общинския съвет.
Данъчна оценка — стойността на имота, изчислена по нормите на приложение № 2 към ЗМДТ; за земеделските земи се издава от общината за сделки и наследяване, макар данък върху тях да не се дължи.
Данъчна тежест (incidence) — въпросът кой в действителност понася един данък, независимо от това кой го внася по закон; при данъка върху земята теорията го отрежда на собственика, защото предлагането на земя е постоянно.
Средно годишно рентно плащане — официалната средна цена за ползване на земеделска земя в дадено землище, определяна ежегодно от комисия на областната дирекция „Земеделие“ по всички регистрирани договори; ориентир за договарянето и цена за „белите петна“.
„Бели петна“ — имоти, за които собствениците не са подали декларация и не са сключили договор; включват се служебно в масивите за ползване, а ползвателят внася за тях средното рентно плащане по сметка на областната дирекция, откъдето собственикът може да го потърси в десетгодишен срок.
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска по чл. 76 от Регламент (ЕС) 2021/2115, чиито функции по ЗПЗП изпълнява ДФ „Земеделие“; гласуваният на второ четене в комисия текст го захранва с непотърсените ренти след десетата година.
Реституция в реални граници — принципът на българската поземлена реформа, при който земята се възстановява като конкретен имот в старите му межди; в съчетание с наследяването той произведе днешните 1,8 милиона собственици.
